УПРАВЛЕНИЕ НА ЧЕЛОПЕК СЛЕД 1990 ГОДИНА - Първа част
Кметове и секретари на кметството
Васил Найденов Василев /1990-1999/
Секретар - Иванка Христова Тошева /1979-2007/
Василка Тошева Манчева /1999-2007/
Секретар - Иванка Христова Тошева /1979-2007/
Борислав Ненков Манчев /2007-2011/
Секретар – Петранка Цветанова Николова /от 2008 г/
Гриша Ангелов Григоров /2011-2015/
Секретар – Петранка Цветанова Николова
Тихомир Иванов Тошев от 2015 -
Секретар – Петрана Цветанова Николова
На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП генералният секретар и председател на Държавния съвет Тодор Живков е освободен от поста след 33-годишно управление. С това започват радикалните обществено-политически промени в България и преходът на страната към демокрация и пазарна икономика. Макар и по-бавно този преход дава отражение на живота на хората и в по-малките градове и села на страната.
След приключване на мандата на Надя Вутова, Найденов е назначен на 28 декември 1990 г за председател на временната управа или т.нар. тричленка на Челопек. Заповедта е подписана от председателя на Временната управа на община Враца инж. Войслав Бубев. В тричленката влизат още Красимир Тошев /БСП/ и Вуто Илиев /БЗНС/. Тя управлява до октомври 1991 г.
Първите демократични избори за местни органи на самоуправление са произведени заедно с изборите за 36-то Народно събрание на 13 октомври 1991 година. Вторият тур е на 22, 26 и 27 октомври. Жителите на Челопек избират на първи тур за свой кмет ВАСИЛ НАЙДЕНОВ ВАСИЛЕВ, който участва в изборите като независим кандидат, издигнат от инициативен комитет. Секретар на кметството е Иванка Тошева, бюджетен изпълнител Параскева Иванова Георгиева.
/Визитна картичка – Васил Найденов е роден на 23 февруари 1953 г. Завършва средно специално образование по икономика, специалност банково дело. Работи в предприятие Вторични суровини - Враца, където започва като стоковед, а по-късно и началник на търговския отдел. Повече от 15 години е член на Управителния съвет на ПК „Напред“ към Наркооп-Враца. От март 1992 г до май 1995 г е упълномощен да представлява ликвидационния съвет в търгове и дейности, свързани с възстановяване правото на собственост на земеделските стопани в реални граници чрез земеразделяне. Инициатор за създаване на частното сдружение „Земеделец“ в Челопек. След 2000-та година работи в Химкомбината, Вторични суровини и 9 години в община Враца.
Със съпругата си Теменужка имат две деца Николай и Миглена и четири внуци.След пенсиониране се занимава със собствено зеленчуково производство и отглеждане на цветя. Цени семейните традиции.
„Първите години след промяната бяха изключително тежки. В това време положихме основите на новата форма на управление. С подкрепата на общинското ръководство на Враца предприех курс, с който исках да покажа, че трябва да се управлява демократично, в помощ на хората, с перспектива. Челопчени повярваха в мен и на следващите избори за втори мандат спечелих с мнозинство, разказва Васил Найденов.
За връщането на земята в реални граници с моя заповед сформирах комисия, която да извърши земеразделянето и връщането на земята в реални граници. По това време жителите на Челопек бяха към 700. Потърсих помощта на възрастните хора, които показаха къде са границите – става дума за над 3000 дка обработваема земя. През 1993-94 г. изготвихме плана за земеразделяне, а на следващата година го представихме го за обществено обсъждане. Челопек е първото село във Врачанска община, което възстанови земята в реални граници. Като кмет помагах на хората с техника, която доставях. Хората бяха доволни, получавах много добра реколта. В началото земята се обработваше като задруга между личните стопани. По-късно влязоха първите арендатори - фирма „Калето“- Мездра с управител Тони Йорданов“.
За този дълъг и сложен процес разказва и Иванка Тошева, секретар на кметството:“Беше голям труд докато се установят границите на имота, наследниците. За мен това беше връщане назад в миналото в обработката на земята, защото хората нямаха техника, нямаше с какво да обработват нивичките си и трябваше пак да се върнат към ралото и плуга. Пред очите ни се срина това, което е изграждано и купувано с години– техниката, фермите, организацията на работа. Живота се промени. Младите хора не искаха да работят вече на село, старите ги болеше за земята и със сетни сили се мъчеха да работят“.
За Васил Найденов най-голямата му следа в управлението на Челопек е водоснабдяването на селото с изграждане на водопроводната система от Крушовския извор покрай с. Паволче до горния 140-кубиков резервоар. „Много ни помогнаха кметът на Враца по това време Чавдар Савов и директорът на ВиК-Враца Олег Попов, като в най-трудните години ни осигуриха пари, материали, майстори. Основен изпълнител беше предприятие „Хидрострой“-Хърлец, които си свършиха професионално работата. Но аз високо ценя участието на всички жители на Челопек, които се включиха доброволно в тежкото строителство на водопровода с по 10 трудови дни. Хората бяха задружни. Всяка сутрин по местния радиовъзел давах отчет за свършеното и призовавах хората да се включат. Идваха с магаретата си, изкарвахме по планинските пътеки пясък, цимент, всичко, което беше нужно. Излизаха по 50 човека. Хората бяха задружни, знаеха, че това, което се прави е добро за селото, за техния бит и живот“.
Официално това водоснабдяване, което осигурява допълнително около 2 и половина литра вода в секунда, е открито в началото на септември 1994 г.
По време на двата мандата си мандата Васил Найденов възстановява фурната, открива мандра и сладкарски цех, съдейства да се открие зъболекарски и акушеро-гинекологичен кабинет в Здравната служба. Тя е настанена в общинска сграда и работи непрекъснато. Извършен е ремонт и бетониране на улици и е положен километър и половина асфалт, основен ремонт на читалищния салон и ограждане на гробищния парк. По това време Общинският съвет във Враца взема решение да се търси потенциален купувач за Комбинираната сграда. Найденов получава съдействие от кмета Румен Стоманярски да се установи експертно дяловата стойност на инвеститорите, сред които и Наркооп, но до продажба не се стига.
По инициатива на Васил Найденов през 1993 г е възстановен празника на селото, отбелязван на Димитровден с курбан за здраве, берекет и благоденствие. До 2002 г. курбанът се прави на Кръста, където се събират всички жители.
През осемте години от мандата на Васил Найденов, секретарят на кметството Иванка Тошева преживява няколко служебни преназначения. Със заповед на врачанския кмет Чавдар Савов от 1 януари 1992 г е прекратен трудовия й договор заради „пълна ликвидация“ - ликвидиране на временна структура на ОбНС. С нова заповед на същия кмет от 30 март 1992 г тя е назначена отново за секретар. От 29 септември 1993 г е преназначена с допълнително трудово споразумение за помощник кмет. С ново допълнително споразумение е преназначена на 8 юли 1994 г на длъжност „специалист“. От 1 март 1995 г е „специалист-изпълнител бюджет“. От 14 май 1997 г е преназначена отново за секретар на кметството.
За този преходен период, свързан със стопански и социални трусове, учителят Христо Младенов пише през 1998 г :“ Вече девет години вървим по пътя на демокрацията, кандидати за членове на ЕС и НАТО. СДС има мнозинство в парламента и е със самостоятелно правителство с премиер Иван Костов. Президент е Петър Стоянов. Ликвидация и приватизация на предприятия и заводи, на селското стопанство, пазарна икономика, инфлация, хиперинфлация. Учителската заплата е увеличена от 220 на 110 000 лева – 500 пъти. Пенсиите - от 160-180 лв на 54 000 лв-400 пъти. Цените на стоките са увеличени от 1000 до 3000 пъти. Белият хляб от 36 ст на 500 лв; 1 кебапче – от 21 ст на 400 лв; билет за пътуване до Враца – от 15 ст на 400 лв. Как се живее така?“ /1/
Верен и последователен на стремежа си да управлява с перспектива, Васил Найденов разработва програма за развитие на с. Челопек до 1995, 2000 и 2005 г. Целта е да се задържат младите хора в селото като им се осигури по-голяма работна и професионална заетост.
Предвижда се в областта на селското стопанство дейността да се насочи към развитие на животновъдството като се ползват планинските пасища, да се подобрят условията за живот на овчарите, да се изгради край селото подходящо помещение за мандра за преработка на млякото, да се открият 1-2 малки предприятия за нови работни места.
В търговско-битовото обслужване – да се открият още магазин със складова база за доставка на строителни материали, най-късно до 1992 г.; ателие за ремонт на ел. уреди – до 1995 г.; магазин за домашни потреби и ел. уреди - 1996 г; кафене-сладкарница - до 1995 г; ателие за бръснаро-фризьорски услуги.
За благоустрояване на селото-да се асфалтират нови улици; да се направят постъпки за увеличаване количеството на подаваната питейна вода, като водата от Паволче да се ползва само от двете села; да се планират сондажи в селото и извън него, както и в частни дворове; да се огледа състоянието на кладенците и изворите под Погледец и Белчовец; да се започне изграждане на канализация за мръсни води поетапно – от 1995 до 2005 г. ; да се благоустрои гробищния парк. Перспективният план предвижда да се топлофицират детската градина и здравната служба; до 2000 г да се разшири телефонната мрежа, така че всеки желаещ да има домашен телефон.
В здравеопазването – до 1995 г в здравната служба да се назначат лекар и стоматолог. За задържане на младите хора да се открие младежка дискотека и ритуална зала.
От по-нататъшното развитие на Челопек се вижда, че голяма част от този перспективен план не е изпълнен по различни причини.
На местните избори на 16 октомври 1999 г Васил Найденов се кандидатира за кмет трети мандат с подкрепата на СДС /Съюз на демократичните сили/. Той предлага на избирателите си проект за развитие на туризма в Челопек с построяване на селище с 15 финландски къщички. Но загубва в състезание с ВАСИЛКА ТОШЕВА МАНЧЕВА, независим кандидат с подкрепата на БСП.
„Състезанието не беше равностойно, защото Найденов имаше натрупан управленски опит, влияние, връзки, а аз бях почти непозната за челопчени, разказва за битката Манчева. Тогава нямаше купуване на гласове. Просто хората искаха промяна. Не съм обещавала нищо, защото малко познавах проблемите и нуждите на селото. Само казах – каквото е по силите ми и което ще е добро за селото, ще го направя“.
/Визитна картичка – Родена е на 16 май 1947 г в Челопек. Завършва строителния техникум във Враца. От 1967 г до 1999 г работи в Домостроителния комбинат във Враца като строителен техник. Участва в изграждането на жилищния комплекс „Химик“ на бившия булевард „Комсомолска“ /“Демокрация“/ През 1973 г е назначена за началник на отдел „Труд и работна заплата“ и работи така до пенсионирането си. Със съпруга си Борислав имат две дъщери – Диана и Галина.
„Аз съм осиновена от леля Гена Петкова, сестра на майка ми, била съм на три години. Не са имали деца и са поискали да ме отгледат. Родителите ми Христо Ценов и Надежда Петкова били много бедни. Баща ми останал рано сирак, имал три по-големи сестри, майка беше все болнава. Никога не съм губила връзка с тях и продължих да ги наричам мамо и татко, а осиновителите са леля и вуйчо. Те никога не са настоявали да променя обръщението си. В акта за раждане са записани имената на биологичните ми родители, но в документите съм записана с името на осиновителя си Тошева. Безкрайно съм им благодарна, защото ме отгледаха, възпитаха, дадоха ми образование - всичко което съм, го дължа на тях“.
Когато Василка Манчева влиза в кметския кабинет и се запознава с документацията, открива големи задължения – неразплатена и недовършена подпорона стена, неразплатено улично осветление. „Няма да забравя как на Димитровден, на курбана, дойдоха в салона на читалището представители на Енергоснабдяване във Враца, извикаха ме и казаха, че ще изключат осветлението заради неплатени сметки. Примолих им се, казах им, че преди дни съм избрана за кмет и още не зная за какво става дума, обещах, че ще платим всичко. Врачанският кмет Румен Стоманярски ни помогна и ни направиха отсрочка. Нито тогава, нито по-късно съм съжалявала, че приех да се кандидатирам за кмет. Доволна съм, от всичко, което направих с моите съселяни. Те са били благосклонни към мен, имала съм уважението им, помагали са ми много. Без тях нищо не можеше да стане“.
Първото, с което Василка Манчева започва като новоизбран кмет е да постави пред къщите пейки. И не защото само за това има пари, а защото според нея, за селото това е много важно, тъй като хората си общуват предимно на улицата - докато изкарват или посрещат животните си или за разговорка по махленски. Извършват се дейности и по благоустрояване на Челопек - тротоари по главната улица, изкърпване и бордюри на няколко улици, временни чешми, където има извори, заслон в гробищния парк.
Но първото й голямо дело е изграждането на църквата „Свети Димитър“. „Идеята дойде още през 2001 година. Имаше предложение от предишния кмет Васил Найденов в гробищния парк да се изгради параклис. Обсъдихме го в кметството и решихме, че е по-добре да изградим този параклис в центъра на селото, защото нямахме църква и хората ходеха по различни поводи в Черепишкия манастир, в Паволче и Руска Бяла. Тогавашният митрополит на Врачанската епархия Калиник ни даде благословията си. Инж. Данчо Данчов изготви проекта за църквата и ни го предостави като дарение. Неговият корен е от Челопек и въпреки че живее в София, пое целия строителен надзор. По документалната част голямо съдействие получихме от главния архитект на Враца Тошко Тодоров, който също има къща в Челопек. Процедурата беше дълга, но в края на 2001 г. получихме строително разрешение. И още през март започнахме строежа. Първата копка направи митрополит Калиник.
Църквата е изградена изключително с лични и фирмени дарения и доброволен труд на челопчени, кой колкото може и колкото има. Влагани са пари само за материали. Фирмата на Огнян Бенински изгради покрива, на Тодор Кунов – вертикалната планировка. Бяхме поставили едно табло на кметството и в него всеки ден вписвахме кой колко е дарил. Издавахме и фактури. Има касова книга с пълен отчет за даренията. Камбаната е дарение от арх. Тодоров. Иконостасът е изработен от фирма „Атамар“ в Паволче, а изключително ценните икони са дарени от митрополит Калиник.
Само за шест месеца, с доброволния труд на челопчени, построихме църквата. Тогава се почувства какво означава селото да е задружно и да има обща цел. И отново благодарение на арх. Данчо Данчов, на отец Аспарух и съдействието на врачанския кмет Румен Стоманярски.
На Димитровден открихме тържествено новопостроения храм, осветен от митрополит Калиник. Хората бяха щастливи, че си имат вече своя църква и че техния труд и ентусиазъм е вграден в нея“.
Още в края на същата 2002 г инициативен комитет от потомци на баба Илийца, сред които кметът Василка Манчева и сестрите Пенка и Тодорка Ангелови - пра-правнучки на смелата българка, подпомогнати от Мемориален комплекс "Ботев път" започва да обсъжда идеята за изграждане на етнографски музей с експонати от бита и традициите на челопчени, която прераства в решение да се направи къща-музей на баба Илийца. Предложението е на Стефан Илиев, тогава директор на Окръжно пътно управление във Враца, живеещ в Челопек. Избира се място близо до автентичната къща на Илийовци, в центъра, срещу църквата и видно отвсякъде. Покрай нея минава пътя за Околчица, за Погледец и лобното място на ботевия четник Перо Херцеговинеца. Проекта изготвя отново инж. Данчо Данчов по описание на типична за 70-те години на 19 век къща-плетеница с гредоред. Община Враца финансира началото на строежа, но цялата къща е изградена с доброволния труд и дарения от жителите на Челопек. За всички разходи Манчева е давала отчет пред хората. В къщата е поставен списък с 27-те дарители, сред които и тези, предоставили предмети и вещи, типични за бита на местните хора от онова време.
Музеят е открит на 1 юни 2003 г. с тържествен водосвет, отслужен от врачанския митрополит Калиник и свещеници от Врачанската митрополия.
„ Жителите на Челопек са удовлетворени от това, което са направили и смятат, че е гордост за цялото село. Това е едно голямо, велико дело – увековечихме паметта на баба Илийца. Направихме къща-музей, която се посещава от много българи и чужденци”, казва Василка Манчева.
Според инж. Росица Кузманова, тогава директор на МК“Ботев път“ и консултант в подготовката на експозицията, къщата-музей е ярък пример за родолюбие, за задружност на едно село, сплотено от патриотична цел, за тачене на историческата памет, на традициите, занаятите и обичаите.
Родолюбивото дело продължава с изграждане на туристическа пътека от къщата-музей Баба Илийца, през красива горска местност на врачанската планина до лобното място на Перо Херцеговинеца в местността Кривульо. Тя е дълга 800 метра и се изминава за около половин час. Направен е и туристически заслон на Погледец, който предлага условия за краткотраен отдих. Пътеката е изградена също с доброволен труд и с работници от временната заетост по социална програма за безработни.
По инициатива на Василка Манчева и със съдействието на кмета на Враца Румен Стоманярски на 22 декември 2002 г се открива Пенсионерски клуб. За председател е избрана Гена Илиева. Той се превръща в средище на активен социален и културен живот. Негова емблема става тригласният женски хор за народно пеене. Шест години по-късно председател на клуба с близо 80 членове става неговата основателка Василка Манчев. Организират се екскурзии, рождени дни, честват се всички празници - от Бабин ден, Трифон Зарезан, 8 март , Великден и Гергьовден до Димитровден и Коледа. Пенсионерският клуб е съорганизатор с кметството и читалище „Огнище 1930“ на фолклорните събори и фестивала „Златни ръце български“.
Секретар на кметството в двата мандата на Василка Манчева е Иванка Христова Тошева.