Малки истории


Божи дар


Категория : Кратки истории
photo

Божи дар

Калина Тодорова

Божи дар

Историята на Летка е историята на Божия дар. Летка е на осемдесет и пее като славей. Невероятното е не само това, че продължава да пее, а че гласът й е същият – като на оная Летка, дето в първи клас рекла: „Нема да пея!”, щото все нея карали да пее, а учителката я нашляпала и после й позволила да се извини. Летка се извинила и запяла… И не спряла.

„И като заправиха филма „Под игото”, тогава нашия хор го извикаха в София… Ше са разрева (И се разрева!). Отидохме да пеем аз и Боряна Ценова, накараха ни да пееме песента „Дона на порти седеше”. Ние ги запехме – се едно, че една пее… И оттогава съм започнала да пея солата на всички песни! Която й жена да почнеше да пее с мене, се са прилепваше гласът й за мене… Мъчно ми е, че отидоха годинките, свърши са сичко…” – пее и плаче, и пак пее Летка.

От ансамбъл „Филип Кутев” дошли да набират певици и тя се явила на прослушването с приятелка. Щом ги чула, диригентката ги хванала за ръцете: „Момичета, само да навършите шестнайсет години и веднага да дойдете при нас”. „Ама мама като рече: „Ше идеш в София да са затриеш….”  И не й дала.

Върти се на танцовата забава край музикантите в село, край Тошо Фенера, кларнетиста,  „Азербайджан” да й засвири… „Ще ти го изсвира, ама ше ми поканиш момчето!” и тутак си обявил: „Дами канят!”.  На целия дансинг – само тя и Генчо – танцуват! „Аз се казвам Еленка, па ми викат Летка.  „Летка да напише бележка, че нема да се среща с Генчо” – татко нарежда. „От тука отивам право при Генчо!” Речено-сторено. Докато Генчо бил войник, тя родила момченце. Малко след това я повикали от Бела Слатина – в радио-уредбата да работи. „Генчо е войник – рекла свекървата – къде ще ходиш?”. Прибрал се той и станало така, че повел танцовия състав. Викнали ги във Враца, в ансамбъла – тя хористка, солистка да стане, той – шофьор. И това не станало – на село си останали.

…Гласът на оная Летка от снимките, черно-белите, с медалите, златните от Копривщица, дето пее, та се къса по поляните жътварската „Замръкнала е тънка Яна, Яно, Янке- и-и-и-и-и-и-и” и онази, любимата, дето я научила от баба Иванка „Леле мале, какво в пътя върви – леле мале, умирам за него!”. Снимката от Враца отваря вратата на голяма зала,  препълнена с хора, а те – три жени запяват една след друга солото и когато гръмва целият хор, публиката е на крака! И после – с цървулките и шарените престилки в Германия… Викали я в националното радио, записи да прави с оркестъра на Румен Сираков. И там се чудят: всичко пее по един път – запява и не повтаря!

…Гласът на оная Летка, дето останала с девети клас пощаджийка – тича с чантата и пее… Вече синът и дъщерята са големи, а те нова къща са си взели. Весело й е – пее… Ей го с колелото пъхти по баира Цоканов, ръководителят на техния хор – викат я от Плевен, дошли от ансамбъла – и те певици търсят… Запяла Летка – из едно гърло, два гласа! „Цоканов, не искам да те обезглавявам, но ако твоята солистка иска да дойде при нас, веднага ще я вземем!” – „А, тя нема да замине тоя, черния” и кимнал към Генчо.” „Ще го вземем и него – той ще ни вози, тя ще ни пее!” Айде двамата съм Козлодуй – разрешение ще искат от децата. Синът вече се е уволнил от казармата и работи в атомната централа, а дъщерята завършва техникума. „Сега сте си купили къща. Останете си, недейте да се притеснявате на стар заман”. Послушали ги - останали. 

…Разнася пощата Летка и учи децата на старите песни. Има песни, за които си признава, че щом ги запее, й „настръхва козината” – всеки път! До нея е Генчо, та й припомня думите – всеки път. „В пенсионерския клуб двамата пееме солото…”

Вървим през цъфналата млада трева край отринатото лозе до Летка с отеклите, попукани от селската работа ръце, а сме останали в безвремието на песента, заведени от гласа на оная Летка, поканила Генчо на танц… „Вие пък що плачете?”

Невероятното е не само това, че въпреки многото възможности за голямата сцена, те си останали на село двамцата, а че те, двамцата, старци щастливи, разказват това, без дори сянка от съжаление за направения избор. Летка плаче за младостта, за това, което е била и няма пак да се повтори, а не за това, което не е станала!

Летка е на осемдесет и продължава да пее…

Историята на Летка е историята на Божия дар!

Истории от Малки истории