Читалището в Баница е ед...

Баница


БИБЛИОТЕКАРИТЕ – НЕУМОРНИТЕ ДЕЙЦИ НА ЧИТАЛИЩЕТО


Категория : Откак се е село заселило
photo

БИБЛИОТЕКАРИТЕ – НЕУМОРНИТЕ ДЕЙЦИ НА ЧИТАЛИЩЕТО

Читалището в Баница е едно от първите в окръга. Създадено е през 1910 г. Основно направление и в неговата работа е библиотечната. Цялата история на читалището в селото потвърждава, че от работата на библиотеката и най-вече на библиотекаря зависи отношението на хората към книгата. До 1944 г.. библиотекари са били учителите Цветко Данков, Иван Петров, Васил Ангелов и свещениците Наум Мешков и Спас Стоянов. След 1945 г. библиотекарите са нещатни и щатни: Софрони Георгиев, Никола Колибански, Наум Цонов, Иван Стоянов Миков, Славейко Ангелов, Надежда Петкова, Дафинка Стоименова,  Диляна Стефанова и Петя Маринова.
Сред тях особено се открояват Софрони Георгиев, Дафинка Стоименова и Диляна Стефанова.
Софрони Георгиев /Фончо/ е роден 1929 г. Още като ученик в отделенията и в прогимназията е водещ в училището заедно с приятеля си Захари Вълов Ребърковски. Във Врачанската мъжка гимназия е приет за член на РМС (Работнически младежки съюз). След завършването на гимназията започва работа в общинския съвет - Баница и едновременно с това е нещатен библиотекар към читалището. През 1948 г. е избран за член на Управителния съвет като представител на младежката организация. Всички го помнят като човек с богата култура, ерудиция, широки познания. „С него можеше да се говори на всякакви теми – винаги ще те изслуша, ще те посъветва и ще ти обясни. За него всички бяха равни – нямаше цигани, нямаше българи. В истинския смисъл на думата изключителен човек. На неговите рождени дни беше забавно и весело.От него сякаш извираха вицове, остроумни шеги, смях“ – споделя Веса Андреева. За него Тодор Николов добавя: „Софрон беше широко скроен човек – ръководител на младежката организация, активен читалищен деец, ръководител на различни клубове, включително на футболния отбор. Всички пропуски на СНМ и ДСНМ (младежките организации) коригираше с критика, добронамерени съвети и помощ. Софрон беше организатор на младежките бригади и на театралната самодейност, даваше идеите и инициативите”.
При общуването никой не забелязваше неговия физически недъг: младежите го обичаха, старите го уважаваха, а децата го боготворяха. Отличен организатор, той вдъхваше респект и на млади, и на стари. Никой не можеше да устои на неговата агитация, защото беше добре аргументирана и убедителна. „Занимаваше с много неща, беше нещатен библиотекар, председател на футболния клуб, организатор на младежки увеселения. Много често даже в неделя идваха в къщи и го молеха за книги” – разказва брат му Методи Александров.
 Баци Фончо беше бибиотекар и ние, децата, ходехме при него за книжки за четене в къщи. Родителите ни бяха бедни, книжки вземахме само от читалищната библиотека. Първият ми спомен е свързан с вземането на книжка за прочит. Бях във второ отделение. Не знаех каква искам – с приказки, стихчета или разкази. Не помня точно коя взех – може би на Ангел Каралийчев. Започнах я, не ми беше интересна и я върнах. Баци Фончо ме прегърна през раменете и лекичко ме попита:„Кажи, бака, какво ти хареса в книжката?“. Засрамих се, че не бях я прочела, нещо смънках под нос и от тогава вземех ли книжка – четях я до края.
През 1949 г. Общинският съвет в Баница закупува първата киномашина, която подарява на читалището. Първият кинооператор е пак Софрони Георгиев, завършил курсове в София. Вече е секретар на ДСНМ. „ С киното обикаляха с Иван Мижорски околните села, по време на жътва прожектираха безплатно филми на полето, на становете. Филмите тогава бяха неми, Фони ги обясняваше и коментираше“- продължава брат му .Досегът с книгите, неговата природна любознателност го правят „човек – енциклопедия“, интересен и полезен събеседник за всички възрасти.
Дафина Стоименова е втория изявен библиотекар в Баница. По професия е учителка. Постъпва в библиотеката през 1963 г., когато дейността й е доста замряла. Това е отбелязано и в  отчетните доклади на читалището, и в регионалната преса. Тя влага много усилия за подобряване на работата на библиотеката, библиотечната дейност става системна и резултатна. Многобройни са изявите на неуморимата Дафинка. Непрекъснато организира различни прояви. Само за една година (от 9 септември 1969 до 9 септември 1970 г.) по нейна инициатива са проведени: две читателски конференции, повече от 20 обсъждания на книги, 28 колективни четения, 6 рецитала. Организира се подвижна библиотека, като книги се носят на работещите в кравефермата и на механизаторите. В списъка на новите книги, закупени за библиотеката, се включват и такива, свързани с повишаване на производителността на труда, новости в растениевъдството и животновъдството и т.н. Раздадени са 5931 тома книги на 522 читатели. Библиотеката организира редица срещи с български творци: поетите Катя Воденичарова, Паулина Станчева, Ненчо Савов и композиторите Лили Лисичкова и Борис Ибришимов. Дафинка болееше за всяка изгубена книга. За връщане на просрочените книги от читателите тя беше привлякла учениците като доброволни сътрудници. Децата обикаляха и напомняха на хората да ги връщат.
Третият дългогодишен библиотекар е  Диляна Стефанова. Родена е в с. Бреница. Баща й – Стефан Русинов Бановски е икономист, самодеец, актьор в киното. Участва в редица български филми: „Козият рог”, „Преброяване на дивите зайци”, „Иван Кондарев”,”Спомен за близначката”, Вечен календар” и др. Майка й е домакиня. След средно образование завършва Полувисшия институт за културно-просветни кадри в Хасково, а задочно – висше образование, педагогика, във Велико Търново. От 1979 г. е на работа в читалище „Светлина 1910” – Баница, отначало като културно-просветник, а след това като секретар-библиотекар. Тук поставя редица пиеси, в които е и актьор-самодеец: „Борба”, „Аналфабета”, „Черни очи за случайни срещи”, „Предградие”. Под нейно ръководство се разиграват сценки, възстановяват се редица обряди: Зарезан, Курбан на геран, Пеперуда, Кумичене, Лазаровден. С обряда „Курбан на геран” и сценката „Клетви” (в изпълнение на Николина Бузовска и Ѝошка Вълова) се представят на националния събор в Копривщица. Диляна Стефанова е дългогодишен участник във вокалната женска група към читалището, която е носител на няколко отличия от съборите в Копривщица. В своята работа търси и намира съдействие и подкрепа от дългогодишните председатели на читалището – Николай Димитров и Цветана Цалова.
Като библиотекар работи главно с деца от училището. „В началото читателите редовно посещаваха библиотеката - споделя Стефанова. Постепенно се забеляза спад на интереса към книгата, свързан с появата на телевизията, личните библиотеки и особено с компютрите и интернет. С учениците сме провеждали карнавали с приказни герои, вечери на приказката, вечери на големите български поети и писатели, конкурси за есета на различни теми. Обсъждахме книги, провеждахме рецитали, специална програма подготвихме послучай 75 годишнината на читалището през 1985 г. Основното в нашата работа беше емоцията, желанието, стремежа за самоизява. Имаше хъс да го правим, особено изявите на сцената. Постепенно това желание затихна. Иска ми се да опитаме пак да направим театър, па макар и за последно. По-лесно е да се пее”.
Новото поколение библиотекари се справя успешно с предизвикателствата на съвремието: в библиотеките и в селата има компютърни зали, учениците идват и се занимават, ползват интернет. Петя Маринова и Ива Анчева чудесно се справят с тази задача.
Дейността на библиотекарите в читалището винаги е зависела главно от тях, от тяхната амбиция и всеотдайност към работата с книгата и с читателите, от тяхната инициативност и любов към това, с което се занимават. Не по-малко важна е и активността на другите – читатели, самодейци, ръководители, общественици, учители. Библиотекарите не са само раздавачи на книги. Те винаги са били активни участници в читалищния и обществения живот на селото. Затова тези обаятелни и неуморни дейци на читалище „Светлина 1910” са били и са уважавани и запомнени – Софрони Георгиев, Дафинка Стоименова и Диляна Стефанова.

Информатори / Автори
д-р Анета Дилова - Регионално краеведско дружество
Споделяне

Истории от Баница

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa