...

Челопек


Великден и Герговден


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Великден и Гергьовден

ВЕЛИКДЕН е последният ден от Страстната седмица, в която християните отбелязват страданията на Исус Христос. Най-таченият ритуал през нея е  боядисването /вапцването/ на червените яйца и перашки, което се извършва на велики четвъртък или велика събота. Това е обред, обграден с празничност и пожелания, обред, в който стопанката на къщата в миналото, и днес, показва своето умение за красота и хармония. По-рано за направа на бои жените са използвали естествени растения и билки – отвара от риган, коприва, кукуряк, смрадлика, обелки от червен лук и ябълкови кори. Първото яйце се потапя в червена боя и се нарича за Божа майка. Според народното вярване то притежава магическа сила. С него бузите на децата се потъркват с пожелание:“Да сте бели и червени като тая перашка“. Това яйце се поставя пред иконата и се пази до другия Великден. Неотменна част от обичая е замесването на великденските обредни хлябове – боговица и колак, както и моминския кумичин кравай.
   На Великден хората се поздравяват с думите:“Христос Воскресе!“ „Наистина Воскресе!“. Празникът завършва с хора и общо народно веселие в центъра на селото.
      На ГЕРГЬОВДЕН  всяко семейство пече агне, курбан за Свети Георги, като се вярва, че ще закриля къщата и добитъка. Този обичай остава в годините като ден на овчаря и пастиря. В миналото опеченото агне, хляб и вино занасяли в местността „Църквата“- празно място с два дъба в горния край на селото, където свещеник произнасял молитва за здравето на хората и добитъка. Там редели обща трапеза. На един от дъбовете момите и ергените връзвали люлка и се люлеели за здраве. Всички тези обичаи са свързани с пожеланията за доброто на семейството, за здравето на хората и добитъка, за победа на доброто над злото. /8/
   И сега жителите на Челопек всяка година отбелязват Гергьовден с курбан и обща трапеза, предшествани от тържествен водосвет в църквата „Св. Димитър“, отслужен от отец Аспарух.
Елена Христова разказва как момите ставали рано сутринта и се търкаляли за здраве в росата. Оплитали си венчета от крушови клонки, венчета се закичвали и на външната порта. Нарочвало се агне, което се колело на изгрев слънце. С кръвта мажели челата на децата „за здраве и да са червени“. Трапезата се кадяла с тамян, казвала се молитвата и тогава семейството сядало. От питката отчупвали и на овцете – „Да са здрави и да близнят“. Според Мара Петрова ранжо сутринта момите беряли гергьовче и сплитали венче от цъфналите клонки на дюля. Слагали го на главата на агнето. Мажели бузите на децата с кръв от агнето и месели хлебчета с формата на кръст за здраве и берекет.
Иванка Тошева:“ Празнувахме Деня на овчаря, 6 май, като голям празник. Имахме много овчари. Събирахме се на Балката, във Валога, също и на Затвора,  Бучето  и на Кленовия преслап, на Дуртова- имаше чешми там. Печехме агънца, музиката свиреше, големи трапези, веселба“.
   Но един от най-тачените празници за челопчени е ДИМИТРОВДЕН- 26 октомври /8 ноември ст.ст/. Свети великомъченик Димитър е закрилник на селото. Според народното поверие в нощта срещу Димитровден „небето се отваря“. В този момент всеки може да отправи молба към Бога. Вярва се, че ако човек е благочестив, Господ ще изпълни желанието му. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снеговете и затова в народната представа той е описван с дълга, бяла брада, от която сипе сняг. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове
     В самия празничен ден едно време хората са извършвали различни гадания, свързани най-често със смяната на сезоните. Предсказанията за това каква ще бъде приближаващата зима се правили по поведението на добитъка. Ако при връщане от паша говедата реват или ако овцете при влизане в кошарата бутнат изправената до вратата тояга, това предвещавало сурова зима. Ако на Димитровден вали, казват, че ще вали и на Гергьовден. На този ден се гледа и каква е месечината – ако месецът е пълен, вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца.На Димитровден започвали годежите и сватбите.
   На обредната трапеза в чест на светеца се слага задължително ракия, вино, курбан от овче месо.
През 1993 г по инициатива на кмета Васил Найденов е възстановен празника на селото, отбелязван с курбан за здраве, берекет и успех на всички. Идеята е на отец Тома от Черепишкия манастир. Курбанът се прави на Кръста, където се събират всички жители. Според Найденов това сближава хората. „Кръста е оброчище, свято място. Там колехме овцата, главата се отделя и на нея се слага венец. Опъваме маси, покрити с ядене, пиене, баници, изобилие. Случи ми се да видя как угаснала свещ се самозапали, не вярвах на чудеса, но се случи. Отец Тома идваше на всички курбани и ги осветяваше. Чорбата я приготвяше майстор Цветко, голям готвач. Всяка година го правехме, като редувахме и на други оброчища – на Вековното дърво, на Гроба. Но след 2002 г започна да се прави в читалищния салона и се опорочи, загуби смисъла и силата си на християнски празник, на традиционен обичай“, казва Найденов.
    Славка Кръстева, р. 1941 г. си спомня:“ На Димитровден правехме курбан. Цялото село се стича на оброка, на кръста. Всеки си взема от чорбицата, палим свещи и молим свети Димитър за здраве и берекет. Вземаме си и светена водица в чашка“.
     След откриването на църквата „Св. Димитър“ празникът на селото /сбора/, започва с тържествена света литургия в храма, отслужена в различни години от траянополския епископ Киприан в съслужение със свещеници от врачанската митрополия и от отец Аспарух, настоятел на храма.
    Жителите на Челопек поднасят в дар на великомъченика Свети Димитър цяла овца. В последните години тя се дарява от адвоката Георги Пешковски. В подготовката на курбана с дарения се включват много хора, като всеки носи по нещо – хранителни продукти, зеленчуци, яйца. Дълги години вкусната курбан чорба се приготвя от майстор Цветко Христов, а след него от сестра му Йорданка Илиева Христова и нейната дъщеря Пенка Николова – секретар на читалище „Огнище 1930“. Курбан-чорбата се осветява от свещениците с благослов за здраве и плодородие.
    Хората се събират в салона на читалището на обща трапеза. Всеки донася по нещо – сирене, кашкавал, салати, ракия и вино. Честват се и именниците. “Много е хубав този ден, лично за мен, но и за хората от селото. Той е повод да се съберем, да се повеселим, да поиграем и попеем”, казва певицата от женския народен хор Митка Василева Димитрова.  Някои са загрижени, че с Димитровден идва зимата. „Дойде ли му денят, идва му и снегът. Трябва да си набавим още дърва, фураж за животните, да зазимим градините. Няма да е лесно. Важно е годината да е берекетлия и здрава”, казват мъжете. Празникът завършва с хора и веселие.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019
Споделяне

Истории от Челопек

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa