Върбешница


Из историята на Върбешница


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из историята на Върбешница

Население: 1910 г. — 1429 жители, 1926 г. — 1559, 1934 г. — 1685, 1946 г. — 1498, 1965 г. — 1115, 1975 г. — 898, 1985 г. — 778, 1992 г. — 647.

Намира се на 12 км източно от Враца и е разположено върху силно пресечена местност по южния склон на бърдо Веслец. Землището му има площ от 27070 дк и опира на изток със землищата на Горна и Долна Кремена, на запад с Косталево, на юг с Крапец и на север с Горно Пещене и село Веслец. Върбешница е старо селище, образувано много време преди края на XIV в. Името му също е старинно и е от върбешник място с много върби, както Бездѐник, Вѐйник, Гло̀говик, Гноенѝк, Горник, Грамадник, Делник, Капатник, Леденик, Ръженик и пр. и наставката -_ица_. Селото е заварено от османските поробители с днешното си име. Среща се в османски документи от 1430 г. като ленно владение (РСт, 1, 385). В друг документ, който е датиран от втората половина на XV в. село Върбешница е записано също като ленно владение с 39 домакинства. В този документ Върбешница е заедно със селата Бистрец, Дърводелци, Крапец, Късинец, Патлейна, Слатина и Радовене. С изключение на Дърводелци и Слатина останалите села по този документ съществуват и до днешен ден. Дърводелци е обезлюдено в края на XVIII в. и жителите му се преселват във Враца, Крета и другаде. Селото Слатина е запустяло още по-рано, изглежда поради чумна или друга епидемия. Неговите следи се намират в северните склонове на бърдо Веслец — северно на около 6 км от Върбешница. Част от оцелелите му жители образували колибите До̀нинци, а други слатински родове като Цѐновци се заселили във Върбешница. Върху част от землището на обезлюденото село Слатина се заселват част от жителите на Големо Пещене и от други места и образуват селото Горно Пещене. Друга част от това землище е завладяна от върбешчене и върху останалата площ е образуван турски чифлик в м. Чуфлѝка.

В първите векове на робството част от жителите на село Върбешница са били войнагани. Това се вижда от османски регистри за войнуци от 1548 г., от втората половина на XVI в. и от 1715 г., където е посочено, че селото е смесено с маликяне (вероятно павликяне — б.м.). В последния документ от 1715 г. са записани 15 бащинници и 3 войнагани от с. Върбешница. В тези регистри се срещат отдавна вече забравени лични имена от Върбешница като: Братулин, Влайко, Обретен, Райо и др. (ИБИ, т. XX, с. 51, 177 и 179). През 1865 г. югоизточно от Върбешница е образувано селище от черкезки колонисти. В един османски регистър за производители на храни през 1860–1862 г. от селото Върбешница са записани 124 българи, 7 черкези, 5 власи и 6 българи от колибите Върбешки Веслец (НБ КМ, Ориент. отдел, Фонд 28, арх.ед. 1). През есента на 1877 г. черкезите се изселили от тук завинаги, а влашките семейства се преселили в селата Мраморен и Тишевица.

През 1856 г. в с. Върбешница вече е имало килийно училище. Стари родове са: Апо̀столовци (от тях са произлезли Димитра̀нинци, Ко̀ловци и Ста̀меновци), Бадъ̀нете, Балѝнете, Вѐровци, Вла̀сите, Гръ̀дуловци, Гюрмѐзете (Гора̀новци, Нѝновци и Попо̀вци), Джо̀повци, Драга̀новци, Дуда̀рете, Ешѐковци, Илѝовци, Кѝновци, Калцу̀нете, Дѝловци, Ма̀рчовци, Мѝновци, Па̀нчовци, Рога̀чете (от тях са Гу̀глинци и Лева̀ците), Ро̀шковите, Съ̀бковци, /Х/аджѝйте (от този род е историка проф. Петър Петров), Цо̀ловци, Шѝльъците, Шуньовци и др. Около средата на XIX в. тук се заселват от разни места: Девенцѝте от с. Девенци, Луковитско, Домивци от с. Радовене, Динковци и Тараланете от с. Гложене, тетевенско, Маджа̀рете от колибите Врачански Веслец, Круса̀ците от с. Батулци, Ерѝнците от с. Згориград, Крѐтченете от с. Крета, На̀йденовци от Хасковско и Съ̀рбете от Пиротско в Сърбия. През последните десетилетия на XIX в. по новостроящата се железопътна линия Роман — София са работили като каменоделци и тунелджии много италиянски младежи. Те открили и разработили прочутите днес в цял свят каменни кариери до село Върбешница, от които се добива „Върбѐшки камък“. Четирима от тези италиянски младежи се оженили за върбешченки и останали в селото завинаги — те и техните потомци. Те са следните: Франческо Красини — Барбата, роден в селото Санти Брозо, Веронска околия. Негови наследници са днес във Враца и Върбешница семействата Красѝни. Поли Луиджи — Трапано, роден също в горното село. Негови наследници са Тра̀панови. Антон Чедолини, роден в село Клаузето, Италия. Негови наследници са Антонови. Четвъртият италиянец е Санкета Франческо, който не е оставил наследници във Върбешница. Тези италиянци са обучавали върбешчени на модерен каменоделски занаят и до днес са едни от най-добрите майстори каменоделци в страната.

През втората половина на XIX в. от Върбешница се изселили десетки семейства: от Гюрмѐзете — в Борован и Горна Бешовица, от Ерѝнците и Ро̀шковите — в с. Брегаре, от Рога̀чете — в с. Ботево, от Лева̀ците в Соколаре и Горно Пещене, а Цо̀новци, Пѝляците и Цѐнчовци се изселили в с. Чѝрен. Говорът на върбешчене се доближава до говора на Кремените и Бешовиците, но се различава от този на Косталево и Крапец, който спада в зоната на „а“ говорите. Топонимията на с. Върбешница също издава старинност и показва, че тук животът не е прекъсвал за дълго време. Старинни по тип и строеж са имената на местности като: Плезѝ гъз, Ра̀змерец, Ра̀кошник, Реселѐц, Сла̀тина и др. От изчезнали старинни лични имена са образувани Ба̀йна крещ, Балинец, Дейовец, Ройов дол и много други.

Автори/Информатори:

Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996

Истории от Върбешница