История от Мездра

...

Мездра

МЕСТНИТЕ ВЕСТНИЦИ, ИЗДАВАНИ В МЕЗДРА

Категория : Откак се е село заселило

МЕСТНИТЕ ВЕСТНИЦИ, ИЗДАВАНИ В МЕЗДРА

Първият вестник, издаван в Мездра е независимият седмичник за просве-та, култура и стопанство „Искърски фаръ” . Той излиза в продължение на 15 години, без прекъсване - от 1.X.1929 г. до 30.IX.1944 г., като през то-зи период са отпечатани 656 броя.(1) Негов редактор е роденият в Типче-ница виден общественик, училищен инспектор и журналист Йордан Кръ-стев (1885 - 1954), а издател - Стефан Христов, собственик на печатница и книговезница „Венера”. Тиражът на вестника е 600 - 800 екземпляра, първоначално се печата в печатница „Владислав Пършоров” - Враца, а цената му е 2 лв.

„Имайки за главна целъ да служимъ на истината, да обсъждаме въпрос-ите обективно и да информираме читателите правилно,” Редакционният комитет си поставя следните амбициозни задачи: „да запознаемъ читате-лите с миналото на тоя край, съ неговите природни красоти и заложби за стопанско преуспяване, (...) да се обсъждат мерките на културния... напредъкъ на нашето село и за задържане на местната интелигенция въ него, която бяга към градовете”, и не на последно място - „да създадемъ свободна трибуна за изнасяне на всички въпроси за просвета и възпита-ние, читалищно и кооперативно дело, стопанство и финанси, здравно състояние и пр., (...) далечъ отъ всяко партизанско и тенденциозно раз-глеждане.” (2)

Върху страниците на вестника намират място материали за общественопо-лезни въпроси, като напр. строителството на прогимназия „Тодор Балаба-нов” и на църквата „Св. Георги”, благоустрояването, водоснабдяването и електрифицирането на железничарското селище, статии за случващото се по онова време, редовно се води хроника на по-значимите събития и т. н. Сред дописниците на вестника са учителите Андрей Цветков, Никола Али-пиев, Никола Григоров и Петър Горанов, адвокатът Пешо Митов, х. Тошо Ганов, съратникът на Бачо Киро Петров свещеник Петко Франгов от Бяла черква и братът на Цанко Церковски Ангел Бакалов. Свои стихове и разка-зи печатат Асен Босев, Змей Горянин, Стоян Ц. Даскалов и др.

През 30-те и първата половина на 40-те год. на XX век „Искърски фаръ” се утвърждава като един от най-добре списваните провинциални вестници в България. Неслучайно неговият редактор редовно е избиран в Управител-ния съвет на Съюза на провинциалните журналисти, като известен период дори е негов председател.

Малко известен факт е, че в началото на втората половина на 30-те год. на миналия век в Мездра излиза още един вестник - седмичникът за култу-ра, просвета и обществени знания „Искъръ”. (3) Той просъществува само около една година: от 1.VI.1937 до 26.VI.1938 г. През това време са отпечатани 46 броя, всеки с тираж 500 екземпляра, печата се в столичната печатница „Добринов - Табаков” и във „Владислав Пършоров” - Врaца, цената му е 1 лв.(4)

Негов редактор и издател е врачанинът Ангел Ив. Катерински, който по онова време учителства в Горна Бешовица. Любопитно е, че между 1906 и 1909 г. той записва от майка си Катерина Мацанкиева 2 288 стиха, народни песни със семейно-битов и битово-соци-ален характер (5), които са обнародвани в сб. „Народни умотворения” (6) - това е най-голямата сбирка навремето на народна поезия от Врачанско.

По случай Деня на Ботев - 2 юни, през 1944 г. Читалище „Пробуда” - с. Люти брод издава брой единствен на вестник „Рашовъ долъ. 21 май 1876 г.” . (7) Той е подготвен от Редакционен комитет: Константин Тулешков, гимназиален учител в София, Иван Първанов, абитуриент във врачанската II мъжка гимназия и Ганчо Легярски, ученик в учителския институт във Враца.

Освен материали от редакторите на изданието, върху 4-те странички на тематичния брой за подвига на Ботевите четници са поместени словата на тогавашния Врачански митрополит Пайсий и на кмета на Мездра Иван Тошев, произнесени на честването в м. Рашов дол, спомени за героичните събития от бунтовната пролет на 1876 г. на лютибродчаните дядо Найден, Никола Марков и Вуто Филчовски, статии за историята на Люти брод и на съседните селища, за местното читалище „Пробуда” и за народните носии в селото, патриотични стихове и т. н.

През периода 8.VII.1952 г. - 27.III 1958 г. под „шапката” на БДЖ в Мездра излиза вестник „Зелена улица” - орган на ж. п. управлението, политотде-ла и Окръжния комитет на профсъюза на транспортните работници. (8) За тези около шест години са издадени 113 бр., всеки в тираж 1000 екземпля-ра. Печата се първоначално в Държавна печатница - Враца, а впоследствие - в Профиздат - София. Това периодично издание не е проучено, неговото течение се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Мето-дий” и навярно съдържа интересни факти за историята на железопътния възел през въпросния период.

През пролетта на 1956 г. Изпълнителният комитет на Градския народен съ-вет с председател Христо Дилков решава да започне издаването на много-тиражката „Устрем” - печатен орган на ОК и ГК на БКП, ОНС и ГНС, ОК и ГК на ОФ, ОК и ГК на ДСНМ. (9)

Това на практика е първият общински вестник в Мездра. Той излиза едва около два месеца - от 2.VII до 28.VIII.1956 г., с периодичност три пъти в седмицата, списва се от редакционна журналистическа бригада от окръжния в-к „Отечествен зов”. (10) 25-те издадени броя на в. „Устрем” също не са проучени и се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

На 1.V.1957 г. е отпечатан бр. 1 на многотиражката „Станке Димит-ров” - орган на партийния комитет, профкомитета, комитета на ДСНМ и дирекцията при ДИП „Станке Димитров” - Мездра. Той излиза в продъл-жение на 15 години в тираж 1500 - 1000 екземпляра, до 1972 г., като през този период са отпечатани над 170 броя. (11) Заводският вестник се списва от Редакционен комитет с редактор първоначално Евлоги Георгиев, а впоследствие - Страхил Велков, Станчо Петков, Иван Христов и Снежана Димитрова.

Горе-долу по същото време, през XI.1957 г., прави своите първи стъпки многотиражката „Димитровец” - орган на ЗК на БКП, профсъюзния комитет, ЗК на ДКМС и управлението на ДММП „Георги Димитров” - Елисейна. Той излиза до 1988 г., през което време са отпечатани над 400 бр., всеки в тираж 1400 - 1000 екземпляра.(12) Заводският вестник се списва от редакционен комитет: Иван Владимиров - гл. редактор, Атанас Димитров - зам.-гл. редактор, Христофор Иванов, Никола Ников, Цветан Тодоров, Иван Семов и Любен Илиев. От ноември 1967 г. главен редактор е Йоло Кръстев, а през 80-те години - Владимир Джаферски.

През 1966 г. като притурка към „Димитровец” започва да излиза прило-жението за литература „Кълнове”. (13) То се списва от литературния кръжок „Владимир Маяковски” при металургичния комбинат, тиражът му е 2000 екземпляра, а неговата периодичност варира между 1 и 4 бр. годиш-но.

Най-продължително време, малко повече от три десетилетия, просъщест-вува вестник „Искърска комуна” - печатен орган, първоначално, на ГК на БКП, ГНС, ГК на ОФ, МС на профсъюзите и ТКЗС „Гаврил Генов” - Мез-дра. Брой 1 излиза на 21 април 1960 г.

Ето какво си спомня за неговия прощъпулник адвокатът Евлоги Георгиев: „…рождената му дата... се крие в стенвестника „Трибуна”(?) от 1956 г., който започна да излиза по решение на ГК на БКП в Мездра. Тогавашният секретар Тодор Григоров проведе едно кратко съвещание с дописническия колектив от предприятията в града и бе възложено на един от членовете на бюрото да отговаря за вестника.

Направихме дървена витрина, в която на всеки 15 дни се появяваше нов брой. Тя стоеше на сградата срещу комитета. Минувачите спираха, че-тяха стихотворенията, малките разказчета, разглеждаха карикатури-те. Превес имаха критичните материали. Чувахме да се говори: „Ако то-ва и това не се оправи, ще се видят във вестника”. Единият лист обаче бе недостатъчен да побира материалите. С всеки изминат ден все по-осеза-телно се чувствуваше нуждата от местен вестник.

Най-напред със съдействието на Сава Гановски и на др. Димитра Стефа-нова, която работеше в апарата на ЦК на Партията, получихме разреше-ние да издаваме многотиражка във фабрика „Станке Димитров” със съ-щото име. Излизаше в два цвята и на четири страници. Две от страници-те бяха за материали от фабриката и две - за материали от града. Зато-ва по страниците му се бяха измешали материали за совалки, станове, прежди, птицеферми, посеви, сладкарници, хоремази, крави и какво ли не.

Така продължи около три години, след което се получи разрешение за из-даването на градски вестник под името „Искърска комуна”. (14)

„За редактор бе привлечен Ангел Рангелов - допълва Никола Василев (Микадо). Изгради се и първата редколегия, в която влязоха другарите: Йордан Симеонов, Петко Вешев, Георги Готов, Страхил Велков и др. Привлечени бяха всички нещатни кореспонденти и други желаещи да сътрудничат на вестника. (...)
След разговори в различни среди и съвещания в редколегията се роди и неговото име „Искърска комуна”. Още от името трябваше да се прозира оная грандиозна задача, която си поставя вестникът - да бъде на предни-те бойни позиции за социализъм и комунизъм в Мездра и Мездренския край. (...)

Най-после на 21 април 1960 г. излезе първият брой на в-к „Искърска кому-на”. Излизането му беше голямо събитие в културния живот на града. С огромен интерес се посрещна в предприятията, в учрежденията, в селата и навсякъде.” (15)

„В този всестранен подем на огромното социалистическо строителство в Искърския край нашият вестник „Искърска комуна” се явява една необходимост - се казва в програмната статия на вестника „Първата дума”, която е написана в типичната за онова време стилистика (16). Той ще има главната задача да помага за мобилизиране силите на всички трудещи се за изпълнение на задачите в обществено-политическия, стопанския и културния живот в нашия край.

(...) Наред с това във вестника ще се изнасят на показ и обществено порицание ония прояви, които смущават нашето развитие и пречат за бързото ни движение напред. Той безпощадно ще се бори и против буржоазните остатъци и отживелици в съзнанието на хората”.

„Искърска комуна” излиза до 12.X.1990 г., когато е преименуван на общи-нски седмичен вестник „Искърски страници”. През този 30-годишен период са отпечатани точно 699 броя. (17) През годините неговият тираж варира между 1500 и 3000 екземпляра.

От 1965 г. редактор на вестника е Анчо Анчев, от 1968 до 1988 г., в продъл-жение на две десетилетия - Иван Христов (Руски), а непосредствено преди 10.XI.1989 г. - Петко Борисов. Сред активните дописници през годините са Георги Тодоров, Слави Русев, Йордан Груев, Димитър Ангелов, Васил Тинков, Владимир Джаферски, Красимир Стефанов, Кирил Радовенски, Стефан Здравков, Иван Велин, Пенко Ценов, Янка Пешева и много други.

Заслужава да отбележим приложенията за литература, култура и изкуст-во „Макове” (1970), „Пролом”(1978) и „Ескус” (1986), в които получават поле за изява творците от литературната група при градското читалище.

През лятото на 1990 г. Изпълкомът на Общинския народен съвет (ОбНС), председател на който по това време е инж. Георги Давидков, решава вест-ник „Искърска комуна” да бъде преименуван на „Искърски страници” и занапред да бъде печатен орган само на ОбНС - Мездра . (18) По този по-вод Димитър Воденичаров - председател на Общинския съвет за духовно развитие, внася за разглеждане докладна записка. Останалите предложения за ново име на вестника са „Искърска трибуна”, „Искърски глас”, „Искър-ско време”, „Искърски фар”, „Искърски пулс”, „Мездренски глас”, „Трибу-на” и „Време”.

Запазва се периодиката на вестника и неговият тираж - 3000 екземпляра. За вр. и. д. главен редактор е назначена Теменужка Йоцова, а за редактор - Ива Кръстева. (19) След завръщането си от отпуск по майчинство от 1.XII. 1991 г. главен редактор става Илиана Минковска. Сред останалите допис-ници на вестника са Красимир Стефанов, Илиана Минковска, Данаил Пет-ков, Георги Тодоров, Анчо Анчев, Владимир Джаферски, Стефан Краси-миров и др.

Първият брой на независимия седмичник за политика, култура и бизнес „Искърски страници” излиза на 2.XI.1990 г., а последният - на 25.XI.1998 г. През това време са отпечатани 100-на броя, като периодичността и тиражът на вестника варират в зависимост от перманентните финансови затруднения при издаването му.

„На вниманието на мездренската общественост редакторите предлагат за обсъждане и мнения... да бъде възстановено старото име на вестника - „Искърски фар” - четем в редакционната статия „Към читателя: Вест-никът през 1992 г.” (20) Новият и модерен облик и съдържание, които ще търсим при списването на вестника, само ще спечелят от поправянето на една историческа несправедливост - връщането на рожденото име на това издание с дълга и славна история, оцеляло независимо от смяната на времената и режимите.

(...) вестникът ще се старае действително да бъде независим, особено от политически пристрастия. Ще следва линията на първите редактори - на страниците му ще намират достъп просветната, културната и стопанската теми, ще се показва животът в общината такъв, какъвто е. (...)

Граждани на Мездра - апелират в заключение редакторите на вестника, -подкрепете една родолюбива дейност. Това е едно от малкото неща, чиято стойност още не е девалвирала.”

През периода 5.IX.1992 г. - 2.III.1995 г. излиза първият частен вестник в Мездра след 9.IX.1944 г. - регионалният двуседмичник „Мездра”. „...гр. Мездра заслужава да има издание, вестник, който да е за обикновените хора, да е далеч от общинската администрация и тяхната финансова опека, да е безразличен към партийните ежби и дрънкания - подчертава в бр. 1 издателят на в. „Мездра”, бизнесменът Георги Савчев, президент на фирма „Съни’90” и съдържател на ресторант „Родина”. Вестник, който да носи радост на хората, да информира за това какво става в града, да ги забавлява и ако щете - да ги кара да мислят самостоятелно, а не чрез текста съзнанието им да се оцветява в различни цветове”.(21)

Върху страниците на вестника намират място статии по актуални въпроси от зората на демокрацията, като напр. режимът на питейната вода, състоянието на общинската пътна мрежа, проблемите с опазването на чистотата, директорските рокади и т.н. „Крайно време е да зададем публично на общинското ръководство въпросите, които вълнуват и тревожат гражданите на града, а и жителите на общината - четем в една от уводните статии. Нека бъдем разбрани правилно: ние знаем трудностите, липсата на средства, за да могат да бъдат решени проблемите на селищната система бързо и функционално. Но... гражданите настояват (...) Дори нещо да не може да се направи, дори да няма бъдещо разрешение, то поне нека им се каже какви са причините. А сме убедени, че хората ще разберат, че когато има диалог между управници и управлявани, все ще се намери общ език.”(22)

Любопитство будят също материалите за историята, успехите и проблемите на мездренския спорт (футбол, хандбал, лека атлетика, художествена гимнастика, шахмат), очерците за интересни личности, жълтата хроника и пр.

Редактори на в-к „Мездра” последователно са Данаил Петков (IX.1992 - X.1993), Димитър Воденичаров (X.1993 - IX.1994) и Ангел Петров (IX. 1994 - III.1995). Сред останалите автори, които сътрудничат на това алтернативно на общинския официоз печатно издание, са Владимир Джаферски, Иванка Начева, Владислав Стоянов, Цветан Петров, Нина Данколова, Калин Добрев, Милка Пухалска и др.

В. „Мездра” излиза в продължение на две години и половина, като през това време са издадени 39 броя. Без преувеличение можем да кажем, че той е един от най-добре списваните местни вестници досега

По финансови причини в края на 1998 г. спира издаването на общински вестник „Искърски страници”. Няколко месеца по-късно, през пролетта на 1999 г., е направен опит за неговото възраждане като съвместно издание на Община Мездра и на Кабелна телевизия „Интер Сат”. Новото печатно издание се именува Мездренски общински седмичник „Искърски фаръ”, както се е казвал доайенът на местните вестници, издавани в Мездра, и се списва от журналистите, работещи в тв канал „Медиа+”. Редактор е Стефан Красимиров, а сред активните дописници са Маргарита Стефанова, Моника Пенева, Ива Милчева, Мирослав Гетов, Бисер Йончовски и др.

„Читателю, това е твоят вестник! - се казва в програмната статия на в-к „Искърски фаръ” (23). Твоята истина е и наша истина. Твоят проблем е и наш проблем. Твоята болка е и наша болка. Пиши ни. Обади ни се. Ела при нас. И ние ще направим твоя проблем публичен. Няма да премълчим, нито ще изопачим. Тайната ще разгласим от покривите.

Не си доволен от кмета? Не си доволен от попа? Не си доволен от даска-ла? Ние сме насреща! Твоето недоволство е и наше недоволство. Ние сме твоят арменски поп. Оплачи ни се!

Или си доволен? Тогава твоето доволство ще бъде и наше доволство. Потърси ни!

Свободата на словото е наше верую. Истината е наше знаме. Справед-ливостта е наша цел.

Ние сме твоят вестник!”

Съвременното издание на в. „Искърски фаръ” просъществува само три месеца, като през този кратък период са отпечатани 13 броя.

През месец май 2000 г. излиза oбщински седмичник за обяви, реклами и информация „7 дни в Мездра”, издаван от бившия летец Венелин Иванов и списван съвместно със Светла Дамяновска. „Той ще се различава от своите предшественици с умерения си, интелигентен тон, с модерния дизайн и високото качество, което се надявам да запазя - споделя в сигналния брой издателят на вестника.(24)

(...) Обещавам ви точност и оперативност при поднасяне на информацията. Всичко това на възможно най-ниските цени.

Надявам се „7 дни в Мездра” да стане вестникът - посредник между вас и другите... И не на последно място - забавният вестник. Изненадващият вестник! ВАШИЯТ ВЕСТНИК!!!”

По финансови причини в. „7 дни в Мездра” просъществува само 20 дни, през което време са отпечатани 3 броя.

През следващите две години в Мездра няма периодично печатно издание. През пролетта на 2002 г. Община Мездра решава да възстанови издаването на местния вестник. Така на 1 май 2002 г. излиза бр. 1 на oбщински вестник „Мездра XXI век”, който се списва от обществена редколегия с редактор Кирил Радовенски.

„Амбицията на обществената редакционна колегия е изданието да бъде преди всичко честно, акуратно, да се списва от най-широка читателска аудитория и да бъде за хората! - се подчертава в програмната статия „Ис-тината и само истината” (25). Ние, редколегията, ще работим така, че каквото се напише във вестник „Мездра XXI век” да е абсолютната жи-тейска правда!

Да може всеки читател да каже:

- Във вестника го писа. Това е истината!

По-голяма награда за авторите от тази няма!

Този вестник се ражда да защитата и да се бори за истината и само за истината.

Той е нашият ваш вестник.

Дано успехът е с всинца ни!”

Това житейско, професионално и творческо кредо в. Мездра XXI век” се стреми да спазва и до ден-днешен. Дали поне малко успява - нека прецени Негово Величество Читателят.

Редактори на Общински вестник "Мездра XXI век: Кирил Радовенски - от 01.05.2002 г. до 27.01.2010 г., Мирослав Гетов - от 27.01.2010 г. до 30.12.2015 г., Павел Петров - от 01.01.2016 г. до 05.06.2017 г., Йордан Манчев - от 05.06.2017 г. до 08.02.2018 г., Кирил Радовенски - от 08.02.2018 г. до 05.12.2019 г., Мирослав Гетов - от 05.12.2019 г.

От 2001 до 2008 г. свой печатен орган, именуван „Литературен бюле-тин” (26), има Литературен клуб „Христо Ботев” при НЧ „Просвета - 1925” - Мездра. Той се финансира от бюджета на градското читалище. Вестникът отразява дейността на литературния клуб и се списва от него-вите членове. В редакционната колегия влизат: д-р п. н. Мария Цоцова - Додова - главен редактор, редакторите Мирослав Гетов, Стефан Красими-ров, а впоследствие - Росица Петкова. Графичният дизайн е дело на пред-седателя на клуба Светла Дамяновска, фоторепортер е Пенко Ценов. През 7-годишния период на съществуването си от „Литературен бюлетин” излизат 22 бр.

Като приложение на общинския печатен орган в. „Мездра XXI век” от 26.II до 23.VII.2003 г. излиза вестник „Тийнейджър” (27). Той е издание на Сдружение „Младежка организация - гр. Мездра”, а се списва от редакционна колегия: Павлин Баев, Камен Митински, Ивайло Нинов, Петър Георгиев, Борис Донински, Цветослав Иванов, Ирена Дойнова, Владимир Цолов и Мариела Кунова, под ръководството на Светла Дамяновска, която по това време води кръжока по творческо писане при Детския комплекс. От „Тийнейджър” са отпечатани 6 броя, след което по финансови причини младежкият вестник спира да излиза.

„Литературен фар” е вестникът, който издава през периода 2004 - 2007 г. Клубът на свободните писатели в Мездра (28). Негов редактор е поетът Иван Христов (Рубелс), свои стихове, разкази и статии в издадените за 3-те год. 9 броя публикуват също Владимир Джаферски, Йордан Борисов, Цве-толюб Цоков, Дарина Цветкова, Славейко Савчев, Пенко Ценов, Йорданка Христова, Мито Коцев, Олга Върбанова и др.

По случай Деня на народните будители - 1 ноември, през 2002 г. Община Мездра издава сигнален брой на вестник за културните традиции „Мез-дренски будители”. (29) Представителното издание подготвят утвърдени-те столични журналисти Любен Генов и Лили Пипонкова. В 8-страничното пълноцветно печатно издание намират място интервюта с проф. Андрей Пантев, Иван Аспарухов, Мария Додова, Иван Минев, Любомир Минков-ски, Димитър Томов, Панталей Томов, Димитър Доков, Стоил Иванов, Кирил Радовенски, Антония Ганева, Елза Митова, Валентин Вълчев, Иван Захариева, Светла Дамяновска, Бистра Цолова, Тихомир Илчев и Миро-слав Гетов.

Вместо заключение: Периодичният печат в Мездра има зад гърба си вече 85-годишна традиция. През този кратък, но бурен откъм събития и превра-тности на Времето период, в нашия град излизат над 10 местни вестника. Едни от тях просъществуват само няколко седмици, други - десетилетия наред. Всяко едно от тези печатни издания обаче е съхранило върху пожълтелите си страници безценна информация от съкровищницата на историческата памет на родния край.

Защото, каквото е и мотото на в-к „Мездра XXI век”: „Verba volant, scripta manent” („Думите отлитат, написаното остава”).(30)

Мирослав Гетов,

председател на Краеведско дружество - Мездра

Мездра

МЕСТНИТЕ ВЕСТНИЦИ, ИЗДАВАНИ В МЕЗДРА

Категория : Откак се е село заселило

МЕСТНИТЕ ВЕСТНИЦИ, ИЗДАВАНИ В МЕЗДРА

Истории от Мездра

За проекта

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa