Враца - родове и личности
Балканските войни от 1912- 1913 г. през обектива на фотографите Павел и Ангел Черневи
Категория : Моята история / нашата история
Балканските войни от 1912- 1913 г. през обектива на фотографите Павел и Ангел Черневи
Павел и Ангел Езекиеви Черневи са потомци на видния Възрожденски врачански род на Мавродийците. Няколко поколения от тази фамилия са все професионални фотографи.
Павел и Ангел Черневи са третото и четвъртото по ред дете на Маруца Казанджиева и търговеца Езекия Мавродийски. Те имат две по- големи сестри – Райна и Елена. Родната им къща с първото фотоателие се е намирала на ул. „Буюклийска”. В документ № 245 от 1851 г., публикуван в „Семеен архив на Хаджитошеви”, т. ІІ- ри, 2002 г., се споменава за Езекия Мавродийски.1 Фамилното име Мавродийски е променено след Освобождението от 1878 г от Eзекия с превода на старогръцкия корен на думата „маврос” = черен на Черневи. Павел е роден е през 1866 г. Той пръв започва да се занимава с фотография в семейството още от младежка възраст. Сестра му Елена през есента на 1885 г. се омъжва за известния възрожденец и фотограф Тома Станчов Хитров, направил едни от най- хубавите портрети на Хр. Ботев, В. Левски и други личности.2 Елена Хитрова е съпричастна в лабораторната работа на Тома Хитров, а след смъртта му през 1906 г. тя снима самостоятелно в ателието. Племенничките на Павел Чернев – Иванка Хитрова, по мъж Маждракова и Бойка Хитрова – учат професионална фотография в Германия съответно в Дрезден и Берлин и по- късно се преселват в САЩ.3 Иванка пристига отначало при роднината си Димитър Мавродийски в Ню Йорк, впоследствие отваря свое голямо ателие и се прочува като портретистка, а Бойка се установява в град Сан - Франциско и открива свое фотоателие „Луна”.
Тома Хитров посещава Враца и врачанския край неведнъж, не само като врачански зет. Непосредствено след Освобождението, по повод участието на брат му Атанас в състава на четата на Христо Ботев и смъртта му в боя при Милин камък Тома Хитров снима някои Ботеви места, манастира „Св. Иван Касинец (Пусти), по- късно документира и откриването от княз Фердинанд на паметника на поета Христо Ботев във Враца на 27.05.1890 г. и пр.4
Важно е да посочим, че един от първите фотографи на Югоизточна Европа, врачанският потомък на Хаджитошевия род – Анастас Йованович, преселил се в Сърбия, посвещава в занаята Анастас Карастоянов, при когото пък се усъвършенства Тома Хитров. Така нишката на фотографското изкуство се предава и на Павел Чернев. Запазен е част от австрийски фотоапарат от фабриката на Бернхард Ветцл, Виена подарен на Павел Чернев от Тома Хитров.
Запознат с развитието на фотографията в Европа през 90-те години на ХІХ в. Павел Чернев обикаля селищата на Врачанския край с фотоапарата си като пътуващ фотограф. По това време това е скъпо струващо занимание.
В „Алманаха на царство България за 1893 г. братя Черневи са посочени като единствените професионални фотографи за град Враца.
През 1893 г. двамата братя Павел и Ангел според закона от същата година регистрират своя марка: „Братя Черневи – Враца. Марка записана под № 2”, подновена през 1901 г. „Фотографчийте” Павел и Ангел Черневи се занимават и с търговия на фотографически материали, снабдявани от складове и магазини в г Русе и София. Те се сдобиват с виенски, френски, италиански, холандски и германски фотоматериали и картони. От този период на част от фотосите е запазен изящен т.н.„сух печат”. След 1904-1905 г. и отделянето на братята в занаята, сухият печат не се използва.
При едно посещение на Павел Чернев при сестра си Елена в ателието на Тома Хитров в г София среща бъдещата си съпруга учителката Елисавета Герчева. Тя е дъщеря на Евлампия (осиновена от рода на Пулиеви) и известния опълченец и знаменосец на Самарското знаме Ангел П. Герчов, родом от с Старчища, носител на два руски Георгиевски кръста за храброст, 4 -ри златни чаши и др. отличия и награди. Павел Чернев се оженва през 1908 г. и до смъртта си на 27.11. 1936 г. работи сам, предава уменията си на синовете си Иван и Кирил. В семейството му има и една дъщеря Здравка. През 30-те години на ХХ в се строи на ул. Търговска „Фотостудио П. Чернев”. През 1939 г. с финансовата помощ на арх. Никола Сл. Николов то е модернизирано от Кирил: „Фотостудио Кирил Чернев”. Павел Чернев през 1923 г става член на фотографското сдружение в България. Кирил Чернев (26.09. 1909 - 17.06. 2001) от 1933 г. е член на търговско- индустриалната камара, член на колоездачното дружество и на читалище „Развитие” във Враца.
Родственикът му Димитър Мавродийски през 1909 г. заживява в САЩ и под влиянието на Павел Чернев там се дипломира като фотограф. Той участва като доброволец в Балканските войни от 1912-1913 г. в продоволствения транспорт, но след тях отново се връща в САЩ. Неавторизирани, неговите снимки днес трудно се идентифицират. В Ню Йорк Димитър Мавродийски открива свое голямо ателие. Той прави дарение през 1927 г. на наследствения си имот във връзка със строежа на новата сграда на читалище „Развитие”.5
По- малкият брат на Павел, Ангел Чернев (1873 - 1945 г.), учи през 1901-1903 г. фотография в Монпелие, Франция. След завръщането си пътищата им се разделят. Ангел Чернев снима и сам, но участва в различни съдружия: фото „Светлина” на Чернев и Костов; „Чернев, Лазаров и Костов”; „Кръстеняков, Чернев, Чулев”. Ангел Чернев е изявен деец на читалище „Развитие” и на фотографското дружество на България - несменяем председател на конгресите му след 1923 г. до 09.09. 1944 г.
През 1912 - 1913 г. и двамата братя Черневи участват във освободителната Балканска и Междусъюзническа войни. Ангел Чернев е със статут на фотограф - наблюдател и разузнавач на появяващите се тогава в армията ни аеростати. За жалост не са запазени в семейните архиви снимките му от въздуха на Одринската крепост и на форта Айваз Баба, а също така и на първите бойни летци: Радул Милков и Христо Топракчиев с прочутите моноплани „Блерио”. По спомени на негови съвременници той снима окопите при Чаталджа, отразява потъналите в кал войници, гладни и съсипани от холерата.
Артефактите от войната в музея на фото Черневи са събирани десетилетия от музейните работници. Последните артефакти постъпват през 2010 г. благодарение на ценното дарение на внуците на Павел Чернев: д-р Ева и д-р Румен Черневи (брат и сестра). Освен фотолабораторията и фотоапаратите на дядо им и баща им, получихме от тях и множество стъклени плаки със сюжети от войните 1912 - 1913 г. и първата Световна война (1915- 1918 г.). Разбираемо, след 100 години част от тях са повредени или унищожени. На някои от стъклените плаки се откриха съответстващи снимки, съхранени във фонда на музея.
Така днес имаме запазени неповторими образи от тази героична и славна епопея. Една част са изяснени, други не, предстои допълнително проучване.
На три условни групи можем да разделим снимките на Павел Чернев: 1. Снимки на мобилизирани във войната от месец септември 1912 г. 2. От времето на самите войни 1912 - 1913 г. 3. След войните - лятото и есента на 1913 г.
Към първата група се отнасят снимки на офицерите от 2-ри артилерийски полк преди заминаването, портрет на командира на 2-ри арт. полк полковник Димитър Русчев, мобилизирани войници - няколко единични и групови портрети на войници и офицери от 35-ти п. полк, снимани и от двамата братя. Форматът на снимките е различен, най- често „кабинет портрет”, увеличени и няколко единични във формат „променад” портрет.6
Към втората група, около десетина, най- много на брой са отново от 35 ти пехотен Врачански полк и 2-ри артилерийски полк, главно групови фотоси: в с Чанта (Турция), където е щаба на ІІ-ра бригада от 6-та Бдинска дивизия, офицери и войници от неизяснени селища по Беломорието. 35 пехотен полк под командването на ген. Радко Димитриев записва героични страници в бойната ни летопис при г Лозенград, Люле Бургас- Бунархисар, Чаталджа и др.
На плаките се откроиха две изображения свързани с цар Фердинанд. На първата - посрещането в главната квартира на главнокомандващия на българската армия в г Стара Загора - м. октомври 1912 г. На другата плака цар Фердинанд с офицери в неизвестно населено място. На трета – военни по Беломорието. На четвърта плака е документирана панихида за героичната смърт на загиналите в сраженията или от холера и др.7
На две от снимките и плаките са снимани артилеристи от тежката, обсадна артилерия.
В снимките има отделни портрети на участници във войните от Врачанския край: Иван Мишонов, Никола Роджов от Враца и други, снимани в трите вида формат: „визит”, „променад”, или „кабинет” портрет. Някои от снимките са подлепени и оформени на картон в стил сецесион и др.8 Към третата група артефакти има военни или участници във войните които са снимани непосредствено след войната „от времето на холерата”- единични или по- късно и паметници на загиналите във войните, като някои от снимките са копия.
Показани в неповторима атмосфера и райони, част от които днес са извън територията на страната, фотосите са мигновената история на тези събития, неотделима от етническата идентичност на България.
За да бъде човек фотограф преди 120 г, са били необходими много физически и емоционални усилия. Цялата „лаборатория” се придвижва с фотографа, натоварена обикновено на каруца. В спомените си внуците разказват за чести нападения над дядо им, с цел кражба на благородни метали - злато и сребро които влизат в състава на фотоматериалите. Трябва да имаш особен поглед, усет за композиция и бърза реакция за фотоекспонирането и проявяването на снимките. Това изисква разпространеният тогава бромо- маслен начин на фотографиране, съвсем различен от днешна дигитална фотография. Ценността й се определя не само от качеството на снимките, но и от факта, че тя е моментна, достоверна т. е. класическа, не ретуширана или променена.
Повече от век снимките показват лицата от съдбоносните години за България по време на войните от 1912- 1913 г.
Снимки на братя Черневи са включени през 2012 – 2013 г. в изложбата „100 г. от началото на Балканската война 1912-1913г.” и в експозицията „На кадро…” по повод 146 г. от рождението и 75 г. от смъртта на фотографа Павел Чернев.
Павел и Ангел Черневи са третото и четвъртото по ред дете на Маруца Казанджиева и търговеца Езекия Мавродийски. Те имат две по- големи сестри – Райна и Елена. Родната им къща с първото фотоателие се е намирала на ул. „Буюклийска”. В документ № 245 от 1851 г., публикуван в „Семеен архив на Хаджитошеви”, т. ІІ- ри, 2002 г., се споменава за Езекия Мавродийски.1 Фамилното име Мавродийски е променено след Освобождението от 1878 г от Eзекия с превода на старогръцкия корен на думата „маврос” = черен на Черневи. Павел е роден е през 1866 г. Той пръв започва да се занимава с фотография в семейството още от младежка възраст. Сестра му Елена през есента на 1885 г. се омъжва за известния възрожденец и фотограф Тома Станчов Хитров, направил едни от най- хубавите портрети на Хр. Ботев, В. Левски и други личности.2 Елена Хитрова е съпричастна в лабораторната работа на Тома Хитров, а след смъртта му през 1906 г. тя снима самостоятелно в ателието. Племенничките на Павел Чернев – Иванка Хитрова, по мъж Маждракова и Бойка Хитрова – учат професионална фотография в Германия съответно в Дрезден и Берлин и по- късно се преселват в САЩ.3 Иванка пристига отначало при роднината си Димитър Мавродийски в Ню Йорк, впоследствие отваря свое голямо ателие и се прочува като портретистка, а Бойка се установява в град Сан - Франциско и открива свое фотоателие „Луна”.
Тома Хитров посещава Враца и врачанския край неведнъж, не само като врачански зет. Непосредствено след Освобождението, по повод участието на брат му Атанас в състава на четата на Христо Ботев и смъртта му в боя при Милин камък Тома Хитров снима някои Ботеви места, манастира „Св. Иван Касинец (Пусти), по- късно документира и откриването от княз Фердинанд на паметника на поета Христо Ботев във Враца на 27.05.1890 г. и пр.4
Важно е да посочим, че един от първите фотографи на Югоизточна Европа, врачанският потомък на Хаджитошевия род – Анастас Йованович, преселил се в Сърбия, посвещава в занаята Анастас Карастоянов, при когото пък се усъвършенства Тома Хитров. Така нишката на фотографското изкуство се предава и на Павел Чернев. Запазен е част от австрийски фотоапарат от фабриката на Бернхард Ветцл, Виена подарен на Павел Чернев от Тома Хитров.
Запознат с развитието на фотографията в Европа през 90-те години на ХІХ в. Павел Чернев обикаля селищата на Врачанския край с фотоапарата си като пътуващ фотограф. По това време това е скъпо струващо занимание.
В „Алманаха на царство България за 1893 г. братя Черневи са посочени като единствените професионални фотографи за град Враца.
През 1893 г. двамата братя Павел и Ангел според закона от същата година регистрират своя марка: „Братя Черневи – Враца. Марка записана под № 2”, подновена през 1901 г. „Фотографчийте” Павел и Ангел Черневи се занимават и с търговия на фотографически материали, снабдявани от складове и магазини в г Русе и София. Те се сдобиват с виенски, френски, италиански, холандски и германски фотоматериали и картони. От този период на част от фотосите е запазен изящен т.н.„сух печат”. След 1904-1905 г. и отделянето на братята в занаята, сухият печат не се използва.
При едно посещение на Павел Чернев при сестра си Елена в ателието на Тома Хитров в г София среща бъдещата си съпруга учителката Елисавета Герчева. Тя е дъщеря на Евлампия (осиновена от рода на Пулиеви) и известния опълченец и знаменосец на Самарското знаме Ангел П. Герчов, родом от с Старчища, носител на два руски Георгиевски кръста за храброст, 4 -ри златни чаши и др. отличия и награди. Павел Чернев се оженва през 1908 г. и до смъртта си на 27.11. 1936 г. работи сам, предава уменията си на синовете си Иван и Кирил. В семейството му има и една дъщеря Здравка. През 30-те години на ХХ в се строи на ул. Търговска „Фотостудио П. Чернев”. През 1939 г. с финансовата помощ на арх. Никола Сл. Николов то е модернизирано от Кирил: „Фотостудио Кирил Чернев”. Павел Чернев през 1923 г става член на фотографското сдружение в България. Кирил Чернев (26.09. 1909 - 17.06. 2001) от 1933 г. е член на търговско- индустриалната камара, член на колоездачното дружество и на читалище „Развитие” във Враца.
Родственикът му Димитър Мавродийски през 1909 г. заживява в САЩ и под влиянието на Павел Чернев там се дипломира като фотограф. Той участва като доброволец в Балканските войни от 1912-1913 г. в продоволствения транспорт, но след тях отново се връща в САЩ. Неавторизирани, неговите снимки днес трудно се идентифицират. В Ню Йорк Димитър Мавродийски открива свое голямо ателие. Той прави дарение през 1927 г. на наследствения си имот във връзка със строежа на новата сграда на читалище „Развитие”.5
По- малкият брат на Павел, Ангел Чернев (1873 - 1945 г.), учи през 1901-1903 г. фотография в Монпелие, Франция. След завръщането си пътищата им се разделят. Ангел Чернев снима и сам, но участва в различни съдружия: фото „Светлина” на Чернев и Костов; „Чернев, Лазаров и Костов”; „Кръстеняков, Чернев, Чулев”. Ангел Чернев е изявен деец на читалище „Развитие” и на фотографското дружество на България - несменяем председател на конгресите му след 1923 г. до 09.09. 1944 г.
През 1912 - 1913 г. и двамата братя Черневи участват във освободителната Балканска и Междусъюзническа войни. Ангел Чернев е със статут на фотограф - наблюдател и разузнавач на появяващите се тогава в армията ни аеростати. За жалост не са запазени в семейните архиви снимките му от въздуха на Одринската крепост и на форта Айваз Баба, а също така и на първите бойни летци: Радул Милков и Христо Топракчиев с прочутите моноплани „Блерио”. По спомени на негови съвременници той снима окопите при Чаталджа, отразява потъналите в кал войници, гладни и съсипани от холерата.
Артефактите от войната в музея на фото Черневи са събирани десетилетия от музейните работници. Последните артефакти постъпват през 2010 г. благодарение на ценното дарение на внуците на Павел Чернев: д-р Ева и д-р Румен Черневи (брат и сестра). Освен фотолабораторията и фотоапаратите на дядо им и баща им, получихме от тях и множество стъклени плаки със сюжети от войните 1912 - 1913 г. и първата Световна война (1915- 1918 г.). Разбираемо, след 100 години част от тях са повредени или унищожени. На някои от стъклените плаки се откриха съответстващи снимки, съхранени във фонда на музея.
Така днес имаме запазени неповторими образи от тази героична и славна епопея. Една част са изяснени, други не, предстои допълнително проучване.
На три условни групи можем да разделим снимките на Павел Чернев: 1. Снимки на мобилизирани във войната от месец септември 1912 г. 2. От времето на самите войни 1912 - 1913 г. 3. След войните - лятото и есента на 1913 г.
Към първата група се отнасят снимки на офицерите от 2-ри артилерийски полк преди заминаването, портрет на командира на 2-ри арт. полк полковник Димитър Русчев, мобилизирани войници - няколко единични и групови портрети на войници и офицери от 35-ти п. полк, снимани и от двамата братя. Форматът на снимките е различен, най- често „кабинет портрет”, увеличени и няколко единични във формат „променад” портрет.6
Към втората група, около десетина, най- много на брой са отново от 35 ти пехотен Врачански полк и 2-ри артилерийски полк, главно групови фотоси: в с Чанта (Турция), където е щаба на ІІ-ра бригада от 6-та Бдинска дивизия, офицери и войници от неизяснени селища по Беломорието. 35 пехотен полк под командването на ген. Радко Димитриев записва героични страници в бойната ни летопис при г Лозенград, Люле Бургас- Бунархисар, Чаталджа и др.
На плаките се откроиха две изображения свързани с цар Фердинанд. На първата - посрещането в главната квартира на главнокомандващия на българската армия в г Стара Загора - м. октомври 1912 г. На другата плака цар Фердинанд с офицери в неизвестно населено място. На трета – военни по Беломорието. На четвърта плака е документирана панихида за героичната смърт на загиналите в сраженията или от холера и др.7
На две от снимките и плаките са снимани артилеристи от тежката, обсадна артилерия.
В снимките има отделни портрети на участници във войните от Врачанския край: Иван Мишонов, Никола Роджов от Враца и други, снимани в трите вида формат: „визит”, „променад”, или „кабинет” портрет. Някои от снимките са подлепени и оформени на картон в стил сецесион и др.8 Към третата група артефакти има военни или участници във войните които са снимани непосредствено след войната „от времето на холерата”- единични или по- късно и паметници на загиналите във войните, като някои от снимките са копия.
Показани в неповторима атмосфера и райони, част от които днес са извън територията на страната, фотосите са мигновената история на тези събития, неотделима от етническата идентичност на България.
За да бъде човек фотограф преди 120 г, са били необходими много физически и емоционални усилия. Цялата „лаборатория” се придвижва с фотографа, натоварена обикновено на каруца. В спомените си внуците разказват за чести нападения над дядо им, с цел кражба на благородни метали - злато и сребро които влизат в състава на фотоматериалите. Трябва да имаш особен поглед, усет за композиция и бърза реакция за фотоекспонирането и проявяването на снимките. Това изисква разпространеният тогава бромо- маслен начин на фотографиране, съвсем различен от днешна дигитална фотография. Ценността й се определя не само от качеството на снимките, но и от факта, че тя е моментна, достоверна т. е. класическа, не ретуширана или променена.
Повече от век снимките показват лицата от съдбоносните години за България по време на войните от 1912- 1913 г.
Снимки на братя Черневи са включени през 2012 – 2013 г. в изложбата „100 г. от началото на Балканската война 1912-1913г.” и в експозицията „На кадро…” по повод 146 г. от рождението и 75 г. от смъртта на фотографа Павел Чернев.
Бележки:
1. Йоцов, Д. „Културно – политическа история на град Враца”, 1998, В, с 151, „Семеен архив на Хаджитошеви, т.ІІ-ри, С, 2002 г , с 230-231
2. Сборник „Ловеч и Ловчанско”, кн. ІV, 1932 , с 128
3. Сведения от д-р Ева и д-р Румен Черневи
4. Боев, П. „Фотографското изкуство в България 1844- 1944 г” , С, 1984 г, ч І, РИМ- Враца, ОФ инв. № 818
5. Цветков А, „Юбилеен сборник 50 години ученолюбиво дружество „Развитие”, С, 1934 г, с 37, Харизанов В, „Дарителство”. Враца, 1989, с. 97-99 и др.
6. РИМ - Враца, ОФ инв.№: 2197, 2207, 7805, 7394, 7965, 8878, 8879 и др.
7. РИМ- Враца, ОФ инв № 2198, 8004, 8910, 9014, НСФ, стъклени плаки на Павел Чернев, 10 бр.
8. РИМ- Враца, нсф, инв .№ 427, ОФ инв.№3420 и др.
Ваня Желязкова / Из "100 години от Балканските войни 1912-1913 г.", 2013
Истории от Враца - родове и личности
-
Дяконът във Враца
- Моята история / нашата история
-
МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ И КМЕТЪТ ИВАН СИМЕОНОВ
- Моята история / нашата история
-
ВАСИЛ КЪНЧОВ
- Моята история / нашата история
-
Софроний Врачански
- Моята история / нашата история
-
Димитраки Хаджитошев
- Моята история / нашата история
-
Козма Тричков
- Моята история / нашата история
-
Иванчо Младенов
- Моята история / нашата история
-
Григория Найденов
- Моята история / нашата история
-
Цвета Кръстенякова
- Моята история / нашата история
-
КРЪСТЬО СТОЯНОВ ПИШУРКА
- Моята история / нашата история