...

Челопек


Народен календар - зимните празници


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Народен календар - зимните празници

    Жителите на Челопек изповядват християнската религия и под нейно влияние спазват различни обичаи, предавани от поколение на поколение. Вярват, че продължението на традициите би запазило връзката им с корените, би дало знания, които ще са ценни и за бъдещите поколения. Защото празничният народен календар е уникална съкровищница с благопожелания за здраве, берекет, задружност, за добрини и любов.
  Народните песни и обичаи са съществували от древни времена. Те са изкуство, родено от делника и празника, от радостите и мъките на народа, от копнежа за свобода, красота и любов. За различните празници са създадени и съответни обичаи и песни, чрез които изразявал чувствата, мечтите и пожеланията си за здраве, за спорен труд, за плодородие, за обич към труда и земята, към живота, в семейството, между хората.
    Още в началото на година, когато денят започва да става по-дълъг, идвали коледните празници. В началото на всяка година, 7 януари, празнували
КОЛЕДА – ОЙ, КОЛЕДО, МОЙ КОЛЕДО –
 стародавен обичай, придружаван с ритуали за здраве и берекет. Така е до 1968 година, когато Българската православна църква преминава към Юлианския календар. Оттогава Коледа се празнува на 25 декември.
    Подготовката за коледуване започва още на Игнажден, когато по-възрастните мъже предават песните на тези, които за пръв път ще коледуват. Първите песни са свързани с магическата нощ на Коледа, когато земя и небе празнуват раждането на Бога.
     „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа, че си роди Млада бога“.
    За начало на празника Малка Коледа /Бъдни вечер/ се смята обредното запалване на „новия“ огън – миросано и благословено дърво, наречено „бъдник“, което трябва да гори цяла нощ. По горенето му се гадае за плодородието през идната година. Жените в селото месят обредни хлябове с различни изображения от бита, животните и земеделската реколта. Вечерта се готвят и ядат само постни ястия – фасул, леща, пълнени чушки с боб или ориз, варени сушени плодове, лютика от разварени сухи червени чушки и праз лук, баница със зеле или тиква. В миналото трапезата се поставяла върху софрата, застлана с шарен месал. На нея се слагат нечетен брой хлябове и ястия – седем, девет или единайсет. Преди вечеря се пали свещ и се кади яденето, стопанинът на дома целува хляба и го разделя на членовете на семейството. След вечеря софрата не се вдига, за да се нагости и света Богородица. Стопанинът на къщата дава начало на бъднивечерските благословии./1/
    Прасето се коли преди Бъдни вечер, но не се яде.
 Голяма Коледа започва с поздравления „Честито Рождество“ и с пожелания за здраве и късмет. Жените месят и пекат колачета /кравайчета/ за всеки член на семейството. Те се стягат за празничната трапеза с „блажни“ ястия, сготвени от свинско месо. Още в първите часове на празничния ден на групи момчета с торбички и "навърти" /специални дървени тояги, на които се нанизват кравайчетата/ тръгвали от къща на къща, за да благославят и наричат за здраве и берекет, за сполучлива женитба и добра реколта./2/ Те пеят:
 „Ой, Коледо, мой Коледо.
Стани нине, господине,
че ти идем добри гости.
добри гости коледари.
Тръгнали сме чак от снощи (2)
в тези дълги, тъмни нощи.
Да ви търсим кой къде сте,
да ви носим добри вести-
колко билки по земята,
толкоз здраве в тази къща…“
    Коледарската дружина от напети ергени в празнична премяна, със закичени калпаци и криваци, предвождана от своя главатар, влиза във всяка къща. Стопанката ги дарява с орехи, сушени плодове, колачета, които поставят на "навъртите" си или в торбичките. Коледарите изказват пожелание с провикване:  
„Да е сита и пресита годината. / Да са пълни хамбарите.
Да се роди къде рало ходи и не ходи. / Да се роди!
Речете дружина: „Амин!“
До вечерта на Голяма Коледа „се разменят“ празнични гостувания, а привечер млади и стари се събират на площада за хора и веселие. В миналото дните от Коледа до Ивановден са определени от народния календар във Врачанско за ходене на гости като знак на уважение и почитане. Младоженците и по-младите семейни двойки гостуват на кръстника, родителите на невестата, братята и сестрите и на други близки. Обикновено носят колаки /обредни хлябове/, месени и наречени за всеки един от семейството, на което гостуват. Някои носят още ракия, вино, печена кокошка, баница и дребни дарове. На тръгване стопанката изпраща гостите с „пълно“ – питка, сирене, сушени плодове, орехи. /3/
   По хилядолетна традиция, както всяка година в нощта на 13 срещу 14 януари /стар стил, 1 януари-нов стил/- Васильовден, хората очакват магията на обичая СУРВАКАНЕ. B тeзи дни православната църква почита Св. Василий Велики, един от ранните християнски философи /IV век/.Изпращането на старата и посрещането на новата слънчева година е съпроводено с богата празнична обредност и гадания, чийто смисъл е прогонване на злото, плодородие, семейно благополучие и късмет на всички в дома. Според някои източници думата „сурва“ произлиза от иранската дума „сура“, която означава „мощ“, „сила“.  Така е  и в смисъла, в който се употребява при пожеланията – „силна година“ при добър добив - „златен сноп на нива, червена ябълка в градина…“ Тези пожелания са своеобразно продължение на коледарските. Сурвакането се състои в обредното обхождане на махалата, квартала, на цялото село от млади момчета, „сурвакари“. Обикновено се водели от сурвакар - ерген, чийто родители са живи, защото се сурвакало за здраве и берекет. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството, като ги потуват по гърба със сурвачка /шурофиска, дряновица/, украсена със сушени плодове, пуканки, малки кравайчета, памук и вълна, пожелавайки здраве и плодородие.
Сурва, весела година!
Да сте живи, да сте здрави!
Всяко зло да ви забрави!
Пълни шепи и хамбари,
бели агнета в кошари!
Нека всички земни дари
да се трупат на камари!
Живо, здраво до година,
До година, до амина.
Сурва, весела година.
Златен клас на нива.
Червена ябълка в градина…
Да ви е честита новата година.
    Във всяка къща сурвакарите оставят по една дрянова пръчка, с която сутринта стопанинът изкарва добитъка на водопой. Стопанката дарява сурвакарите с пари, месо, хляб и други продукти, както и с „железна пара“-монета, с които те откупуват  музиката да им свири на хорото.
   Наред с Коледа, и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите, извършвани тези дни, носят духа на старите българи. С това е съобразена и тpапезата: варена свинска глава, пача, баница с късмети, пита, кокошка или пуйка cъc зеле, мед, варено жито, орехи, ошав.
   Момите също участват в новогодишните празници с един от най-любимите им обичаи – 
БРЪШЛЕНКЬО - ЗАВИЛ СЕ Е ЗЕЛЕН БРЪШЛЯН
който също се изпълнява срещу Васильовден, в нощта срещу 14 януари. Той е най-силно характерен за селата около Враца, и най-вече Паволче и Челопек.
    Обичаят е свързан с вярата в магическата сила на наричането за здраве, любов и берекет в къщата. Рано сутринта млади момичета отиват в гората за бръшлян, защото е вечно зелено растение, за живот и здраве. Набират здрави и чисти листа, от които правят „бръшлени китки“. Навиват ги на дрянова пръчка, тъй като дряна е здрав и има жилави клони, така да бъде здраво и сплотено семейството. Най-отгоре на пръчката се слага босилек, защото е лековита билка. Първата шумка е за "Божа майка". Втората е за здраве на къщата. Следващата се нарича за баба, дядо, майка, баща, за братя, за сестри. Не се забравя и "либето". След това се слага за животните - овци, кози и крави, също и за кучето, защото е пазач на къщата. За кокошките не се слага, те ритат назад. Китките се увиват на пръчката с червен конец. Накрая се поставя белег за разпознаване. Вечерта момите слагат китките в котел с „мълчана вода“, донесена от тях или от ергените от извора при пълно мълчание. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност. В котела поставят пръстените си и пеят до късно. 
Возвил се е зелен брашлен,
брашленкьо ле, мили брайно.
Въз орешле, въз бел камик,
брашленкьо ле, мили брайно.
   При поставянето на бръшляна в котела, момите разпръсват овес или ечемик под него за берекет. Котела с мълчаната вода оставят  да „нощува“ под звездите. Сутринта го изнасят и слагат под плодно дръвче. Гадае се за годината - ако е замръзнала водата, годината ще е здрава. Момичета с живи родители вадят по обреден начин китките и гадаят по тях за здраве и женитба, а моми и жени пеят на отпевки, или наричат на гатанки: „На стол да седи, перо да държи“. „За учен ще се ожениш“. „Ясна звезда в небето“. „На кой е тази китка, музикант ще е“. „На кой е тази китка, земеделец ще е“. „На стол седи, кесия върти, чорбаджия ще е“. Всички пеят:
Снощи брашлен натопихме,
брашленкьо ле, мили брайно.
Отзаран го извадихме,
брашленкьо ле, мили брайно.
Ни бе вален, ни бе кален
брашленкьо ле, мили брайно.
Ни бе садран, ни бе продран
брашленкьо ле, мили брайно.
 Сбирайте се малки моми,
малки моми и ергене,
да топиме пръстените,
в бело котле, студена вода.
     След това момите разливат от „мълчаната“ вода, която имала магическа сила, като на всяка мома сипват в носено от нея канче или малко котле. С тая вода момите поливат либето си- да си измие лицето за здраве, след това всички от семейството. Като напеят пръстените, ритат котела да се излее водата и всички си взимат от пръснатия под него овес или ечемик и го поставят под възглавниците си да спят на него. Който ер­ген сънуват, за него ще се оженят. Празникът започва и завършва с хора и песни.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019
Споделяне

Истории от Челопек

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa