Враца - забележителности


Към върха - Ботеви места във Врачанския балкан


Категория : Моята история / нашата история
photo

Към върха - Ботеви места във Врачанския балкан

 Вайо (Кървавия камик) - голям камък край Барата в м. Бигора до село Паволче. Селото е свързано с похода на Ботевата чета и тра­гичната гибел на трима четници при Вайо, наречен от местните след случката Кървавия камък. На мястото при реката през 2009 г. е поставена паметна плоча и всяка го­дина по време на Ботевите чествания ученици и читалищни дейци поднасят цветя. Легендите и преданията се разказват и днес.

Вола - скалист връх от Базовския дял на Врачанската планина (1058 м). На него е била разположена позицията на турците в сражението с Ботевата чета на 20 май 1876 г. Наим. - членувано от вол.

Камарата - скалист продълговат връх на Врачанската планина (1219 м). На него е била разположена позицията на Ботевата чета в сражението с турците на 20 май (ст. стил) 1876 г. (3 км западно от Паволче). Наим. от камара - „про­дълговат куп камъни".

На югоизточния склон на връх Камарата над падината Йолковица се намира лобното място на Христо Ботев. По­сочено е от единствения останал жив свидетел на Ботева-та гибел — Никола Обретенов, който е участвал в комисията за определяне лобното място на Войводата през 1927 г. Оз­начено е с голям каменен знак през 1961 г. и на него е изсечен стих на Елисавета Багряна — „На великия Ботев, Изпълни се пророчеството твое — жив си ти " 20 май 1876 г."

Купена, Купено - гол и каменлив коничен връх от Базовския дял на Врачанската планина, мястото, където е била една от позициите на Ботевата чета по време на сраже­нието от 20 май (стар ст.) 1876 г. (3 км западно от Паволче). Наим. членувано според говора от куп -ен.

Лесковото кладенче - извор в долчина с леска, където през 1876 г. Ботевата чета отсяда на кратка почивка, разп. северозап. от Паволче.

Мазновото или Курдовица - височина с пасище (4 км западно от Павол-че). Наим. - от личното име - Курдо - от тюрк. - турски kurd/ hurt — „вълк " — като стар тотем на различни племена. Мяс­тото е в землището на селище, етимологията на което местните обясняват с легендата за многото вълци и възможността името на местността да е свързано с дивите животни е голяма. Това „вълче място", твърдят балканджии, е било собственост на Димитър Мазната и затова те го наричат още и Мазновото и Стръмнище. Там е минала и спряла Ботевата чета - в кошарите на Мазната. Случката е описана в спомените на оцелелите Ботеви четници.

Околчица — скалист заоблен връх (1132 м) в Базовския дял на Врачанската планина (3 км западно от Паволче, на границата с Челопек). През 1901 г. комисия, в която участват и девет Ботеви четници обхожда местата на сражението от 20 май 1876 г. Тя взема решение да се издигне паметник на връх Околчица, като на: „... място видно, достъпно и близко до последното сражение...". През 1926 г., по повод 50-годиш-нината от гибелта на Ботев, е поставен железен опълченски кръст. Решението за издигане на паметник на Околчица е взето през 1936 г. Изпълнителният комитет за въздигане на паметника възлага проектирането и строителството му на архитектурно-инженерното бюро на арх. П. Дограмаджиев и инж. Н. Новоселски. Проектът предвижда висок 26,60 м железобетонен опълченски кръст. Строи се в годините от 1936 до 1939. През 1947 г. е взето решение паметникът да бъде преустроен в петолъчна звезда и в този си вид той про­съществува до 1991 г., когато е възвърнат първоначалният му вид - опълченски кръст. Тържествата на връх Околчица започват през 1901 г. Всяка година на 2 юни в подножието се провежда всенародно поклонение, на което присъстват държавни ръководители и хиляди Ботеви поклонници. Тук завършва и националният туристически поход по пътя на Ботевата чета „Козлодуй - Околчица".

Наим. от околчест — „кръгъл" с -ица - от изчезналото околък, старобългарски околъкъ — „кръг". Голема, Мала и Средна Околчица. Местните твърдят, че при хубаво време от Околчица може да се види Дунав.

Оплетня и Кобилини стени - мястото е свързано с историята на Ботевата чета след смъртта на Войводата — в една от пещерите нами­рат убежище трима четници по пътя си към Осиково, но са предадени и само един от тях успява да достигне ко­шарите на осиковчени — това бил Сава Вълков от Драшан. По-сетне той престоява няколко месеца при овчарите от Оплетня под Кобилини стени. Лобното място на убитите двама четници се намира точно срещу железопътната спирка Оплетня на двадесетина метра над шосето.

Погледец (Погладец) и Кривульо - висока скала, стар оброк (1 км югоизточно от Челопек). Наим. - от поглед, поради обгледния характер на местността. Наречена от народния поет Иван Вазов „природен олтар". В близост е Кривульо - на 21 май (ст. стил) 1876 г.тук, в тази местност над с. Челопек загива в престрелка с черкезите подвойводата на Ботевата чета Петър Спасов Симеонов - Перо Херцеговинеца. Паметен знак на лобното място на героя.

Рашов дол - местност на левия бряг на река Искър на Рашовци от Коритен, изселени през XVIII в. в с. Долна Кре­мена (2 км северозап. от Лютиброд). В дола, близо до Рит­лите, на 21 май (ст. ст.)/ 3 юни 1876 г. са обградени и избити 12 Ботеви четници, предвождани от Георги Апостолов - член на щаба на Ботевата чета и двете овчарчета Петко и Герго. В горната част на стръмна поляна е запазена автен­тичната кошара, край която се е водило сражението. До нея е изграден малък параклис, а малко по-надолу е поставена мемориална плоча. В Рашов дол всяка година на 3 юни се провежда възпоменателно тържество и възстановка на сра­жението от жителите на с. Лютиброд.

Черепишки манастир

Костницата - През 1888 г. се изгражда кубето на църк­вата и се освещава храмът-костница „Отсичане главата на св. Йоан Кръстител". Тя е малка постройка с купол. Намира се високо в една пещера над манастирския двор. Там почи­ват костите на боголюбиви и заслужили люде. Предполага се, че в нея са прибрани и костите на дванадесетте Ботеви четници, убити в Рашов дол на 21 май 1876 г.

 

Челопешката гора и баба Илийца. Къща-музей „Баба Илийца". Намира се в центъра на с. Челопек, по пътя за Околчица. Възстановена е през 2003 г. от признателни и родолюбиви българи и е стопа­нисвана от МК „Ботев път ". През годините се превръща в културно средище на региона, където се показват местни обичаи, демонстрират се традиционни занаяти, честват се исторически събития и личности. 

 

 

 

Автори/Информатори:

Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014

Истории от Враца - забележителности