Върбешница


МАМА СТОЯНУ ДУМАШЕ


Категория : Вярвания и традиции / песни

МАМА СТОЯНУ ДУМАШЕ

 МАМА СТОЯНУ ДУМАШЕ:

- Синко Стояне, Стояне,

мамина грижа голема,

мама та не йе питала,

ама сега ще да те попита -

къде ходиш, синко, къде скиташ,

че мене, синко, омръзна,

омръзна, още дотегна

на мойте стари години

по пътища да те изпращам,

от пътища да те посрещам?!

Мама те е, синко, главила,

главила, още годила

за тая Ганка Попова,

че ти е лика-прилика

и  мен на сърце прилега.

За нея ще да те оженя,

край булка да ми се завъртиш,

майка си от мисъл да отървеш.

Стояна на майка думаше:

- Мале мо, стара майчице,

каква главилка хортуваш,

каква женилка бълнуваш!

Снощи съм хабер получил

от тоя Ботьов войвода,

със тая верна дружина,

дето е вчера пристигнал

от Влашка земя, богданска,

със турци бой да се бие,

дано ни от робство отъмне.

Кани ме, мале, майчице,

кани ме при него да ида,

с негова верна дружина -

байрака да им развевам,

че мен ми, мамо, прилега,

че съм левент в снагата,

че съм юнак в сърцето!

 

МАМА СТОЯНУ ДУМАШЕ - ІV. 1985г., с.Върбешница, Врачанско. Зап. от Гена Дзуреновска, 70г.

Автори/Информатори:

Кавал ли свири, мома ли пее.../ Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова, 2002

Истории от Върбешница