Ракево


Празничен народен календар - Зимните празници


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Празничен народен календар - Зимните празници

        Празничният календар на българите се отличава с пищност, самобитност и многообразие на обредите и обичаите. И тук  празнували зимните и летни празници с полагащата им се тържественост и онаследена от предците обредност. От някогашните празници, които са се чествали в Ракево и околните села, са останали много обреди и в днешния народен календар на жителите им – на  Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Васил, Ивановден, Водици; пролетните Лазаре, Цветница, Великден,Гергьовден. Празнуват се още Първи март, Благовец, Младенци, Никулден, Сирница, Месни заговенки. За съжаление доста традиционни обредни практики са забравeни или били изоставени през годините, а трети са измествани от по-нови. Важното е, че духът на празника е съхранен, както и вярата в идното добро – празнува се и днес, както преди столетия „за зраве по хора и стока”, „за плодородие”, „за късмет в женитбата”, „за от болести и г’яволе”.
           
          Един от най-тачените празници и до днес в селото е Никулден. На този ден се месят няколко обредни хляба, които се шарат и се кадят – „едните вечер, другите денем”. Преди да прекади обредната трапеза, стопанинът ще се обърне на изток, ще се прекръсти, ще колeничи и ще целуне земята с думите: „Благодарим ти Св. Никола!” и ще обиколи три пъти покрай синията и три пъти ще повтори тези думи. На обредната трапеза задължително присъства риба и рибник „с кръстченце отгоре са турне”. Рибата трябва да е „голема, морска” – „гн’етен шаран” с орехи, ориз и лук.
                                   
Замъчи се божа майка
                    от Игната до Коледа...
Тъй се пее в народната песен  -  в народното съзнание Игнажден (20.ХІІ) се смята за първия от поредицата коледни празници. Със своята обредност Игнат е обичан и от малките деца, и от старите, които се опитват да гадааят по него за сполуката на дома през цялата година.
Подготовката за него започва още през нощта. След полунощ стопанинът на къщата или който пръв от дома се събуди и му се наложи да излезе, взема стрък ластун или клечици и ги внася край огнището или зад вратата. Този ластун символизира “квачката” и  щом го остави или хвърли в огъня,  нарича: “Да са родат шилета, пилета, дечица - сичко да се роди!” или “Шилета, пилета - сичко да връви на ред!”
От това кой пръв ще те “спооди” или кой пръв ще дойде в дома ти, зависи късметът на къщата през идната година. Случи ли се пръв да ти влезе в къщата човек, който има “добър споод”  ще ти върви, ако ли не – „сичко на расипия”. Да има добър „споод” човек, значи, че “...като та спооди на сичко връви като по вода, нема болести, цело лето на стоката нищо нема да й има”, ще върви и на къщата ... Ако човекът е с  “недобър споод” - “на нищо не връви цела година - ни на къща, ни на стока...” Затова на Игнажден домакините канят на гости хора, които имат “добър споод” и още от рано започват приготовленията - меси  се “шарен леб”, готвят се постни ястия, реди се обредна трапеза. На нея най-голяма почит се отдава на “полазника” - “се едно, че ти е кръстник, те така са уважава” - казват в Ракево. В някои къщи въобще не пускат някой, който е нарочен от предни години, че няма добър (с)поод да влезе.  И полазникът, и който и друг да дойде след това през целия ден, ще внесе клечици и шумки, ще нарече: „Шилета, пилета...” и ще ги остави зад вратата или ще ги хвърли в огъня.  Полазникът (пък в някои къщи  и всеки друг, влязъл в дома на този ден) се „сади” зад вратата в едно кошле със слама и „са тръка” в сламата, та да ти мътат кокошките. Но най-много се садят децата – за тях това е весела занимавка и закачка.
             „Като дойде тоа човек отвънка, унесе нещо клечица и турне у печката и вика: „Шиленца, пиленца – да има, сичко да са роди!” Коги ти легнат квачките и стоката ни връви на добре, значи добър човек ни е споодил.” – вярват в Ракево.
            Много смях и дебнене предизвиква и обичаят  да се нарече първото оягнило се през идната година агънце или яренце на този, който кихне вечерта срещу Игнат.
             Наричанията и гаданията за женитба са познати и на ракьовските моми и ергени - вечерно време гадаят, като слагат чемшир на печката и наричат : “Ако имаме сватба - да пукне”. И ако пукне - значи през идната година в къщата ще има сватба. Това се прави там, където “имат навремило момиче или момче”, с надеждата за скорошна и щастлива женитба.
            Бъдни вечер (24.ХІІ) е най-чаканият и обичан зимен празник. За негово начало, както и на много други места във Врачанско се смята обредното запалване на “новия” огън - домакинът поставя в огъня дебел пън - миросано и благословено дърво, наречено “бъдник”, което трябва да гори през цялата нощ. Вярва се, че ако стопаните оставят дървото да изгасне, нещастие ще сполети дома.
            Върху синията се редят обредните хлябове, посветени на къщата и на стоката и ястията. Ястията са постни и тук точен брой не се спазва, само се знае, че трябва да са нечетн брой. Задължително на трапезата трябва да присъства тиквеникът или само тиква, “гн’етени” (пълнени)  чушки с боб, постни сърми с ориз, вино, орехи, чеснов лук, тиквено семе, варен кукуруз, жито, сушени сливи, ябълки, сол и  мед, пуканки, бял и червен конец. От тиквеника се дава на всеки по парче, а момата ще запази своето, за да го сложи под възглавницата през нощта да гадае с него за женитба. Същото ще направи и с тиквените семки. На червен конец се ниже белият лук и тиквеното семе - правят се герданчета и гривнички, които се носят през “Мръсните нощи” – „за от каракончо и други г’яволе.”
             Към полунощ, когато вечерята приключи, всички се хващат за ръце и стават заедно - та да се мътят пиленцата заедно.
            На Бъдни вечер всеки иска да надникне в бъдното – да узнае най-съкровени неща за себе си и за своите близки. Гаданията и на този ден са част от празника.
Най-много гадания са свързани с женитбата и затуй гадаят предимно момите и ергените.
Първия залък от тиквеника или боговицата момата запазва и поставя  вечерта под възглавницата си, като го нарича и вярва, че ако сънува момъка, на когото го е нарекла, ще се омъжи за него или на сутринта което мъжко име първо чуе, то такова  име ще  носи и нейният бъдещ жених.
По същия начин моми и ергени слагат от тиквеното семе, което е кадено на обредната вечеря и наричат.
За късмет и за здраве се гадае с орехи. Слагат се няколко ореха, които също са взети от обредната трапеза под възглавницата, като се наричат. На сутринта се чупят  и ако е наречен орехът за здраве и е хубав - значи здрав ще е човекът, ако е на късмет - късметлия ще е, ако ли пък е червив или костелив - на болест е, на лош късмет, на бедност - ако е празен. Така се гадае и на Нова година.
                        „На Бъдни вечер как се прави – питата се меси с късметите. Прават се тогива сички постни ястия. На софрата се слага чесън, слага се тиквено семе, слагат се пуканки, червен и бял конец, слагат се орехи...                      И всичките като се съберат и са седа вече, питата се разчупва – и вече кой на какво му се падне – има и за работа, и за учение, и за къщата и за сичко късмети...
            Нали са праи и тиквеник и първия залък, кои са момичета, взема са и от орехите... се вземат и се слагат под възглавницата. И са пренощува. Сутринта стават и секи си зима залъка и какво е сънувал нощта – например да сънувам с кой ще го ям – за момче (мома да сънува с кое момче яде залъка) ... и има надежда да се оженим. А орехите вече като са счупат  –  като е здрав ореха – на здраве е.”   (Костадина Врачанска)
                        „От сичко, к’во са сетиш са слага на масата и сушени сливи, орехи, ябълки. Като седнеме и така са пригодиме никой да не става, а фанеме са заръка и станеме сичките заедно като са наедеме – та да са мътат пиленцата заедно. Турнеме и слама под масата и около неги.  У оджако големо дръво загн’етеме – пън. Баница напраиме – тиквена и турнеме семки от тикви на масата – заедно с баницата са кадат. И после ги земеме и под възглавницата – да видиме кое име ше сънуваме – с тава име ше е и мъжът (годеникът). И първия залък от баницата, и него. Нижеме после на червения конец тиквено семе и бел лук и ги връзваме на гердани и на ръцете за от болести и лоши работи. Праиме питка с късмети от бело, чисто брашно – първото парче а на Богородица, па на къщата, па от най-дрътия до най менинкото... Чупи са от най-дрътия у къщата...” (Пенка Томова)
            В Ракево, както и на много места във Врачанско, вярват, че “Мръсните нощи”    са от  Коледа  до “дорде са не пресурвака водата” или   пък  от   Коледа  до  Водици.   В тези  нощи се  спазват  редица  забрани,  най-важната   от които е да не се ходи никъде късно нощем, в “злото време”, защото бродят всякакви “г’яволе” - караконджули, вампири, плътеници, вещици и самодиви. Важно е и спазването на друга забрана „да са пазат младите, да не лега мъж при жена”, защото заченатите през Мръсните нощи са съботници или връколаци: „Само през Мръсните нощи да не се зачева и да са не ражда. През Мръсните нощи ше бъде съботник – ше видва плътеници, ша видва... Ше го гази „Мора”... От Коледа до къде са сурвака водата са Мръсните нощи.”(Гълъбица Евденова); „Убави ергени се раждали през Мръсните нощи. Тава, къде са ражда не е човек...Тие (които нямат преграда на носа, имат само една ноздра) са праени през Мръсните нощи и са казват връколаци.”  (Пенка Томова)
 
            „На Бъдни вечер се ниже бел лук на червени конци – за здраве. А белия лук и тиквеното семе ше го нанижеме на едно герданче и това нещо на Богоявление ние ше го качнеме на дръвото – „Айде – викаме – да е плодородна годината, (в)сичко да са роди.” ...През бистра водичка у нещо паничка и го преонодаш два-три пъти го преметнеш (във водата) и го качнеш на дръвото герданчето, дека на червен конец. И кажеме: „Айде, със живот и здраве – плодородна да е годинката!”, та сипеме (водата от паничката) до дръвото доле на кореньо...”  (Веселия Думанова)
 
            Нова година и Василовден са следващите големи празници, празнувани във всеки дом.
            Новогодишната вечеря е обредна и на нея задължително присъства питка с късмети, а днес късмети като звънкови монети се слагат и в баницата. В нощта срещу Васил момата, която иска да узнае кой ще е годеникът й и бъдещият й съпруг трябва да постави своето огледало и гребен под възглавницата, за да види в него насън своето бъдеще. За здраве се гадае и с орехи – както на Бъдни вечер: слагат се орехи под възглавницата, като се наричат и на сутринта се чупят – ако ядката е здрава, не е червива, не е изсъхнала или развалена – жив и здрав ще е този, на когото е наречен.
            На Васил още в зори тръгват малките сурвакарчета - с накичени дрянови пръчки и сурвакат във всеки дом „за здраве”. Домакините освен сушени плодове, пуканки и орехи, ги даряват и с „железна пара” т.е. монета – „да са звънкови парите”, та да са здрави.
            „Три дена го празнуваме Василаки бангията…” – така започва своя разказ за празника леля Цеца или както я наричат всички в селото – Цеца Таркова и с готовност пресъздава всички обреди и ритуали, които се извършват от нея и децата й през дните на празника. През първия ден се приготвя обредна вечеря, която трябва да е изобилна и богата, на трапезата да има „сичко”, та през цялата година да се намира „сичко”. Най-важното е пълнената гъска – „Нема ли гъска, тава не е Василаки”. Преди да седнат на трапезата, стопанинът на дома кади, като слага в (буса) лопатката въглен, а всички останали са станали прави. Докато трае този обред на прозороца гори запалена свещ. Като прекади, всички се целуват. Тогава стопанинът ще вземе сурвачката, която е от дренова клонка, бъклицата с виното и обредния хляб и отива при домашните животни и обикаля и къщата – „сурвака и стоката и като влиза, вика: „Айде, Василаки явела (Василаки иде) - да е пълна къщата и да има всичко.” Масата не я дигам. До дванайсе седиме и у дванайсе – пушката гръми и ни зимат гъските и викат: „Василаки, на ти гъска!” и после па ни я врънат.” Хлябът, който стопанката е омесила е обреден, посветен на Свети Васил – „Туртата е с топки отгоре – секи си земе по едно топче и слага под възглавницата за трите дена – тава е късмета – и какво сънува, това е.” На втория ден сутринта вървят сурвакари за здраве и берекет „Сутринта ше ма сурвакат и целуват ръка, а я ги дарувам ”. На третия ден стопанката посреща гости – предимно се събират моми и ергени, които „другаруват” или вече „са си дали дума”. Обредната трапеза е наредена, като основното ястие е качамак и лютеница със сирене. Започват веселите младежки игри, в които се откриват редица елементи от ладуването на Василов ден. В гърненце или ушатка се поставя зеленина и всеки си пуска пръстена вътре – и моми и ергени. След това един бърка и вади някой пръстен, без да гледа и собственикът трябва да изпълнява някое желание – песни, целувки, игра. Смеховете и игрите продължават чак до „сабалемта”.
            И в Ракево, и в околните села, както навсякъде във Врачанско, на Ивановден „се поливат” и „къпат” „да са живи и здрави през годината”.
                        „На Ивановден минуват „поливачи” – къде ти поливат да са умиеш и ти н’ги даваш, фръгаш н’ги пари у котлето, че они носат котле и ти сипват... слагат пари в котлето с водата – за здраве. И нги дадеш мръвка месо, и н’ги дадеш колаче, и н’ги дадеш баница. Минуват по-стари ора – не деца, е така, мъже си и са земат по три-четирима и минуват от къща на къща – носат у котлето вода и некоги имаше кратуни – сипват ти да са умиеш и кой е Иван го фанат и го заведат и го окъпат и дойдат и едът и пият у него. Па на Еванов ден са оди у кръстнико, па са меси баница, па са коля кокошка, па суджук- обиколиш кокошката... и идеш на почит на кръстнико си.”(Гълъбица Евденова)
            Зарезан се празнува и сега от младите и старите мъже в селото и зарезването на лозето е последвано от пйване на винце, песни и веселби. Истинските стопани, обаче, на този ден първо ще полеят с вино главинката, която обредно ще зарежат и от първата отрязана пръчка ще свият венец и ще го поставят на главите си и така ще го носят, докато се приберат у дома.
            Палалия се прави и днес на Сирница, но „не е като некоги”. „Некоги” по махали се събирали в различните краища на селото и кладели щом се стъмни буйни огньове, а смелчаците ги прескачали – за здраве. Преди 30-40 години момчетата от селото се разделяли на „село” и „гарата” и се дебнели кой последен ще запали своя огън и чий огън ще се вижда най-отдалеч, затуй предпочитали високи местности около селото – например „на Ямите”. Иначе това е ден за прошка, както навсякъде в страната. По-младите целуват ръка на по-старите, а децата са развеселени, защото това е денят, когато  „се лапат яйца”. Освен яйца, на конец се завързва и халва, залюлява се и всеки се опитва да захапе яйцето или халвата, без да си помага с ръце. На този ден се връзват обредни люлки и се люлеят за здраве.
            Песи понеделник е отбелязван във всички селища от Ботунския край с големи веселби и маскаради. Повсеместен е обичаят на този ден „да се люлят кучетата” за от бяс и други болести. Люлки се връзват и за младите – моми и ергени също се люлеят за здраве. Този обичай се е празнувал съвсем пищно и към 50-60г. на ХХв. и за него си спомня Любомир Макавеев: „Сиджим (въже) и го качваме на един клон, ама е-е-е – на високо дръво – и го качиме на един клон и го така те завиеме и отдолу завръжеме. Нали знааш, че въжето като са връже на възел и отдолу продължава ( единият край се остава по-дъръг)… …и там седнеш и един та дръпа. Требва да са двама. А по-големите да люламе и така – с краката. На такива люлки на Сирни Заговенки са люшкаме и у понеделник е Песия понеделник – тогива на люлките люляме па кучетата. Некоги прават и други (люлки) за кучетата, та ги врътът. Тава го праат ергените, младите мъже.
            „Коги е Тудоровата неделя, коги са бръзат конете, префрълиме една сиджимка (дебело въже) и връжеме на един голем дуд (черница) и са люляме. Ергенино ма люля отпреде, а я съм седнала на люлкята и он ма бриша - а на вам, а на там.” (Пенка Томова) На този ден също се месят обредни хлябове в чест на светеца, реди се обредна трапеза, на която трябва да има „гн’етени чушки – непременно”. „За конете – меси са „копито” (обреден хляб) – за здраве на коня. На конете срешат им опашките, сплетат ги и ги връзват с червена лента и с червена лента на главата и връвът - да са бръзат”. Конете „се бръзат на ливада чиста” и на победителя обикновено се отрежда някаква парична награда. (Пенка Томова)

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Село Ракево. Духовна култура", 2006
Споделяне

Истории от Ракево

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa