Ракево


По седенки, по беленки


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

По седенки, по беленки

          " Некоги, през мойто време, коги съм момувала, вечер сме си правиле седенки. Една таа вечер, една другата – измете, поръси там полянката и тури цвекето на едно столче... Идеме си, вечераме си и след това излезнеме..” – разказва баба Веселия – „Секи си земе плетчицата и столчето, идеме си на седенчицата, дойдат и момченцата покрай назе и седиме – пееме си, приказваме си, коя си има приятел – приказва си с него...”
             Вечер, след седенката годениците и тези, които се харесват „се изпращат” – момъкът уж изпраща момата, но по най-заобиколните и тъмни пътечки, за да могат влюбените да са по-дълго заедно на саме. Често това изпращане трае и повече от час-два... Случвало се и след седенка някоя мома да се пристане или пък  друга да бъде  „открадната”. На самите седенки  се „оглеждали” момците и за това колко сръчна и работна е една мома, защото всеки искал за невеста добра домакиня, на която всичко да й иде отръки, за „да може да върти къщата и децата да отгледа”. Баба Веселия си спомня за една весела случка по този повод: „Събираме се така по къщите – една вечер у назе, друга вечер у други... Одихме една вечер у едни там комшии – сичките момичета предеме и Митка преде – ама седнала зади печката – да са не види - и тупа с вретенцето... И ние сичките мислиме и са надбръзваме коя повече да напреде... И си пееме песни:
            Цъфнало бело кокиче
            пред Миткините (името на момата) прозорци.
            Сутри го Митка полива,
            вечер го Петко (името на момчето) обира.
            Пееме си песнички, приказваме си, смееме са и вече става време да си тръгваме. ...Айде да видиме коя колко е напрела! – Сички сме напрели по цело вретенце, Митка запрела на вретенцето по две нишки... – дека седела зад печката, че са не види уж... И като докачи макйка й вретеното и бой...”(Веселия Думанова)
 
            „През зимата са събереме една вечер у таа къща, другата – у друга – одиме на тлака на таа жена да й предеме или плетеме... По десетина момичета и дойдат и момчетата и са веселиме. Предеме, предеме и са сетиме да играаме на „Белези”.  Секое момиче ше даде по един белег – кончец червен, зелен... и едно от момчетата ги събира в една паничка и тава момче ша излезне вънка и ша му връжат очите и ше му поднесат белезите...” – захваща разказа си за зимните тлаки и седенки баба Младенка. Момичето, чиито белег ще хване момъкът със завързаните очи трябва да отиде до него и да му изпълни някакво желание, което е лека ергенска закачка – прегръдка, целувка по бузата... После продължава следващият егенин – така, докато се изредят всичките. Всеки се мъчел да познае белега на момата, която си харесвал, но със затворени очи всичко е до късмет... „Вънка са посмеят, целувка – две...” – за годениците или тези, за  които вече се знае, че взаимно се харесват. Баба Младенка си спомня как веднъж сложила белег, но нещо не й било весело, а един ергенин изтеглил точно него. Тя отказала да излезе, момчето се разсърдило и дълго време след това не й проговорило: „Що тури белег тогива, като нещеш да излезнеш?” – ядосано я питал той, защото го е посрамила пред всички. И тя сама си признава, че като не й е до игра, не е трябвало да слага белег, но сбъркала и сложила.
            Момите хем работели, хем се веселили, хем използвали мястото за любовна среща - макар й пред много хора, винаги двама, които се харесват могат да си направят знак, да се задяват или тайно да си прошепнат... Годениците пък съвсем явно се задявали, а останалите ги припявали. (Младенка Панова)
 
            „През есента праиме па седенки, като са обере царевицата - па беленки... Смееме са, пееме си песни... весело до среднощ, после сека си отива. На другата вечер – пак. Докъде стане студено... Па чуканки – колко пъти сме чукале слънчоглед – осъминяли сме...”  - продължава баба Младенка спомените за своето момуване и с усмивка се връща в онези есенни вечери от миналото.  Веднъж, на една такава чуканка закъсняла – останало било малко слънчоглед и всички решили да го довършат, да не го оставят за утре. Пък после, по пътя за дома „с момченце” са се „поспрели” и сама не усетила как съмнало. Прибрала се, когато баща й впрегал каруцата - стягал се за кърска работа, царевичак да връзва, пък трябвало му и помощник. Сложили й одеало и възглавница в каручката – докато стигнат до Криводолската межда, дето им било мястото, тя ще се наспи. Тръгнали и баща й си приказвал отпред с друг техен близък, тя заспала дълбоко и... изпаднала от каруцата на сред път. Чак когато разпрегнал на мястото бащата видял, че нея я няма и се върнал. Намерил я все тъй сладко да си спи по средата на пътя. Толкова тежко заспала, защото цял месец закъснявала по седенки, беленки и чуканки. „По четиресе вечери сме одиле – една подир друга...” – смее се баба Младенка и добавя, че разказва тази история на своите внучки и правнучки... (Младенка Панова)

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Село Ракево. Духовна култура", 2006
Споделяне

Истории от Ракево

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa