История от Малорад

Малорад

Обичаи и вярвания, оброци и свети места, природни забележителности

Категория : Вярвания и традиции / песни

Народни обичаи и вярвания, свети места, забележителности

Разкази и спомени на Пенка Иванова Гешовска, р. 1933 г., Нешка Христова Иванова, р. 1945 г, Йордан Цветков Дилков, р. 1947 г, Димитрина Георгиева Вековска, р. 1948 г, Йорданка ЙоновафАтанасова, р. 1949 г, Сава Георгиева Михайлова, р. 1943 г., Янка Иванова Велковска, р. 1934 г., Юлия Крумова Влайчовска - р. 1954, Цветан Костадинов Велев - 1963 г. и Калинка Андреева Костадинова, р. 1965 г. - с. Малорад, април 2017 г., зап. Калина Тодорова.

Родилни обичаи, Бабинден

Това е престилката на баба Цвета Винарковска, която е била акушерка на селото. През нейните ръце са се родили много, много деца. На някои от фамилиите, на които е израждала децата, е и кумувала. Та сега Винарковският род се е запазил като кумове на много семейства.

Родена е през 1878 г. - също е родом в селото, от фамилията Червеняшки и омъжена във фамилията Винарковски. С това се занимавала цял живот -акушерство. Казвам се Нешка Иванова, снаха в селото, съпругът ми е внук на баба Цвета. През 1972 г. с моя съпруг решихме да се заселим в селото и дойдохме в стария дом на фамилията, и там живеем в момента. И там намерих много стари неща, снимки, свилени кърпи. Аз съм стар текстилец, но съм учудена от изработката на тези кърпи - такава фина изработка.

Искам да ви разкажа за традицията на Бабинден, свързана е с престилката. Престилката е на баба Цвета - тя е над 100 години. В деня - на Бабинден родилките, които тя ги е изродила през годината, идват при нея със сварена кокошка, пита и подарък за бабата. А тя съответно ги е посрещала с почерпка, целували са ръка на бабата, благодари ли са ѝ за това, където е им помогнала да имат децата. И това е била традиция -всяка година. При раждането, тогава като са поливали на бабата да изроди детето, те са й давали сапун и кърпа, и като изпусне сапуна във водата -детето ще се роди бързо.

След раждането на детето, му слагали стотинки под възглавничката - да са му ситни зъбките и червен лук - да са му червени бузките, а майката да има кърма. Слагат ориз, питката, химикалка - каквото иска майката при орисването. Така стоят през нощта.

Викаха ме за едно детенце - сложих чевени чушки и червен лук, и ориз. Ориза да са му ситни зъбките, а червени чушки - да са му червени бузките, а червения лук да е люто.

А некога, когато проходи детето, се е правело питка, помазана с медец, търкаля се питката, детето го пускат по питката, след това се разчупвала питката и се раздавала за здраве.

Празници

Попа минаваше на Водици, на Йордан - Йордановден, с котлето, китка от чемишир и кръста. У сека къща ръсеше, целуват му кръста, ръка и слагат стотинки у котлето и те така. Бракята ми двама и я нали съм си момиченце и ма караа на сутринта на Йордановден да поливам на майка, на татко, на баба ми, деда ми - да поливам от котленцето водицата. И Богородица (иконата) там на камика, пред вратата. Поливам и слагат стотинки за поливачката.

С нетърпение очаквам Ивановден - отивам на герана с белия котел и кратуната. Моите родители излизат и пускат пари - всеки пуска пари в котела и аз му поливам, а той се измива за здраве. И останалите членове от семейството.

Духовата музика ходеше да свири от къща на къща на Йордан, на Иван, на всички празници.

***

Момите, които са лазарувале, на другия ден се събират и отиват на реката. Лазарки - там си носят колачета (кукли) и венчетата от върба. Куклите представляват тесто, оплетено на плитка и опечена. И с тия колачета и венчета на реката групичката, всеко от момичетата си отчупва от колачето (куклата) и на една дъска подреждат залчетата. И тая дъска, летвичка я пускат във водата момичетата - гледат кое залче е най-отпред, това момиче ще се омъжи първа,по-скоро. Венчетата се хвърлят, след като са определили коя мома ще се омъжва първа и тръгват нагоре.

Свети четирдесет мъченици - печът се пармаци и се раздават на хората за здраве. Всеки дом ги прави.

На Петковден на събора се коли агне или овца - здължително във всека къща и се пекът. По рано на събора са готвили картофи, зеле. Напоследък не се готви, а се пече. На събора идват гости. Музиката свири на центъра, на площада. Идват роднини от далече, с които не сме се виждали дълго време. Събора се прави, да се съберат родовете. Това ни е най-големия празник. Срещала съм по 50 човека, роднини и приятели.

На събора не се канят гости и нищо не се носи. Яде се, пие се и се веселят. На средата на масата се слага бело котле с виното и се пие като се предава от един на друг, ракията се сипва в една чашка и тя се предава от един на друг, не е имало много чаши някога.

Аудио