Челопек
РАЖДАНЕ И ДЕТСТВО
Категория : Откак се е село заселило
РАЖДАНЕ И ДЕТСТВО
Иванка Илиева Тошева „Некога жените са раждали вкъщи, върху постлана слама или сено. И това, което изтича от родилката, са го прибирали със сламата. И аз по същия начин съм дошла на тоя свят. Аз съм втората, сигурно и брат ми така е раждан. Две години е по-голям. Имам две дати за раждане. Некога са разрешавали ако се роди детето в края на годината, да го запишат в началото на новата. Родена съм на 27 декември 1945 г, но ме записват на 12 януари 1946 г. Празнувам си повече Ивановден. Некога не са записвали имената на децата веднага. Мене са ме записали на кръстницата Иванка и на леля Иванка /сестра на баща ми/, която имала две деца, умрели преди нея“.
Иванка Василова Коцова, родена 1933 г „Не сам чула да е имало баби акушерки, да израждат дете, не сам чула - или майката или свекървата са помагали. И я съм се родила вкъщи. Майка одила на панаир във Враца на 14 септември и се върнала вечерта и сам се родила. На слама, до огнището. Ама 1958 г. кога ми се роди големото дете, ме закараха в болницата. Второто, дъщерята тука родих, в стаята. Мама му отреза пъпецо и го фърли пред мене, додоа и го увиа. Така беше! Мойта баба Евгения имаше много деца,12. Два пъти близнила по две и са умирали и тогава родила още 6. Петото, по близнетата, она го е фъргала на улицата, та да си намери кръстник. Такъв обичай. И го намира, Георги Тишовски, после станал на сички. Как са ги кръщавали? С поп си, в Моравица ги носехме. Някои деца пък ги наричаха на майките и така им оставаше като прекор-Марина, Генина, Пенина, Еленин“. Имало поверие, че натретия ден от раждането на детето, идвала "орисница" и му предсказвала съдбата“.
Иванка Христова Илиева: „Ако се случеше да е топло, раждахме по кошарите. Нашта бе на един километър от селото, това ни бе къщата. За дъщерята ми бабува свекървата. Но сина си изродих сама, на сламата. Извиках дъщерята, накарах я да донесе топла вода от огнището, да ми полее и го измихме. Сама му изрезах пъпната връв. Една бела шапчица му сложихме. Стана дете за приказ!“
ДЕТСТВОТО на родените в края на 19 и началото на 20 век, особено в селата, било доста тежко и нерадостно, свързано с труд в помощ на родителите и многочленното семейство.
Славка Кръстева:„Татко гледаше много стока – по едно време имахме 15 говеда, 80 овци, 80 кози, две кончета, едно магаре. Беше ми любимото – малко, бяло хем рита, хем хапе. Работех заедно с големите, помагах за всичко. Даже през лятото ходех на Горското във Враца. Ставах рано, помагах да се издоят овците и козите, и тръгвах, вървях с други работници 10 км. Садяхме борове. Вечер събирах малко дръвца за огрев, оставях ги на Почивалото и отивах на кошарата да помагам пак в доенето. После си докарвах дърветата. Кака учеше, брат ми беше войник, Пенчо беше малък, Цецо и той мъничък, няма кой да помага на наште. А я уж голяма, ама на ръст толко мъничка, че като го взема Цецко краката му опират на земята. И му виках:“Цецо, какавлачатли ти са краката“ / Цецо, кака, влачат ли ти са краката/. И сега все ме майтапят с това. Шест деца бяхме и всеки си имаше прякор – Младен-Дечето, Иванка-Вачето, Еленка-Ленчето, Славка-Сачето, Петър Пенчо/, Цено /Цецето/. Гледала съм ги всичките. Работила съм в стопанството, в ЧЛК, в Геоплан, в Гаврил Генов. После 10 години месех хляб във фурната и се пенсионирах 1994 г. Още си работя – гледам градина, правя ремонти, занимавам се с майстори сега. Искам да кажа, че тая работливост и енергия си ги имам от мъничка, от детските години“.
Таня Шербова, родена1952 г. „Мама ходеше с овцете високо в планината, над Черепиш, на 18 км. Имахме кошара и много стока – 300 крави, 110 овце. Там имаше и една голяма пещера – 3000 овце се побираха. Четири-пет овчари си гледаха там стоката. И аз ходех там, бях в четвърто отделение. Като се върнех от училище, вземах кобилицата с два големи котела и с една туба вода и тръгвах към кошарата – през ливади, храсталаци, гори и камънаци, на 18 км. Вечерта доехме с майка. После лягахме на земята, върху шумата и някое старо чердже. Много им помагах и те ми купиха часовник – първия ръчен часовник в село е моя“.
Мария Стоянова, родена 1928 г. в с. Зверино. „Ние сме три деца. Помня една случка със сестра ми и брат ми като малки. Били на кошарата, да помагат на дядо за овците. Като зело да вали вкарали овците в кошарата и седнали на едни дървени столчета. В това време блеснала светкавица и след нея паднал гръм отсреща, в тора, дето го събираме от животните. Сестра ми извикала на брат ми – дай да бягаме, че може да ни пребие гръмотевица. Той се дърпал, но нали бил по-малък, тръгнал след нея. Малко след това на същото място, дето седели, паднал гръм.
Информатори / АвториЦветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019
Истории от Челопек
-
Околчица
- Откак се е село заселило
-
По стъпките на Вазов в Челопешката гора
- Откак се е село заселило
-
Бръшленкьо - моминските гадания на Васил
- Вярвания и традиции / песни
-
ОСНОВАВАНЕ НА СЕЛО ЧЕЛОПЕК
- Откак се е село заселило
-
Разположение, местности и забележителности
- Откак се е село заселило
-
Бележити личности
- Откак се е село заселило
-
ОТЗВУКЪТ ОТ СРАЖЕНИЯТА И РАЗГРОМА НА БОТЕВАТА ЧЕТА
- Откак се е село заселило
-
ЧЕЛОПЕШКИТЕ РОДОВЕ
- Откак се е село заселило
-
ИЛИОВСКИЯТ РОД
- Откак се е село заселило
-
Иван Вазов и непреходното богатство на Челопек
- Откак се е село заселило