История от Мездра

...

Мездра

ЗА ИМЕТО НА МЕЗДРА

Категория : Откак се е село заселило

ЗА ИМЕТО НА МЕЗДРА

Странен топоним е съвременното име на град Мездра. У нас то се среща само още веднъж в недалечното село Мездрея, област Монтана. Възможно е в някои райони на България да има и много подобни местни, но не и селищни имена, които обикновено се свързват с турската дума „мезра”, употребявана дълго време и в българския език. Истинската турска дума е „мезар” и най-общо означава стари гробища. Използва се за означаване не само на един гроб, а на гробище въобще, което по силата на мюсюлманските традиции е винаги запуснато. Близка по звучене на „мезар”, но със значение в арабския език е именно думата „мезра”, чието съдържание „незасята обработваема земя (извън селище) или землище на изоставено село”, се смята като основа за възникване на името Мездра.

Логически погледнато това означава, че трябва да е съществувало някакво населено място, чиято „мезра” или „мезар” да е територията на днешният град. Най-близкото и най-известно селище още от древността, за което може да се предполага подобно твърдение, е днешното мездренско село Брусен. При археологически разкопки там са намерени доказателства за най - древния характер на селището, а Феликс Каниц съобщава за плоча, върху която се чете на латински името Прусийон. Възможно е това селище да е преживяло стотици години точно с такова име. Като се имат предвид особеностите на турския език и хилядогодишното използване на арабската азбука, в която както е известно е нямало знак за „п”, то може да се очаква, че писарите от времето на завладяването на българското царство, са препредали с най-близкото по звучене „б” (съответно със знака „б”) името на това селище. Така Прусийон евентуално е станало Брусийон или Брусен. Едно по-сериозно изследване би могло да докаже дали пък думата прус/брус не е първична в тракийския, гръцкия, латинския или българския езици и сама по себе си да е станала основа за образуване на топоним, защото се срещат селищни имена като Брусен (Софийско), Брусник (Пернишко), Брусино и Брусевци (Хасковско).

В най-първите турски регистри не е отразено селище с име, близко по звучене на сегашното име на град Мездра. Това създава впечатлението, че към момента на покоряване на Второто българско царство то не е съществувало. Публикувана е официална версия, която свързва името на Мездра с другото най-близко селище – Дърманци. Първото сведение е от ХV век, когато се споменава… „мезра Дърманица, празна. Намира се близо до Моравица” (Николов, Б. Топонимията на Врачанска околия, 1997 г.). Известният български археолог твърди, че именно Дърманица е името на крепостта Калето и смята, че изследователят М. Мичев (Град Мездра: Стопанско-географско проучване. ГСУ БГТФ, т. 49, 1956. ) е бил заблуден от преводачите османисти, които погрешно са превели имота на мезрата като Торбарица (Мичев, М. Торбарица – забравено селищно име. Известия на българското географско дружество. С., 1971, кн. 11). Интересно е да се отбележи, че в турския документ мезра Дърманица и село Дърманци, което Б. Николов смята за жителско име, т. е. селище на хората от Дърманица, са споменати на едно и също място. Това предполага, че „запустялото” старо селище и новото са съществували със сходни имена, макар и на различни места, по едно и също време още през ХV век. Свързвайки мезрата със селото Дърманци Б. Николов явно е игнорирал Калето край Мездра, защото много добре е знаел, че на юг от споменатото селище има останки от друга крепост, която условно трябва да е наричал Дърманица. Самото име Дърманци той свързва с „личното прабългарско или куманопеченежко име Дърман и старинното окончание – ица”. Обяснението на името Дърманци също не е коректно, защото в турския език няма звук „ц”, респективно буква за него, поради което то е било записано Дърманиджа, което съответства на оригинал Дърманица. Веднага става ясно, че или Дърманица и Дърманци са изписани по един и същи начин от турските писари или става дума за един и същи топоним, написан два пъти, което налага препрочитане на цитирания от Богдан Николов източник. Не така стои въпросът за ловешкото село Дерманци, което тогавашните чиновници са отразили като Дермендже и Дерменче и това е коректният начин за записване на думи, завършващи на „-ци”. (виж Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през ХV – ХІХ век. Издание на Главно управление на архивите. София, 2002 г.). По звучене тези имена напомнят за турската дума “де/й/рменджи – мливар, воденичар. До средата на миналия век е имало много села с подобни имена и повечето от тях са били преименувани именно като Воденичарово. Най-вероятно село Дърманци, Врачанско не може да бъде причислено към тях, защото вече е било заварено с подобно на сегашното си име, каквото и да е означавало това. Логиката показва, че топонимите Дърманци и Мездра (мезра) са възникнали в различно време и в различни езикови системи.

Археологическите открития от последните години в района на „Калето”, ни принуждават да се замислим дали Прусийон/Брусен или Дърманица/Дърманци са селищата, чиято „мезра” е станала днешната Мездра. Обяснението изглежда много първично и твърде елементарно. На цялата територия на турската империя е имало хиляди мезри, но от това не е произлязло възникването на местни, а още по-малко на селищни имена. Самият Богдан Николов, в посочената по-горе книга, не е отбелязал други топоними на територията на цялата Врачанска околия, свързани с думата „мезра”. Този факт му е убягнал и той прибързано е дал категоричен отговор за името на Мездра. Въпросът остава неизяснен и трябва да бъде разгледан в контекста на всички съществували или съществуващи местни имена в региона.

Новите факти и доказателства, обусловени от продължаващите научни търсения са допълнителен стимул за препрочитане на местната ни история. Калето край Мездра, наричано още Градището, е било изследвано много пъти и дълги години, като безспорно е доказано, че е използвано като крепост през римската, късно-античната и средновековната епоха. Досега там са намирани артефакти от различни исторически периоди, които предполагат, че освен важен стратегически пост на река Искър, то най-вероятно е било и селище, и пазар. Отскоро това е една от археологическите сензации на България. Най-новите открития дават основание да се твърди, че този скален рид е бил населен още преди 6 хиляди години, като укрепеното праисторическо селище е било многократно опожарявано и напускано. Наличието на най-малко две светилища са накарали археологът Георги Ганецовски, който извършва изследванията на терена, да го определя като култов, освен като занаятчийско-търговски център. Очевидно е, че мястото, наричано „Калето” (от думата кула) е обитавано далече преди да се създадат древното селище при Брусен и средновековното при Дърманци, така че то е естествената основа на днешния град.

На фона на историческите факти въпросът за името остава открит и като се имат предвид традициите на българската топонимия, нито едно твърдение не е за пренебрегване. В езиков план наличието на звука „д” в дума като „мезра” също смущава, поради което остава съмнението, че „мезра” и Мездра са една и съща дума, а и няма доказателства за това. Такова може да бъде само името на село Мездрея, област Монтана, което е записано в турските регистри именно като Мезраа. Това не е нищо друго, освен членуваната на съответния език форма на споменатата вече турско-арабска дума „мезра” – запустяло място.

По тази причина ще си позволя да изкажа още едно предположение, което може да послужи като основа за сериозни изследвания върху топонима Мездра. Най-вероятно става дума за неправилна употреба на арабската дума „меджра” (mecra – тур.), която се среща твърде рядко в историческите сведения и означава „речно корито, воден път”. Това вече е сериозно основание за създаване на топоним и е най-вероятната причина за възникването му. Разместването на „дж” в „жд” (произнасяно като „зд”), не е изненада, защото и село Межден е било изписано като Меджен и т.н. В местния ни говор също има много примери за разместване на срички или съгласни: Ритлите/Литрите, Бъркачево/Бръкачево, Бързина /Бръзина, дърво /дръво и др., за които не трябва да навлизаме в подробности. Явно с това название поробителите са заварили или са нарекли точно това място на река Искър. Именно така то е останало в съзнанието на околното население и е влязло в топонимната ни система. Умишлено казвам „или”, защото по-интересно е дали няма връзка между думата меджра/междра/ мездра и старобългарската дума „ждрело”, което по някакво странно съвпадение означава именно „тясно речно корито, обградено от стръмни склонове”. Наличието на общата основа „ждра/е” може да ни препрати в дебрите на сравнителното езикознание, а отговорите да се намерят в сведенията за първоосновните езици на човечеството.

С подобно обобщение евентуалният спор за днешното име на Мездра би могъл да приключи, но това едва ли е достатъчно. Не е изключено мястото, известно като „Калето”, да е имало своеобразно тракийско и най-вече римско име и то вероятно се е загубило във времето или просто е забравено. Името на самата крепост трябва да продължава да се търси, защото е абсурдно римляните, а впоследствие и византийците, да не са отразили наличието на военно съоръжение в поредицата от малки укрепления по цялото дефиле и то да не фигурира върху военните карти. А може да съществува и до днес, но да е скрито в съвкупността от най - близки местни имена и да чака своя откривател. И тогава наред с вече утвърденото име на един преуспяващ град, потомците ще могат да споменават и неговото най-древно име.

Информатори / Автори
Огнян Пищиков / Сборник "Първи самостоятелни краведски четения ", 2011

Мездра

ЗА ИМЕТО НА МЕЗДРА

Категория : Откак се е село заселило

ЗА ИМЕТО НА МЕЗДРА

Истории от Мездра

За проекта

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa