БАЯЧКИТЕ НА ЧЕЛОПЕК

БАЕНЕТО е познато от дълбока древност по българските земи. Магическите лечебни практики са известни на траките,  славяните и на прабългарите като свръхестествено въздействие върху психическото и физическото здраве на човек. В народната традиция има два основни типа лечители - врач (врачка) и баяч (баячка). Първите лекуват предимно с билки, а вторите използват най-вече магия - обредното баене. Отношението към тези хора е положително, въпреки че църквата ги осъжда. За това свидетелстват българските етнографи. Фолклористът Петър Любенов в началото на 19 век пише: "Вражалците /знахарите/ и врачките между простия народ се ползват с такова уважение, каквото уважение няма свещеника, нито учителя". Те притежават дарбата и умението да премахват телесна и психическа болка, като изричат наум магически заклинания и извършват някакви действия. Болестта се пустосва и се гони вдън гори със заплахи.

   Счита се, че силата на баенето се предава по майчина линия, като най-добре е да е през поколение, от баба на внучка - нещо, което носи също езическото, т.е. бабата посвещава внучката. В случай че няма момиче, или то не желае, баенето може да се предаде и на момче.

   Бае се против уроки и „лоши“ очи, против страх, злоба и завист, проклятия и магия.  Използват се червен конец, гривни, Василиеви и Киприянови молитви, олово, клечки кибрит, въглени. Смисълът на баенето  е да накара човека да се отърси от страха, страданието и тревогата. То извежда негативната енергия от съзнанието  и я материализира в някакъв предмет – олово, брашно, въглен, восък. Ефектът от този процес е незабавен и ясно видим. Например пищящото от болка и страдание дете се успокоява доста бързо. /5  

   В Челопек също живеят няколко баячки, помогнали на много хора. Не всички приемат да разкрият своята дарба. Благодарна съм на Еленка Симеонова Маринова и на Мария Иванова Стоянова, които приеха да разговаряме за тяхната лечителска дейност.

Еленка Симеонова Маринова, родена 1935 г, казва, че дарбата й е от Бога дадена. Наследява е от баба си Елена. Още 5-6 годишна е впечатлена от многото хора, които идват у тях и се молят на баба й за помощ, от думичките, които тя изрича шепнешком и от благодарностите, които получава: „Жива да си, да помагаш и да лекуваш още дълги години“.

    „Беше ми интересно и исках да ме научи, но баба вика - малка си още, спомня си Еленка Маринова. Като навърших осем ми каза думичките и започнах да бая с нея от уплах и стрес. За да ме изпита казваше –нещо не ми е добре, ела да помогнеш. Сваляше кърпата от главата си, завързваше я с червено конче и започваше. Оттогава го правя като баба. Вземам една забрадка за глава, меря я с лакътя – от лакътя до пръстите, завръзвам краищата с червен конец, навивам я на ръката си като че насновавам и като я движа по човека, казвам наум думичките като три пъти го прекръствам.

    „Страх престрашен/ страх събуден.

    Излез от краката, главата, костите, от телото на /името/

   Да й стане леко като леко перо

   като чисто сребро, като пресно млеко.

  Да идеш в пусти гори, в сини небеса“..

     После три пъти меря кърпата. Ако има уплах или стрес, тя ша се скъси. Някога по-малко, някога –повече. Тогава повтарям още два-три пъти баенето, докато кърпата се изравни. После връзвам конеца на ръката на човека и му казвам поне една нощ да спи с него, за да може организма да се успокои, да приеме баенето. След това да хвърли конеца в течаща вода или да го върже на плодно дърво. На много деца съм помогнала-страдащи от безсъние, нервност, плач. Успокояват се. И на моите деца съм помагала, и на възрастни. Не зная на колко човека, стотина има – идват от селото, от града. Благодарни са. Предадох думичките и на внучката си, живее в София. Тя беше най-голямото момиче и имаше интерес. Помагаше ми и така се научи.

Елена бае и против уроки. „Наливам вода в една купичка, гледам да е зелена или да има зелено цветленце. Вземам три въгленчета от огъня в печката и върху паничката три пъти правя кръст и казвам:

„Отелила си черна крава черно теле

 сама го отелила, сама го задоила

Бело млеко капеше по бели

камъни та камъните се пукаха

Ако е мъж – да го заболи мъдото.

Ако е жена – да я заболи бозката.

Ако е мома – да й паднекосата“.

   Пускам въглена в купата, ако има нещо-болка, страдание - въгленът пада на дъното. Ако няма, си стои отгоре на водата. Човекът си измива ръцете и очите с тая вода три пъти и три пъти пие от нея. Останалата плисвам на плодно дръвче. Това е от уроки. Има хора с лоши очи, лоши мисли, правят и лоши дела. Чувала съм, че такива хора са заченати в „мръсни дни“.

    Чудо ли е това?, питам Елена. „Не знам, аз не чувствам нищо. Може би Бог, природата са ми отредили да помагам. Дали от моята мисъл, от моята енергия става това? Не знам, може и тъй да е, може и внушение на човека да е, като вижда, че правя нещо за неговото успокоение. Щото хората идват с надежда и вяра, че ще им помогна, след като на други съм помогнала.

    А как се отблагодаряват – с пари, подаръци? „За баене пари не се искат, ако някой желае да даде, оставя ги на земята, щото сичката сила идва първо от нея. Баячката трябва да ги настъпи и да каже: "От мен помощ, от Господ и от Светата Майка здраве!" 

90-годишната Мария Стоянова, известна още като Мара Зверинката, защото е родена в с. Зверино, бае за главоболие и против уроки. „Баенето не секи го може, казва тя. То е Божия дарба. И на мене ми е дадено от Бога. И ми е казано да не спирам, да го предам на някой от рода. Почнах да уча правнучката Борислава, има желание, пита.  Още малко да порасне и ша я науча. От село доождат при мене, като го заболи някой глава. Само от това лекувам, и от уроки. Нищо друго. Как го правя? В бяла паничка наливам чешмяна вода, топвам с машата / ръжена/ горещ въглен от печката и като го движа над водата, шепна:

„Отдоле идат чудни кокошки / чудни си пилета водеха

бело си млеко пръскаха /и бели камъни пръскаха.

Да се пръснат тия очи / дето са /името/….урочасали.

Ако е мъж – да му слети /откъсне/ мъдото.

Ако е жена – да й слети бозката.

Ако е мома – да й слети /падне/ косата“.

Три пъти наричам. После пускам въглена във водата и давам на човека да пие три пъти от трите страни на паницата. Накрая фърлям водата връз родовито дърво и казвам: „Да се пръсне по слънце и по ветър.“ И му давам да си допие водата. Помага, на ората им олеква и си тръгват благодарни. Но я си знам от едно време - за да е здрав човек, требва да верва, да прави добро, да носи радост в сърцето си. Иначе и баячките не могат да му помогнат“.

   За нея Галя Станева казва: „ Вярно е. Много съм ѝ благодарна, на мен също е баяла и съм се чувствала отлично. Благодарна съм, да е жива и здрава дълги години и да помага на хората!

   Милена Красимирова: „Толкова си обичам баба Мара ....златен Човек със златно сърце. Добрината ѝ е толкова голяма, че и тези вълшебства в помощ на хората подарява!!!

    Иванка Тошева, разказва за своята баба баячка. „Някога нямаше болници и лекари и хората повече се лекуваха с баячки. При баба Мита идваха от всички съседни села, че и от Враца. Баеше от страх и най-вече водеха при нея деца. Много им помагаше, и хората беха доволни. Приемаше в определени дни – вторник и четвъртък, събота и неделя. Ако не ставаше от първия път, им баеше до три пъти. Тя не е искала пари. Кой каквото й даде. Баеше с шамлия /кърпа за

глава/. Прегъва я на две, мери с лакътя, връзва два червени конеца-единият в началото, другият в средата на кърпата. Бае три пъти с прекръстване и с думичките:

  „Излез страх от дроб, черва, кожи, стави, кости, кокали.

 Да бега в пусти гори, дет леб не чегъртат,

Дет кокошки не крекат, / дет петли не пеят“.

   После от една паничка през кърпата прелива три пъти вода. Болният пие по три пъти на три места на паничката. След това си измиваше лицето три пъти. Баба ми връзваше конеца на ръката му и плискаше водата върху котка или плодно дърво. В баенето влизаше да й дадат монета за здраве, тя да я настъпи и да я вдигне от земята, за да мине страха. От 5-6 годишна я помня. Помагаше на хората до сетните си дни. Идваха, търсеха я. Обяснявам си го с някаква надежда у тези хора. Баба ми предаде това баене още като бях малка и оттогава го прилагам по същия начин на мойте близки. Също и с гасене на въглени при уроки. Като млада булка ме урочаса една циганка, заболя ме главата, место не мога да си намеря. Свекърва ми отиде при една баба, та ми гаси въглени, донеси ги, пих от водата и ми премина главоболието. И мойто дете беше урочасано. Занесох го на баба Ристана, тука в Челопек, гаси му въглени, изми го, то изпи водата и премина“.

1-3. Манчев Васил Иванов, „ История на с. Челопек, окръг Врачански, 1780-1986 г.“.

4. Тошев Марин, народен учител, „ Село Челопек в своето минало и настояще“, ръкопис. /ОДА.-Враца, фонд №64К, оп.1, а.е.206 а /

5. Пиргова Ивета Тодорова „Баене и магии“,  сборник, 2015 г Издателство на БАН

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019