...

Злидол


Обичаи и вярвания, свети места


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Великден и Гергьовден – на Черква, люлки – на Арто̀

Великден и Гергьовден – на Черква, люлки – на Арто̀. Някога старото поселище на Зли дол било нагоре по Реката, но постепенно през годините сякаш „пълзяло” надолу по течението – към Искър. В центъра на новото селище, до сградата на сегашното кметство и читалище, от ляво на Реката има трафопост и смесен магазин. Те се намират на мястото на старото гробище и свещената местност, където така и не бил построен храм, но останала в сакралната топонимия на селището като Черква. Старото гробище е изместено в новото гробище – край селото до Искър, а Черква не съществува – част от нея е застроена с трафопост, а другата част е в двора на жилищен имот. Тук се събирали на общи трапези на поляната хората от селото на Великден и Гергьовден до средата на ХХ в., а според нашите информатори тук също е оброчно място и освен на Нешов рът, „дедо Димитър е правил оброко” и тук.
„Дека е трафопоста сега, тука некога имаше „Черква” му са викаше. Черква си – оградено местенце и всички хора на родовете си знаят и седат, нали така, Яне?! И седаме на камъньете, с дечицата, това-онова… И секи си знаеше местото – нема… Като влезне и си носи и са одеше на Великден и на Гергьовден. И мойо дедо, на майка баща й, он  прекади. На Гергьовден с печеното, с питката – с лебецо – доле си отива секи на местото. Идва попа… Тато Иван беше сигурно упълномощен от попа – а он и кмет, ама и поп, ама не е завършил… (смее се). Черква – но беха тука и гробищата, тама, дек е магазина. Черковно место – Черква – там ходехме на хубавите празници – на Великден и на Гергьовден. Имаше едно дърво така – там жените, където са си прекадили хлеба, питката, свещичките ги отнесат и ги запалат да догорат, там на дръвото” (ПГВ).
„Като са събираха всички на Черквището – всеки си знае местото – възрастните седнат на камико, младите стоят отстрана така – в Черквата и като мине свещенико, пречетеше, отреже от сека питка парченце – си го земе и по едно еце му дават. И тогава сички – секи си има еце и са разменявахме и викахме: „Ристос Возкресе!” и тя казва: „Воистина Возкресе!”  С други, с други, други… На Великден са раменяват. И са чукаме и си белим яйцата. Тогава мъжете носат ракийка в барденца – в земляни барденца. Некои носеха па бъклица с вино. […] Пропуснахме, че носехме на Великден и козунаци. И на хлеба си слагахме каша – правена домашна каша с масло и пържени яйца. Ама маслото – бито, от домашно (мляко – б.м), със сирене натрошено и кашата запечена така много хубаво. Без месо! На Велекден не се ядеше месо! На Великден само яйца, козунаци и млеко квасено! Нема пиле! Докато не е дошло Гергьовден – не се ядеше месо. Да са мине молитвата! И сме постиле по 50 дена. Великден некой път е една седмица преду Гергьовден – чакаме! Да! Не дават да накусим некога.
И тогава – като хапнем доле, като пинат и отиваме при кумицата да кумуваме. И като ше отиваме при кумицата – ние знаем коя мома е кумица (на Цветница я избират обредно – б- м.). Последно беше мойта зълва – тогава зълва ми като кумова – и са свръшия ( 1950 г. – и спира да се прави обичаят – б. м.|). И тогава като отидохме при кумицата и сека майка, дечицата и по-възрастни носеха, къде казахме кукличката с яйца и ги подаряват. Там, при кумицата са готвеше. Кога зълва ми беше кумица подквасиаме два котли бели, големи овчо и козо млеко. И уварихме супа у един голем калайдисан котел от лападец – с извара го застроих. Свекърва ми вика: „Ти си млада невеста, застрой го!” Натроших буци сирене от извара – нали знаеш сирене, мешано с извара. Извадих от мазето и го натроших в супата, и сложих зелен магданоз и малко джоджен – това сме яле при кумицата.
И тогава, като мине тука ядене, пиене ходиме на Арто. Имаше едно дръво – цер – на него връзваа люлка. И там първо люлеят кумицата. Като я лулеят и пеят: „Напред, напред си се паднала, напред ше са лулееш…”. И тогава слагаа бременна жена, за да е тежка годината, родовита и излюлеят и бременната жена втора. И после избираха некое момиченце така на 4-5 годинки – да не е сираче, да е от богато семейство – и него лулеят. И тогава са лулеят кой как може… Ти не помниш 50-та година: дедо Цона свиреше с гуслата, Давид – с тупаньо, а Николина циганката – с тамбурата.
Над нас отгоре имаше един дрен – и разсечен. И помна доста добре, че тоа дрен, през годната къде са се оженили – младенци булки и ги водеха на Великден. Която мома е била шаферка – тогава, на Великден ги разбулваше и ги забраждаше назад с бариш и им зимаше горните палта и ги фръгаше в дрена – за здраве, да могат да си родат по-лесно. И мойто палто беше… Аз бех петата булка в селото и мойто палто го фърлиха – помна като днеска – най-отгоре и по едно време мойто палто са смъкна надолу и падна. А баба Линка я знаете и тя вика: „У-у-у, мале, чийо палто падна, на коя невеста е? Да знаете, че това палто, щом е паднало, таа невеста ще боледува цел живот. И оно мойто палто падна. И верно – болнява съм.
На Гергьовден ставаш рано – пускаме овцете и козите, да се напасат час и половина. Издойваме всичко – не са остава на яретата млеко и на агънцата. Издойвеме, донасаме и подсирваме и ше гледаме доле, като идеме на Черквата, на кой е най-голема грудата. Кой му е било най-много млекото. А агънцето сме го заклали как ти казахме – прекадено, молитва – още живо. Опечено – никой нема да го кусне! Свекър ми го кади, докато е живо, после го носиме тука на Черквата – дедо Иван или… попа пак четеше, ръси ни за здраве и по една плешка – ама гледаме левата да земе попа, а десната да си остане за назе. И като земем десната плешка, окъсаме место и сложим е така и гледаме вътре дали е пълна или е празна. Ако е пълна – то личи – дали ше имаш пари през годината. Ако е бистра – е празна и нема да имаш пари. И гледаме десната плешка да си остане за чорбаджията, така са ми казвали възрастни хора и така го предавам” (РДТ)
Разказали: Ваня Николова Кръстева, р. 1970 г. в Зверино, омъжена през 1987 г. в Зли дол, където живее, библиотекар в читалището/Кръстьо Цонов Кръстев, р. 1930 г. в Зли дол, пенсионер, работил като заварчик в завода в Елисейна./ Петра Григорова Величкова, р. 1939 г. в Зли дол, пенсионер, омъжена и живяла в същото село. Предава разкази и спомени на своята майка – баба Верка, над 90-годишна, един от най-възрастните жители на селото./ Рада Димитрова Тодорова, р. в Елисейна, пенсионер, омъжила се в Зли дол през1950 г. и оттогава живее в селото./ Яна Алексиева Атанасова, р. 1933 в Зли дол, тук омъжена и живяла, пенсионер.

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Оброци и оброчни дейности по Искърското дефиле", 2016
Споделяне

Истории от Злидол

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa