История от Северозапад

Северозапад

Палилула: Спомен за училището и воденицата

Категория : Откак се е село заселило

Палилула: Спомен за училището и воденицата

За разцвета на селото в началото на ХХ в. заслуга имат богатите преселници Васил Христов Дяволски - р. 1886 - п. 1962 г., земевладелец и търговец със зърно и грозде, отворил кръчма и бакалия и Тодор Савов Бърдарски, който построява воденица и училище. За съдбата на воденицата и училището разказва кметицата Ивелина Матева. Осемдесет и осем годишният дядо Тасо бил дете, когато се строяла воденицата и той се връща в своите спомени, за да разкаже за този строеж, за училището и казана. Баба Мара пък помни как в една стая учели от първо до четвърто отделение и колко добър бил учителят й - рецитира ни "Пекни, пекни слънчице", както някога го рецитирала. Следващите класове учили в Охрид и минавали реката по бръв - дървен мост. За него и за тежките зими, за бедното детство разказва и баба Върба.

Спомени и разкази на Мария Василева Панчева, р. 24 ноемвр.1938 г., Върба Трайкова Иванова, р. 8 февр. 1949 г., дядо Тасо - Атанас Методиев Иванов, р. 1936 г. от Белгийците и кметицата Ивелина Матева. Записали Калина Тодорова и Людмила Николова, 5 август 2024 г., Палилула.

Теодора Андреева: "Позволете ми да споделя още един спомен от нашето минало. Беше 1 май 1966г. На този ден в центъра на Палилула организираме обща трапеза, където се събираше цялото село. От ТКЗС-то колеха теле и най-добрият готвач чичо Петър Тишов приготвяше богата телешка супа и печено телешко, като в допълнение имаше и лимонада. А вино и ракия имаше всяко домакинство, защото всички имахме лозя. Трапезата се препълване от питки, баници, салати, туршия. А за да езавършен празникът, си имахме и жива музика - дядо Рустем с цигулката, единият му син - с акордеона, а другият - с тъпана. И веселбата започваме.

Но този ден беше почернен от веста,че барата е придошла и хукнахме към края на селото. Барата не беше излязла от коритото, но течеше много бързо и преливаше над бръвта. Беше с цвят на боза и бързото течение премяташе различн предмети.Това, което видях аз беше куфар,столове, табла на легло и тогава разбрахме за наводнението във Враца, което е представлявало кал, носеща дървета и камъни.Тръгнало от минните утайници над с. Згориград и минава през центъра на селото и центъра на Враца.Тъкмо била свършила манифестация и хората се разотивали... От загиналите много не бяха открити. Светла им памет!"