Баница


Баба Марче Вълова си спомня старите времена


Категория : Моята история / нашата история
photo

Баба Марче Вълова си спомня старите времена

Детски спомени, вярвания и обичаи разказва Мария Василева Вълова - баба Марче, р. 1935 г. в Баница и тук живяла. 11 юли 2017 г. , зап. Калина Тодорова.

Казвам се Мария Василева Вълова, родена съм 1935 година, 21 септември, тука, у Баница. Ние сме пет деца на майка ми и на баща ми. И тръгнах от 14-годишна да хода на ТКЗС-то на работа – тютюнева бригада, насам-натам. После станах звеноводка у тютюневото звено, работих и на 21 година са ожених, дойдох тука. 1969 г. постъпих в училището – до 1990 година работих в училището като чистачка. 21 години изкарах там.
 
***
- Мама ма е водила на черква винаги на Богородица, що я съм са родила на 21-ви – е било Мала Богородица и аз съм се родила тогава – първото дете на майка ми и на баща ми. Татко е казал да ма пишат Неда – на баба ми, а тя рекла: „Василе, тя си е намерила име – света дева Мария! Нема да отклоняваш името! Може би да ги закриля, може и да ги накаже нещо – те тва ше бъде името й!”
- Може и да те накаже?
- Може сичко да стане, може и да те накаже, ако не е доволна, но името й нема да сменяш! За добро, за лошо – родило ли са е на добрия ден – некоги така са кръщаваше. На добрия ден! И постехме. И нищо, че сме биле пет, на мене на Богородица ми са шие нова рокличка и тя, баба ми, ма фане за ръчичка и ма заведе на черква. И стоим там дорде попа пее, едно друго там и като си постила, ти гребне една лъжичка комка – червено, гъсто и едно парченце толико те – нафора.
 
***
- А как се прави квас?
- Некога майка ми вареше хмел и зрел боб – бел боб. Боба да поуври и тури и малко хмел. И тогава запарваше царевично брашно и сигурно са вараше да попрокисве малко и тогава го замесва с малка брашънце и го прави на такива е топчици, като кюфтенца – на турте. Не съм правила. Тя правеше некога и „мъчен леб“. Мъчения хлеб с лаут /нахут/ - много хубаво го правеше и го печеше у подницата. Немаше никакви маи, никакви други.
 
***
- Кажи за питката, когато умре човек.
- О, това е „пътнина“. Като почине човека, окъпеш си го, облечеш си го – вече може да не е турен у ковчега… Като почине човек и като отидеш там – некой от близките, който са сети най-напреде „Дай да му месиме пътнина!“. Меси се пресна пита, с млекце там, с кво да е – опече са, сложи са на маста на едно месалче или покривчица нещо. Отгоре слагаш – най-много слагахме сирене с питката – и сиренце. Запалиш една свещичка на питката и на чинийката и с една /свещ/ прекадиш. И почваш – чупиш на всеки по парченце да яде от този хлеб. Това му е пътнината на покойника – за другия свет.
- Защо се казва „пътнина“?
Ами защо той е вече пътник – пътува вече за другия свет. И затва съм чула като дете, че я съм – баба ми е от тоа род, дека е Анета и обичаше много да приказва и я съм така.
- И какво си чула от баба си?
Че тава му е пътнина. И най-напреде да му са меси пътнина – още да не е нощовал. Моа да е умрел на мръкиняло – вечерта още ше са меси пътнина, да не нощува без пътнина.
- Това е много важен тоя хляб, така ли?
- не да го месиш на другия ден – веднага. Ние си го изедеме. Ние му не тураме /в ковчега/ от него /от този хляб/ нищо. Това е да му се намери само.

    Аудио
    Името на светицата
    Пътнина и други погребални обичаи
    Квас и мъчен хляб
Споделяне

Истории от Баница

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa