Долна Бешовица


Манастирски комплекс „Свети Архангел Михаил” – село Долна Бешовица


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Манастирски комплекс „Свети Архангел Михаил”

Сгушен в най-дълбоката гънка на Балкана, на около два километра южно от село Долна Бешовица се намира манастирският комплекс „Свети Архангел Михаил”. Той е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 54, 1973) и фигурира в списъка с 1334 обекта с национално и световно значение, публикуван на Интернет-страницата на Министерство на културата на Република България.
    Местонахождението на манастира не е избрано случайно – гъстата гора и прегръдката на планината го закриват отвсякъде и е видим единствено фронтално. Тази стратегия на строителите му го е предпазвала от нашественици и нежелани гости през страшните години на робство.
    Манастирът е изграден около църква, построена през ХІV-и век и през периода на Османското владичество е бил център на усилен духовен живот. През Възраждането не остава в страни от всеобщия революционен дух – в него са идвали Васил Левски и Никола Обретенов. Интересно е предположението, че тук Захари Зограф е основал живописна школа, в която са се рисували икони за други православни храмове във Врачанска епархия. Самият Захари Зограф е нарисувал за манастира четири великолепни икони, които сега са изложени в храм-паметника „Свети Софроний епископ Врачански” във Възрожденския комплекс на град Враца: „Богородица” (1845 г. ), „Исус Христос” (1843 г.), „Архангелски събор” и „Йоан Кръстител”. Тези четири икони са част от експозицията, прославила през 2007 в Брюксел българското културно наследство.
     Стенописите в манастирската църква са изографисани към края на ХVІ-и век и са шедьовър на българската средновековна православна живопис. Уникални и единствени по рода си, от изкуствоведска гледна точка, са образите на светите братя Кирил и Методий в проскумидията на храма. Съществува предположение, че тук, в Долнобешовишкия манастир, са най-ранните изображения на светите братя в храмовата украса.
    Добре запазена от периода на първоначалното съграждане на храма е апсидата. Градежът й е в характерната за периода на Втората българска държава строителна традиция – почти изцяло от бигор и специфична фуга.
    Интересни са изображенията на свети Роман, свети Атанасий Александрийски, свети Григорий Богослов, свети Йоан Богослов, свети Стефан, свети Антоний Велики, свети Адриан, папа Римски, свети Силвестър, папа Римски и свети Адриан ІІ, папа Римски. Св. Адриан е пряко свързан с делото на братята Кирил и Методий – след Венецианския събор през 867 година той дава благословията си за приемане и утвърждаване на кирилицата като църковно-служебен език в нашата страна. По негово време княз Борис І налага християнската религия по българските земи.
    Ценността на изображенията е несъмнена.
    За съжаление през годините на социализма духовният живот в манастира замира. Сградите не се поддържат и започват да се рушат. Набезите на иманяри нанасят големи щети на манастира и църквата, а Врачанска митрополия разрешава на местен говедар да гледа стадото си в приземния етаж на манастира!!! Какво унижение, какво поругаване на храма!
    През 2005 година местното сдружение „Долна Бешовица – 2007 година” инициира кампания за възстановяването на този изключително ценен паметник. Разработен бе идеен проект „Пътят към храма”/ Съживяване на живота в малките селища на Северозападна България чрез опазване и възстановяване на културно-историческото наследство с финансовата подкрепа на посолството на Кралство Нидерландия в България по програма Матра КАП. В рамките на проекта на място бе проведена кръгла маса на тема „Опазване и възстановяване на културно-историческото наследство”. В нея взеха участие представители на Министерство на културата, Врачанска митрополия, Областна администрация Враца, Общинска администрация Роман, Международният комитет за паметници на културата и забележителни места (ИКОМДС), експерти в областта на опазването и възстановяването на културно-историческото наследство и много жители на селото. Съвместно с Националния институт за паметниците на културата (НИПК) бяха изготвени предписания за последващи дейности – аварийно спасяване на манастирската църква и изготвяне на проект за цялостно възстановяване на манастирския комплекс. Въз основа на предписанията от кръглата маса Министерство на културата отпусна средства, с които през 2006 година бе укрепен църковният храм и комплексът.  

Каменните релефи от надвходната украса на манастира се съхраняват днес пред църквата в с. Долна Бешовица.

Автори/Информатори:

Илияна Тодорова/Свети места, 2009