Черепишки манастир
Черепишкият манастир „Успение Богородично” – света обител на българщината
Категория : Откак се е село заселило
Черепишкият манастир „Успение Богородично” – света обител на българщината
Черепишкият манастир „Успение Богородично” е една от най-популярните забележителности в скалистото и примамливо красиво Искърско дефиле. Светата обител е сгушена в подножието на величествени бели скали върху десния бряг на река Искър. Манастирът се оформя като комплекс през ХІV-и век.
Според преданията, при средновековния Коритен град, съществувал около Ритлите, са се водили кървави сражения между Шишмановите войници и турските нашественици. Разказва се, че самият цар Иван Шишман е бил тук, скрит в пещера по десния бряг на Искъра и сега тези пещери носят името Шишманови дупки, а местността около тях – Шишмановец. Предполага се, че името на манастира произлиза от белеещите се кости и множество черепи на загиналите Шишманови воини. В документи от ХV век манастирът е споменаван с имената Черепец, Черапиш, Челбиш.
Най-старото писмено свидетелство за съществуването на обителта е манастирският устав (типик), писан в периода 1390-1398 г. В момента типикът се съхранява в историко-археологическия музей в София. Според документа манастирът и черквата са разрушени след битката с турските поробители, но хората веднага се втурнали да ги възстановят. За историята на „Успение Богородично” в следващите два века не се знае нищо.
Сигурни данни се получават от Паисий Хилендарски, който споменава в „История славянобългарска”, че известният монах-зограф Пимен Зографски е възстановил и обновил Черепишкия манастир край река Искър. За неговото дело научаваме от житието му, което пише йеромонах Памфилий (открито в библиотеката на Зографския манастир), в което се казва, че след напускане на Зографския манастир Пимен се завръща в Софийско, където „съгради в селата и градовете 300 църкви и обнови 15 манастира, между които и Черепишкият, който е на река Искър”. Към края на живота си Пимен Софийски се връща в обителта, за да предаде тялото си на земята тук. Йеромонах Памфилий завършва житието си с думите: „Това написах за спомен и чест на светия отец в Черепишкия манастир”.
В края на ХVІІІ век кърджалийските набези за кратко обезлюдили манастира. През зимата на 1798-1799 г., когато Али паша пристига с голяма войска във Враца, свети Софроний Врачански на два пъти бяга от престолния си град в Черепиш, за да се спасява от отстъпващите, разбити при Видин от Пазвантооглу султански войски. При първото си идване той заварил манастира празен, а монасите живеели скрити из многото пещери в района и Софроний останал при тях.
Архитектурният тип на днешната съборна църква потвърждава, че е строена в края на ХVІ век. Тя е еднокорабна, масивно засводена с абсида, преливаща плавно към корпуса. Към 1836 г. манастирският храм е бил изографисан от прочутия зограф Йоаникий поп Витанов, при сондажи е установено, че под тях са запазени старите стенописи, рисувани от Пимен Зографски. Осмостранният купол на църквата е изграден през 1888 г. по времето на йеромонах Епифаний от Лютиброд. През 1908 г. са прибавени нови изображения в удължената част на църквата от дебърския зограф Велко Илиев, изографисал заедно с брат си Мирон множество църкви във Врачанско.
Като произведения на църковното изкуство могат да бъдат определени някои икони, старата част на дърворезбения иконостас и владишкият трон. Тук се намира частица от мощите на светите безсребреници-лечители Козма и Дамян. Върху копринена плащаница от 1844 г. има надпис с името на манастира и указание, че е работена по времето на Врачанския епископ Агапий и на манастирския епитроп Йосиф. Самата плащеница е изработена с неподражаема вещина от врачанския майстор-везбар Николчо Павлович Занкин.
Векове наред монасите от Черепиш са работили за просвещението и освобождението на българския народ. Още през ХVІІ век свети Пимен устроил манастира по образец на манастира „Зограф” в Атон и организирал скрипторий, където работили преписвачи и художници. Освен множеството преписи на богослужебни книги, тук били създадени и някои от най-ценните български средновековни творби – Черепишкото четвероевангелие от 1612 г., истински шедьовър с позлатен обков, изработен в 1621 г. от чипровските златари Никола и Павел; Данаиловото евангелие (1616 г.), Апостол (1630 г.) на книжовника Яков, сборник с поучения на поп Тодор Врачански – „Маргарит” (1762 г.). През ХІХ век в манастира работил книжовникът Дамаскин Хилендарец.
В епохата на борбите за национално и църковно самосъзнание Черепишкият манастир се превръща в истинска крепост на българщината. През втората половина на ХІХ век тук са ставали политически събрания с участие на руския възпитаник Софийския митрополит Мелетий. Игуменът на обителта йеромонах Епифаний Младенов от село Лютиброд и монасите Дионисий, Серафим, Пахомий, Йоний и Теодосий са участвали във Врачанското съзаклятие. Игуменът бил член на Врачанския революционен комитет и основател на Лютибродския селски комитет. При вестта за идването на Христо Ботев и четата му, Епифаний благословил и определил 60 жени от селото до месят и пекат хляб, който да се изнася на определени места в планината. В землището на Черепишкия манастир, близо до село Челопек се водят сражения между Ботеви четници и башибозушки и черкезки банди. Последната битка е при Рашов дол, където загиват дванайсет момчета от групата на Георги Апостолов. Повече от столетие в манастира се пази бойната сабя на Христо Ботев, с която той се е сражавал при Милин камък и Вола. Сабята е добре запазена и носи посочените от генерал-лейтенант Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, отличителни белези. Тя била донесена в обителта през майските дни на 1876 г. от манастирския слуга Нено Нешков (Нецов) от село Лютиброд. Той твърдял, че сабята му е предадена лично от Ботевия четник Петър (Перо) Македончето, за да я даде на игумена за съхранение.
През 1888 г. се освещава храмът-костница „Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител”. Малка постройка с купол, която се намира високо над манастирския двор. Тук почиват костите на боголюбиви и заслужили люде. Предполага се, че са прибрани и костите на убитите четници.
През 1921 г. в манастира се създава свещеническо училище, от което излизат 11 випуска до 1935 г. През 1938 г. се открива Пастирско-богословски институт, който функционира до 1948 г., а от 1950 г. до 1989 тук се намира Софийската духовна семинария.
В комплекса на Черепишкия манастир са включени и реставрираните Владишко здание, Училищна, Приемна, Данаилово здание. На една от скалите до тях е издигната Рушидовата къща от началото на ХІХ век. Легендата разказва, че тя е построена от Рушид бей, Врачански управител, в знак на благодарност задето тук била излекувана тежко болната му дъщеря. В тази къща е взето фаталното решение за обира на орханийската поща от група революционери под ръководството на Димитър Общи на 15 август 1872 г.
Забележителностите на Черепишкия манастир и историческите местности около него са повод за две посещения на народния поет Иван Вазов през 1889 и 1907 г. Спомените на местното население оживяват в безсмъртния му разказ „Една българка”. По идея на духовниците от манастира се обособи Вазов кът, който включва снимков материал, стари издания на Вазовите съчинения (част от които нашата библиотека подари на манастира). Незабравима е гледката от терасата на Вазовия кът: Искърът подплисва буйните си води, а зад теб е мълчаливото достолепие на вековната манастирска обител.
В 1897 г., вдъхновен от неповторимата прелест на Черепишкия манастир и околностите му, Алеко Константинов създава пътеписа „В Българска Швейцария”. По-късно, в 1939 и 1940 г. манастирът е посетен от Никола Вапцаров и Антон Попов. За тези посешения днес напомнят Алековата скала и Вапцаровият дъб.
В началото на забързания наш ХХІ век Черепишкият манастир е все така романтичен и привлекателен за богомолци, посетители и туристи. Запазена и за пореден път обновена, благодарение родолюбието на не едно българско поколение, светата обител е част от духовния и културен живот на врачани и хората от дефилето, извор на надежда и светлина за всички вярващи.
Информатори / АвториСпоред преданията, при средновековния Коритен град, съществувал около Ритлите, са се водили кървави сражения между Шишмановите войници и турските нашественици. Разказва се, че самият цар Иван Шишман е бил тук, скрит в пещера по десния бряг на Искъра и сега тези пещери носят името Шишманови дупки, а местността около тях – Шишмановец. Предполага се, че името на манастира произлиза от белеещите се кости и множество черепи на загиналите Шишманови воини. В документи от ХV век манастирът е споменаван с имената Черепец, Черапиш, Челбиш.
Най-старото писмено свидетелство за съществуването на обителта е манастирският устав (типик), писан в периода 1390-1398 г. В момента типикът се съхранява в историко-археологическия музей в София. Според документа манастирът и черквата са разрушени след битката с турските поробители, но хората веднага се втурнали да ги възстановят. За историята на „Успение Богородично” в следващите два века не се знае нищо.
Сигурни данни се получават от Паисий Хилендарски, който споменава в „История славянобългарска”, че известният монах-зограф Пимен Зографски е възстановил и обновил Черепишкия манастир край река Искър. За неговото дело научаваме от житието му, което пише йеромонах Памфилий (открито в библиотеката на Зографския манастир), в което се казва, че след напускане на Зографския манастир Пимен се завръща в Софийско, където „съгради в селата и градовете 300 църкви и обнови 15 манастира, между които и Черепишкият, който е на река Искър”. Към края на живота си Пимен Софийски се връща в обителта, за да предаде тялото си на земята тук. Йеромонах Памфилий завършва житието си с думите: „Това написах за спомен и чест на светия отец в Черепишкия манастир”.
В края на ХVІІІ век кърджалийските набези за кратко обезлюдили манастира. През зимата на 1798-1799 г., когато Али паша пристига с голяма войска във Враца, свети Софроний Врачански на два пъти бяга от престолния си град в Черепиш, за да се спасява от отстъпващите, разбити при Видин от Пазвантооглу султански войски. При първото си идване той заварил манастира празен, а монасите живеели скрити из многото пещери в района и Софроний останал при тях.
Архитектурният тип на днешната съборна църква потвърждава, че е строена в края на ХVІ век. Тя е еднокорабна, масивно засводена с абсида, преливаща плавно към корпуса. Към 1836 г. манастирският храм е бил изографисан от прочутия зограф Йоаникий поп Витанов, при сондажи е установено, че под тях са запазени старите стенописи, рисувани от Пимен Зографски. Осмостранният купол на църквата е изграден през 1888 г. по времето на йеромонах Епифаний от Лютиброд. През 1908 г. са прибавени нови изображения в удължената част на църквата от дебърския зограф Велко Илиев, изографисал заедно с брат си Мирон множество църкви във Врачанско.
Като произведения на църковното изкуство могат да бъдат определени някои икони, старата част на дърворезбения иконостас и владишкият трон. Тук се намира частица от мощите на светите безсребреници-лечители Козма и Дамян. Върху копринена плащаница от 1844 г. има надпис с името на манастира и указание, че е работена по времето на Врачанския епископ Агапий и на манастирския епитроп Йосиф. Самата плащеница е изработена с неподражаема вещина от врачанския майстор-везбар Николчо Павлович Занкин.
Векове наред монасите от Черепиш са работили за просвещението и освобождението на българския народ. Още през ХVІІ век свети Пимен устроил манастира по образец на манастира „Зограф” в Атон и организирал скрипторий, където работили преписвачи и художници. Освен множеството преписи на богослужебни книги, тук били създадени и някои от най-ценните български средновековни творби – Черепишкото четвероевангелие от 1612 г., истински шедьовър с позлатен обков, изработен в 1621 г. от чипровските златари Никола и Павел; Данаиловото евангелие (1616 г.), Апостол (1630 г.) на книжовника Яков, сборник с поучения на поп Тодор Врачански – „Маргарит” (1762 г.). През ХІХ век в манастира работил книжовникът Дамаскин Хилендарец.
В епохата на борбите за национално и църковно самосъзнание Черепишкият манастир се превръща в истинска крепост на българщината. През втората половина на ХІХ век тук са ставали политически събрания с участие на руския възпитаник Софийския митрополит Мелетий. Игуменът на обителта йеромонах Епифаний Младенов от село Лютиброд и монасите Дионисий, Серафим, Пахомий, Йоний и Теодосий са участвали във Врачанското съзаклятие. Игуменът бил член на Врачанския революционен комитет и основател на Лютибродския селски комитет. При вестта за идването на Христо Ботев и четата му, Епифаний благословил и определил 60 жени от селото до месят и пекат хляб, който да се изнася на определени места в планината. В землището на Черепишкия манастир, близо до село Челопек се водят сражения между Ботеви четници и башибозушки и черкезки банди. Последната битка е при Рашов дол, където загиват дванайсет момчета от групата на Георги Апостолов. Повече от столетие в манастира се пази бойната сабя на Христо Ботев, с която той се е сражавал при Милин камък и Вола. Сабята е добре запазена и носи посочените от генерал-лейтенант Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, отличителни белези. Тя била донесена в обителта през майските дни на 1876 г. от манастирския слуга Нено Нешков (Нецов) от село Лютиброд. Той твърдял, че сабята му е предадена лично от Ботевия четник Петър (Перо) Македончето, за да я даде на игумена за съхранение.
През 1888 г. се освещава храмът-костница „Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител”. Малка постройка с купол, която се намира високо над манастирския двор. Тук почиват костите на боголюбиви и заслужили люде. Предполага се, че са прибрани и костите на убитите четници.
През 1921 г. в манастира се създава свещеническо училище, от което излизат 11 випуска до 1935 г. През 1938 г. се открива Пастирско-богословски институт, който функционира до 1948 г., а от 1950 г. до 1989 тук се намира Софийската духовна семинария.
В комплекса на Черепишкия манастир са включени и реставрираните Владишко здание, Училищна, Приемна, Данаилово здание. На една от скалите до тях е издигната Рушидовата къща от началото на ХІХ век. Легендата разказва, че тя е построена от Рушид бей, Врачански управител, в знак на благодарност задето тук била излекувана тежко болната му дъщеря. В тази къща е взето фаталното решение за обира на орханийската поща от група революционери под ръководството на Димитър Общи на 15 август 1872 г.
Забележителностите на Черепишкия манастир и историческите местности около него са повод за две посещения на народния поет Иван Вазов през 1889 и 1907 г. Спомените на местното население оживяват в безсмъртния му разказ „Една българка”. По идея на духовниците от манастира се обособи Вазов кът, който включва снимков материал, стари издания на Вазовите съчинения (част от които нашата библиотека подари на манастира). Незабравима е гледката от терасата на Вазовия кът: Искърът подплисва буйните си води, а зад теб е мълчаливото достолепие на вековната манастирска обител.
В 1897 г., вдъхновен от неповторимата прелест на Черепишкия манастир и околностите му, Алеко Константинов създава пътеписа „В Българска Швейцария”. По-късно, в 1939 и 1940 г. манастирът е посетен от Никола Вапцаров и Антон Попов. За тези посешения днес напомнят Алековата скала и Вапцаровият дъб.
В началото на забързания наш ХХІ век Черепишкият манастир е все така романтичен и привлекателен за богомолци, посетители и туристи. Запазена и за пореден път обновена, благодарение родолюбието на не едно българско поколение, светата обител е част от духовния и културен живот на врачани и хората от дефилето, извор на надежда и светлина за всички вярващи.
Читалище „Просвета” – гр. Мездра/Свети места, 2009
Истории от Черепишки манастир
-
Черепишките скали
- Откак се е село заселило
-
Излет в дебрите на Стара планина…
- Откак се е село заселило
-
Черепишкият манастир „Успение Богородично” – света обител на българщината
- Откак се е село заселило
-
Легенда за името на Черепишкия манастир и цар Иван Шишман
- Вярвания и традиции / песни
-
Сред живописната омая на Искърското дефиле
- Моята история / нашата история
-
Св. Пимен Зографски и Черепишкият манастир
- Моята история / нашата история
-
Сабята в Черепиш
- Моята история / нашата история
-
Едно предание за турското робство
- Моята история / нашата история
-
Преданията за Софрониевата пещера, за Левски и Димитър Общи
- Моята история / нашата история
-
Преданията за Ботевата чета, битката при Рашов дол и йеромонах Епифаний
- Моята история / нашата история