Челопек


ПОМИНЪК - ЗЕМЕДЕЛИЕ И СКОТОВЪДСТВО


Категория : Откак се е село заселило
photo

ПОМИНЪК - ЗЕМЕДЕЛИЕ И СКОТОВЪДСТВО

Още от основаването на Челопек, поминъкът на жителите му е земеделие и скотовъдство. Отначало хората били малко и затова разработените
земи давали достатъчно доходи за изхранването им. Те обработвали предимно изоставени и пустеещи  парчета земя, които засявали с жито, царевица, кар­тофи, грозде, правели си и вино. Основната им грижа била насочена към храната. Но след години част от земята, поради стръмния терен, била отнесена от поройните дъждове и ерозията, и доходите от земеделието не били вече достатъчни за прехраната.
    Това принудило селяните да наемат земя на "изполица" от жителите на с.Моравица и гр. Враца. Реколтата от нивите, наети в с. Моравица, била разделяна наполовина - за собственика и за селяните-изполичари, а тази от нивите във Враца - на три-една трета за селяните и две трети за собственика. По този начин местните хора били подложени на жестока експлоатация от собствениците на земите. Те давали семе и труд, а получавали малко от реколтата. Това ги принуждавало да вземат заеми от частни лица - лихвари, а по-късно и от Земеделската банка; дакупуват ниви и ливади от жителите на с. Моравица и Враца. Но поради големите лихви и малките доходи, те не винаги можели да върнат заемите в определените срокове и се стигало до изземването им срещу неизплатените заеми1./
  Селяните орели нивите си с волове или крави, с дървено рало, а по-късно и с плуг. Окопаването на царевицата и лозята ставало ръчно с мотика, а жътвата със сърпове, също ръчно. Земята обработвали задружно. В полската работа били включвани както мъжете, така и жените, и децата.
При обработването на земята отделните семейства си помагали взаимообразно /на зареда/. 3аедно орели, окопавали, жънели, събирали сено, возели снопи, берели кукуруз, сечели шума за добитъка и др. Помагали си при строеж на къщи, стопански постройки, герани, лозя и други видове дейности. При пожар или природно бедствие всички се притичвали на помощ. Старите жители на село Челопек не са имали големи доходи, за да продават продукцията си в града, затова техният живот се ограничавал само в селото. На пазар в Мездра и Враца ходели само за сол, газ и ориз. Добитъкът си продавали в село на търговци - джамбази - от други села, за това често си казвали„Да си хапнем и пийнем, това ще ни остане“,. С тези думи те изразявали своя житейски идеал. Има ли берекет и здраве, те са доволни2.
След жътва превозвали снопите на хармана и ги вършеели с коне или говеда. Житото отвявали първоначално със специални дър­вени лопати, по-късно с веялки и го смилали на водениците в с. Моравица, Паволче или на манастирската воденица. По-късно за­почнали да вършеят и с вършачки. Житото за семе почиствали с цилиндър. След обирането на царевицата и обелването й, я насипвали в кошове да изсъхне и я смилали на същите воденици. В миналото хората пазели царевицата си от дивите свине нощем като се събирали на малки групи и запалвали огън до изворчето в единия край на нивите. Развързвали торбите и хвалели „шатърните невести“ и час по час въртели сирена между редовете.
     Мъжете сами си  изработвали необходимите оръдия на труда - рало, кола, шейни, вили, дървени лъжици и пахари, правели бъкли за вода и бурдаци за кисело мляко, опинци /цървули/ от нещавена говежда кожа.
      Основният поминък на населението бил скотовъдство. Отглеждали предимно овце, кози, волове, крави, коне и магарета. С воло­вете и кравите обработвали земята и карали дърва, снопи, царевица, грозде и други товари. С магаретата пренасяли дърва, жито и царевица на водениците, а с конете вършеели снопите. Главният доход  бил от овцете: мляко, сирене, месо и вълна, а от козите също мляко, сирене, месо и козина. Някои по-заможни селяни отглеждали по 100-200 овце и кози. Стадата пасели предимно в балкана и понеже балканът бил притежание на Черепишкия манастир, стопаните плащали на манастира определена такса, наречена "тревнина"./3
Мъжете били добри пастири и като такива някои от тях са наемани от богати врачански търговци да им пасат и угояват стадата от овце от овце и кози, след което ги откарвали в Цариград, където са продавани на турски търговци. При такова пътуване пастирите вървели с месеци и отсъствали от домовете си дълго време. Някои други мъже ходели на гурбет във Влашко като майстори зидари. Такива били Byте Симеонов Петков,Найден Михаѝлов Колов, Илия Ивенчов, Рянчо Гьоргов Артерски и други./4
  През 1908 г. жителите на с. Челопек, тогава към 600, получили заеми от основаното в селото кооперативно сдружение "Земеделско спес­товно дружество“ и закупили от Черепишкия манастир местността „Крушовица“, а по-късно и „Бранището“.
 По този начин се сдобили с пасища, ливади, гори. Ливадите били разпределени между семействата, участвали в купуването. Някои от тях си построили кошари и там отглеждали добитъка си - в „Бучина поляна“, „Липата“, „Затворо“, „Свинския връх“, „Дорутова падина“, „Търнето“, „Ушите“, „Моравишката падина“ „Могилата“, Орешако", „Колчаковец", също и на "Лиляшкия връх“, под селото ”. Стадата карали на водопой на извора в местността "Крушовица", тъй като само там имало вода. От този извор те носели вода и за битови нужди. Едрият добитък изкарвали на паша в балкана от селския говедар, на когото било заплащано в натура или пари от стопаните.
    След Първата световна война 1914-1918 г. някои от стопаните започнали да отглеждат буби, но понеже нямали достатъчно черници, те купували шума от жителите на селата Ребърково и Люти брод. Това било свързано с големи трудности и средства и затова този отрасъл не се е развил и по-късно бил изоставен. Други пък се опитвали да отглеждат пчели, но и на тях не провървяло, поради липса на опит и този отрасъл също не могъл да добие широко разпространение.
     Към 1927 година обработваемата земя, разположена основно под селото, заедно с ливадите  била малко над 3000 декара -  недостатъчна за из­хранване на населението. Селяните сеели пшеница, царевица, картофи, ечемик, ръж, овес, но основният им поминък бил скотовъдството. Поради недостатъчното производство на зърнени храни, селяните били принудени да продават животинските си продукти - вълна, сирене, мляко, агнета, както и едър и дребен  добитък, и с получените пари да купуват пшеница и царевица от съседни и по-далечни села.
      През 30-те години на 20 век в Челопек имало 121 български къщи и две цигански с население 766 българи и 17 цигани. Главният поминък си остава земеделие и животновъдство. Обработваемата земя се увеличава със закупуване на имоти в Моравишкия район и малко от Врачанския. Много мъже започват да търсят работа извън селото – в мина Плакалница, на кариерите при Черепишския манастир, в железопътния транспорт, в предприятия във Враца и Мездра. Въпреки това обаче не се стига до изселване на семейства. Напротив, населението се увеличава, като през 1934 г. достига 869 жители - най-високата численост в историята на Челопек. Миграционната вълна започва от 1940 година, когато за 4-5 години селото напускат десетина семейства, като голяма част от тях заминават за Добруджа, за да търсят по-плодородна земя. Млади семейства се установяват да живеят във Враца, Мездра, София и други градове на страната. В този период жителите намаляват до 780 човека в 123 къщи, от които 17 души от цигански произход.
Но останалите селяни продължават да се изхранват и да издържат семействата си предимно със земеделие и скотовъдство. Животът им преминавал основно в кошарите. В тях овчарите преработвали ръчно млякото и правели сирене, което било рекламирано като най-масленото сирене във Врачанска околия. Добитъкът бил отглеждан най-вече от стари хора и деца, които били необходими помощници на родителите си.
Гена Илиева, родена 1930 г. си спомня с подробности  колко много кошари, овчари и животни е имало през 40-те и 50-те години на 20 век. „В „Селището“ имаше  две кошари за по 250 овце, на „Брутова падина“ бяха Вълко Гьонов, Христо  Гаргин, Георги Дилков, Дано Пенин. На „Бучето“ - Камен Христов, Цено Иванов, братята Иван Манчов и Йота Манчов., Найден Ташов. На „Валога“ – Младен Младенов, „Трънето“-Стоян Тишовски,  „Ямата“- Стоян Миков, Марко и Стоян Никови, на „Ушите“-Лазар Ангелов, Николай Илиев.  Коновци и Симеоновци имат  имоти и кошари в местността „Колчаковец“. Стадата бяха от 80 до 120 овце. Преди водоснабдяването ги караха на водопой на Крушовица. Имаше едно стадо с около 80-100 кози, пасеше го Младен Гинов.  Във всяка къща и към всяко стадо имаше по 1-2 магарета.  Като стана стопанството към всяко звено имаше овчар, а звеното му събираше сеното. Направиха се и нови обори, кравеферма, но много от кошарите в Балкана бяха разрушени…“
Младен Кръстев Младенов, роден 1936, е потомствен овчар, поминък наследен от дядо му и баща му. Целият му живот от малък преминава с животните и в кошарите в Липата, Валога и Кленовия преслап. 60 години постоянно до него била и съпругата му Мария. Тежко понася кончината й, но продължава вече с помощта на сина си Красимир Младенов.
В началото на юни 2018 г. внучката на 82-годишния овчар, Миглена, ме заведе при него. Пасеше стадото си от 123 овце над кошарата си във Валога. „В миналото тук се гледаа 24 гюмета /стада/ по стотина овце, от толкоз овчаре и жените им, па с тях и децата им. Балкана беше пълен с добитък и хора. Като влязохме в ТКЗС-то ги взеа сичките – оставиа по 5 овци и две кози и това е. Ние най-после ги дадооме.  От 1957 година почнах да гледам държавните овце, като овчар в ТКЗС, после ДЗС. От 90-та година пак съм с нашите си. Стигнааме до 250 овце, но в последните години ги намалииме. Имаме и козе стадо. Но вече е трудно.  С жена ми беше по-леко. Тя ми беше помощник- готвеше, поддържаше кошарата. Сега няма с кой да продумаш, сичко наоколо опустя. И чешмите и коритата за водопой на животните разрушиа, сина ми Краси кара от село вода. През зимата сваляме животните под село, в оборите. Ако е рекъл господ, да ми даде още некоя година, ша ги гледам. Коджа работа е, свикнал съм, ама не се знае кво ша стане…“
   По десетина километра на ден изминава дядо Младен. Денят му започва в пет и половина с доене на овцете около час и половина-два и свършва вечер, когато животните си легнат. Казва, че живота е тежък, но трябва да се работи. Докато го държат краката.
След 1990 г синът му Красимир Младенов Кръстев, роден 1960 г, завършил двигатели с вътрешно горене, регистрира фирма „Погладец“ с предмет на дейност животновъдство. Известно време се занимават и с производство на картофи. С него работи и съпругата му Валентина Миланова Кръстева, която стопанисва магазин за хранителни стоки в Челопек. Младата смяна на това трудолюбиво семейство е Миглена Младенова, завършила аграрна икономика. Наред с обществените си ангажименти, тя е намерила своето призвание в изработка на сувенири и аксесоари от естествени материали- вълна, дърво, които носят топлина в дома и от които, според нея, хората имат все по-голяма потребност.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019
Споделяне

Истории от Челопек

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa