КУЛИНАРНА ФАМИЛИЯ ОТ ТРИ ПОКОЛЕНИЯ

Те са Иванка Христова Илиева, родена 1932 г, синът й Цветко, дъщерята Йорданка /Дачка/ - р. 1955 г.и внучката Пенка Христофорова Николова. р. 1974 г., които си придават кулинарните умения един на друг. Тази фамилия продължават 9 внуци и 13 правнуци.
   В началото са вкусните гозби на мама Иванка. „На кошарата набирах едни млади гъби, като сварях супа, по-блага от пилешка ставаше. Некога се живееше повече с постно. Лютика, зелен боб, картофи. Лютиката правехме с печени чушки, ако прибавиш и печени домати, става по-сладко. Скълцваш луко, сложиш мерудийка ако има, може и сиренце, как си речеш, се е добре. И досега си обичам боба. Измивам го, първата вода винаги изфъргам. Като возври, нарежа луку, един морков, чушката по-после, запържвам брашинце, червен пипрец, зелена мерудийка. Често варех бъркани свински кокали. Слагах ги да оврат  /сварят/, после луку, препичах брашинце в мазнинка, чушцица, отливах от водата в тенджерата в брашното и кашичката сипвах при кокалите – става като фрикасе. Имахме животни, ама не ядехме често месо. За десерт правех теглена баница. Тестото замесвах с едно яйце, малко олио и квас. Едно време немаше мая, слагахме квас, правехме си го вкъщи.

Нали мъжът ми Илия беше хлебар, готвехме много. Отиде войник и там фана занаят. Имало един от Люти брод и рекъл, че ша го прави хлебар. Оттам кат се върна, стана хлебар, отговорник на фурната в село. А после и на мината беше хлебар…“

Цветко Христов завършва курсове за готвач в София. Работи във врачански ресторант, на мина „Плакалница“. Когато се възстановява курбана за Гергьовден и Димитровден в Челопек през 1993, става основният майстор. И досега остава ненадминат във вкусната курбан чорба. При една среща с него през 2010 г., професионалният готвач, който по принцип не си дава рецептата, сподели: „Правим го за здраве, за берекет, за стоката, за хората. Овцата трябва да е тлъста. Като поври малко, слагам клонка чубрица и червен пипер. Като се свари, изваждаме парчетата и ги обезкостяваме. В казаните слагам лук, моркови, чушки, домати и накрая застройвам супата с мляко и яйца. Сложих жълтъците на 90 яйца. За да не мирише на овче, прибавям към застройката кълцан чесън. Накрая подправките – зелена мерудия, чубрица и джоджен. Най-важното обаче е меракът- тогава чорбата ще се хареса на всички“. 

   В истински кулинарен празник майстор Цветко превръща 80-годшнината на своята майка Иванка. Курбанът за този юбилей е и своеобразен изпит за неговата сестра Йорданка и дъщеря й Пенка Николова, на които той предава своето умение.

Йорданка Христова, Дачка също дълги години е готвачка в 6 ясла във Враца. „Брат ми имаше дарба да готви, но си пазеше рецептите.  Не позволяваше на никой да стъпи до казана. Искаше да му се подават продуктите, но той ги слагаше. Важно е реда на слагане на съставките и точно какво кога се слага“, казва Дачка. Все пак и тя разкри малко от тайната на курбана, който след неговата кончина готви с дъщеря си Пенка. „От вечерта приготвяме продуктите. Слагаме чорбата в три и половина сутринта и към 10,30 -11 часа е готова. По-рано готвехме на дърва, сега на газ. Правим курбан  за Гергьовден и Димитровден. За овчата курбан чорба трябва над 100- килограмова овца, която след като се свари, обезкостяваме. Отиват около 8 кг лук, 1,5 кг чесън, 6 кг чушки, 3 кг моркови, 8 буркана стерилизирани домати,  4 кг олио, 8 кутии фиде и подправки - червен пипер, 4 пакетчета черен пипер, джоджен, чубрица, сминдух. За застройката трябват  над 100 яйца и 36 кофички кисело мляко. Но ако Георгьовден се падне в петък, чорбата е постен боб. За двата казана отиват около 8 кг боб, 6 кг лук, 4 кг зелени и 4 кг червени чушки, сухи чушки, чубрица, чесън, магданоз и джоджен. Но не е до рецептата, а до умението да се готви, то си идва от само себе си, дарба някаква. Важно е да го правиш с желание и любов, с мисълта, че стотици хора ще ядат от този курбан и ще е срам, ако не им хареса“.

 Дачка е майстор и на типични за Челопек гозби като картофена лютика,  баница с праз и люта чушка, пълнени чушки с кълцан боб, постна питка, мятана на печка. Според нея на трапезата задължително трябва да има питка, лютика, салата. /По-надолу са публикувани нейни рецепти/

Пенка Николова, секретар на народно читалище „Огнище 1930“.  „Умението ми да готвя идва от майка. До 18-та си година нищо не знаех. Ядях вкусните гозби на баба и мама. Но като се омъжих трябваше да се науча. Спомням си първото ми ястие беше един боб, на който ми се радваха, че съм го направила вкусно. Звънях на майка по телефона да ми диктува как да сготвя това и онова, или пък ходех при нея и се учех. Готвенето е умение, изкуство, то идва от само себе си. Спомням си за юбилея на баба, как вуйчо ми направи тест. Обажда ми се и вика :“Вуйчов, ела бързо у баба ти… Месото съм го сложил, ти ще правиш супата, аз ще те наблюдавам“. Казваше ми какво колко и кога да слагам и накрая ме похвали. Това беше първия ми курбан. Като пържехме кюфтета, държеше точно колко ще се пържат - ако ги извадиш по-рано, те удря през ръцете, ако закъснееш-също. Беше изключително перфектен. След като вуйчо остаря, предаде на майка рецептите си, тя пък на мен и сега готвим курбана двете“.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019