ЕСКИЗ ЗА ЗНАМЕТО НА 52-РИ ПЕХОТЕН ПОЛК ОТ 1918 Г.

На 29-30.09.1918 г. България подписва примирие в г. Солун с Антантата и излиза от войната. Според едно от условията, частите на българската армия намиращи се на запад от Скопския меридиан попадат в заложничество до подписването на мирен договор. Това са: от Сборната дивизия – 35 и 36-и п. п. и др. От 6-та Бдинска дивизия - 3, 15, 51 и 52 п. п., 1-ва Софийска, 302 германска дивизия и др.. Общо около 100 х. души от 4-те дивизии и 2 полка.   
В началото на октомври 52-ри пехотен Моравски полк е в района на г. Качаник, където попада в плен. 52-ри резервен полк е формиран във Враца от състава на 35-ти Врачански и 36-ти Козлодуйски пехотни полкове по време на мобилизацията за І-та Св. война през месец септември 1915 г. и влизат в състава на 3-та бригада на 6-та Бдинска дивизия заедно с 51 п.п. След края на войната полкът е демобилизиран и разформирован. Той записва славни бойни страници при Червената стена, Пелистер планина, Ракита, връх Гарван, Чеган, с. Търново-Магарево и Преспанското езеро в Македония.
Командирът на полка подполковник Стефан Соларов, в сложната обстановка на пленените ни части на 02.10. 1918 г., издава заповед за пренасяне на полковото знаме в старите предели на царството. Още същата вечер е сформирана команда начело с поручик Попов, командир на 6-та рота от полка, знаменосеца старши подофицер Мишон Илиев и от всяка рота се отделя по един смел войник. На всички са осигурени и коне. При тези приготовления една значителна група войници от полка към 22 ч. обкръжава командата със заредено оръжие, свалят ги от конете, отрязват им и седлата. Войниците се бунтуват и заявяват, че под предлог за спасяване на знамето офицерите ще ги оставят в плен и ще избягат. Търсят знамето, но не го откриват. Настояват всички да се предадат в плен със знамето.
В тази драматична ситуация о.з. поручик Цветко Митов Цанински, отвежда на около 500 м. знаменосеца Мишон Илиев със знамето. Той се връща в полка и докладва на командира къде се намира то. Настоява да му се повери пренасянето на светинята в България. Командирът разрешава и дава право той да формира команда от своята рота. Към полунощ поручик Цанински заповядва на старши подофицер Цено Лозанов да назначи 9 човека за караул и се явят в района при полковото знаме. Командата веднага поема по трудния път, при тежки климатични и бойни условия към вътрешността на страната. На 10.10. 1918 г. командата пристига във Враца. Поручик Цанински докладва на генерал Стойков, началник на военноинспекционната област, за изпълнението на задачата. На войниците е даден отпуск. Отбелязваме и факта, че този който не опази знамето – символ на чест и достойнство по военните закони, го очаква смъртно наказание.
На 18.10.1918 г. командата предава полковото знаме на комисия в състав: председател-началник-щаб на областта полковник Динолов, с членове: началникът на 53 полево военно окръжие подполковник Табаков, командирът на 35-а допълняюща дружина подполковник Вълков и интендантът на областта подполковник Десев. Съставен е протокол в три екземпляра, единият от тях остава в поручик Цанински. Документ за събитието се пази в изложение на Цанински съхранено в Архива на Националния военно исторически музей – София. В този тържествен ден е направена снимка на командата във Враца, отдавна известна и публикувана. Това, което е интересно, че подготвяйки изложбата за участието на врачани в І-та световна война 1915-1918 г., във фонда на музея открих стъклената плака - негатив на тази уникална снимка.2 Тя е дарение от наследниците на фотографа Павел Чернев – д-р Ева и д-р Румен Черневи.
Спасителите на знамето на 52 п.п., смелите членове на командата, снимана в двора на фотоателието на Павел Чернев на 18.10. 1918 г. са 9 от 11 те : поручик Цветко Митов от Враца, старши подофицер Мишон Илиев от с. Върбешница, старши подофицер Цено Лозанов от с. Згориград, подофицер Михал Йорданов от с. Българска Бяла, младши подофицер Ангел Петров от с. Очин дол, ефрейтор Камен Ценов от с. Згориград, редник Енчо Котов от с. Мраморен (от ляво на дясно втория), редник Васил Петров от с. Криводолска Махала, редник Недялко Иванов от с. Оплетня (Искърския пролом), подофицер Вълко Манчев от с. Челопек и редник Алипи Костов от с. Паволче. Имената на храбреците запазили честта и славата на знамето са документирани в сведение за спасяване на знамето от 05.03. 1934 г.- дадено от о.з. поручик Цветко Митков, Враца. Подписано от Ангелов, адютант на 15-та пех. дружина3 Имената на тези храбреци е добре да почитаме и помним.
На снимката се вижда знамето, една от реликвите на бойните ни знамена. То е едно от двете знамена поръчани от българската община в Букурещ през 1877 г., разрешено от върховния главнокомандващ на руската армия и определено за първа дружина на Българското опълчение, но „никога не приковавано , освещавано и развявано” през Руско- турската война от 1877-1878 г . През Първата световна война то е знаме на 52-ри пехотен полк. Знамето е реставрирано и се пази във фонда на НВИМ- София, публикувано е от Иван Иванов в книгата „Знамената на българската бойна слава”, С, 2010 г. То е направено от единичен копринен плат с размери 146/ 113 см. и е трицветно: бял, зелен и червен цвят разположени хоризонтално. В средата на плата е апликиран грундиран плат, върху който с блажна боя е нарисуван въоръжен и коронован лъв, обърнат на дясна страна. Рисунката е обградено с черна копринена панделка от рипс и кант от сърма.
На другата страна върху грундирано парче плат е изобразена икона на Св. Александър Невски, патрон на руския император Александър ІІ-ри. Тя е обградена с черна панделка, върху която по посока на движението на часовниковата стрелка е извезан надпис: „Александру нашему православному царю освободителю пок (ровителю ) на България” веч.…благодарния български народъ”. В четирите ъгли на знамето, вместо вензели, е изобразен патриаршеският кръст.
В дясно от иконата на Св. Александър Невски е поставен със съкращение текст: ”Св. блго вр ни ал за ндр  не в s (Свети благоверни Александър Невски). От трите страни знамето е обточено със сърмени ресни.
Дръжката на знамето е дървена, завършваща с листовидна метална пика, в която е поместен гравиран осмоконечен кръст, заобиколен с гравирани растителни орнаменти. На лицевата му страна има надпис: „Первой дружине болгарского ополченiя”, а от другата страна „От болгарскихъ общин Россiи и Румыныи 1877 год”. Цялото изображение на знамето може да се види в Интернет.
На дръжката на знамето е прикована гривна за спасено знаме и то е наградено със „Знак за спасяване на знамето”.
   Бележки:
1. Иванов, Иван, Знамената на българската бойна слава”, С, 2010, с .71-72, 117, 134-135.
2. РИМ- Враца,  колекция Черневи.
3. Иванов, Иван, Знамената на българската бойна слава”, С, 2010, с 190 - 193, Танкова Сийка, „История на село Мраморен”, Вр, 2015, с.92. – тя посочва Вълко Манчев от с .Паволче.

Информатори / Автори
Ваня Желязкова / Из "100 години от участието на Врачанци в Първата световна война и ...", 2016