Жени в бяла булчинска рокля: За вкуса на врачани към градския стил на живот

В началото на ХХ век започва изграждането на българския градски модел (БГМ). Той е цялостна система от форми на мислене и начин на живот, които се отграничават от фолклорното наследство, но не като му се противопоставят, а чрез преосмисляне и префункционализиране (2:17; 1:А:70). Бялата булчинска рокля (14) е ярък елемент в системата на БГМ (13). Още през Възраждането градската сватба започва да се отдалечава от традиционната (19:109-111), като промените доказват задълбочаващите се различия между градския и селския бит, тоест илюстрират европеизацията и модернизацията на обществото (9:192-193).

Този естествен процес е драстично прекъснат с комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Според проф. Ивайло Знеполски, чието мнение споделям, настъпва „времето на градовете от селски тип и на селата от градски тип, на гражданеещи се селяни, превърнати в чиновници. Дори и днес трудно бихме могли да говорим за съществуването на истинска урбанистична цивилизация, не само от гледна точка на битовите стандарти, но и заради невъзможността да се позове на трайна традиция“(8:211). В резултат на тази насилствена трансформация фолклорът се налага като „изключителен изразител на националната културна идентичност“, а програмен момент в комунистическата идеология е „премахването на разликата между града и селото“ (8:209; 3:188).

Следователно БГМ реално трае около четири десетилетия, а в следващите е целенасочено унищожаван. Специално за Враца и конкретно по отношение на сватбите, изключително тъжна е констатацията на Милена Маринова:  "За съжаление, невъзможно е да се реконструира цялостно дори една примерна сватба на представители на градската интелигенция и на по-заможните слоеве от населението в гр. Враца от първите десетилетия на ХХ век. Това се дължи на факта, че за събития, свързани със семейни празници на тези представители на града, липсват материали във фондовете на ИМ - Враца, ДА- Враца и в местния печат. За този период е неприложим и теренният подход..." (3:183)

Изправена вероятно пред същите трудности, а заедно с това жарък защитник на Врачанския ГМ, напусналата ни наскоро Весела Пелова ме помоли преди няколко години да прегледам дипломните работи на Цв. Петрова (от 1939 г.) и П. Липованска (от 1946 г.) със заглавие „Етнографско изследване на Враца“, които се пазят в ЦУБ на СУ „Св. Кл. Охридски“. Оказа се, че и там е описан ритуал на традиционна сватба, тоест трябваше да се търсят други пътища за частична реконструкция на градския сватбен ритуал. Весела си отиде без да приключи това свое начинание. Ето защо посвещавам този свой текст на нея!

                                                                              ***

Убедена съм в съществуването на Врачански градски модел, който се илюстрира в съдбата на тамошните фамилии (6:160) и личностите, оформили се в първата половина на ХХ век. Разглеждам жените, избрали да се омъжат в бяла булчинска рокля, като въплътителки  на градския стил на живот (6:160).  Затова конструирам текста си около представителки на три генерации в посочения период, между които съществува на първо място роднинска връзка. Принадлежат не към градския елит (3:183), а към т.нар. средна буржоазна прослойка, включваща също групата на интелигенцията (5:138). Но най-същественото за тях е, че  поколенческата последователност и преплитането на житейските им пътища позволяват проследяване и допълване във времето на елементи от врачанската градскост.

Основавам се на цитираното вече изследване на Милена Маринова, както и на сродни такива, отнасящи се за Русе и Сливен, или засягащи по някакъв начин темата*. Препратката към тях е в скоби в текста, а съкращението „срв.“ указва посочени в съответния източник паралели. Анализирам лични наследствени снимки (сн.. №), поздравителни картички (кар. №) от наследствен „Албум за пощенски карти“ (класьор) и спомени от семейния ми архив (най-вече на Марийка Йончева (р. 1939) и Надежда Йончева (р. 1943). Основната ми цел е да открия доказателства за съществуването на БГМ във Враца в средния слой на градското население. Благодаря на д-р Йорданка Манкова, д-р Милена Маринова, Ренета Рошкева, гл.експерт Маргарита Василева за отзивчивостта им към мои питания!

                                                                             ***

Първата булка е Ангелина Конярска, родена през 1887 г. във Враца. Единствена дъщеря в семейството на местен земеделец, след завършване на основно училище е изпратена от родителите си в частния Начев пансион в София. След това учителства (20:244) в село Долна Бешовица, Врачанско, а през есента на 1909 година се сгодява за Михаил Бояджиев. Бъдещият съпруг е родом от Ресен (в Македония) и работи като минен кондуктор. Преди това е живял на ул. „Веслец“ (преимуществено с македонски емигранти) в София (15:68-69) и по семейно предание е учил в Солун. Сред приятелите му във Враца са Никола и Иван Роджеви – богати местни търговци. Връзката между Ангелина и Михаил очевидно е на „себеподобни“ (4:Б:385), обединени, както от сходно образование, така и от запознанството си с динамиката на столичния град и вкуса към градска елегантност (4:А:351).

В месеците на годеничество двамата си общуват с картички (кар. № 1). Според оформящата се сред интелигенцията нова ритуалност, годеникът подарява своя снимка на семейството на годеницата си (срв. 5:154) – в официален костюм, риза с висока колосана яка, жилетка и ръкавици (сн. № 1). А на нея, според традиция още от Възраждането – дълъг и тежък златен кордон с малък елегантен часовник (срв. 4:А:347;21). Тези два накита ще се предават (и поделят) по-нататък на следващите в рода булки. На представените годежни снимки (срв. 5:155) личи от една страна вярност към модните за десетилетието тоалети и аксесоари (1:А:71-74), но паралелно с това впечатлява типичната за по-ранни времена дистанция между двете фигури - Враца е по-консервативна от София (срв. 10).

Годениците са предпочели услугите на Фото „Чернев“ (16:А), чиито майсторски почерк се проявява, както в прецизното избиране на позите, така и в подходящото (романтично) декориране на фона – съответно за връхно (сн. № 2) и салонно облекло (сн. №  3). На едната снимка акцент е годежният пръстен върху небрежно опряната на пейката дясна ръка на дамата. Другата настойчиво насочва погледа към пищните дамски очертания, в съчетание с оригинални детайли на полата, чантичката и шапката.  

Половин година по-късно (срв. 2:190;4:Б:388), през май 1910 г. младите се венчават, без вече да се съобразяват, че традиционно сезонът за сватби е зимата (срв. 3:181).  От събитието е запазена само една снимка на Фото „Чернев“ – булката сама (сн. № 4). Сватбената рокля, за която се предполага, че е донесена от Солун, напомня синхронните по време от други български градове. Изработена е от коприна и декорирана с дантела, като едновременно плътно скрива цялото тяло, но и деликатно подчертава талията и бюста (срв. 4:Б:395;11=3,9,). Воалът и букетът са в ансамбъл (5:158), красиво подчертан в аранжировката върху стола и внушаващ новия съюз. Върху ръкавиците личат пръстените, а от шията надолу пада познатият вече дълъг и тежък златен кордон (срв.11=3) с часовник.

Младоженците заминават на сватбено пътешествие във Варна (срв. 4:Б:392;5:157), разглеждат „царския палат“ (Евксиноград, б.а.) и „други забележителни места“, пътуват с параход до Балчик, като споделят впечатленията си в пощенска картичка (кар. № 2) до родителите на Ангелина (срв. 3:185). Ако предположим, че маршрутът е по идея на младоженеца, то очевидно Варна замества Солун от неговите мечти за обединение на България с родната Македония, но във всеки случай разкрива общия вкус на младата двойка към начеващия у нас културноисторически туризъм. Във Враца, семейство Бояджиеви заживява в свой дом (3:177), а десетина години по-късно построява на негово място нова къща, която съществува и днес.

                                                                        ***

През 1930-те години в бели булчински рокли се омъжват двете дъщери на Бояджиеви – Евгения (р. 1915 г.) и Иванка (р. 1918 г.). По-малката преженва (4:Б:389) сестра си през 1936 г., когато е в последния клас на Девическата гимназия. Скандализира бащиното си семейство като пристава на бъдещия си съпруг, а причина за това е прекалено строгия режим, който упражнява върху двете момичета близък роднина, упълномощен от баща им да ги контролира докато той е на работа в мината. Запознават се в приятелска компания в града и един от най-прекрасните спомени на бъдещата булка е как любимият  я разхожда, седнала отпред на велосипеда му.

Младите са приютени  в дома на избраните (4:Б:389;2:187) за кръстници сем. Павлови – учители от с. Типченица. Венчавката (3:181) е извършена в знаковия за врачани Черепишки манастир (16:Б) на 21-ви септември, Рождество Богородично (по стар стил). Младоженецът, Крум Йончев, е с 9 години по-възрастен, човек вече с професия (3:174), учил в известното Държавно техническо (столарско) училище в Русе (17), а сетне преподавател във Врачанското (18). Булчинската рокля не е напълно бяла (срв.4:А:390), само защото е трябвало да се изработи в пълна тайна (вероятно от модната шивачка Ценка Цакова, съседка на Бояджиеви), но е съчетана с типичното за времето венче, а букетът (на снимката в ръцете на кръстника) е от естествени цветя (сн. № 5). Само родителите на младоженеца са сред гостите на венчавката. Бракът на Иванка и Крум достига и до златна сватба (срв.3;185;5:Б:392), а отношенията с родителите на булката се подобряват след раждането на първото дете – сина Йордан. Във Фото „Чернев“ по-късно е направена семейна фотография, спомен по-сетне в домовете на децата. До края на живота си Йончеви живеят във фамилната къща на ул. „Охрид“ 3.

Сватбата на по-голямата сестра Евгения през 1938 г. е по всички правила на времето. Тя е вече на 23 години, възпитаничка на Девическата гимназия. Бъдещият съпруг, Божко Владков е от сръбски произход. Също като своя баджанак преподава в Столарското училище, а в бъдеще е и негов директор (18), както и автор на учебник по перспектива за техникумите по дървообработка. Роклята и костюмът на младоженската снимка са в изискано единство, подчертано майсторски при аранжирането – акцент са финият дълъг воал, деколтето с апликация, стилните дамски обувки с бели чорапи, папионката и белите мъжки ръкавици. Напълно в модните тенденции на десетилетието (срв. 4:Б:395-396). Отново оригинално и изискано решение на Фото „Чернев“ е светлинното кълбо зад младоженците, което има ефекта на акцент върху превръщането им в хармонична цялост (сн. № 6). Интересно е, че снимката не се получава от първи път – в името на естетиката новобрачните позират наново няколко месеца след сватбата.

Наситена в смислово отношение е и груповата снимка с роднини пред портата на бащиния дом на булката (сн. № 7): дан към традицията и подчертаване на желаното сродяване е поставянето седнали на столове на двамата сватове с деца на ръце, в компанията и на бабата на Евгения; демонстрация на вярност към градския стил на празнично обличане са тоалетите и прическите с къса коса на по-младите дами (1:А:75-77); малките шаферки (племенници на младоженеца)  са с характерните за времето бели роклички и венчета (срв. 4:Б:395-396). След венчавката в храма „Свети Царей“ сватбарите отиват на разходка до Мездра с нарочно откупено от тъста „рейсче“ (автобусче)…В началото на 1950-те години семейство Владкови се преселва в София, в апартамент на ул. „Кракра“, близо до Докторската градина. Десетилетия наред Иванка гостува там всяка година за среща с омъжените в столицата свои съученички (3:183).

Съдбата и на още една млада жена в булчинска рокля се преплита с тази на Иванка Йончева: в наследствения й албум с поздравителни картички са запазени три, изпращани в последователни години (1933-1935) от Иван Роджев до бъдещата му съпруга Мими Боцева от румънския град Рошиори де Веде. Баща й е врачанин, потърсил работа отвъд Дунава. Текстовете на картичките недвусмислено разкриват нейната голяма любов с Иван (кар. №  3). Годежната снимка (сн. №  8, правена в Румъния) е красноречива илюстрация на думите й – „прекрасно е да си (любима, б.а.) годеница, получаваш само подаръци“(срв. 2:335). Сватбената пък (сн. № 9) е дело на Фото „Чернев“ и за съжаление не е в цял ръст. Но със сигурност показва, че влюбените са два стръка, най-красивите, от разкошния букет пред тях.

След ранната кончина на Иван, Мими се омъжва за по-големия девер на Иванка, Петър Йончев, който осиновява сина й и се грижи за него като роден баща. А защо картички от първия й годеник са у новата й етърва остава загадка…Всъщност Иванка и Мими живеят в обща семейна къща повече от половин век (3:177), а съпрузите им са членове на Туристическо дружество „Веслец“ , заедно с Иван Роджев. Запазено е сведение, че Дружеството подготвя специален подарък на младоженците Роджеви за сватбата им през 1935 г. (12: а.е.10).

                                                                  ***

През 1960-те години са сватбите на следващото поколение наследници на Ангелина Конярска по линия на дъщерята Иванка. Внучката – Марийка (р. 1939) преженва брат си Йордан и се задомява за своя упорит ухажор още от седми клас – Георги Костов. Почти връстници, те се запознават при разходка в града, после често са заедно в киното на читалище „Развитие“, на разходка до Хижата, около масата за тенис… След средното училище и двамата учат в София – тя в тогавашното „Пощенско, телефонно, телеграфно и радио училище“, а той в тогавашния Институт за учители - специалисти. В синхрон с новото комунистическо време младоженците сключват само граждански брак. Кумовете им, сем. Денкови, са наследниците на кръстника на Георги. По настояване на бъдещата тъща кумува и Ангел Грънчаров, близък приятел на родителите на булката.

Булчинската рокля на младата дама е дело на уважаваната в града шивачка Тинка Манова (1:А:76) и е в духа на прежната елегантност (сн.  № 10). В разкошната черна коса е втъкан само бял карамфил, а букетът от гладиоли е от градините на съседи. Гостите на тържеството, предимно роднини, са посрещнати и почерпени в къщата на булката, а след това преминават в шествие, начело с нея и кръстника, през централната улица за подписите в Съвета. Сватбените снимки са дело на градското фото при кино „Коларов“. Най-големият дар, който младоженците получават е от роднини от София – агне и черга. Даровете пък за най-важните дами сред гостите са от специално закупен естествен крепсатен – нощници, ушити от Вера Серапионова (която не е професионална шивачка, а известна „актриса“ от самодейната опера). В първите години от брака си младото семейство живее в дома на Йончеви.

Снахата в семейството, Надежда (р. 1943), идва от Русе. Там се запознава с младия инженер, Йордан Йончев, който работи по разпределение в жп-депото на Горна Оряховица и често пътува до дунавския град. Разликата във възрастта е 6 години, но се оказва, че имат общи интереси: обичат да слушат опера и италианска популярна музика,  да ходят на театър и кино. Дружбата им продължава три години, без официално да се сгодяват. В навечерието на сватбата си, уговорена преди това от родителите им и известена с покани от името на семействата им (срв. 5:155), отиват на предсватбено пътешествие с палатки,  в компанията на колеги на жениха. Отсядат на брега при Тауклиман (днешната Русалка) на Черно море…

Кумува по-възрастното семейство на счетоводител и учителка - Димитър и Цветана Орозови, ползващи се с доверието на свекъра и свекървата. Булчинската рокля (сн. №11) от тежка коприна е ушита по замисъл на свекървата (срв. 2:338) от известната за времето врачанска шивачка Надка Аспарухова (срв. 4:Б:390). От същия плат е рокличката на шаферката – петгодишната племенница Жанета. Обувките са специално изработени в местната ТПК „Христо Ботев“. Най-важният аксесоар, поставен отново по настояване на свекървата, е златният ланец, наследство от кордона на покойната вече Ангелина. Букетът е специално донесен от София и пак е от бели гладиоли. След подписване на граждански брак (3:186) сватбеното шествие – роднини, приятели, колеги - преминава през централната улица и достига до фотото на кино „Коларов“. Копие на една от портретните снимки на булката дълго време остава в ателието (срв. 4:Б:391) и е разпозната от началника й, д-р Чанталийски, лекар във Врачанската болница, където Надежда вече работи като клиничен лаборант.

Сватбеният обед е нареден в двора на семейната къща (срв. 4:Б:391), а менюто е подбрано от свекървата и се приготвя на място от приятелка готвачка (срв. 2:336). Всички гости са дарени от семейството на булката (срв. 2:186). Младите пък получават най-вече сервизи и уреди за подреждане на дома (срв. 2:164;4:Б:389). Доброто настроение се поддържа от домашния радиограмофон, изнесен на една от терасите. След кратък престой в квартира под наем, семейството заживява в жилищните блокове на Химкомбината, в чието построяване участва женихът.

                                                                                         ***

Представеният изворов материал потвърждава съществуването на Врачански ГМ за средната класа. На първо място – основни елементи на сватбата, засвидетелствани в други (по-големи) градове присъстват в традицията на Враца дори и в първите десетилетия след комунистическия преврат. Дамите в булчински рокли се радват на искреното внимание на своите кавалери, като ги печелят с чар и умение за партньорство. Стремежът за общуване на себеподобни поизмества този за отиването на богатство при богатство, взаимните чувства са определящи.

Личи възрожденският стремеж на представители на земеделската прослойка още в зората на ХХ век да изучат дъщерите си, които категорично преминават в групата на местната интелигенция. Процесът на европеизация е съчетан с прежния космополитизъм на многонационалната империя – постарому са активни контактите на ниво Балкани, а общуването на различни нива между Враца, Русе, Варна, Бургас, Солун, София… безпроблемно и естествено. Близостта на столицата дава отпечатък върху живота на врачани, стимулира ги да се учат, сравняват и равняват с нея, и вероятно това е една от причините градът да израсне до най-важния на Северозапада (1:Б). Освен наложилите се още в края на ХІХ в., в неизменни фактори за поддържане на градската атмосфера се превръщат също Туристическото дружество и Фото „Чернев“. И един немаловажен детайл: съпрузите от фамилия Йончеви са синове на преселил се в началото на ХХ в. в града търговец от близкото село Паволче, но подобно на мнозина други в страната (срв. 2:27) се стремят и успяват да се впишат в градската среда през 1920-1930-те години. Благодарение и на своите съпруги.

Описаната градскост е взривена от модела за „себеподобност“ на комунистическия режим – настъпва времето на уреждачеството с вездесъщия аргумент  „тоя ми е селски!“. Така постепенно е задушен и почти убит градският дух на Враца. Дано успеем да го възродим!

                                                             

Източници:

1. Пътища към Новото време, Градската и селската култура в модерна следосвобожденска България, Вр., 2020

А. Димитрова, Н., Мода и модни течения във Враца в началото на ХХ век

Б. Пелова, В. Враца – център на Българския северозапад

2. Ненов, Н., Русе – портрет на века Р., 2000

3. Маринова, М., Сватбата в град Враца през ХХ в., В:Годишник на Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“, С. 2016

4. Делници и празници в живота на българина, Сборник, посветен на 30-годишнината на етнографския музей във Варна, В., 2006

А. Илиева, Д., Влиянието на европейската мода върху сватбеното облекло в Сливен през втората половина на ХІХ в.

Б. Цветкова, Н., Рошкева,Р., Сватбите в Русе през първата половина на ХХ век

5. Василева, Д., Българските традиционни празници и интелигенцията в големите български градове (1878-1912), В:Етнографски проблеми на народната култура, т. 4, 1996

6. Макавеева Л., Българското семейство: Етносоциални аспекти, С., 1998

7.  Иванова, Р., Култура на нашето всекидневие, В.Т., 2006

8. Знеполски, И., Българският комунизъм, С., 2008

9. Георгиев, Г., Освобождението и етнокултурното развитие на българския народ 1877-1900 г., С., 1979

10. Дренкова, Ф., Като антична трагедия, Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии, С., 1984 (раздел „Фотографии“)

11. Изгубената България (сайт)

https://www.lostbulgaria.com/?cat=372&paged=3

https://www.lostbulgaria.com/?cat=372&paged=9

        12. ТДА – Враца, ф.203К, Туристическо дружество „Веслец“ – Враца (1900-1944), опис 1

       13. Блажева, М., Модата в България, АртДиалог, Интернет списание за култура, бр. 6, 2016

      http://artdialog-bg.com/%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

       14. Как се промени булчинската рокля от 1910 до днес, MyFamily, 26 юни, 2020

https://myfamily.bg/pi972-Kak-se-promeni-bulchinskata-roklya-ot-1910-do-dnes-

        15. Томалевски, Г., Чуто, видяно и преживяно, С., 2019 г.

16. Карта на времето, Дигитален архив на регион Враца, ХХ век

А. Желязкова, В., Балканските войни от 1912-1913 г. през обектива на фотографите Павел и Ангел Черневи, В: Карта на времето, Дигитален архив на регион Враца, ХХ век https://kartanavremeto-vratsa.org/story/1151/33?fbclid=IwAR0EOGcyFs7M2QVzSXTLyJw9nbqpdvGf76xPMf5975A2DeoeBHw99LlpcS0

Б. Черепишкият манастир „Успение Богородично“ – света обител на българщината, Читалище „Просвета“, Мездра, 2009

https://kartanavremeto-vratsa.org/story/215/209

17. Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“- Русе

http://pgdva-ruse.net/index.php/whos.html

18. ТДА-Враца, ф.463К, опис 1, Столарско училище – Враца

19. Генчев, Ст., Сватбата, С. 1987

20. Кристиана Бояджиева, Жената в мъжките професии преди и след 9 септември 1944 г., В: MOBILITAS: Движение на хора, идеи, стоки, пари, изкуство в средновековния свят, ГСУ, т. 102 (21), С.2021

21. Младоженци с кръстника, снимка, сист. № 2751, Дигитална библиотека, колекция „Фотографии“, РБ „Христо Ботев“ – Враца

http://catalog.libvratsa.org/ft/CD/T0002751.JPG

 

 

Списък на пощенските картички:

1. Пощенска картичка от Михаил Бояджиев, изпратена  от Бургас до Ангелина Конярска във Враца, 14 април 1910 г.
2. Пощенска картичка от Ангелина и Михаил Бояджиеви, изпратена от Варна до Иван Конярски във Враца, 14 май 1910 г.
3. Пощенска картичка от Иван Роджев, изпратена от София до Мими Боцева в Рошиори (де Веде), 31 март 1934 г.

 

Списък на снимките:

1. Михаил Бояджиев, снимка за семейството на годеницата
2. Ангелина Конярска и Михаил Бояджиев при пейка на фона на парк
3. Ангелина Конярска (със златен кордон) и Михаил Бояджиев в официално облекло
4. Ангелина Бояджиева като булка
5. Венчавката на Иванка Бояджиева и Крум Йончев на 21.09.1936 г. в Черепишкия манастир
6. Сватбената снимка на Евгения Бояджиева и Божко Владков, 31 юли 1938 г.
7. Младоженците Владкови и техните гости пред входа на бащината къща на Евгения на тогавашната ул. „Шипка“ №14
8. Мими Боцева и Иван Роджев като годеници, април 1934 г., гр. Рошиори де Веде
9. Сватбената снимка на Мими Боцева и Иван Роджев
10. Марийка Йончева-Йорданова като булка през 1960 г.
11. Надежда Йончева като булка през 1965 г. с колие от кордона на баба Ангелина

 

*Всички интернет адреси са проверени в края на ноември 2022

Информатори / Автори
Красимира Йончева/По дрехите посрещат: Облеклото в Северозападна България - ХХ век, 2023