Челопек


ОСНОВАВАНЕ НА СЕЛО ЧЕЛОПЕК


Категория : Откак се е село заселило
photo

ОСНОВАВАНЕ НА СЕЛО ЧЕЛОПЕК

РАЗДЕЛ I – ЧЕЛОПЕК ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО /1877 г/
Глава първа
ОСНОВАВАНЕ НА СЕЛО ЧЕЛОПЕК
   Не са известни досега исторически паметници, които да свидетелстват кога точно е основано селото. С днешното си име е записано в османски документ от средата на XV век като ленно владение /тимар/ с 33 домакинства /ИБИ, т. XIII, с. 261/. Първото селище се намирало в местността „Цръквата“, където е открито средновековно гробище и развалини от параклис./1
   Жителите му живеели в около десетина колиби, покрити с плочи, изплетени с пръчки и измазани с кал. Споменава се и друго поселище - в местността „Орешака“, на около 2 километра западно от сегашния център на селото, както и „Селището“, близо до Крушовския извор, затова било наречено Крушовица. Там заселниците започнали да отглеждат овце, но след години напуснали това място и се преселили в равнината - сегашното село Крушовица, община Мизия.
    Друга датировка за създаване на Челопек се отнася към 1750-1760 г. В края на 18 век то е ограбено и опожарено от кърджалийски банди. Това е по времето на бунтовете на видинския паша ОсманПазвантоглу /1787-1796 год./. Тогавашните жители се пръснали из планинските гори. Като преминала кърджалийската стихия, жителите на Челопек се върнали и обновили селото насегашното му мястооколо извора Излако./2 С тези събития вероятно е свързана местността „Кърджалийския трап", което потвърждава преданието, че кърджалии са минавали по тези места.
   Земите в района на Челопек били спахийски, притежавани от турски аги. Те използвали българите, за да им работят безплатно, на ангария, но се отнасяли жестоко с тях. Някои се оплакали на каймаканина /управителя/ на Враца Танковиш, който бил от славянски произход и симпатизарал на българите. Той наредил да се запали чифлика на тогавашния спахия, всички турци от тези места да се изгонят и на тяхно място да се извикат планинци от близките села Люти дол, Очин дол, Лакатник, Заселе, Оплетня, Бов, Осеновлаг, Игнатица да се заселят по тия места. Това станало към 1780 година./3
    В ръкописната история „Село Челопек в своето минало и настояще“, учителят Марин Тошев пише: “Има личби, по които може с положителност да се твърди, какво тук преди много години е имало заселище, живели са хора, които ся се занимавали съ земеделие. На много места из района личат и сега големи грамади камъни, събирани от работни земеделци, които са орали тая земя. Стари хора говорят, че най-старият кладенец на селото, откъдето в миналото /а и сега/ се е черпело вода за пиене, „Горния геран“, е намерен готов от първите хора, заселени тук, избегали от планинските села. Дядо Христо Георгиев Конов, столетник, разправя, че помни, когато бил дете, този геран бил засипан съ земя и шума, но те /децата тогава/ ся скачали и играели в този „гьол“. По-сетне се заели и изчистили „гьола“, който се указал геран, иззидан с проста зидария, на устието на който намерили провъртен камък, където вероятно е била остта на макарата, с която са вадили вода за пиене...“
     Според предание още по време на турското владичество в селото избухнала чума. Заболели овчарите в местността "Церяко", останал жив само един, който погребал останалите в селското гробище, наречено "Цръквата". Починали много хора и от селото. Останалите живи, уплашени от болестта, отишли да живеят в планината. Върнали се когато станало известно, че чумата е ликвидирана.
      Отзвукът от въстаническите борби против турските поробители почти не стигал до това планинско село. Едва след разгрома на Ботевата чета, тук се струпали доста турци и черкези, преследващи останалите живи четници. Те всявали страх и ужас сред населението, останало малко встрани от робската неволя на българите. В тази връзка Марин Тошев пише, че „за по-успешната борба с четниците, на турците са необходими телеграфни съобщения от Враца за Орхание /Ботевград-б.а./ и за това са предприели, та са изкарали телеграфна линия покрай стария някогашен път, може би римски, наречен „Друмо“. В турско врече този път оживено е работил. По него минавали търговски кервани. След освобождението обаче, телеграфната жица е свалена и е сложена по сегашното шосе Враца-Мездра-Орхание“.
     Ден след като руските войски освободили Враца, на 28 октомври 1877 г. /ст.ст./, руски разузнавателен конен разезд пристига в Челопек и остава да нощува в селото. Селяните ги посрещнали радостно на площада, засвирила музика, завило се хоро. Руснаците разказвали на хората, че с българите са като братя, от един славянски род и затова са дошли да ги освободят. /4
      По това време в Челопек са живели само българи, в около 40-50 къщи. Имало един циганин, който изпълнявал глашатайската длъжност. От къщите, според историческия очерк на Марин Тошев, четири били покрити с плочи, останалите  направени от шума и боклук. Обработваемата земя била около 3000 дка заедно с пасбищата и горите. Селяните се занимавали изключително със земеделие и животновъдство, като продуктите  изнасяли на пазарите във Враца и Мездра.
 
1. Николов, Богдан, „ От Искър до Огоста. История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг“. София, 91-92.
2. Пак там
 3. Манчев Васил Иванов, „ История на с. Челопек, окръг Врачански, 1780-1986 г.“, ръкопис.
 4. Пак там

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019
Споделяне

Истории от Челопек

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa