История от Мездра

...

Мездра

Гергьовден в Мездра

Категория : Вярвания и традиции / песни

Гергьовден в Мездра

* Този текст е резултат от работата на автора по проект „Гражданският празничен календар в България: национални и локални измерения“, финансиран от ФНИ към МОН, и е съкратена версия на следната публикация: Гергова, Лина. 2019. Гергьовден в Мездра – между събора и героизма. В: Годишник на Асоциация "ОНГЪЛ", 18, РОД, 2019, 133-147.

Гергьовден е сред най-значимите и комплексни празници както в традиционния, така и в съвременния граждански и военен календар на България, Балканите, а и цяла Европа. Днес той е не просто имен ден на десетки хиляди българи, ден, в който семействата, родовете и селищата се събират на агнешко, но и официален празник, наречен Ден на храбростта и Празник на българската армия, и ден на редица български градове, сред които Русе, Бяла, Каварна, Тервел, Поморие, Петрич, Якоруда, Пещера, Вършец и Мездра. По-нататък ще разкажа за изследването си, посветено на Гергьовден като празник именно на Мездра, което проведох през 2017-2019 г. В проучването си разчитам на множество архивни и библиографски материали и на интервюта с колеги, които имат особено участие в културния мениджмънт на града: журналиста и краевед Мирослав Гетов, който ми даде най-важните напътствия, журналистите Красимир Стефанов и Илияна Минковска, автора на сайта „Историческа Мездра“ Любомир Иванов и художника, краевед и тогава главен специалист в отдел „Култура“ Светла Дамяновска, на които изказвам благодарността си.

Легенда за св. Георги в Мездра

Съществуват няколко публикувани варианта на преданието за това как св. Георги прогонва завинаги турците от Калето до Мездра. И в двата открити от мен варианта първото публикуване на преданието се приписва на Феликс Каниц, но в неговите пътеписи то не се споменава изобщо. В общи линии, става въпрос за скрито съкровище в пещера под Калето, до която има достъп през кладенеца в крепостта. Местният бей затваря семейството на някой си Георги от Мездра и така го заставя да му извади съкровището. Георги го примамва да слезе в кладенеца, където го убива и натъпква устата му със злато от откритото съкровище. Изтегляйки бея от кладенеца, турците решават, че дяволът е виновен за случилото се и бягат завинаги от суеверен страх. В един от вариантите св. Георги закриля младия Георги в начинанието му, а според другия – събитията се случват на самия Гергьовден.

Вероятно за пръв път тази „легенда“ се появява, когато през 2007 г. по поръчка на общината излиза книгата „Мездра – наш дом и наше бъдеще“, в която авторът Георги Апостолов поетически преразказва „публикуваната от Каниц“ легенда, добавяйки интерпретации, като следното: „Така и Гергьовден станал празник на хората и те вече векове го тачат, а техен патрон и закрилник е свети Георги Победеносец“ (Апостолов 2007: 32). По-нататък легендата придобива бързо гражданственост и днес се чува дори в официалния разказ на екскурзоводите от Калето например.

Всъщност след изоставянето на крепостта Калето и до построяването на гара Мездра на това място не е имало някакво постоянно селище, за което свидетелства и названието „мезра“, означаващо пустош, празно място. Съществувал е хан, както и няколко села в близост, но реалното му образуване става заради и около самата гара – от края на ХІХ век, при изграждането на жп линията София-Роман. Ето какво пише Богдан Николов: „В началото на XIX в. в мезрата Дърманица се заселили няколко семейства на пастири, дошли от старопланинските села (…) В един османски документ от 1863 г. (…) е записано село Мезра (…). В началото на седемдесетте години Феликс Каниц посещава Мездра и описва неговия неприветлив вид. Освобождението на България заварило Мездра като малко селце с около 20 къщи“ (Николов 1996: 209). Тази податка, обаче, донякъде обяснява почитта към св. Георги, доколкото районът е пастирски, а и е на пътя на преминаването на подвижното овцевъдство, осъществявано от каракачани, а и от българи.

Гергьовският събор и панаир в Мездра

Гергьовден е бил много важен за района, защото по това време каракачаните са преминавали от тук на път от Беломорска Тракия, където зимували със стадата си, за Северна България, където летували и продавали продукцията си. Местните купували млади животни и ставал огромен пазар. В годините след формирането, разрастването и утвърждаването на село Мездра (20-те и 30-те години на ХХ век) Гергьовденският пазар се институционализира като Мездренски пролетен панаир и се закрепва във времето (на 7, 8 и 9 май), а Мездренският събор (6 май) се отличава като най-големият в околността. На панаира се събират търговци от околностите и от Северозападна България изобщо, вкл. грънчари от Троянско. Тогава са и „луйките“ – панаирджийските лунапарк съоръжения, а сергиите се разполагат от т.нар. Миризлив мост до площада зад гарата и обхващат почти цялата централна улица на града. Тези елементи на събора се запазват и по-късно в рамките на майските събития, организирани в града през периода на социализма, както и днес.

В периода между двете световни войни особено тържествено протича и честването на 6 май като „орденски“ празник или Ден на храбростта – в Мездра функционират няколко местни ветерански организации или клонове на такива национални – Дружество на бойците от фронта, Дружество на запасните офицери и най-дейното Дружество „Инвалид“.

Построяването на градския храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ и Дом-паметник на читалище „Просвета“

През същия период е реализирано и построяването на първата черква в селището, макар и да се смята, че идеята датира от началото на ХХ век. Планът е готов и е отпуснат парцел още през 1926 г., но до 1930 г., когато е положен основният камък, се събират средства. Главни дарители, както и на повечето подобни начинания в града, са фамилия Балабанови. Строежът и изписването отнемат 2 години, като автор на иконите на царския ред е все още не толкова известният Дечко Узунов. Патрон на черквата е св. вмчк Георги. На 8 май 1932 г. храмът е осветен, макар и не напълно довършен, от врачанския митрополит Паисий в присъствието на министъра на просвещението Константин Муравиев, както и на много офицери и видни граждани.

Не са запазени документи, свързани с избора на патрон на черквата. Вероятно той идва естествено, ако селищният събор вече се е очертал на Гергьовден. И досега това е единственият храм в града. В близост има данни само за едно място, посветено на св. Георги – средновековната черква в с. Лютиброд, но не може да се направи пряка връзка между нея и почитането на светеца в Мездра. В някои от селищата в околността има оброци или местности, в които се е отбелязвал Гергьовден, но и те не са доказано пряко свързани с Мездра. Въпреки че в града има група бежанци от Кичево и района, няма информация те да влияят върху избора на църковния патрон.

Междувременно, в Мездра, за разлика от множество други селища в България, така и не бива изграден паметник на загиналите във войната. През 1939 г. се полага основният камък на замислената като Дом-паметник сграда на читалище „Просвета“. Тя е достроена през 1947 г., но първоначалният план е силно изменен, сградата изобщо не придобива мемориален вид, а впоследствие е трансформирана в Дом на железничаря, а за читалището е изградена пристройка.

При наличието на установени традиции за отбелязване на 6 май като Гергьовден, селищен събор и Ден на храбростта, както и в условията на изградена празнична инфраструктура, включваща осветения храм и новостроящия се дом-паметник, в края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век вече може да се говори за цялостен облик на празника, който има своята аналогия в наши дни. В-к „Искърски фар“ пише през 1942 г.: „Денят на храбростта, 6.V. т. г. в Мездра се празднува с особена тържественост. На чело с ж.п. музика, организациите с знамена, учащи и учители, запасни войни, железничари, официални лица, во главе коменданта и кмета, отидоха в черква. След това в същия ред се отиде до площада при гарата. Там от свещ. Ив. Диков и йеромонах Симеон се отслужи панихида и молебен с участието на хора на Н. Черногорцев. Говориха за праздника свещ. Ив. Диков и общ. Кмет М. Кр. Дановски. След няколко подходящи декламации стана парад на учащите, приеман от коменданта. (…)

След това се извиха кръшни народни хора. Така народът ликува из цялата страна в такива исторически дни. (…) Прави се подготовка и набират средства да се продължи строежът на „Дом-паметник“ през тоя сезон“ (бр. 562, 10 май 1942 г., стр. 2).

Отмяна на събора и възникване на „Мездра–май“

До 1974 г. до голяма степен се запазва предсоциалистическото честване на Гергьовден. В навечерието на 6 май продължават да идват продавачите на животни, а „мездренското гражданство“ си избирало агнета. На място присъствали и 20-30 местни касапи, които срещу кожата заколвали и одирали животното и стопаните можели да си го занесат готово вкъщи. В много от дворовете на къщите имало пещи, в които се слагали да се пекат наведнъж по 3-4 тави. Ходенето на църква след 1944 г. не е било широко разпространено, но характерът на селищен събор на празника е бил непокътнат. Прииждали са гости от околните села и по-далеч, ставало е голям пазар, особено за грънци, продължават да идват и „луйките“. Общинските власти се включват усилено в организацията, като се опитват да канализират дейностите.

В началото на 70-те години, след поредица от постъпателни мерки през предните две десетилетия, селищните събори в цялата страна са или забранени, или силно трансформирани. В Мездра съборът е забранен. Затова през 1974 г. като заместител на майските празненства са изработени Празниците на културата „Мездра – май“. Обявено е, че биват организирани в чест на 30 години от 9 септември и по повод 24 май. Това е местен преглед на художествената самодейност, който в началото има състезателен характер. По това време вече има изградени разнообразни танцови, певчески, актьорски и пр. състави не само към читалищата и училищата, но и към предприятията и най-вече към Дома на железничаря. Организаторите в лицето на Градския народен съвет за култура и изкуство канят станали известни земляци – художници и скулптури като Иван Фунев, Димитър Македонски, Павлин Коцев, писатели, като Асен Босев и Георги Авгарски, режисьора Борислав Пунчев и др. От първото издание до днес събитието е действително мащабно, макар и моделът му да се променя с времето.

Въпреки коренната промяна в една от страните на празника, друг неин компонент е напълно запазен и до днес без прекъсване – „луйките“, панаирните развлечения и характерните кулинарни изкушения. Любопитно е и че за един много кратък период – от 1988 до 1991 г. – незнайно защо, за празник на града е обявен 23 май.

Гергьовден – Празник на Мездра

През 1992 г. с решение на Общинския съвет честването на Гергьовден като Ден на Мездра е възстановено. Неговото отбелязване е тясно свързано – и като време, и като съдържание – с продължаващите Празници на културата „Мездра – май“. Това положение не се променя и до днес – те обикновено се откриват на 6 май и се закриват на 24 май. През 1998 г. Общинският съвет препотвърждава решението си за избор на Гергьовден за празник на града. И двете решения се позовават на традицията отпреди 1944 г. През 2007 г. в града е издигнат най-сетне и паметник на загиналите във войните граждани на община Мездра – около 700 души. Паметникът е фигура на св. Георги на кон, пронизващ змея, върху висок постамент, на който има стилизиран лавров венец и кръст за храброст. Автор на 7-метровия паметник е скулпторът Любомир Добрев (по него работят и арх. Иван Райнов и инж. Петранка Драганова). Имената на загиналите не са изписани – според източници от Общината, защото са твърде много. Открит е на 6 май същата година. През 2017 г. непосредствено до този паметник е поставен паметен знак за загиналите във Втората световна война, съдържащ гилза, пълна с пръст от гробището в Харкан, Унгария, където са погребани намерилите смъртта си мездренчани. Впрочем, след 1989 г. честването на 9 май в Мездра не прекъсва и остава ключов момент от майския календар. Нещо повече, дори след построяването на паметника със св. Георги, поднасянето на венци на него става не на 6, а на 9 май, когато се полагат цветя и на паметника на местния комунистически деец Динко Петров – Юнаш. Полагане на венци на паметника със св. Георги е включено в церемониите на Гергьовден едва през 2017 г., когато за ветераните е изграден друг паметник.

Гергьовден в Мездра днес – между събора и героизма: пространства, актьори, сюжети

И тук отново се връщам на публикуваните през последните години варианти на предания за това как св. Георги става закрилник на Мездра. Явно сред общността съществува необходимостта за обосноваване на патрона на града, а и на църквата. За разлика от градове като Русе, Бяла, Поморие, Каварна, в които съществува старинен храм с патрон св. Георги, в Мездра съборът идва преди храма. Същевременно, няма да бъде изцяло правдиво свързването на събора с традиционния пролетен панаир по Гергьовден, тъй като такъв има в много градове – като Пловдив, Чирпан, Нова Загора, но той не се установява като селищен празник.

Проследяването на развитието на календара и събитийността, както и структурата на днешния церемониален комплекс на Гергьовден в Мездра показва многопластовостта и многопосочната натовареност на локалния празник – едновременно селищен празник, централно културно събитие, ден за почит към загиналите във войните, повод за символична връзка между локуса, нацията и Европа, разтегната между събора и героизма.

Сн. 1: Освещаването на новопостроения храм в Мездра, 1932 г. В-к „Искърски фар“, бр. 128, 12 май 1932 г., стр. 1.

Сн. 2: Проект за Дом паметник-читалище „Просвета“ в Мездра, 1939 г. (Източник: Историческа Мездра: historicalmezdra.com)

Сн. 3: Тържествено издигане на знамената на Европейския съюз, Република България и Община Мездра, 6 май 2018 г., площад „България“ в гр. Мездра, сн. Лина Гергова (ФтАИФ № 1736, сн. 143)

Сн. 4: Поднасяне на венци на паметника на загиналите във войните, 6 май 2018 г., гр. Мездра, сн. Лина Гергова (ФтАИФ № 1736, сн. 211)

Информатори / Автори
гл.ас. д-р Лина Гергова
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките

Албум

Мездра

Гергьовден в Мездра

Категория : Вярвания и традиции / песни

Гергьовден в Мездра

Албум

Истории от Мездра

За проекта

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa