Баница


От Гергьовден до Никулден - Празничен народен календар


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

От Гергьовден до Никулден - Празничен народен календар

  Гергьовден е по-мил и по-драг за старите българи от Великден. Той винаги идва със зеленина, с ведро разцъфтяла и ликуваща природа. Приготовленията започват със събиране на цветя и гергьовка от полето и гората. С тях се окичват портите и кошарата, прави се жертвен венец за агнето, което ще се коли и за майка му. Венците се оставят под трендафила, в градината. Другите цветя се накисват в котела с водата, с която ще се месят хлябовете. Месят се по два обредни хлябове. В нашия край са се наричали гергьовски колак и кошара (Бяла Слатина), боговица и овчарска кошара (Чирен), Боговица и овчарник (Малорад). Сутринта рано стопанинът отива да обиколи нивите си и да ги благослови за голям берекет.
      С много ритуали е свързано заколването на жертвеното гергьовско агне. То трябва да е първото обягнено мъжко агне. Агнето се донася от кошарата, на главата му се слага венеца заедно със свещ, обвита с червен конец. С него три пъти се обикаля синията и му се дава да хапне малко тревица, сложена в обредните колачета и да близне малко каменна сол (така правеха в къщи баба ми и дядо ми). С кръвта на закланото агне се мажат челото и бузите на децата за здраве.
        Закланото агне се пълни с дреболиите и лук. След като се опече, се слага в специално дървено коритце, което завършва с 3- 4 рогца, наречено „молитвеница“ и се носи в черквата, в черковния двор. На трапезата, сложена върху месали на тревата, се нареждат агнетата, хляба, вино, сирене. Попът прекадява и чете молитва, а след това реже порязаници от хляба и плешката от агнето, с което приношенията се считат осветени. Костите от агнето се събират, на другия ден се носят в гората и се заравят в „мравинчило“, за да се въдят овцете. Очите на агнетата се дават на овчаря, за да познава овцете.  За Гергьовден младите булки започват да се приготовляват още преди Великден. Те тъкат саморъчно нови вълненици (25 лактови), престилки, кенарени ризи, украсяват елечетата си. На празника събличат зимната дреха – сукмана и обличат лятната – вълненика. На младата булка свалят невестинската забрадка и  слагат обикновена, като на всички жени. Целува се ръка на свекър и свекърва, на роднините, съседите, а те им даряват краваи. Подарените краваи слагат върху месал, постлан на тревата и по купчината се вижда коя от тях е най-почитана и има най-много роднини. Третият обред на Гергьовден е люлеенето. Рано сутринта ергените връзват люлки от въже и люлеят момите за здраве. Отначало са връзвани на най-високото дърво в Баница, Божичето, дето сега са Найдинци. След заселването на квартала се връзват в лъките, под Ралчовия двор. Когато една мома се люлее, дружките й я шибат със зелени клонки и питат: „Кой либиш?“. Тя не отговаря, но всички разбират, че това е момъкът, дето се поти и я люлее. След люлеенето се вадят пръстените от белия котел, сложени още от вечерта под трендафил или друго цвете да нощува под звездите. От припевките проличавало кой ерген за коя мома ще се ожени.  Местен обичай е „сеченето“ на неплодородна овошка. Вечерта срещу Гергьовден стопанинът отива до нея и  се заканва да я отсече. В това време стопанката тича, моли го да не я сече, защото „догодина ще роди“ и той й прощава. Интересно е, че в някои случаи това се сбъдва.
     Месец май, Цветен, Спасовски месец. Еремия, 1 май се празнува в чест на змиите и гущерите. И на този ден, както на Благовец, те се гонят с чукане на маша и ръжен. За да не бъде ухапан човек от змия, не трябва да се работи на 1, 8 и 31 май, т.е. на трите змийски празници.
     През месец май е Спасовден (Възнесение Христово), т.е. 40 дни след Великден. От незапомнени времена на този ден е съборът на Баница, затова след построяването на църквата тя се наименува „Свето Възнесение”. Празникът е свързан както с чисто християнски, така и с редица народни обичаи за здраве. Месят се шарени пити, ходят да се лекуват на „росенови ливади“, отправят молби за дъжд към  св. Спас.
   Месец юни, Русалски, Еньовски месец. Според народното поверие Русалската неделя или Русаля започва от понеделника след Спасовден. За да се предпазят от русалките, къщите се застилат с пелин, носят го и хората. Някога не се работи цялата седмица, нито спят на обяд, от страх да не „налетят“ на лошата, русалската болест и да останат чалдисани (луди).
   Русалската неделя е свързана с обреда русалии – мъжки групи със специални тояги и свои свирци обикалят селата и играят русалски игри за плодородие или за изцеление. Техният главатар знае всички заклинания и заричания, които произнася над билките, знамето, водата и те стават чародейни и лековити. В Западна България се наричат калушари, но дали е имало такава група или е  идвала от други села не се знае.
      Еньовден, 24 юни, е народен празник, църковният е рождението на св. Йоан Кръстител. На този ден слънцето е в крайната точка на пътуването си към лятото и започва да се връща към зимата. Интересни сведения ни дава Димитър Маринов за къпането. Българският селянин се е къпел, когато се разболее и се е поливал с билкова вода: за здраве – на Гергьовден, Еньовден и Горещниците, къпе се бебето до 40 дни и накрая окъпват човека, когато умре. Жените си миели главите един път в месеца. Празникът е свързан и с приготвянето на венец от билки, най-вече еньовче, вратика, кумунига, чемерика и тинтява. Увиват венеца на зелена черничева пръчка или ябълкова, крушова с червен конец. През него се провират децата, момите и булките, накрая жените против болести. Еньовче дават на добитъка и на бездетни жени, за да раждат. На този ден всички жени събират 77 и ½ билки за цяр, защото според народното вярване болестите са точно толкова. Билките се берат сутринта, много рано, преди изгрев слънце и тогава полето е пълно с жени, моми и булки.
   Петровден, 29 юни е празник, който съвпада с жътвата. Този ден отговяват от петровските пости, колят първото пиле – петровското, за пръв път се ядат ябълки – петровки, а в Баница приготовляват и традиционния „бял мъж“ от стопено прясно сирене.
    Месец юли, Илийнски месец, Горещняците.  На 1 юли е Свети Врачове – празник на врачки, гледачки, баячки, правилци, т.е. на хората, които се занимават с народна медицина. На 15, 16 и 17 юли са Горещняците – тридневно празненство, посветено на огъня като стихия, на слънцето и пожарите, на бурите и гръмотевиците. През трите дни не се работи нищо в полето и в къщи, за да не се запалят снопите и нивите.
     Илинден, Свети Илия, 20 юли. Според народното поверие св. Илия държи под властта си гръмотевицата и светкавицата и за да избегнат гнева му хората правят жертвоприношения: месят се обредни хлябове, прави се курбан, извършват се ритуали, насочени срещу гръмотевиците. Жертвата е старият петел, „бащата“, като се оставя нов, млад петел за баща на кокошките. Хляба  и петела кадят, разнасят и се слага на трапезата.
    На 27 юли е Пантелей пътник – празнува се от силни порои и наводнения; лястовиците и щъркелите се събират и отлитат на юг, на зимовище.
     От 1 до 12 август е Макавей. Първият ден се нарича за месец септември, останалите за следващите месеци. Според народния рабуш календар, каквото е времето на деня, такова ще бъде и през целия отговарящ календар.
   На 6 август е Преображданье. Носи се грозде в черква, кади се от свещеника, разнася се по къщите и се яде за пръв път. От този ден времето се „преобръща“, т.е. започва да захладнява.
    Голяма Богородица, 15 август е общ празник, на който се отговява от Богородичните пости. Пекат се обредни хлябове, готвят се различни гозби, на трапезата се слагат пресни зеленчуци, плодове, любеници (дини), пъпеши, грозде. Храната се кади и разнася на няколко къщи.
   Секновене, 29 август – на този ден се секне (сече) ден и нощ – стават равни, водата и дните стават по-студени, не бива да се къпят хората повече в реките. Змиите, гущерите, самовилите, самодивите, юдите и змейовете се прибират в своите зимовища на край свят. Не се яде черно грозде и не се пие червено вино.
     През септември има няколко празника, на които не се извършват религиозни обичаи: Симеон стълпник на 1–ви; Малка Богородица на 8–ми; Кръстовден на 14-ти. На тези дни започват да брулят орехите и да берат гроздето.
   Димитровски месец, октомври. На 14 октомври е Петковден. Не се счита за голям празник. Служи се на овцете. Коли се овца, месят се обредни специални хлябове за Света Петка. Обредната трапеза задължително се прекадява.
   Димитровден е на 26 октомври. Народът го нарича още разпуст, тъй като на този ден се освобождават или се ценяват слугите и ратаите. По месечината – пълна или празна, се гадае дали кошерите ще имат мед.
    Мишинден се празнува на 27 октомври в чест на мишките, за да не пакостят на храната, постилките, дрехите, повесмата, сеитбите. С пресни говежди или биволски лайна замазват стените на огнището, праговете на вратата, кошовете, хамбарите, зимника с дрехите и чергите. Считат, че така „мажат на мишките очите“. И на този ден жените не работят женска работа (предене, тъкане, кроене, шиене), не бъркат в ковчезите, кошовете, хамбарите; в плявата, боба, армеята.
   Месец ноември е наречен Рангеловски. На 8 ноември е Рангеловден – св. Архангел Михаил, душевадник. В чест на светеца изпичат специални обредни хлябове (боговица и Рангелово блюдо) и принасят жертви (овца, шиле или агне). Трапезата се прекадява от свещеника.
    На 30 ноември е Андрей, Мечкин ден, празнува се в чест на мечката. Рано сутринта слагат царевица да се вари, накисната във вода от вечерта. В нея слагат и други семена от житни и бобови култури, които се сеят в полето и градината, за берекет. Денят започва да нараства колкото просено зърно. Хвърлят варената царевица през кумина със заклинанието: „На-а-ти, мецо, варен кукуруз, да не ядеш суровия“. В Баница – „На ти , мецо, зрънце, ти ми дай здраве“.
   Последният месец на годината е декември или Никулски. На 6 декември Никулден, Св. Никола. В негова чест се устройват жертви и жертвоприношения, обреди и песни, посветени на водната стихия, моретата, реките и езерата. Празнуват всички и във всяка къща се месят обредни хлябове и се приготвя  рибник –  шаран, увит в кисело тесто, опичан под връшник. Обикновено готвят солен или пушен дунавски шаран. На трапезата този ден се слагат още: чушки с боб, зеле, сарми, печена тиква, варено жито. Костите на рибата не се хвърлят, а се изгарят, закопават или се пускат в реката.
  С различните празници хората от село свързват започването и свършването на годишните сезони. Зимата е от Рангеловден до Благовец. До Рангеловден трябва да се прибере зеерето (кукуруз, жито), овошките и гроздето, защото след това „иде вечек зимата”. От този празник нататък времето е баш за сватби. От Благовец започва пролетта и тогава се разсаждат градините, сади се кукуруз, слънчоглед. Най-късно се сади до Петровден. Няма точно разграничение между пролетта и лятото, и между лятото и есента. Според старите баничани няма добри и лоши празници, но има  добри и лоши дни. Добри са понеделник, сряда, петък и неделя. Не са дорби вторник, четвъртък и събота. На тях „ич не заработваме”. Заработва се (т.е. започва се нова работа, ръкоделие, тъкане и т. н.) обикновено в понеделник, за да е спорна работата. За дните, които наричат „лоши” вярват, че всяка започната работа не свършва добре. „На пустиняк е !”1

Информатори / Автори
Анета Дилова / Храм *Св. Възнесение*, село Баница, 2019
Споделяне

Истории от Баница

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa