КООПЕРАТИВНО ДЕЛО

След освобождението на България от османско иго настъпват чувствителни промени в политическия, стопанския и културния живот. Те дават отражение и в селското стопанство. Докато по-рано е било самозадоволяващо се, при новите условия, за посрещане на личните нужди и държавните тежести, то е трябвало бързо да се преустрои в стоково, произвеждащо и за пазара. По тази причина паричните средства стават необходими за покупка на земя, инвентар, добитък, за изхранване при неплодородни години и за по-нататъшно развитие на земеделието и скотовъдството. Обслужването на селското население скредити тогава е било задължение на държав­ните земеделски каси. За жителите на с.Челопек това представлявало трудност, защото трябвало да ходят за заеми във Враца на десет километра от селото и то пеш, по липса на обществен и личен транспорт.

  Затова селяните вземали заеми от близки ироднини, откръчмари и местни чорбаджии. Поради ниските добиви те често не успявали да връщат заемите си в определените срокове и креди­торите имприсвоявали  част от нивите, добитъкаи покъщнината. Поради това и за защита интересите на селяните, се поражда идеята за образуване на кооперативни сдружения подназванието "Взаимно-спомагателни каси". Така още в началото на 20 век  започва създаването на такива каси в много врачански села.1

     На 24 ноември 1907 година по инициатива на Държавната  земеделска каса във Враца на общоселско събрание в с. Челопек е решено да се образува Земеделско

 спес­товно дружество. Членове-учредители са 38 души - Иван Вутов, Христо Петров, Георги Петров, Вълко Манчов, Тодора Вълкова, Иван Иванов Микин, Цено Мицов, Лазар Стоянчов, Драгана Георгиева, Цено Николов, Васил  Иванов Вутов, Васил Иванов Дръндарски и др. 3а управителен съвет са избрани: Иван Вутов, Христо Петров, Георги Петров, Вълко Манчов и Иван Микин, а за кон­тролен съвет Цено Мицов и Лазар Стоянчов. За председател на управителния съвет е избран Иван Вутов, а за касиер-деловодител Васил Дръндарски.

     Врачанският Окръжен съд  утвърждава устава и регистрира дружеството с пределение от 29 януари 1908 г, публи­кувано в Държавен вестник брой 92 от 1908 г./2/

    Управителният съвет имал пълномощията да сключва заеми с българската Земеделска банка и с получените пари и вноските за делов капитал да дава кредити на членовете на дружеството. Но паричните средства все още не били достатъчни, затова дружеството започва да приема и влогове от селяните. Така станало възможно да се закупят горите и пасбищата в местността "Крушовица" и "Бранището“, които тогава били собственост на Черепишкия манастир. От 1908 г. до 1921 г. членовете на дружеството са снабдявани с необходимите им стоки от първа необходимост: гас, сол, захар, олио и др, като се давали поръчки на касиер-деловодителя и той ги доставял направо в селото.  Първият магазин е открит в 1921 г. с магазинер Васил Лазаров  Шербов по инициатива на новия касиер-деловодител на дружеството Марин Тошев.

     Събитията от 1923 и 1924 година нанасят тежък удар на кооперативното движение в България, в частност и на дружеството в с.Челопек. Касиер-деловодителят Марин Тошев е  арестуван и престоява в полицията доста време. След освобождаването му, той се заема с още по-голям ентусиазъм и енергия за укрепване на дружеството и дейността му се разраства./2

   Тошев поставя основите на съвместната дейност между читалището и кооперацията, като изтъква необходимостта от широка културно-просветна работа. Според него кооперацията, като стопанска форма, предполага дружеска взаимо­помощ и съгласуваност на общите интереси, сиреч общи колективни пред­приятия и социално-икономическо преустройство на стопанския живот на кооперативни начала. 3а да преуспява кооперативното дело са  необходими по-високо съзнание и по-големи добродетели у хората. 3атова кооперацията се развива и проявява не само като стопанска, но и като културно-просветна организация. /3  

    По инициатива на касиер-деловодителя, тя се преименува на кредитна кооперация „Кошер“ - както кошерът събира пчелите, така и кооперацията да приобщава към себе си селяните, като раздава кредити на своите членове с малка лихва. По-късно започва да се занимава и със стопанска дейност – производство на сирене и каймак, поради което е  преименувана във Всестранна кооперация „Кошер". Своята продукция предавала на Районния кооперативен съюз в Мездра, а по-късно в Районния кооперативен съюз във Враца. Събирала и селскостопански произведения: вълна, кожи, яйца. Произвеждала и вар, като по този начин създавала поминък на много хора от селото. С нейна помощ са закупени и други имоти в района на Враца и Моравица.

    Кооперативният магазин все по-пълно задоволявал нуждите на жителите с продоволствени стоки и благодарение доверието на селяните към касиер-деловодителя Марин Тошев, по-голяма част от хората купували сто­ки от кооперативния магазин, а не от частния магазин /бакалница/.

    През 1927 г. кооперацията обслужвала 84 селски домакинства с годишен оборот един милион и петстотин хиляди лева /тогавашен курс/. Разностранната дейност на кооперацията  била ръко­водена и осчетоводявана от касиер-деловодителя Марин Тошев. Марин Тошев бил убеден, че при тогавашните условия само кооперацията може да подпомогне слабите слоеве от населението в борбата им срещу търговския и лихварски капитал. Той познавал основно нуждите на кооператорите и им давал съвети как най-добре да използват кредитите, които им отпускала кооперацията. Привличал в кооперативното движение и млади хора. По негова препоръка двама младежи Петър Василов и Иван Конов постъпили на работа в Районния кооперативен съюз - Мездра и двама – Васил Иванов Манчев и Христо Вутов Димитров на работа в Общия съюз на българските земеделски кооперации в София. Подготвил за магазинер на кооперацията Ни­кола Иванов Кръстев, който по-късно станал касиер-домакин на кооперацията./4/

Кооперацията членувала в Районния кооперативен съюз в Мездра и касиер-деловодителя Марин Тошев дълги години бил член на управителния съвет на съюза. По-късно е избиран в управителния съвет на Общия съюз на Българските земеделски кооперации в София и като такъв остава до края на живота си.

     През 1948 г към кооперацията се открива банково представителство. 20 години по-късно тя се слива с „Наркооп“- Враца и управлението й се премества там. Така на практика се закрива селската потребителна кооперация, тогава с председател Коцо Димитров и счетоводители Елена Христова и Ирина Григорова, което се отразява негативно на стопанската дейност.

     Притежателите на едър рогат добитък също се обединяват в кооперация – Кооперативно сдружение за застраховка на едър добитък, но и то не просъществува дълго.

1. / Манчев Васил Иванов, „ История на с. Челопек, окръг Врачански, 1780-1986 г.“, ръкопис/.
2. Пак там
3. Пак там
4. Пак там