...

Челопек


ОБРЕДИ и ОБРОЦИ


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

ОБРЕДИ и ОБРОЦИ

   Според българския тълковен речник „обред“ е установен ред на действия, които съпровождат народни обичаи, църковни ритуали и други дейности, свързани с бита на народа и неговата празнична практика. В различните райони на страната тези обреди са различни, но в основата им е вярата в Божията сила и надеждата за здраве, благоденствие и плодородие.
ПЕПЕРУДА е обреден ритуал за призоваване за дъжд. Той няма точно определена дата, но се прави обикновено праз "петровия месец", когато времето се засушава. В обичая за дъжд "Пеперуда" (Пеперуга, Додола, Вайдудула) вземат участие 12-13- годишни момичета, водени от „пеперудата“ (босо момиче, в някои краища – сираче, но винаги “чисто” (девица). Някога пеперудите играели голи и боси, облечени само със зелени клони, листа и храсти, които криели тялото и лицето. В къщи или при реката окичват пеперудата с различни треви и бурени, някъде с живи жаби или кост от незнаен гроб. Другите девойки са облечени с ризи, а от препаската им се спуска зеленило (клонки от бъз, бръшлян или върба). Цялата група обикаля къщите в селото и пее специална песен - молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента пеперудата играе - подскача, маха с ръце и се върти в кръг. След нея стопанката я полива с вода, тя се отърсва от водата. В дар групата получава брашно, боб, мас и т.н, но никога - яйца. Забраната се свързва с предпазване от градушка. На излизане от къщата стопанката търкулва празното сито и по него се гадае дали ще е сита или гладна следващата година. Накрая отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата в реката и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка. Пеперударските песни са част от старинните пластове във фолклорната музика. В текстовете им е вклинен молитвеният рефрен: “Дай, Боже дъжд”. Песните и танците на Пеперудата носят древен митологичен смисъл. Според изследователи корените на обреда са свързани с ритуали в чест на гръмовержеца Перун и на неговия наследник във фолклорното християнство Свети Илия.
Мария Стоянова си спомня:“Пеперуда за дъжд правехме често, като засуши и излизахме да се молим. „Пеперудата“ беше жена, облечена с бяла дреха, а на кръста със зелени клонки. Пееше и се молехме за дъжд“.
Славка Кръстева разказва:“Събирахме се цялото село – жени, мъже, деца, на кръстопът, да се молим за дъжд. Правим го, когато дълго време не е валяло и сичко е изсъхнало. Една жена – момиче или жена, се облича като пеперуда –с бяла риза и си слага венче на главата. Всеки носи нещо –чаша, шише, кратуна и я полива. Носим и бонбони, сладки и й ги дават – черпят пеперудата. Тя играе, танцува, всички пеем песни, не помня кои, забравила съм. После се черпехме с лимонада, сладки, вино. Случваше се, не мине много време и се явят облаци, почва да вали. Ние излизахме и се радвахме, скачахме, пръскахме се с вода. Някой път пък падне градушка, тогава не се радвахме, но покрай нея и завали. И сега е суша, ама вече „пеперуда“ не се прави“.
    Обичаят ГЕРМАН също е за измолване на дъжд.  Изпълнява се при продължително засушаване или непосредствено след „Пеперуда“. Нарича се още Градушкар, защото пази хората и нивите от градушка. Германът е умалена мъжка фигура от кал или глина, която ритуално се погребва. „Майката“ на Германа е забрадена с черна забрадка и плаче, а “попът“ натъкмява всичко, което е потребно за погребение. Участниците в обреда го оплакват с думите:
„Ой, Германе, Германе,
плаче Герман от суша за киша…“
     Заравят фигурата до река, като на мястото поставят кръст. След като Герман се „погребе“, се дава курбан в негова памет и всички се събират за „помен“ на обща трапеза.
 
ОБРОЦИ
Оброкът /курбанище, соборище/ е свещено място, посветено на християнски светец-покровител или празник. Обикновено оброкът е разположен в селището или извън него, в близост до големи скали, пещери, вековни дървета и се отбелязва с култови знаци: голям камък, каменен или дървен кръст, каменни плочи, колони. Мястото се посещава от вярващите в определен календарен ден, като се изпълняват обреди за здраве и благополучие, защита от суша, градушки, наводнения, пожари, и др. Задължителен елемент от празника е жертвоприношението. Коли се животно — вол, теле, агне, овца, и се приготвя курбан. На оброчния знак и около него се палят свещи.
     Смята се, че Челопек е селище с 10 оброка - колкото са и местните големи фамилии. Всяка си нарекла по едно място в околностите и на някой от християнските празници кани там цялото село. Палят свещи, похапват от казана с курбан чорбата и пият по ракийка.
    Според Васил Манчев /9/, под влияние на християнската религия на определени места из землището на Челопек, селяните поставяли каменни кръстове, обик­новено на поляна и под високи дървета и тези места наричали "оброчища“. На всеки оброк в определен ден, празник на някой светец отделните родове правели курбан, като колели овца или овен и варели чорба. Чорбата раздавали на децата, които с котленца или гърненца я занасяли вкъщи и всички от семейството вкусвали от нея за здраве и берекет.
Според 90-годишната Мария Иванова Стоянова, на Погледец е имало оброчен кръст, но е паднал и изчезнал. Там се правело оброк в памет на две деца, загинали от гръмотевица. 
    В една непубликувана история за Челопек пише: „Така например на оброка на Погледец в местността Камико курбан бил правен на Света Троица от Шербовския род; на Спасовден - на оброка в местността Ливагето от Стаменовския род; на Петровден - в Родината от Дръндарския род; на Богородица - в местността Гробо от Цанинския род; на Илинден /Свети Илия / бил правен курбан на оброка в Колчаковец от Колчаковския род, на Архангеловден – на оброка в местността Църквата от Ненчовския род. На оброка в местността Друмо селяните кадяли риба, за да не бие град посевите.“
   
Калина Тодорова,"Топонимията на "Природен парк Врачански балкан“ , 2014 г.
Манчев Васил Иванов, „ История на с. Челопек, окръг Врачански, 1780-1986г.“
 

 

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019
Споделяне

Истории от Челопек

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa