ЕСКИЗ ЗА ЗНАМЕТО НА 35-И ПЕХОТЕН ВРАЧАНСКИ ПОЛК ОТ 1918 Г.

Във фонда на отдел „Нова история” в РИМ – Враца се пазят два артефакта предадени от наследник на фамилия Азманови с отметката,че са открити на тавана им, през м. октомври 1985 г. (1) В различно време са инвентирани и други негови документи и книги: две пощенски картички до адвоката Петър Митов Азманов(2), една визитна картичка на областния Врачански управител след 1934 г. – Евгени Тоушек (3), 6 бр. Алманаси на съюза на българските адвокати за 1927, 1939-1941 и 1944 г. От личната му библиотека са и брошурите: „Сборник закони за амнистиите от 1881 до 10.01. 1924 г.(4 ), „В памет на генерал Стефан Тошев”, С 1934г., (5) – издание на съюза на запасните офицери в България, „България в Германия”- най простата и бърза метода за изучаване на немски език” (6).
Преди да продължим с анализа на артефактите да щрихираме интересната личност на адвокат Петър Азманов. Роден е във Враца на 14.(26 н.ст.) 07.1888 г., умира на 19.02. 1963 г. в г. София. Завършва Юридическия факултет през 1910 г. Участва в Балканските войни 1912- 1913 г. като ефрейтор, и в Първата световна война 1915-1918 г. в 10 рота на 35 п. п. За тези си участия е награден през 1937 г. с медали за посочените войни. Поручик Азманов е носител и на Военния орден за храброст ІV- та ст, 2-ри клас. Член е на  дружеството на офицерите от запаса.
През 1923 г. Петър Азманов се жени за Богдана Бошнякова от известния род Бошнякови във Враца. През 1923 г. адвокат Азманов успява да освободи от ареста участници в Септемврийското въстание в с. Криводол и да ги спаси от гибел. През 1931 г. той е един от адвокатите по процеса на 52-та във Враца.
По-късно, във връзка с Народния съд през 1945 г., адвокат Азманов е арестуван и шест месеца е в лагер в гр. Бобовдол. Превратностите в историята ни се отразяват и на съдбата на Петър Азманов. Венеции Бузов, който той спасява през 1923 г., го освобождава от лагера в гр. Бобовдол. Петър Азманов впоследствие продължава адвокатската си практика.
Интересуващите ни два документа, писма, са на Цветан Цолов (8), София адресирани до Петър Азманов, Враца, които изясняват някои детайли от процеса на спасяване на знамето на 35-и пехотен полк през м. октомври 1918 г. Едното писмо е от 18.11.1942 г.,а другото е непълно и недатирано, но от анализа на текста определено е около датата на другото писмо. И двете са писани на машина и върху тях има ръкописни текстове и отметки с мастило, от Азманов, касаещи автора на писмата с мнение по повдигнатия в тях въпрос за спасяването на знамето. Едното писмо е на хартия с воден знак, който представлява два концентрични кръга, в средата на които се чете текст: * Идеал * Банк пост*. На гърба на писмото е отпечатан текст на френски език: «България - Търговско аташе на Франция» Другото, непълно писмо, е на обикновена печатна хартия, писано с видимо друга печатна машина.
Писмата са интересни с описанието на фактите и обстоятелствата, които хвърлят светлина на събитията в бурните 3,4 и 5-и октомври 1918 г., – началото на пленничеството на полка, преди поручик Ангел Янчев(9) от гр. Враца да поеме голямата отговорност и риск и пренесе знамето до старите предели на царството. Знамето е спасено от пленения полк в г. Кичево през октомври 1918г. Според военните закони загубата на знамето се наказва със смърт. Писмата се отнасят до време след награждаването на поручик Ангел Янчев.
От тези документи и другите негови артефакти е ясно, че адвокатът Петър Азманов проявява силен интерес относно изясняване на драматичните събития от І-та Св. война и около спасяване на знамето на 35-и п. Врачански полк 12 години след доклада на поручик Ангел Янчев от 1930 г. Авторът на писмата – Цветан Цолов е и участник в разигралите се събития на 3-5.10.1918 г. Той иска г-н Азманов да му помогне при снабдяване с документ. В писмото той сочи свидетелите на тези събития от Враца: „подполк. Илия Пецев, от карт. рота на Евстатиев тогава; о.з. подофицер Симеон Кузманов от с. Уровене, знаменосец; о.з. редник Иван Благоев от с. Мраморен, ординарец на Цв. Цолов и о.з. полк. Михаил Първанов Ангелов, бивш к-р на 2-ра рота- сега, (б.м. 1942 г.) областен управител Пловдив (от град Лом).” Цветан Цолов предполага, „че някои от интересуващите го живеят във Враца: Георги Митов Липовански (3-та рота); Цено Евстатиев (карт. рота); Георги Пенчев и др. бивши офицери от 1-ва дружина, които бяха налице при заложничеството”. Предлага му и възнаграждение за труда и определя и целта си: „Търся истината за да имам официално доказателство за моето участие при укриване и запазване на знамето от пленяване” (10). От другото, непълно писмо, уточняваме –„ удостоверение или друг документ”, което по смисъла на текста е предхождащо, като посочва и други две имена: подпор. Франко Хаим Леонов, от г. Фердинанд, 2-ра рота и капитан Дундеков, 4-та рота. Цолов подчертава, че не търси орден или друга награда.(11) Сам Агел Янчев посочва в доклада си от 1930 г, че той е взел знамето от поручик Цолов.
Петър Азманов живее близо до дома на Ангел Янчев, който е жив по това време, и несъмнено при срещи с него има възможността да установи още нови факти касаещи Цветан Цолов в ситуацията при спасяването на полковото знаме.
Писмата публикуваме за първи път. Макар и косвени като източници те са важни и задълбочават представата ни за съдбата на знамето между 3-ти и 5-и октомври 1918г.
 Очевидно, в спасяването на знамето на 35-и п. п. вземат участие и други воини от полка, но по критериите за удостояване и награждаване с отличия на спасителите на знамената, наградата получава най-героичният от тях - Ангел Янчев. Това не обезличава или намалява неговите безстрашни няколкомесечни усилия за пренасяне на знамето до България в г. Враца.
Знамето на 35-и пехотен полк е еманация на храброст и доблест в три войни до 1945 г. Самото знаме е ценна реликва на българските знамена. То е пряпорец, неформено знаме, т.н. „Старозагорско знаме”, предназначено за една от дружините на източнорумелийската милиция, едно от най-старите ни знамена. То има формата на кръст за храброст в бял, зелен и червен цвят. Връчено е на 35-и полк на 05.10. 1912 г. непосредствено преди Балканската война от 1912 г. в с. Саранени (12).  
Знамето е наградено с „Възпоменателна метална гривна” и с „Възпоменателни медали за войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г”. Запасният поручик Ангел Янчев е награден със знака „За спасяване на знаме”.
    
Бележки:

1 РИМ Враца, инв № : 5678 и № 5679
2.РИМ Враца, инв. №: 5677, 5680 и 5681, Къщата на фамилията се намира на площад Хр. Ботев, Враца
3 Евгени Ернст Тоушек, (1884- 1946) областен управител на Враца от 1934 - 1937 г, кмет 1929-1931, околийски управител на гр. Видин          1932 г.
4 РИМ Враца, инв № 9038
5 РИМ Враца, инв № 9037
6 РИМ Враца, инв № 8389
7 подпоручик Цолов Цветан, посочена е само п. кутия № 291 в г. София , Йоцов Димитър „Културно- политическа история на г Враца, Вр, 1998 г, служебен доклад на Ангел Янчев от 27.05. 1930 г., с 469-471
8 Сведения на Ана Азманова, внучка на Петър Азманов
9. поручик Ангел Димитров Янчев от 35 п. Врачански полк;(25.05. 1889 – 12.01. 1952), Иванов Иван, „Знамената на българската бойна слава”, С, 2010 г., с 190-193, Йоцов Д, пос. съч., с 470. Топалова Мирослава, „125 години от рождението на Ангел Янчев”, Конкурент, 19. 06. 2014, бр.117 , с 9
10 РИМ- Враца, инв. № 5679, л 1-2
11 РИМ – Враца, инв № 5678, л 1
12 Иванов Иван, „Знамената на……”, с 76, 137, Интернет, знаме на 35-и п. полк.

 

Информатори / Автори
Ваня Желязкова / Из "100 години от участието на Врачанци в Първата световна война и ...", 2016