...

Враца


Празникът на славянските просветители във Враца


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Празникът на славянските просветители във Враца

За пръв път във Враца е организиран от сопотския учител Никола Ковачев през 1863 година, който допринесъл за утвърждаването му като празнична традиция за врачани. Още оттогава датират основните акценти на празника - учениците събират свежите цветя в гората и правят сами  венците за украсата на учебните си стаи. След това се събират всички на Божествената литургия за празника, а след нея започват и увеселенията във Възнесенското училище. Програмата включва реч от главния учител, ученически песни, декламации и танци. С всяка година програмата става все по-тържествена и по-богата.
Денят на светите братя Кирил и Методий след Освобождението придобива още по-голяма тържественост и се изравнява по мащаб с общонародните празнични увеселения.  Общата празнична програма за деня се изготвя от Съвета на врачанските народни училища на специално заседание. Тази програма се обявява от Врачанското градско общинско управление, съвместно с училищното настоятелство. Неотменима част от празника е украсяването на класните стаи във всяко училище със зеленина и цветя. Към него следосвобожденските традиции добавят и офлагването с националния трикольор.
Според най-старите врачански традиции за този ден, Божествената литургия за  учителите и учениците се отслужва винаги във Възнесенската църква и се прави водосвет в двора на Възнесенското училище, съпроводен с тържествена реч за значението на празника, произнесена от главния учител. Следват изпълнения на учениците. Те подготвяли народни песни и декламации, одобрявани от класните учители, които посочвали най-способните ученици за тази чест. Най-чаканият момент от цялото гражданство е празничното шествие начело с иконата на светите братя, ученическата музика, певческия хор и училищните знамена. В него се включвали всички училища, съпроводени от гражданите. Шествието стигало до Девическото училище и градската градина. Там се провеждало “изобщото увеселение” за цялото население - гвоздеят на цялата програма - на която музиката свири през целия ден хора и ръченици... Празничното увеселение продължава  в нестихваща празнична атмосфера чак до вечерта, когато в някои особени случаи и годишнини се изнасяла и литературно-музикална вечеринка във Възнесенското училище.
Най-тържествено е отбелязан този ден през 1885 година, по случай 1000-годишния юбилей на двамата братя, когато тържествата започнали още през април.
Старата възрожденска традиция се запазва много дълго във Враца. Чак към 30-те години тържествата започват да се провеждат на градския площад, с участието и на военните части. След тържествения молебен ученическите хорове изпълнявали музикални номера и декламации, редувани с беседи от учителите и оркестрови изпълнения. Всенародното тържество продължавало и вечерта в читалищния салон с традиционната литературно-музикална вечеринка. Сред декламациите, освен Вазовите стихове и куплетите на Стоян Михайловски, достойно място е отреждано и на стиховете на Елисавета Багряна, която врачани познавали като учителка в Девическото училище в началото на войните.
От 1926 година празничната атмосфера през месец май се допълнила и с Деня на детето. Той се празнувал в “Неделята на мироносците”- подвижен църковен празник, който често се падал преди или след Деня на славянските просветители. С това училищните тържества продължавали по няколко дни и празничната атмосфера в града придобивала несравнима тържественост. В центъра й били учениците и децата от сиропиталището, обградени от градските и църковните власти, с неотменното присъствие на военните части. Във всички училища преди литургията се държали сказки за значението на празника и грижите за българското дете. Провеждали се детски утра с богата програма за гражданството, последвани от манифестация на децата до площада, където продължавало всенародното увеселение на врачани,  според любимият им празничен сценарий - “изобщо увеселение”. Това ще рече през онези години кръшни хора и ръченици, под съпровода на духовата или военната музика.
На втория ден от празника всички ученици от основните училища и прогимназията се извеждат на разходка в местността При лагера (край село Кулата). Там общината дава обща трапеза на всички деца. Кметът нарежда на главните учители да организират тържеството на полето, като за целта се приготвя специален обяд. Децата от Враца тръгват от площад Ботев, а децата от Кулата, Нефела и Медковец отиват направо на мястото на празничната среща, където се провежда празничния обяд за децата.
Денят на детето се празнува с организиране и на много сказки от многобройните благотворителни дружества във Враца. Организира се агитационна седмица, с участието на много организации, по специална програма, в която освен другите празнични дейности, се уреждат и здравни изложби, конкурси „Най-добре гледано дете”, увеселения и други, за събиране средства за Детските трапезарии и Здравната детска станция. През 1930 година Родитело-учителската дружба кани Дора Габе, която изнася лекцията “Детето и детското четиво”.

Автори/Информатори:

Весела Пелова/ Из "Празничен народен календар от Врачанския край", 2007

Истории от Враца