Злидол


За името и историята на Зли дол


Категория : Откак се е село заселило
photo

За името и миналото на едно селце край Реката

 Село Зли дол е разположено по дължината на скалист дол покрай потока Реката – десен приток на река Искър. Името му идва от географската характеристика на място, сред което се разпростира. Легендата разказва, че по време на турското робство хората се преселили от недалечното село Люти брод, според едни или Люти дол – според други. Причината за това била свада с турците на едно от първите семейства, заселили се в дивия, непристъпен тогава дол. След време, при срещите си със селяните, преселниците казвали, че  са се заселили в един зъл дол — от тук произлиза и името на селото.
Намира се на 30 км южно от Враца. Събран тип долинно старопланинско селище, което е с много малко землище (7670 дка). Граничи на изток с Оселна, на юг — с Еленов дол, на югозапад — с Лакатник, на запад — с Елисейна, и на север през р. Искър — със Зверино. Зли дол е старо българско селище, което е заварено от османските поробители с днешното си име. Среща се в османски документи от XV в. като ленно владение: „Село Излидол с 15 домакинства…“  и в друг документ от 1697 г., също с името Излидол.
Стари родове в с. Зли дол са: Войнѝците, Влъ̀ковци, Гръда̀нете, Кѝковци, Манджо̀ловци, Ма̀нчовци, Падиня̀рете, Черкѐзете и Шо̀льовци. Преселници през първата половина на XIX в. от селата Бов, Очѝн дол, Елисѐйна и Литаково. Жителите на селото през втората половина на ХХ в. се препитават със скотовъдство или работят в металургичния завод в Елисейна, на гара Звѐрино и по железниците (Николов 1996).
Селото, заради местоположението си, е част от културната територия и на Черепишкия манастир (намира се на ок. 10 км източно), и на „Седемте престола” (15 км). Няма и не е имало църква през последните столетия в Зли дол, а хората се венчавали и кръщавали в църквите на съседните Оселна и Елисейна. Съборът на Зли дол се празнува на 14 ноември, свързан с празника „Свети Врачеве Козма и Дамян”. Празник на селото през последните години се чества и на 22 септември – съботата след Кръстовден с курбан и общоселска трапеза.
Великден и Гергьовден – на Черква, люлки – на Арто̀. Някога старото поселище на Зли дол било нагоре по Реката, но постепенно през годините сякаш „пълзяло” надолу по течението – към Искър. В центъра на новото селище, до сградата на сегашното кметство и читалище, от ляво на Реката има трафопост и смесен магазин. Те се намират на мястото на старото гробище и свещената местност, където така и не бил построен храм, но останала в сакралната топонимия на селището като Черква. Старото гробище е изместено в новото гробище – край селото до Искър, а Черква не съществува – част от нея е застроена с трафопост, а другата част е в двора на жилищен имот. Тук се събирали на общи трапези на поляната хората от селото на Великден и Гергьовден до средата на ХХ в., а според нашите информатори тук също е оброчно място и освен на Нешов рът, „дедо Димитър е правил оброко” и тук.
„Дека е трафопоста сега, тука некога имаше „Черква” му са викаше. Черква си – оградено местенце и всички хора на родовете си знаят и седат, нали така, Яне?! И седаме на камъньете, с дечицата, това-онова… И секи си знаеше местото – нема… Като влезне и си носи и са одеше на Великден и на Гергьовден. И мойо дедо, на майка баща й, он  прекади. На Гергьовден с печеното, с питката – с лебецо – доле си отива секи на местото. Идва попа… Тато Иван беше сигурно упълномощен от попа – а он и кмет, ама и поп, ама не е завършил… (смее се). Черква – но беха тука и гробищата, тама, дек е магазина. Черковно место – Черква – там ходехме на хубавите празници – на Великден и на Гергьовден. Имаше едно дърво така – там жените, където са си прекадили хлеба, питката, свещичките ги отнесат и ги запалат да догорат, там на дръвото” (ПГВ).
 
Всичките девет оброка, които успяхме да опишем по време на нашето пътуване през 2016 г., се намират от двете страни на потока Реката - пазят злидолци, обграждайки селището, сгушено в дола. Оброците са разположени така, че обслужват всички махали на селото и, макар че някои от тях са поддържани от жителите на самите махали или родове, служи се за цялото село и цялото село също участва в подготовката и провеждането на курбана.
***
 Оброк на Константин и Елена. Нашие информатори разказват, че този оброк също бил на Ковачев лаг както и оброкът на Св. Тройца. 
„Кака Василка го отнесе на Оселна – ариза им го и Оселна си го праат”.
Оброк на Спасовден на Арто̀. Малко преди оброчния знак на оброка на завърналите се от войната, до пътя има две дъбови дървета едно до друго. Върху ствола на едното от тях е издълбан кръст.Родов оброк, където се е служело за цялото село. Днес оброчният знак е пренесен в Зверино, където отново на Спасовден се служи.
Оброк на Ковачев лаг при вековен дъб. Оброкът се поддържа от пет-шест семейства, които живеят там и се редуват да дават курбан. „И сега дървото на Ковачев лаг си трае – цер. Така като тръгнеш за Оселна в лево – едно големо, старо дърво. На св. Тройца е, защото майка ма водеше на Оселна на събор и вика: „Тука оня денка злидолци са давали курбан, прекръсти са, мамо!” И са кръстехме и целувахме церо. На Оселна е на Св. Дух събора” (РДТ).
Оброк на Петдесетница на Реката. Там е било първото поселище, после се е изместило по-надолу. Оброкът е на Реката, над кошарите и е поддържан от „Ристо Кръскьов и Петър Каменов и брат му – Качо и Дона”. Правен и през „комунистическо” – края на ХХ в. Информаторка разказва, че през 1987 г., когато се омъжила в селото, имало и се правело оброк, а в следващите години свекърва й водела децата на този оброк. Сега не се служи на него.
Оброк „Св. Илия” на Поганова полена. Служба на Илинден до вековно дърво, което днес е изсъхнало. Родов оброк на Шольовци. От тримата братя – наследници двама са живи и смятат да го възобновят.
Оброк на Мала Богородица на Арто̀. Оброчният знак е каменен оброчен кръст с имената на останалите живи участници в Първата световна война от селото. Самият паметник е закупен и изработен, надписан и поставен със средствата на завърналите се войници. „И съ са върнали и от радост съ събрали пари тия момчета, ни са били мъже и са купили и са го закопали, заровили са го. И са почнали да са прави на 8 септември – Богородица – и са там яли, пили – веселат са. Там са давали на селото и са си се редували там на това место”. (ПГВ)
„Световната война е, що тогава са одиле по Добруджа, та са били – там са одле, та са воювале – наша армия и тия са останали живи – има и убити от селото.” (КЦК)
Службата тук в началото на ХХI в. не е възобновена – информаторите коментират, че мъжете, които се редували да дават курбана – оцелелите от войната – отдавна вече са починали, а това било оброк за тяхно здраве и живот и затова никой не го е възобновил.
Оброк на Нешов рът на Мала Богородица. „Дедо Димитър е правил оброко на Нешовец”. Сега е подновен и се редуват къщите от Долната махала. Наричан е и „Кръсто” – има дървен кръст.  На самото място – при дървото се прави служба, а общата трапеза се реди в читалището. Оброкът е бил изоставен, но поради инциденти с деца от махалата е подновен. Прави се за здраве на хората от Долния край.
Оброк на Маждилица. Нашите информатори успяха да си спомнят само, че оброкът поддържал дедо Минко. Те твърдят, че там има вековно дърво, което привлича „трескотевицата”.
 

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Оброци и оброчни дейности по Искърското дефиле", 2016
Споделяне

Истории от Злидол

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa