ЗДРАВНАТА СЛУЖБА - ПРОФЕСИОНАЛНОТО МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ

ПРОФЕСИОНАЛНОТО МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ на с. Челопек датира от 1954 г., когато е открита здравната служба. След фелдшера Николов, в Челопек работят за кратко д-р Веса Дикова, фелдшерите Петко Иванов и съпругата му Мария Симеонова.

 От 29 януари 1962 г. до 2016 г. здравната служба се завежда от фелдшера Доно Донов Кирков. Той поставя началото на голяма медицинска фамилия от съпруга, син, снаха, дъщеря и внуци, които се грижат за здравето на челопчени. След пенсионирането си остава да живее със съпругата си Павлина в с. Паволче, където посрещат често голямото семейство..

   „Роден съм на 7 ноември 1937 г. в Тишевица, разказва Доно Донов. Във Враца завърших  медицинския институт. След казармата ме разпределиха в  лечебница в София, но по волята на съдбата  дойдох в Челопек.  Преди мен в съседното село Паволче започна работа съпругата ми, Павлина Донова, също фелдшер. И аз пътувах всеки ден между двете села, предимно пеш, в студ, дъжд и пек, често и нощем, при спешни случаи. Беше страшничко, имаше и вълци. После си купих мотор. Здравната служба беше доста мизерна, без медицинско обзавеждане и апаратура. Имаше три помещения – чакалня, кабинет и детска консултация.. В чакалнята приспособихме една дървена кушетка за раждане. Тогава в селото имаше много деца, млади майки, родилки.  Няма да забравя никога първите ми раждания - Галя на Пешо и Василка, Ана на Младенка и на Тошо, Валентина на Ивана Вутова. Няма печка, студено, нямам чаршафи, топла вода, инструменти да отрежа пъпната връв. Бях само на 25 години, без опит. Често израждахме жени вкъщи. Много ми помагаше санитарката Иванка Георгиева. Както и съпругата ми - поемахме всички дежурства, спешни случаи за двете села. Един фелдшер тогава беше за лекар, акушер, медицинска сестра. Водеха се отчетни форми, ваксини, всичко. Но не допуснах смъртност, нито епидемия. Като си спомня колко хора съм възстановил, дори в клинична смърт съм имал случай, болни с високи температури, гърчове, много пъти съм правил изкуствено дишане.  Купих апаратура, спринцовки. Правех пеницилинови инжекции, сутрин и вечер по 20 инжекции, ваксинации. Обзаведох аптечен пункт. Работех сам, без сестра, със санитарка. Давах първа помощ и търсехме коли да ги закараме във Враца, тогава нямаше линейки, телефони.

    Хората бяха добри, имаха уважение, имаха ни доверие, често ме смятаха за спасител. Промениха се през годините, придобиха по-висока култура, започнаха да разбират от болести и от профилактика. Някои продължаваха да се лекуват по старому. Особено тези семейства, които живееха в кошарите по Балкана. Много пъти съм ходил при тях зиме и лете. Инжекции правех, лекарства носех. Наблюдавах развитието на някои заболявания. Двете села бяха едни от най-образцовите в медицинско отношение. Имахме и просвета, курсове за БЧК, за профилактика. Бяхме едни от първенците в кръводаряването – по 20-25 човека даваха кръв. И така изкарах 50 години, до 2016 г., макар че вече бях пенсионер. Спрях да работя като счупих ставата.

   След това нашата снаха – д-р Евелина Урукова стана джипи /личен лекар/ и пое двете села. Тя има кабинет във Враца и там приема жителите им. А в селото по два дни в седмицата  идва синът ни д-р Тихомир Донов, шеф на Спешно-приемно отделение във врачанската болциа. В здравната служба на Челопек има постоянна  медицинска сестра, Татяна Маркова, която си и е от селото.

   Дъщеря ни Мариана Донова е медицинска сестра във Враца, работи в кардиология и кожно отделение. Медицинската ни фамилия се попълни  с двамата внуци – Павел Тихомиров Донов, който специализира алергология и Ана-Мария Донова –студентка по медицина, четвърта година.Тук сме ги отгледали, в Паволче, все около нас. Постоянно виждаха  болни, превръзки, даване на първа помощ. Отраснали са с това и поеха този път. На децата и внуците си предадох голямата си любов към медицината.  Аз четях непрекъснато литература, самообразовах се, повишавах знанията си. За един лекар най-важното е да обича медицината, професията си, да обича хората, да има и добро сърце, освен добри умения, да се раздава.

   На 11 ноември 2017 г кметовете на двете села организираха честване на 80-годишния ми юбилей в салона на с. Паволче. Беше голямо тържество, с много почести, поздравления и благодарности. Всичко ми мина като на филмова лента. Благодарен съм на съдбата за този достойно изживян живот, в услуга на здравето на хората.“

   Достойни хора заслужаващи уважение и почит, даващи пример на поколения!

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019