Наследство


ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА БИЛКИТЕ ОТ ВРАЧАНСКИЯ КРАЙ В БЪЛГАРСКАТА ЛИНГВОКУЛТУРА


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА БИЛКИТЕ ОТ ВРАЧАНСКИЯ КРАЙ В БЪЛГАРСКАТА ЛИНГВОКУЛТУРА

      За всяка болка има и билка- Народна мъдрост
През последните години бързо нарства интересът към проучването на лечебните растения както в целия свят, така и у нас. Растенията са универсални символи на духовната култура на човека. Ролята на растенията в народните обичаи се определя преди всичко от наличието на особен растителен код, с който е свързано участието им в многобройни квалификационни системи. Израз на растителният код е символиката, която те носят, свързана с плодородие, цъфтеж, богатство, нов живот (вж. Цанкова 2003: 207).
Данни за изучаването и употребата на растенията за лечебни цели намираме още при древните народи на Близкия изток. Древните гърци и римляни не само заимствали от източните народи, но и сами трупали голям опит в използването на различни растения за лекуване. Най-старите обитатели на нашите земи – траките са познавали и използвали някои от многобройните лекарствени растения, които растели на Балканския полуостров. През средните векове със събирането и отглеждането на лекарствени растения са се занимавали монасите, лекарите, народните лечители, които са приготвяли своите лекарства изключително от растения (Димова, Д., Димитров, М. 2014: 7). Растения, които съдържат активни вещества и оказват едно или друго въздействие върху живия организъм, се наричат лечебни растения. Народът ни ги назовава от стб. дума билка – в значение ’трева’ (вж. Стоянов 1973: 3). Налице е истинско възраждане на интереса и практиката да се използват билките в естествен вид. Причина за това е и дълбоко вкоренената традиция в предаваната от поколение на поколение вяра на народа в редица писмени източници и устно предавани указания и съвети (вж. Димова, Д., Димитров, М. 2014: 7). Растенията, винаги съпътстващи хората в техните празници, церемонии и обичаи, стават първите лекарства, а билколечението – стар и основен начин на лечение във всички краища по света. България е земя с богата и разнообразна природа, затова живата връзка с растенията е важен елемент на българския национален характер. Поминъкът, празниците, приказките и народните песни, дори имената на децата са ценен принос от съкровищницата на растителното царство.
Вярва се, че билките имат голяма лечебна сила, ако са събрани в ранно утро преди изгрев слънце на Еньовден. Билки берат още срещу Гергьовден, Еремия и Спасовден. Голяма част от билките са лековити, имат според народната вяра способност да прогонват самодивите и демоните на болестта. Тук се отнасят всички ония треви, които се употребяват в народната медицина. Според народните вярвания лековитите билки на съответните календарни празници проявяват лечебни и стимулиращи свойства. Коренът, от който израства стеблото и се разклоняват клоните на растенията, разкрива по метафоричен път общия произход и представя първия член на своето в семантичната опозиция свой – чужд. Той е в основата и поставя общото начало на рода. Освен това коренът е в земята и има връзка с хтоничния свят, а оттук и с починалите прародители (Китанова 2013). Билките заемат важно място в народната медицина.
На територията на ПП „Врачански Балкан“ съществува голямо разнообразие от растителни видове. Установени са над 1100 вида висши растения, от които 373 вида са регистрирани в Закона за лечебните растения (вж. Димова, Д., Димитров, М. 2014:8).
Едни от най-известните билки сред врачанското население, които са свързани с традициите, народните вярвания и обичаи са: босилек, бръшлян, еньовче, жълт кантарионросен и др.
Босилекът е едногодишно тревисто растение с четириръбесто стъбло, което е наричано от народа „царска билка“.
Босилекът Ocimum basilikum L. e единственото растение в българската флора, което има универсална употреба в обредните практики и полисемантична знакова натовареност в словесния обреден фолклор. Латинското му наименование, както и това в славянските езици босилек, базилик, директно отправя асоциации към саркалните владетели на света – митичния базилевс и змея Василиск, който бива посечен на Коледа. В този смисъл босилекът е натоварен с функции на медиатор между световете и затова присъства във всяка обредна ситуация, маркираща състоянието на преход в семейно-родов и календарен план.
За произхода на растението босилек в Български етимологичен речник, Т. 1, 2007, е отбелязано: босùлек, диал.босùляк, босùльок, ’ароматно градинско цвете с дребни листа’ Ocimum basilikum L. – Произв.: босùл(е)ков, босùлчец, босùлковина ’мириз на босилек’, кáшкин босилек ’мащерка’ Thymus (Айватово, Солунско), самодивски босилек ’росопас’, Fumaria officinalis (Търново). – Срхр. бòсиљак, словен.bosiljek, bosilje. – Чрез балк. лат. basilicum, заето от гр. βασιλιχόν, произв. от βασιλεύξ ’цар’, първоначално царско цвете, срв. базùлика (БЕР 2007: 69).
Борис Ахтаров в „Материали за български ботанически речник“, 1939г., БАН, София посочва народните названия на босилек Ocimum basilikum L.: босилекъ, босилякъ, бусилякъ, обикновен босилякъ (вж. Ахтаров 1939: 220).
Често се наблюдават и умалителните съществителни форми като: босилче, босилчек, босилчец.
Народните названия на босилек могат да бъдат класифицирани на: еднолексемни и полилексемни.
  1. Еднолексемни названия – образувани от босилек, но модифицирани формално с някакъв суфикс (аргументативен, деминутивен и др.).
босил+ -ек = босилек                              босил + -че   = босилче
босил+ -як = босиляк                              босил + -чов= босилчов
босил+ -няк= босилняк                          босил + -ков= босилков
босил+ -ок = босилок                              босил+-ков + -ина= босилковина
босил + -чец= босилчец                          босил + -яр + -ка= босилярка
  1. Полилексемни названия – по мотивационни признаци, образувани от комбинация на съществително и прилагателно име:
конски босилек Диал. Салвия, божо дръвце.
овчарски босилек Диал. Мащерка; бабина душица.
самодивски босилек Диал. Росопас.
дребен босилек; ситен босилек;
миризлив босилек; зелен босилек; зелен кръстат босилек;
росен босилек; ран босилек; ран босилката; ранен босилек.
От названието босилек са образувани собствените имена Босилко и Босилка. Среща се и име на град – Босилеград (Николова 2015: 207).
Народните названия на босилекът (Ocimum basilikum L.) могат да бъдат класифицирани по мотивационни признаци:
  1. Словосъчетание, в което прилагателното име уточнява признака „цвят“ на растението, например: зелен босилек.
  2. Словосъчетание, в което прилагателното име уточнява признака „мирис“ на растението – миризлив босилек.
  3. Словосъчетание, в което прилагателното име уточнява признака „форма“ на растението – дребен босилек.
  4. Словосъчетание, в което прилагателното име уточнява признака „място, местност“  –  самодивски босилек.
  5. Словосъчетание, в което прилагателното име уточнява признака „домашно животно“  –  конски босилек.
  6. Словосъчетание, в което прилагателното име уточнява признака „време на растеж“–  ран босилек, ранен босилек.
  7. Словосъчетание, в което прилагателното име уточнява признака „природно явление“–  росен босилек.
Няма почти нито една болест, при церенето на която да не играе важна роля босилекът. Има и поверие при баячките, че нито едно баяне не помага, ако няма при болния наблизо „стрък босиляк“. Децата, които слабеели се занасяли от майката при някоя стара жена да ги изкъпе. Тя гасела по тялото им запалени клечки от босилек и ги докосвала до слабините им, за да не се „стреснели“. Вярвали, че има „лоши места“, където ако се стъпи, човек ще се изприщи, ще се разболее. Такива места поръсвали с баяна вода, в която имало една китчица „трева с пет пръста“, босилек и мед. Децата боледуват често от „гърло“. Лекували са ги като правели гаргара с босилек (Каблешкова 2002: 99).
            Босилекът намира широко приложение в народната медицина. Той има антисептично, противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително и леко възбуждащо действие като отстранява газовете в червата и оказва спазмолитично действие и оказва бронхолитична активност. Маслото от босилек притежава противомикробни свойства – срещу голям брой патогенни микроорганизми, стафилококи, коли, тифни бактерии и др. Широко се прилага при чревни колики, метеоризъм, жлъчни кризи, детски диарии, бронхити, парадонтоза, уроинфекции, чревни инфекции, мъчно заздравяващи рани и др. При комбинация от мащерка и риган представлява отлично успокояващо средство (вж. Георгиев 2013:100-101).
В традиционната духовна култура на населението от Врачанския край босилекът заема съществено място, тясно е свързан с народните традиции и обичаи.
            Бръшлянът Hedera Helrx L. е ’вечнозелен увивен храст с широки лъскави листа’, диал. брèшнел, бръшлен, бръшнел, бръчлян, бърчлен (Кукуш), брушлен (Гоце Делчев), брошлен (Дебър). Произв. : бръшлянов, бръшлянен (вж. БЕР, 2007: 69).
            Бръшлянът Hedera Helrx L. е ’вечнопълзящо растение с широки, тъмнозелени длановидни и лъскави листа, използвано като декоративен храст’, например:
Къщичката на Баба Милица…, беше станала неузнаваема тази пролет. По всичките й страни, дори и под прозорците се виеше тъмнозелен бръшлян. К. Калчев, ЖП, 370. В дъното се издигаше червената снага на черквата от печени тухли, обрасли с бръшлян. (Д. Спространов, ОП, 77) (Архив СБЛЛ).          
            Бръшлянът е възпят и в творчеството на Хр. Ботев, например:
 Берете цветя в градина,
        Късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки,
да кичим глави и пушки!
(„На прощаване“, Хр. Ботев)
            Производни имена на бръшлян са:
                                                        бръшлян + ен = бръшлянен
бръшлян + ов, -а, -о, мн. -и = бръшлянов, бръшлянова, бръшляново, бръшлянови.
            Срещат се и диалектните форми на съществителното име бръшлян: брешнел, бръшнел, бръчлян.
            Бръшленкьо е зимен празничен обичай, свързан с познатото за цялата страна моминско ладуване, включено в новогодишния празничен цикъл, с традиционните новогодишни гадания за здраве, плодородие и женитба.   
            В бита на планинското население на Врачанския край нощта срещу Васильовден, когато народът ни посрещал традиционната Нова година, за младите момичета бивала нощ на стаени момински копнежи, нощ на надежда за предстоящи през годината годежи и сватби. Едва дочакали утринното развиделяване, изпреварили дори изгрева на слънцето, организирани на групи от отделни махали, те тръгвали по баирите, за да берат бръшлянови клонки. Веселият им смях, шегите, закачките им събуждали простора. Събуждали те и надеждите им за щастлива година, и вярата им, че като бръшляна, който ще отнесат по домовете си заедно със свежестта на планинския въздух, ще бъдат жилави и жизнени всички от многолюдните си семейства.
            В късния следобед на същия ден, в дома на най-личната мома, девойките се събирали около огнището и сред смели закачки и любовни песни, кичели бръшлянови китки. Около дрянови пръчици сръчните им пръсти прикрепят с червен вълнен конец лист след лист и ги наричали: за къщата, за майка, за баща, за баба и дядо, за либето, за стоката, за всичко свидно в дома му. Всяка мома за да разпознае сред много китки своята, привързвала към нея пръстен, гривна или цветно конче. И я потапяла с разтуптяно сърце в окичения със зеленина бял котел, с „мълчана вода“, поставен върху купчина овесени зърна, изсипани направо върху сенията, та  да е плодовита и родовита годината.
            Така подредена синията с котела изнасяли на двора и около нея захванали се „на колело“, момите заигравали хоро на песен.
Бръшлянко ле, мили брайно,
 сега ще та те натопиме.
                                    кален-вален до колена,
                                    заран ще те извадиме
                                    златен-сребрен до рамена.
Бръшленкьо ле, мили брайно.
(Манкова, 2012: 1.18-2)
            Към младите момичета се присъединявали и ергените. Хващали се ерген до мома, либе до либе и всички в ситен хоровод поемали песента на бръшляна. Усмивки засиявали върху лицата им, преплитали се ръце, разменяли се изгарящи погледи. Един общ пламък в очите на всички се разгарял – онзи, които го подклажда от вечния човешки копнеж за здраве, за радост и сполука.             До късна вечер припявали моми и  ергени. И все по-весело ставало хорото им. После се спускала нощта и всички се разотивали по домовете си.
            На другата сутрин, недочакали зората, момите и ергените отново се събирали около него. И отново се завъртяло буйно хоро и песен:
Бръшленкьо ле, мили брайно,
                                    Снощи съм те натопил
                                    кален-вален до колене,
                                    сега ще та извадиме…
                                                                        (Манкова 2012: 1.18.3)
            Пеели моми и ергени. Смехът и веселите им закачки се носели над селото и събуждали стопаните му. Весело и хубаво им било, толкова хубаво, че не усещали скърцащия сняг под краката си, забравяли за щипещия балкански студ. Топлели ги студените надежди за спорна и здрава година и развихрените младежки копнежи за женитба, за свой дом и своя челяд, за човешко благополучие.
            Тия надежди и копнежи светели в очите на младите момичета, докато разлиствали лист по лист бръшляновите китки и гадаели по здравината им за своето здраве и за здравето на близките си. Същите те правели още по-звънък и по-кръшен смеха им, когато наредени около софрата, наричали на пръстените си какви ще бъдат бъдещите им женихи. Те изпълвали сърцата им с обич към близките им и ги повеждали към къщи с кратунки, пълни с бръшлянова вода – за да пият и те от нея за здраве и за богат приплод през годината. Водени от тях, младите момичета сейвали символично от тези зърна на двора, към дръвника, пак за да е „родовита“годината. Накрая на празника, когато отново се спускала нощта лягали да спят с тази надежда и копнежи и да чакат в сънищата си желания момък.
            Този обичай се провежда в с. Люти дол, с. Игнатица, Врачанско, Зверино и Очин дол, в с. Паволче и с. Челопек, Врачанско. И днес е запазeн българския дух и самобитност. С бръшлянови китки – символ на здраве, дълголетие и благополучие, с песен и ситен хоровод – за драгост на душата и с обич към наследеното от дедите им, населението от Врачанския край са съхранили традициите и обичаите на духовната народна култура.
Гл. ас. д-р Надежда Николова
Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН

Автори/Информатори:

Надежда Николова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019

Истории от Наследство