...

Мездра


ПОЧЕТНИ И БЛАГОДЕТЕЛНИ ЧЛЕНОВЕ НА НЧ *ПРОСВЕТА 1925*


Категория : Откак се е село заселило
photo

ПОЧЕТНИ И БЛАГОДЕТЕЛНИ ЧЛЕНОВЕ НА НЧ *ПРОСВЕТА 1925*

В 90-годишната история на НЧ „Просвета - 1925” - гр. Мездра честта да бъдат удостоени със званието почетни членове на читалището е оказана само на две личности, по стечение на обстоятелствата - и двамата врачани. Това става на 18 януари 1929 г., когато тогавашното Настоятелство с председател Йордан Кръстев взема следното решение по точка 5 от дневния ред на редовното си заседание: „Реши се да се провъзгласятъ за почетни членове на читалището следните господа: Найчо Анковъ и Владимир Бобошевски отъ гр. Враца, които са допринесли много съ своите услуги за закрепването и издигането на читалището ни” (1). Найчо Анков (1.IV.1891 - 22.II.1975) е виден врачански съдия и прокурор. Председател на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд и съдия във Върховния съд на НРБ. Председател на НЧ „Развитие” - Враца и на Врачанския окръжен читалищен съюз (1924 - 1936). Подпредседател и председател (1939 - 1945) на УС на Върховния читалищен съюз. Владимир Бобошевски (8.IX.1879 - 13.XII.1947) е популярен журналист, син на известния търговец и общественик хаджи Вандо Бобошевски - кмет на Враца (1896 - 1897). Завършва висше образование в Париж, след което развива активна журналистическа дейност - най-напред в столичната преса, а по-сетне е главен редактор на врачанските вестници „Читалищно дело” (1926 - 1944), „Северозападен преглед” и „Трибуна”. Кореспондент на най-големите национални ежедневници преди 9.IX.1944 г. - „Зора” , „Мир” и „Утро”, както и на Радио София. Подпредседател на Съюза на професионалните журналисти в България (1938 - 1945).
Освен че спомагат за създаването на НЧ „Просвета”, Анков и Бобошевски редовно гостуват в Мездра, като изнасят лекции по актуални просветни, обществено-политически и социокултурни проблеми. Така например на 2.XII.1928 г. Найчо Анков изнася лекцията „Читалището някога и сега”, заедно с проф. Михаил Арнаудов, който говори на тема „Нашата народна песен” (2), а на 26.II.1930 г. Владимир Бобошевски представя реферата „Обществени недъзи” (3). „Читалището - това е училище, нещо повече, това е амвонъ, около който трябва да се събератъ бащи и деца, да се учатъ и... да се учатъ” - подчертава Бобошевски в статията си „Амвонъ на колективното начало”. „То е било въ насъ и то ще остане най-големият амвонъ, отъ който са се разливали лъчите на всичко, което е идело да носи утрото и да завешава лятото на българската свобода.” (4).
Едва трима са благодетелните членове на НЧ „Просвета” - индустриалецът Иван Балабанов (1887 - 1970) и предприемачите Кирил (Киро) Ковачев (1897 - 1953) и Минко Цветков (1885 - 1950). Те са провъзгласени за такива съответно в началото на 1946 и на 1947 г. В заседанието си на 24 февруари 1946 г. Настоятелството с председател Дано Христов решава: „Провъзгласява за благодетелен член на читалището Иван Тодоров Балабанов, дарил 500 хил. лв. за довършване на читалищния дом-паметник” (5). Освен на НЧ „Просвета”, през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век Ив. Балабанов дарява крупни суми за построяването на прогимназия „Тодор Балабанов” и на църквата „Св. Георги Победоносец”. За тази си дарителска дейност той два пъти (!) е провъзгласен за почетен гражданин на Мездра (1943, 1946).
Година по-късно, на 29 януари 1947 г. Настоятелството решава следното: „Провъзгласяват се за благодетелни членове на читалището: Кирил В. Ковачев и Минко Цветков - и двамата членове на читалището и жители на Мездра. Първият поради големите му заслуги по строежа на читалищната сграда, изразено в парична помощ, дадени ценни и ненамиращи се строителни материали (бетоно-желязо, цимент, чамови греди и др.), извиквани от него и за негова сметка инженери и архитекти във връзка със строежа и др., което взето като помощ надминава сумата от 500 000 лв., а вторият - за дадената безвъзмездна помощ от 200 000 лв., с което не ще спре.” (6).
Удостояването със званията почетен или благодетелен член на НЧ „Просвета” е символичен жест на признателност към граждани с изключителни заслуги към читалището - читалищни деятели, крупни дарители и т. н. За съжаление, вече повече от шест десетилетия такъв знак на уважение не е оказван никому... Дали защото липсват достойни личности или поради негативната черта в народопсихологията ни трудно да благодарим, в най-добрия случай - с половин уста. Може би затова в празничния календар си нямаме Ден на благодарността. А както казваше един американски художник; „Да кажеш благодаря е повече от добро възпитание - това е добра духовност”.
Мирослав Гетов,
председател на Краеведско дружество - Мездра
Бележки:
1. Протоколна книга на УС на НЧ „Просвета” - Мездра (1925 - 1946 г.), Държавен архив - Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 2, л. 26.
2. в. „Читалищно дело”, бр. 9 - 10, 8.XII.1928 г.
3. Пак там, бр. 5, 15.III.1930 г.
4. Пак там, бр. 17 - 18, 1.XII.1926 г.
5. Протоколна книга на УС на НЧ „Просвета” - Мездра (1925 - 1946 г.), Държавен архив - Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 2, л. 180 - 183.
6. Протоколна книга на УС на НЧ „Просвета” - Мездра (1947 - 1951 г.), Държавен архив - Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 3, л. 2 - 5.

 

Споделяне

Истории от Мездра

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa