...

Баница


Учители в с. Баница, участници във войните


Категория : Откак се е село заселило
photo

Учители в с. Баница, участници във войните

В сухата статистика на Царство България за училищата от 1912-1913 и 1915-1918 година са посочени данни за намаления брой учители – мъже и увеличения брой на учителките. Те отразяват в цифри участието и на учители от Баница във войните, но имената не на всички са известни. Със сигурност единият е Панталей Нинов – първият жител на Баница, завършил средно, а след това и висше образование. Във войните е офицер, а след завръщането си в Баница създава първата социалистическа организация в селото.
Тези, за които ще стане дума, са учители в прогимназията и началното училище, но няколко години след завършване на Първата световна война. Причините – или са от други краища на България, дошли в с. Баница или тогава още не са били учители. В своите кратки автобиографии в училищните албуми те само бележат участието си във войните, без да описват подробно мъките и теглилата си по фронтовете и бойните полета. Предавам дословно техните писания.
Димитър Николов Попов „роден в с. Баница, Врачанска околия на 1896 г.  VI месец. Подхвърлен в ръцете на съдбата още при раждането си. През първата година остава сирак без майка и нещастията се редят едни след други. Най-после дойде ден да постъпя в армията като войник и след това отивам на бойното поле и ме хващат пленник и в продължение на 33 месеца с голям труд успях да се измъкна от хищните французки ръце и на 23 май 1919 г. пристигнах в родното си село. Със свършването на пленническия мизерен живот започва пак мизерията да ме притиска и ми не дава да прогледна по-далече, освен онова що се искаше за гимназията. Най-после свърших гимназията с идеята да даскалувам, но и тук не ми провървя. Местните ми помогнаха да ме назначат даскал, за да си навлеча беля на главата – женитбата. След две годишно даскалуване дойде ден да ме уволнят за винаги може би и да загубя моя идеал.
            Сега нищо не остава освен да кажа Боже пази грешните и прогони тая проклета съдба”.
            Вероятно 1926 г.
            Петър Христов Цонев „роден в гр. Севлиево на 29 ноември 1893 г. Син на средна ръка родители, които загубих през Общоевропейската война. Основното си и средно педагогическо образование получих в родния си град. През Балканската война бях ученик в шести клас, обаче през есента на 1912 г. ме вземаха войник и след шестмесечно обучение в Ловчанските казарми, ни изпратиха за бойното поле в ново сформирания 66-ти пехотен полк, който се отличи с бунта си в гр. Белоградчик.
            Току завършвам средното си образование обяви се втората Общоевропейска война и се отзовавам наново под знамената на 20-ти пехотен Търновски полк и участвах в боевете на Южния фронт – Гевгели. През 1917 г. бех телефонист в щаба на 5-та  пехотна Дунавска дивизия, а през 1918 г. постъпих в школата за запасните офицери – Княжево, където се и уволних.
            След свършване на войните постъпих чиновник и служих две години в Севлиевската градска община, след което се отдадох на учителствуване и постъпих за пръв път учител в с. Търхово, Севлиевско, от където след пет години непрекъснато учителствуване напуснах по подаване на оставка и дойдох на 15 септември 1925 г. в с. Баница, а тук през Коледната ваканция на учебната 1925/26 г. се ожених за колежката си и съгражданка Радка К. Христова.
            Баница, 20 май 1926 г. /подпис/”
            Иван Христов „Роден на 17 октомври 1893 г. в с. Бреница, Белослатинско. Завършил първоначалното образование в родното си село, прогимназията в гр. Плевен, а гимназията в гр. Плевен и ІІІ Софийска мъжка гимназия през 1911-1912 г. Същата година постъпва учител при първоначалното училище в с. Търнак и още не учителствал един месец обявява се мобилизация за Балканската война, вследствие на което го вземат войник в 9-ти артилерийски полк. През Съюзнишката война взема участие в боевете като войник в 34-ти пол. След свършване на войната преведен наново в 9-ти артилерийски полк и изпратен във военното училище като престоява там един месец. Постъпва студент в историко-филологическия факултет на Софийския университет, но бива извикан в 9-ти артилерийски полк да довърши срока на службата си. Щаба на полка го изпраща в школата на запасните офицери. Завършва я с успех и бива наново преведен в същия полк. Там го сварва мобилизацията за Общоевропейската война. Взема участие като взводен командир в боевете през Сърбия и тези на Дойранския фронт. След това го изпращат за артилерийски наблюдател авиатор в аеродрума „Божурище”, където престоява една година и бива произведен в чин поручик. През време на катастрофата (октомври 1918 г.) взема участие наново в боевете на Дойранския фронт. След демобилизацията се нарежда в редовете на учителите и постъпва в прогимназията в с. Бреница като учител, а след това в с. Баница и като такъв служи за народната просвета непрекъснато шест години”.
Не е посочена дата, вероятно 1926 г.
Болката личи и в автобиографиите на някои от учителките, чиито бащи или са загинали или са пострадали от войните.

Информатори / Автори
Анета Дилова/ Из "100 години от участието на врачанци в Първата световна война и ...", 2016
Споделяне

Истории от Баница

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa