Разка...

Баница


Курбан на геран и параклис за здраве


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Курбан на геран и параклис за здраве

Разказва Мария Василева Вълова - баба Марче, р. 1935 г. в Баница и тук живяла. 11 юли 2017 г. , зап. Калина Тодорова.
 
 
Заколат си животното и готват, и там си ходат. Ядат и се кади, кади се. Кат си има курбан, са меси и хлеб.
Има и у Станкини геран, и при Благородкини на улицата – Гарчовския геран. Най-дъблокия геран е Жоковския  - ми е казвал баща ми – горе. След това е тоа. А тука на станкини герана е копан преду неколко години и той е на 25 м. вода. И тука е копано – на три места и вода нема у нащо селище. Сеги тука има герен – у долната къща – у Веса на Митко има геран, у Веса и Павлин има там със сонда ли е, какво ли е… И при Татянини има геран на кръстовището на улицата. При наща Татяна.
- А кажи ни сега за курбана на герана, как се прави?
- Курбана – колат нещо там – некога са си имале агне, овца. Разфасоват там, готват. Най-много готвеха манджа с картофи. Като редка супа – „молитвеница“.
- Манджата с картофи се нарича „молитвеница“?
-Да. И по-ретичка такава, в казана. И са меси и хлеб. И са събират там – близки, роднини и са яде. Даже кво остане разнасят на хората.Некои на самото место при герана, некои си ходят в къщи, но това – казана с манджата и хлеба – палат са свещи, кръстат са ората: там са прекади. Носи са вино. Там са кади казана и хлеба.
- Защо са прави това?
- Некои са го правили, защото са пострадали нещо. Некои – даже имаше едни – на Ваньо маркова ли беха – некакви ги треснало там по къра. Некои имат нещо там пострадало и са му обрекли.
- Това е оброк.
- Аха.
- А курбана на геран си е за самия геран.
- Да, така знам че е.
- Имало оброци и тука?!
- Ми има е – ората, те обрекле са му „параклис“ – си му праат7 пиленце ли е, кво ли е /жертва/.
- Нарича се „параклис“ личният оброк ли?
- Параклис е кат си имаш дете и сакаш да му напраиш „параклис“ – запалваш 3 свещи, наричаш 3 празници – коя свещ фане детето е кой празник – на тоа ше му е „параклиса“ – за здраве. Си му месиш питка, си му заколяш нещо и ше си мине.
- Требва да му заколиш нещо?
- Е, ше му заколиш! Пиле, живо. Пиле са коли на „параклис“ А на такъв оброк се готви едро животно – агънце, те такова.
- Има ли значение мъжко ли, женско ли пиле са коли?
- Еми на мъж са коле мъжко съм чула, за жена – женско. Как е момче, за „параклиса“ си коляш петле, кат е момиче – ярка ли е, кокошка ли е – женско да бъде.
- Добре, нали турааме живо пиле коги копааме герана?
- Да.
- Е, кво сакаш – като копахме нов геран и вече копаха, копаха и са даде вече, че ше пъкне вода. И фащаш едно живо пиле и го пускаш у герана и вече го не вадиш. Там си остава. Кат са изкопае герана и пъкне водата. Тогава са пусне живото пиле вътре.
- А защо?
- Еми те така – традиция. Ние сме съседи и сме помагали и кат пъкна водата вече, фанах аз от нас една ярка и я пуснахме. Така беше. И тя после вика, че иска да ми върне. Викам: „Не!“. Това са не връща, остава за здраве.
- Да не изчезне водата ли?
- Така, за здраве са слага. Да нема жертва. Това съм чула да викат – да нема жертви, некой да падне / в герана/. Се едно, че си му дала курбан – живо си му фърлила. Така.