...
Информатори / Автори
Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014
Челопек
По стъпките на Вазов в Челопешката гора
Категория : Откак се е село заселило
По стъпките на Вазов в Челопешката гора
Село Челопек е разположено на 10 км югоизточно от Враца върху силно нагънат източен слънчев склон под скалния откос Стагата от Базовския дял на Врачанската планина. Името Челопок е двуосновно и е съставено от същ. чело и глаг. основа пек. Тук може би местните, които твърдят, че селото носи името си от „чело" - понеже е високо и през целия ден е огрявано от слънцето, имат пълно право. Землището му граничи със землищата на селата Паволче, Очин дол, Зверино, Лютиброд и Моравица и по-важните местности, които обхваща са: Студения трап, Бучето, Базовата могила, Липата, Дълга, Валозите, Свинския връх, Ушите, Дорутова падина, Мо-равешка падина, Бранището, Колчаковец, Орешка, Ли-ляшкия връх, Крайщето, Друма, Гробо, Лицето, Бачии-щето, Остриката, Сабриската падина. На повечето от тях има стари оброци, на някои били построени кошари. Първоначално селището се е намирало в местостта Църквата, където има средновековно гробище и развалини от параклис. Среща се с това име в турски документи от XV в. В края на XVIII в. е ограбено и опожарено от кърджалийски банди, жителите се пръснали из близките гори, а когато се върнали, заселили сегашното място около извора Излако. Към средата на XIX в. в Челопек идва голяма преселническа вълна от старопланинските села Осенов лак, Очин дол, Лакатник, Игнатица, Еленов дол, Зверино, Бов, Лютидол, Паволче, Оплетня и Левище. Старата народна носия е белодрешковска (Николов, Богдан. От Искър до Огоста, 1996).
С трагичната съдба на Ботевата чета е свързана и една от легендите, която народният поет и писател Иван Вазов чува в Челопек и така се ражда разказът за баба Илийца - истинската българка, който днес е част от литературната ни класика. Разказът „Една българка" възниква в периода между юли и октомври 1899 г., а през ноември е обнародван в „Българска сбирка" под заглавие „Челопешката гора". От повторната му публикация (три години по-късно) личи, че Вазов е продължил да работи над него и е внесъл многобройни поправки в текста, както и далеч по-изразителното заглавие „Една българка". По повод на написването му авторът съобщава на проф. Шишманов следното: „Това е написано след пътуване до Волът, дето ходих да видя мястото на Ботевата гибел. На едно ханче ми разказваха за подвизите на тая българка." Пътуването до Вола Вазов предприема през лятото на 1899 година. През месеците юни и юли той гостува на Черепишкия манастир и прави излети до различни местности около Искърския пролом. В пътеписа „Волът" описва своето пътуване по пътя на Ботевата чета във Врачанския балкан. За баба Илийца научава най-вероятно или от своя водач - бай Цене Койнин от Лютиброд или от мъжете, с които разговаря в селската кръчма в Челопек.
Къща-музей „Баба Илийца". Намира се в центъра на с. Челопек, по пътя за Околчица. Възстановена е през 2003 г. от признателни и родолюбиви българи и е стопанисвана от МК „Ботев път ". През годините се превръща в културно средище на региона, където се показват местни обичаи, демонстрират се традиционни занаяти, честват се исторически събития и личности.
Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014
-
Аудио
Пенка Ангелова разказва за Ботевата чета и баба Илийца
Истории от Челопек
-
Околчица
- Откак се е село заселило
-
По стъпките на Вазов в Челопешката гора
- Откак се е село заселило
-
Бръшленкьо - моминските гадания на Васил
- Вярвания и традиции / песни
-
ОСНОВАВАНЕ НА СЕЛО ЧЕЛОПЕК
- Откак се е село заселило
-
Разположение, местности и забележителности
- Откак се е село заселило
-
Бележити личности
- Откак се е село заселило
-
ОТЗВУКЪТ ОТ СРАЖЕНИЯТА И РАЗГРОМА НА БОТЕВАТА ЧЕТА
- Откак се е село заселило
-
ЧЕЛОПЕШКИТЕ РОДОВЕ
- Откак се е село заселило
-
ИЛИОВСКИЯТ РОД
- Откак се е село заселило
-
Иван Вазов и непреходното богатство на Челопек
- Откак се е село заселило