През 2003 г, 104 години след като Иван Вазов възвеличава подвига на родолюбивата челопенка Пена Цветкова, баба Илийца, в разказа „Една българка“, в центъра на селото се изгражда къща-музей. Тя е в непосредствена близост до родния й дом и има автентична и красива архитектура. На 6 януари е направена първа копка. Пет месеца по-късно, на 1 юни 2003 г., е открита с тържествен водосвет, отслужен от врачанския митрополит Калиник и свещеници от Врачанската митрополия.
В инициативния комитет по строителството на къщата участват потомките на баба Илийца пра-правнучките Василка Манчева, по това време кмет на Челопек и сестрите Пенка Драганова и Тодорка Ангелова /внучки на болното внуче Дано Иванов/, както и инж. Росица Кузманова, директор на Мемориален комплекс „Ботев път“, който стопанисва къщата-музей от 2005 до 2016 г. Инж. Данчо Данов изготвя проекта като дарение и осъществява строителния надзор. Къщата е построена изцяло с доброволен труд и дарения от жителите на с. Челопек. На специално табло в музея са изписани имената на 29 индивидуални дарители и на четири фирми.
В музея е подредена богата автентична експозиция от стари предмети на бита и мебели, тъкани и народни носии, дарени от местните жители. От бита на баба Илийца са запазени трикраки столчета и кобилица. Интерес предизвиква цедилото /люлката/, в която е спяло внучето, тъкачният стан, дарака, хурката, подницата, джуруляка, както и окачените над огнището люти сухи чушки, кукуруз, билки. Джурулякът например е кръстата бъркалка, която се счита за прадядото на миксера, и наистина изработеното от дърво домакинско помагало е близко по форма с една от задължителните приставки за кухненските роботи днес. Качамилката е на вид обикновена дряново пръчка с три израстъка, но е идеална за забъркване на качамак. В единия ъгъл на стаята е разположен вертикален стан, на който деца и млади хора при интерес се учат да тъкат. Специално място в експозицията заемат хурката на баба Илийца и бъклица на над 100 години, на която с въглен е изрисуван образът на Христо Ботев.
На почит в музея е родословното дърво на Пена и Илия Цветковски и техните наследници - синовете им Иван и Цвятко и внуците Дано и Цено. От ноември 2017 г. то е обновено и попълнено с имената на потомци, родени до тази година, така че общо те са над 350. Новото родословно дърво е дело на художника-дизайнер Владин Христов и е изготвено със средства от дарителската кутия на музея и от лични дарения, сред които на Миглена Василева, потомка на баба Илийца по майчина линия и нейният съпруг Николай.
Многобройните посетители от цялата страна и чужбина посреща също потомка на баба Илийца – Диана Бориславова Цветкова, дъщеря на Василка Манчева, вградила признателност и синовен дълг към своята знаменита пра-прабаба. Тук идват туристи, поели към историческия връх „Околчица“, включен в Стоте национални обекта и могат да сложат на своите карти печат №17.
Къщата е своеобразно културно-историческо средище, в което се показват традиционни местни обичаи и занаяти, честват се национални и християнски празници и исторически събития и личности.
Като във всеки музей има кутия за дарения, която се отваря периодично от специално назначена от кмета комисия и комисията решава за какво да се ползват парите. Прави се протокол и всички членове се подписват.
От години тук се провеждат Уроци по родолюбие с участието на деца и ученици от врачански училища. В приятна възрожденска обстановка те пият билков чай и слушат разкази за Ботев и неговата чета, за Иван Вазов и храбрата баба Илийца, запознават се с историята, традициите и бита на този край, учат се да предат, тъкат, месят погачи с помощта на жени от пенсионерския клуб и хора за народно пеене. Уроците са под наслов „Срещи с наследници на Илийовския род“, „На чаша балкански чай“, „По стъпките на Ботев, Левски и Вазов във Врачанския Балкан – история и признателност“, „ От хурката и вретено – до тъкачния стан“, както и свързани с празници и обичаи като Бръшленкьо, Коледуване, Баба Марта, Лазаруване, Великден. Правят се седенки, на които се преде и плете и се приготвят ястия от традиционната кухня на Челопек. После децата сядат около софрата и ядат това, което са приготвили с бабите.
Росица Кузманова: „Къщата на баба Илийца е своеобразен паметник на признателността за героизма на баба Илийца и другите жени, загърбили страха в онези размирни години и помогнали на изпадналите в беда Ботеви четници. Сред тях са Иванка Гацовица също от Челопек, укрила в дома си Прокопи Дянков и Стоянка Цокова, помогнала на двама четници – Петър Кунчев /брат на Васил Левски/ и х. Костадин Димитров. Къщата-музей е част от културното ни наследство, което през годините съумяхме да използваме за повдигане духа на хората, за възпитание в родолюбие, за опознаване бита, традициите и обичаите на родния край. Доказателство за това са най-често срещаните в книгите за впечатления изрази: „Гордея се, че съм българин“ и „Благодаря, че ви има“.
Оттук всеки посетител си тръгва зареден с атмосферата на българския дом и духа на старите българи. Експонатите са използваеми, не просто музейни. Децата много по-лесно възприемат нещо, когато самите те го направят. Особено ако е показано и разказано от сладкодумните „баби“, облечени в национална носия. Правят се възстановки и извън къщата, в които също се включват ученици и възрастни – Трифон зарезан, Бабин ден, Цветница. Това е изключително възпитателно за децата. Много от тези възстановки са снимани по националната и местната телевизия и останаха като ценен архив. Направихме пет рекламни издания на къщата и сайт, дело на седмокласника тогава Йордан Наумов от село Баница. Това е голяма реклама за селото, за музея, за региона.През декември 2009 на традиционна челопешка седянка с участието на жените от народния хор, наследниците на баба Илийца в село Челопек почетоха Деня на дарителите в България по повод дарените през годината стари автентични предмети от 27 местни жители“.
От януари 2018 г къщата-музей вече е част от 3D интерактивния он-лайн гид на България.
Музеят е отворен за посещение всеки ден, включително и в почивните дни.
Хиляди са посетителите, прекрачили прага на тази къща през изминалите 15 години от нейното откриване, оставили в четирите музейни книги възторжени отзиви и впечатления. По този начин макар и косвено, баба Илийца и днес помага на Челопек за неговата жизненост и прослава. Сред подписалите се в книгата е и големият руски поет Евгений Евтушенко,
посветил четиристишие на баба Илийца.
Няколко отзива:“ Страхотно изживяване, трогателно разказване, експозицията е в прекрасно състояние“. Габриела Стефанова – Варна
„Да предавате все така българския дух и да пръскате родолюбие в сърцата на младите българи“. Гергана Спасова- Варна
Н. Михайлова:“Малките деца от „Звездица“- Враца бяха запознати подробно със старите български обичаи и историята на баба Илийца. Изпълнени сме с родолюбово чувство към всичко българско и родно. Най-искрени благодарности на челопчени за съхранените традиции и сърдечното посрещане. Много вълнуващ музей, благодарност на дарителите и на Диана, която превъзходно представя историята и паметта на баба Илийца“.
МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС
На 2 юни 1985 г. в центъра на с. Челопек се открива чешма-паметник за увековечаване на изключителната българка – баба Илийца и по случай 100-годишнината от гибелта на Христо Ботев. На паметната плоча е изобразена баба Илийца с болното си внуче и ранения Ботев четник. Барелефът на героичната челопенка е изваян от скулптура Георги Тишков.
Малък мост свързва преустроената стара чешма „Излако“ с парк от стъпаловидни зелени площадки с 4-метров мемориал във формата на слънце, изграден в памет на загиналите жители на Челопек във войните 1912-1944. Открит е на 1 юни 1986 г.
Проектът на чешмата-паметник и на парковото пространство е дар на селото от инж. полковник Цоньо Данчев Петров, който участва и с труд при построяването им. Мемориалът е изграден от бял врачански камък с доброволния труд на челопчени и дарения и с помощта на Общинския народен съвет –Враца.
Изпълнението на строежа се ръководи от Цоньо Данчов, а техник е Иван Илиев Вутов и се изпълнява от строителна бригада от с.Челопек, специализирана каменоделска бригада от завод "Ив.Кинов"- Мездра и художник от общинския народен съвет.
0блицова се и каменната част от сградата на кметството, където е поставена плоча-барелеф на Марин Тошев по случай 45-та годишнина от смъртта му.