...

Челопек


По стъпките на Вазов в Челопешката гора


Категория : Откак се е село заселило
photo

По стъпките на Вазов в Челопешката гора

Село Челопек е разположено на 10 км югоизточно от Враца върху силно нагънат източен слънчев склон под скалния откос Стагата от Базовския дял на Врачанска­та планина. Името Челопок е двуосновно и е съставено от същ. чело и глаг. основа пек. Тук може би местните, които твърдят, че селото носи името си от „чело" - по­неже е високо и през целия ден е огрявано от слънцето, имат пълно право. Землището му граничи със землищата на селата Паволче, Очин дол, Зверино, Лютиброд и Моравица и по-важните местности, които обхваща са: Сту­дения трап, Бучето, Базовата могила, Липата, Дълга, Валозите, Свинския връх, Ушите, Дорутова падина, Мо-равешка падина, Бранището, Колчаковец, Орешка, Ли-ляшкия връх, Крайщето, Друма, Гробо, Лицето, Бачии-щето, Остриката, Сабриската падина. На повечето от тях има стари оброци, на някои били построени кошари. Първоначално селището се е намирало в местостта Църк­вата, където има средновековно гробище и развалини от параклис. Среща се с това име в турски документи от XV в. В края на XVIII в. е ограбено и опожарено от кър­джалийски банди, жителите се пръснали из близките гори, а когато се върнали, заселили сегашното място око­ло извора Излако. Към средата на XIX в. в Челопек идва голяма преселническа вълна от старопланинските села Осенов лак, Очин дол, Лакатник, Игнатица, Еленов дол, Зверино, Бов, Лютидол, Паволче, Оплетня и Левище. Ста­рата народна носия е белодрешковска (Николов, Богдан. От Искър до Огоста, 1996).
 
С трагичната съдба на Ботевата чета е свързана и една от легендите, която народният поет и писател Иван Вазов чува в Челопек и така се ражда разказът за баба Илийца - истинската българка, кой­то днес е част от литературната ни класика. Разказът „Една българка" възниква в периода между юли и октом­ври 1899 г., а през ноември е обнародван в „Българска сбирка" под заглавие „Челопешката гора". От повтор­ната му публикация (три години по-късно) личи, че Вазов е продължил да работи над него и е внесъл многоброй­ни поправки в текста, както и далеч по-изразителното заглавие „Една българка". По повод на написването му авторът съобщава на проф. Шишманов следното: „Това е написано след пътуване до Волът, дето ходих да видя мястото на Ботевата гибел. На едно ханче ми разказва­ха за подвизите на тая българка." Пътуването до Вола Вазов предприема през лятото на 1899 година. През ме­сеците юни и юли той гостува на Черепишкия манастир и прави излети до различни местности около Искърския пролом. В пътеписа „Волът" описва своето пътуване по пътя на Ботевата чета във Врачанския балкан. За баба Илийца научава най-вероятно или от своя водач - бай Цене Койнин от Лютиброд или от мъжете, с които раз­говаря в селската кръчма в Челопек.
Къща-музей „Баба Илийца". Намира се в центъра на с. Челопек, по пътя за Околчица. Възстановена е през 2003 г. от признателни и родолюбиви българи и е стопа­нисвана от МК „Ботев път ". През годините се превръща в културно средище на региона, където се показват местни обичаи, демонстрират се традиционни занаяти, честват се исторически събития и личности.
 

Информатори / Автори
Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014

Истории от Челопек