Вайо (Кървавия камик) - голям камък край Барата в м. Бигора до село Паволче. Селото е свързано с похода на Ботевата чета и трагичната гибел на трима четници при Вайо, наречен от местните след случката Кървавия камък. На мястото при реката през 2009 г. е поставена паметна плоча и всяка година по време на Ботевите чествания ученици и читалищни дейци поднасят цветя. Легендите и преданията се разказват и днес.
Вола - скалист връх от Базовския дял на Врачанската планина (1058 м). На него е била разположена позицията на турците в сражението с Ботевата чета на 20 май 1876 г. Наим. - членувано от вол.
Камарата - скалист продълговат връх на Врачанската планина (1219 м). На него е била разположена позицията на Ботевата чета в сражението с турците на 20 май (ст. стил) 1876 г. (3 км западно от Паволче). Наим. от камара - „продълговат куп камъни".
На югоизточния склон на връх Камарата над падината Йолковица се намира лобното място на Христо Ботев. Посочено е от единствения останал жив свидетел на Ботева-та гибел — Никола Обретенов, който е участвал в комисията за определяне лобното място на Войводата през 1927 г. Означено е с голям каменен знак през 1961 г. и на него е изсечен стих на Елисавета Багряна — „На великия Ботев, Изпълни се пророчеството твое — жив си ти " 20 май 1876 г."
Купена, Купено - гол и каменлив коничен връх от Базовския дял на Врачанската планина, мястото, където е била една от позициите на Ботевата чета по време на сражението от 20 май (стар ст.) 1876 г. (3 км западно от Паволче). Наим. членувано според говора от куп -ен.
Лесковото кладенче - извор в долчина с леска, където през 1876 г. Ботевата чета отсяда на кратка почивка, разп. северозап. от Паволче.
Мазновото или Курдовица - височина с пасище (4 км западно от Павол-че). Наим. - от личното име - Курдо - от тюрк. - турски kurd/ hurt — „вълк " — като стар тотем на различни племена. Мястото е в землището на селище, етимологията на което местните обясняват с легендата за многото вълци и възможността името на местността да е свързано с дивите животни е голяма. Това „вълче място", твърдят балканджии, е било собственост на Димитър Мазната и затова те го наричат още и Мазновото и Стръмнище. Там е минала и спряла Ботевата чета - в кошарите на Мазната. Случката е описана в спомените на оцелелите Ботеви четници.
Околчица — скалист заоблен връх (1132 м) в Базовския дял на Врачанската планина (3 км западно от Паволче, на границата с Челопек). През 1901 г. комисия, в която участват и девет Ботеви четници обхожда местата на сражението от 20 май 1876 г. Тя взема решение да се издигне паметник на връх Околчица, като на: „... място видно, достъпно и близко до последното сражение...". През 1926 г., по повод 50-годиш-нината от гибелта на Ботев, е поставен железен опълченски кръст. Решението за издигане на паметник на Околчица е взето през 1936 г. Изпълнителният комитет за въздигане на паметника възлага проектирането и строителството му на архитектурно-инженерното бюро на арх. П. Дограмаджиев и инж. Н. Новоселски. Проектът предвижда висок 26,60 м железобетонен опълченски кръст. Строи се в годините от 1936 до 1939. През 1947 г. е взето решение паметникът да бъде преустроен в петолъчна звезда и в този си вид той просъществува до 1991 г., когато е възвърнат първоначалният му вид - опълченски кръст. Тържествата на връх Околчица започват през 1901 г. Всяка година на 2 юни в подножието се провежда всенародно поклонение, на което присъстват държавни ръководители и хиляди Ботеви поклонници. Тук завършва и националният туристически поход по пътя на Ботевата чета „Козлодуй - Околчица".
Наим. от околчест — „кръгъл" с -ица - от изчезналото околък, старобългарски околъкъ — „кръг". Голема, Мала и Средна Околчица. Местните твърдят, че при хубаво време от Околчица може да се види Дунав.
Информатори / Автори Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014