Всичките девет оброка, които успяхме да опишем по време на нашето пътуване през 2016 г., се намират от двете страни на потока Реката - пазят злидолци, обграждайки селището, сгушено в дола. Оброците са разположени така, че обслужват всички махали на селото и, макар че някои от тях са поддържани от жителите на самите махали или родове, служи се за цялото село и цялото село също участва в подготовката и провеждането на курбана.
Обикновено „принос” – продукти за курбана се събират от хората в махалата или от цялото село, а животно дава този, на когото „му е ред”. Жертвата се коли на оброчището. „На оброчника се коли агнето, там се дере – там се кладе огън и се вари чорбата в един бакърен котел и там се яде.”
„Държеха много на мъжко – само на мъжко – овен. И преду да се заколе, са прекади. Дали е овен или агне – запали му са една свещичка на рогата, прекадява са с тамян и чете са една молитва и тогава са заколва курбан. След това са вари, готви са, сичко и са поканва целото село. Идва свещеник да освети – освещава курбано, със светена вода ръси хората, които са дошли. И секи на курбано си отнаса питка, отнаса си сирене, отнаса кой какво си има. Мъжете по барденце ракия носеха, помна, носеха бъкличка винце и седнат си, хапнат си – на земята. И в една торбица си носехме и котленичка – едно котленце малко – викат „толко да е”, ама ше сипат на хората, да занесат на семейството, защото това е за здраве. И много беше хубаво.
Този, където си коле, той си има погача. Окъса са месото от главата, сложи са на погачата и от това месце от главата секи требва по късче и по хапка от хлебо на „чорбаджията” са казва… Секи требва да накуси! […] Главата (на овена или агнето – б. м.) са изважда цела и са начупва и от главата секи требва да вземе по малко – за здраве” (РДТ).
Кади се на оброчището главата, от която всеки „накусва” по-сетне, обреден хляб и се свети вода – за здраве. Прави се специален хляб за „убави дни” – за Великден и Гергьовден „Параклис”, с „повой”, „кошарка с агънца”, „жеглите и ярема” – с дупка по средата. За пролетните празници и за оброците хлябът трябва да е замесен с квас и задължително опечен в подница „и отгоре – с връшник – за здраве”.
Оброците и оброчищата описваме последователно, според празниците на техните патроните в традиционния календар на българите.
Оброк на Константин и Елена. Нашие информатори разказват, че този оброк също бил на Ковачев лаг както и оброкът на Св. Тройца.
„Кака Василка го отнесе на Оселна – ариза им го и Оселна си го праат”.
Оброк на Спасовден на Арто̀. Малко преди оброчния знак на оброка на завърналите се от войната, до пътя има две дъбови дървета едно до друго. Върху ствола на едното от тях е издълбан кръст.Родов оброк, където се е служело за цялото село. Днес оброчният знак е пренесен в Зверино, където отново на Спасовден се служи.
Оброк на Ковачев лаг при вековен дъб. Оброкът се поддържа от пет-шест семейства, които живеят там и се редуват да дават курбан. „И сега дървото на Ковачев лаг си трае – цер. Така като тръгнеш за Оселна в лево – едно големо, старо дърво. На св. Тройца е, защото майка ма водеше на Оселна на събор и вика: „Тука оня денка злидолци са давали курбан, прекръсти са, мамо!” И са кръстехме и целувахме церо. На Оселна е на Св. Дух събора” (РДТ).
Оброк на Петдесетница на Реката.Там е било първото поселище, после се е изместило по-надолу. Оброкът е на Реката, над кошарите и е поддържан от „Ристо Кръскьов и Петър Каменов и брат му – Качо и Дона”. Правен и през „комунистическо” – края на ХХ в. Информаторка разказва, че през 1987 г., когато се омъжила в селото, имало и се правело оброк, а в следващите години свекърва й водела децата на този оброк. Сега не се служи на него.
Оброк „Св. Илия” на Поганова полена. Служба на Илинден до вековно дърво, което днес е изсъхнало. Родов оброк на Шольовци. От тримата братя – наследници двама са живи и смятат да го възобновят.
Оброк на Мала Богородица на Арто̀.Оброчният знак е каменен оброчен кръст с имената на останалите живи участници в Първата световна война от селото. Самият паметник е закупен и изработен, надписан и поставен със средствата на завърналите се войници. „И съ са върнали и от радост съ събрали пари тия момчета, ни са били мъже и са купили и са го закопали, заровили са го. И са почнали да са прави на 8 септември – Богородица – и са там яли, пили – веселат са. Там са давали на селото и са си се редували там на това место”. (ПГВ)
„Световната война е, що тогава са одиле по Добруджа, та са били – там са одле, та са воювале – наша армия и тия са останали живи – има и убити от селото.” (КЦК)
Службата тук в началото на ХХI в. не е възобновена – информаторите коментират, че мъжете, които се редували да дават курбана – оцелелите от войната – отдавна вече са починали, а това било оброк за тяхно здраве и живот и затова никой не го е възобновил.
Оброк на Нешов рът на Мала Богородица.„Дедо Димитър е правил оброко на Нешовец”. Сега е подновен и се редуват къщите от Долната махала. Наричан е и „Кръсто” – има дървен кръст. На самото място – при дървото се прави служба, а общата трапеза се реди в читалището. Оброкът е бил изоставен, но поради инциденти с деца от махалата е подновен. Прави се за здраве на хората от Долния край.
Оброк на Маждилица.Нашите информатори успяха да си спомнят само, че оброкът поддържал дедо Минко. Те твърдят, че там има вековно дърво, което привлича „трескотевицата”.
Информатори / Автори Калина Тодорова, "Оброци и оброчни дейности по Искърското дефиле", 2016