...
Челопек
За всяка болка има и билка
Категория : Вярвания и традиции / песни
За всяка болка има и билка
В миналото хората, особено в селата, се лекували с билки, баене, раждали вкъщи, а смъртността била висока. При заболяване прибягвали до врачки, баячки, варели бурени /билки/. И това не било толкова от суеверие иневежество, а от липса на медицинска помощ. Оттогава е останала народната мъдрост, че за всяка болка има и лек, /от природата/. В народните вярвания билките имали сила да въздействат върху създанията от невидимия свят, както и да подпомагат правенето на магии.
Иванка Христова Илиева родена 1932 г. „На Еньовден, 24 юни, ставахме рано, преди да е паднала росата. Берехме билки и правехме си венец. Най-лековитите билки се берат тогава – бабина душица/мащерка/, звъника /жълт кантарион/, мента, бял равнец, мащерка. Миризливите неща като сминдук, чубрица, се берат винаги в събота. По време на Русалийската седмица лекуват с венче от лепка /носиш го там, където те боли/ или налагат болното място със счукан чесън, „ама да не е на голо“. На болния от шарка му се меси пита и се раздава медец в три къщи. Чувала съм, че са одили на лековития извор към Паволче. Докато си наливаш вода от него, не говориш, „мълчана вода“, после си умиваш лицето, ръцете, краката - и ти минава.
Помня бех мънинка. Баща ми получи криза на нивата, садехме царевица, боб. Като го сви стомах, вие от болка. Сбърках се що да правя. Спрегнах кравите и тате се качи на колеснико и го закарах на село. Него го боли, аз плача. Оттам го закараа на Враца и му направиа операция – спукана язва. После орах сама. Какво да правя, тегло големо беше“.
Иванка Петрова Георгиева, родена 1936 г. свързва почти 30 години от живота си със здравната служба в с. Челопек. Съвсем млада постъпва като санитарка с първи фелдшер Николов от Мездра. „То немаше тогава и рейсове, с каруци одехме на Враца. Немаше и такива заболявания. Мойта майка Стояна правеше лек за уплах, от страх. Баеше нещо, предадено е от нейната свекърва Йонка. Навиваше на ръката си кърпа шамлия и казваше некакви думи. Майка гасеше и въглени – за уроки. И по други начини сме се лекували– например като паднем, натъртим се – сложим клонче от липа на въглените, изгаря и тогава топим въглените в менче с вода и пием водата. Също и жълт кантарион – счукваш го малко със сол, слагаш го на черен вълнен плат и го налагаш дека си се убила. Това съм го правила за мене си. От билки си правехме чайове. Най-много варехме смрадлика - за стомах, за рани, за дезинфекция. И здравец – за сваляне на кръвното - дъвче се и му гълташ сока. При зачервено гърло, болни сливици, кашлици - едно хубаво загреване с разтривка с мас, и налагане на гърдите с мас. След разтривката, майка ми побиваше целото стъпало на крачетата със сол, обуваше ми чорапче и на сутринта вече нищо ми немаше.
Марин Тошев, дек беше учител, като малка са ме водили при него от заушка. Лепна на ухото ми една хартия намазана с мед. Прави едно кръгче и пише некакви цифри и тогава лепи хартишката с мед. Била съм на 4-5 годинки, ама много съм ревала. Гена Александрова пробиваше уши за обици. Мачкаше ушето, с крива игла пробие и сложи конец в дупчицата с восък, събере двата края и ги увие с восък като обичка. Промиваше ухото с урина, с тая на детето. То пишка, топи си пръста, или вълна, памук , каквото има, а иглата обгаряше на пламък, или с ракия…“
Иванка Илиева Тошева: родена 1946 г „Мама ми е разказвала за брат ми, като го олепило нещо се изринал, станал на пришки. Посред нощ пропищял, умирал от болка. Тръгват с един фенер, през върха, през гората за Ребърково, там имало доктор. Така по цяла нощ са го носили. Сума си време одили там, после баба Пена го намазала с неин си мехлем, и така са оправили“.
В сезона на грипната епидемия и настинките много хора се доверяват на изпитаните народни рецепти и атакуват болестите с естествени продукти.От билките до лютите чушки, чесъна и пчелния мед. При зачервено гърло, възпалени сливици, кашлици- загряване с настърган хрян във водата, компрес с ракия на гърлото, гаргара със сода, разтривка с мас, и налагане на гърдите с мас и аспирин. Срещу кашлица - отвара от орехи или люспи от лук и черна ряпа, а срещу хремата - напушване над печката, поръсена със захар и брашно. Предпочитано от възрастните средство е греяната ракия или червеното сгреяно вино с люта чушка. Така, предавана от поколение на поколение, домашната медицина си остава най-добрата алтернатива на скъпите лекарства.
Истории от Челопек
-
Околчица
- Откак се е село заселило
-
По стъпките на Вазов в Челопешката гора
- Откак се е село заселило
-
Бръшленкьо - моминските гадания на Васил
- Вярвания и традиции / песни
-
ОСНОВАВАНЕ НА СЕЛО ЧЕЛОПЕК
- Откак се е село заселило
-
Разположение, местности и забележителности
- Откак се е село заселило
-
Бележити личности
- Откак се е село заселило
-
ОТЗВУКЪТ ОТ СРАЖЕНИЯТА И РАЗГРОМА НА БОТЕВАТА ЧЕТА
- Откак се е село заселило
-
ЧЕЛОПЕШКИТЕ РОДОВЕ
- Откак се е село заселило
-
ИЛИОВСКИЯТ РОД
- Откак се е село заселило
-
Иван Вазов и непреходното богатство на Челопек
- Откак се е село заселило