Враца


Откриването на библиотека "Христо Ботев" - Враца


Категория : Моята история / нашата история
photo

Откриването на библиотека *Христо Ботев* - Враца и спомените на първия директор Васил Харизанов

Спомените на първия директор Васил Милев Харизанов, записани от Калина Тодорова и Васко Врачовски през 2009 г. по повод 55-годишнината на библиотеката - видеоматериал в края на статията.

ИЗ ИСТОРИЯТА НА ОКРЪЖНА БИБЛИОТЕКА – ГР. ВРАЦА

ПЪРВА ЧАСТ: НАЧАЛОТО (1954-1963)

През 1954 г. с решение на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) в страната се откриват пет Окръжни библиотеки. Врачанската библиотека (де юре) започва съществуването си от 1 юли 1954 г., но официално е открита шест месеца по-късно, на 24 декември. Първостепенна задача на новосъздадената Окръжна народна библиотека (както се е наричала тогава) е да се утвърди, не само като нов културен институт в гр. Враца, а и като методически център и ръководител на библиотеките в окръга. Повече от десет години след откриването й, през 1965 г. със Заповед № 464 от 30-и май на ОНС гр. Враца библиотеката получава официалното си наименование “Христо Ботев”.

Величка Петрова Чолова (1 юни 1954 г.) и Донка Жикова Цонова (Гатева) (1 юли 1954 г.) са първите две щатни библиотекарки, които току-що са завършили библиотечния институт – София и са разпределени на работа в читалище „Развитие”. На 1 декември 1954 г. е назначен и първият уредник (директор) – Васил Милев Харизанов, завършил история в Софийския университет и специализирал библиотекознание и библиография при поф. Тодор Боров. Донка Жикова е определена за отдел „Обработка и каталози”, за методист - Величка Чолова, в „Справочен отдел” е Елиана Маленова. В отдела за обслужване на възрастни и деца са Мария Живкова и Лидия Таскова. Това е първият колектив.

Всяко начало е трудно, особено когато трябва „от нищо нещо” да се направи. Може би е силно казано, но за новосъздадената Окръжна народна библиотека все още не е намерена подходяща сграда, няма никакво обзавеждане, няма обособен самостоятелен наличен книжен фонд. Основните задачи, които стоят пред библиотеката през първата година от нейното самостоятелно съществуване (1955)  са по отношение на материалната база: намиране на самостоятелна сграда, обзавеждането й и организация на библиотечния фонд за разгръщане работата с читателите. Докато се решат тези проблеми, новоназначеният библиотечен колектив работи в библиотеката на читалище „Развитие” – „голяма, с традиции и активна работа с читателите”, пише в своите спомени Величка Хаджихристова.

Въпросът със сградата бил решен - Окръжна библиотека се пренася в частната къща на Гето Кръстев, която се намирала на мястото, където сега е бившата сграда на БЗНС на ул. „Софроний” в гр. Враца. Там били настанени и други общински служби и директорът Васил Харизанов полага много усилия за освобождаване на помещенията. Едва в края на годината е направена и пристройката, предназначена за книгохранилище. В това отношение помощ оказва отдел „Култура” съм Окръжен народен съвет – Враца. Библиотечното обзавеждане е скромно за нашите представи днес, но като начало са направени 6 двустранни и 8 едностранни стелажи, шкафове за вестниците и някои други мебели на стойност 21 000 лв., които за онова време доста натежали на бюджета на библиотеката. 

Дълъг и труден е пътят пред новосформирания библиотечен колектив, а основните задачи са няколко:

*В условията на утвърдената дългогодишна активна дейност на библиотеката при читалище „Развитие”, Окръжната народна библиотека трябва да стигне до все по-широк кръг читатели чрез усилено и повсеместно популяризиране на книгите от библиотечния фонд. 

*Привличане за помощ и съвместна работа с всички местни организации, Профсъюзите, Окръжния читалищен съюз и отдел „Просвета и култура”; Настоятелно търсене на методична помощ от Министерството на народната просвета и култура (МНПК) и Държавна библиотека „Васил Коларов” – гр. София (сега Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий").

*Квалификация и тясна специализация на библиотечните работници.

*Методическо ръководство на библиотеките в окръг Враца. По това време Врачански окръг включва Враца, Михайловград (днес Монтана) и Видин.

*Стопанско преустройство и разширяване на материалната база за организация на библиотечния фонд.

За реализиране на тези задачи се очертават следните основни направления в дейността на библиотеката:

Комплектуване. Обработка. Организация на книжните фондове и каталози. Както споменах по-горе, при своето създаване библиотеката няма самостоятелен книжен фонд, а отново през 1954 г. и най-вече през 1955 г. започва да комплектува фонда си чрез закупуване на книги, дарения и депозита от Държавна библиотека „Васил Коларов”. Тук е мястото да се отбележи изключителната заслуга на един от най-известните дейци на библиотечното дело в България, дългогодишният методист и зам.-директор на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий” Христо Хаджихристов, съпруг на методистката Величка Чолова. На него библиотеката дължи депозита, макар и частичен, който получава и до сега.

В първите години усилията на целия колектив са насочени към комплектуване и обработка на новите книги, тъй като в отдела работи само Донка Жикова. Съобразно указания на Държавна библиотека „Васил Коларов”, новосъздадените окръжни библиотеки трябва да обособят и поддържат 8 фонда – основен, подръчен, детски, справочен, фонд периодика, графика и нотни издания, библиотековедска сбирка и подвижен фонд за методическото подпомагане на библиотеките в окръга и за създаване на подвижни библиотеки. Поставено е начало на системата от каталози – азбучен и систематичен. Каталозите на детската литература са заглавен, азбучен, тематичен и картинен. Като обем работата в отдела е много, в помощ на Донка Жикова е директорът Васил Харизанов, който помага при обработката на графиката и периодиката и при класиране на книгите за Систематичния каталог. Елиана Маленова прави описанието на книгите за справочния фонд, а Николина Велчева – за подвижния и библиотековедски фонд.

През 1955 г. новонабавените печатни издания са 6872 т.; 1956 г. – 8007 т.; 1957 г. – 8952 т.; 1958 г. – 8254 т.; 1959 г. – 4721 т.; 1960 г. - 7913 т.; 1961 г. – 8552 т.; 1962 г. – 10727 т.; 1963 г. – 8675 т. Общо библиотечният фонд на библиотеката за периода 1954/1963 г. наброява 83955 т.

Индивидуална работа с читателите. Предоставената сграда за библиотеката е крайно неподходяща за по-пълно разгръщане не само на фондовете, а и за обслужване на читателите. Поради  липса на помещения, Заемната за деца и Заемната за възрастни е на едно и също място, което не позволява да се води диференцирана работа с отделните възрастови групи. Индивидуалната работа с читателя се свежда до следното:

1. Като основна задача пред работещите в отделите „Обслужване” е създаване навик у читателите да ползват и работят самостоятелно с каталозите и картотеките.

2. Помощ от библиотекаря при избор на подходяща книга за читателя поради това, че все още се работи на гише. Подготовката за въвеждане на свободен достъп до подръчния книжен фонд започва едва през 1959 г., но изцяло е осъществен от 20 август 1962 г. Тогава е открит свободният достъп до книгата за възрастни читатели.      

3. Едно от основните задължения е библиографското осведомяване на специалистите за новополучена литература по тяхната специалност. През разглеждания период от 10 години формите за информация са витрини с книги, устни и писмени справки, листовки, художествено изработени  плакати за излезли нови книги,  радиопредавания.

Опазване на книгите от читателите. Това винаги е било сериозен проблем в работата на библиотеките. Съществувал е тогава, съществува и сега – закъснения с месеци и години за връщане на взетите книги, „изгубване” на ценни заглавия, особено от учебниците за ВУЗ (получавани по депозит), които после трудно могат да се намерят за закупуване отново. През 1957 г. е направен опит да се координира дейността между двете големи библиотеки във Враца с изработване на съвместни списъци на закъснели читатели, на които не се дават нови книги, докато не върнат заетите преди това. 

Популяризиране на литературата от нейния фонд и работата на самата библиотека е следващото направление в дейността на Окръжна библиотека. През 1962 г. се появяват и първите публикации в местния вестник „Отечествен зов” за библиотечно-библиографски издания. Всички форми на културно-масова работа, които са провеждани, са все с тази цел - пропагандиране на обществено-политическата, естествено-научната, историческата, географската, краеведската, техническата и селскостопанска литература. За целта са организирани читателски конференции, колективни четения и обсъждания на книги, предшествани от радиопредавания, литературни вечери, витрини, изложби, библиографски прегледи, художествено изработени библиотечни плакати, листовки, вечери и утра на приказката, тематични детски сандъчета с литература и др. Непрекъснато се актуализира тематичната картотека, изработените препоръчителни списъци се разпространяват в окръга в помощ на другите библиотеки, подреждат се витрини, кътове, правят се различни по теми радиопредавания. Ефектът от провеждането на тези масови форми на работа е по-скоро възпитателен, но и допринася за увеличаване на новите читатели и книгораздаването.

Макар и все още непопулярна в първите години, краеведската литература и краеведската дейност на библиотеката от година на година се развиват и обогатяват. Краеведската картотека, началото на която е сложено през 1956 г., макар и непълна, е начална основа в помощ на читателите и на библиотекарите. През 1957 г. за първи път се поставя въпроса за краеведска библиография по отдели на знанието, която да се разработи съвместно с историческия музей и да се предостави на гражданите и в училищата не само в града, но и в окръга. Това би помогнало да се подобри работата с краеведската литература, а от там и стремежът на библиотеката освен методичен, да се превърне и в краеведски център за окръга. Подготовката за обособяване на краеведска сбирка започва през м. декември 1964 г., като най-напред е отправен призив към врачанската общественост за предаване на материали, свързани с историята на Враца и Врачанския край.  

От 29 март до 4 април 1955 г. за първи път в цялата страна се провежда Седмицата на детската книга и изкуствата за деца. В работата с децата през годините тя се утвърждава като традиция – правят се вечери на народното творчество, вечери на приказката, игри, литературни конкурси, срещи с писатели, радиопредавания, пътешествия и бал на детската книга, изготвят се листовки с литературни игри и викторини, традиционно се открива с „Утро на приказката”, следвано от среща с любими детски писатели.  През 1958 г., все поради липса на помещение, работата с децата намалява значително. Въпреки високата оценка, която се дава за работата с децата-читатели, трудностите в обслужването съществуват години наред. Този проблем е решен едва през 1961 г., когато е открит самостоятелен Детски отдел на първия етаж на частна сграда, намираща се зад РПУ на МВР.

Подвижни библиотеки. Те са организирани във връзка с популяризиране на книжния фонд, обхващане на по-голям брой читатели и специалисти и провеждане на масовите форми на работа с читателите. Обменният им фонд се движел между 60-80 т. През 1955 г. имало 8 подвижни библиотеки и 7 книгоразносвачи, в които работели активисти на Окръжна библиотека, преобладавали в пионерските лагери и почивните станции. Особено много са били изискванията за такива библиотеки в ТКЗС (Трудово-кооперативните земеделски стопанства). През следващите две години (1956-1957) от всички 33 подвижни библиотеки 11 са в ТКЗС. На активистите се оказвала методична помощ при раздаването и отчитането на читателите и литературата. Книгите редовно се подменяли на 2-3 месеца. Организирало се  съревнование за подвижните библиотеки през 1956 г. и първата половина на 1957 г.  През 1958 г. подвижните библиотеки и книгоразносвачи са 11; 1959/1960 г. – 21, книгоразносвачите на 18. Поради неефективно използване на подвижния фонд той е закрит през 1960 г., а книгите са включени в общия книжен фонд.

През второто полугодие на 1955 г. започва работата с книгопоща, която като начало има успех. Читателите са от Зверино, Роман, Вършец (Берковско), Кнежа и др. – предимно агрономи и лекари. Не всички читателски искания обаче са удовлетворявани, тъй като фондът на библиотеката е струпан на куп и понякога се вземат книги от други библиотеки, за да се изпращат търсените заглавия. Същата година се правят и първите опити за задочен абонамент. Поставя се и начало на Междубиблиотечна заемна служба (МЗС), при която се обменят книги с почти всички околийски и градски библиотеки, с някои селски и Държавна библиотека „Васил Коларов”.

Лятна читалня. През 1956 г. е организирана първата лятна читалня, която се посещавала предимно от деца и се намирала в двора на библиотеката. В нея се предлагали книги и периодични издания, които се ползвали на място и не се давали за в къщи. През 1957 г. тя е дооформена, като край нея е направена градина, поставено е електрическо осветление, постлана е с базалтови плочки, направени са циментови стълбички, които я свързват с малката градина. През летните месеци на площад „Хр. Ботев” е бил изложен художествено изработен плакат, който популяризирал работата й. 

Справочно-библиографска работа. В това направление е работила Елиана Маленова, която е отговаряла за организирането и провеждането и на културно-масовата работа. В помощ на читателите са създадени три картотеки – тематична, на рецензиите и на справките. Изготвят се тематични списъци, библиографски прегледи и рецензии на книги. Увеличен и обогатен е фондът с нови справочни издания. Изработени са и каталози на справочниците – служебен и систематичен читателски. През 1960 г. на библиотеката е възложено да се изготви пълна историческа библиография „Революционното движение във Врачански окръг”. Изработена е за 130 работни дни. Около нейното съставяне е създадена богата основа за пълна краеведска картотека и сбирка с над 1 500 фиша.

Методична дейност. Постановлението на МС № 167/17 юли 1957 г. „За библиотечното дело у нас” дава насоки за по-нататъшното развитие на библиотеките и библиографията и определя методическите задължения на окръжните библиотеки. С това се цели те да се превърнат в център за методическа помощ на околийските, градските и селски читалищни библиотеки. Една година по-рано, с Решение № 50/ от м. октомври 1956 г. на ИБ на ЦС на БПС, методическото ръководство на профсъюзните библиотеки се възлага на Окръжните библиотеки.

В условията на тогавашното административно-териториално деление на страната Врачанската Окръжна библиотека подпомага 8 околийски методически библиотеки, 3 градски читалищни, 12 селски читалищни, 2 профсъюзни и няколко училищни библиотеки. Методическата помощ е насочена главно към укрепването им,  консултация при комплектуване на фондовете съобразно профила им, отчисляване на морално остаряла и физически негодна за ползване литература. Оказвана е помощ на място при изработване на каталози и картотеки, при планиране и отчитане на работата на библиотеките. Организирали се прегледи на читалищните библиотеки в окръга. За обмен на добри практики през 1957 г. започва издаването на бюлетин, в който се отразява как отделните библиотеки работят с различните форми на културно-масова дейност. По-късно към него е присъединен и бюлетин за справочно-библиографската работа и работата с децата.  

Квалификация и преквалификация на библиотечните работници. В организираните 45-дневни курсове за библиотекари от окръга участвали с лекции специалисти от Окръжна библиотека. В началото семинарните занятия се провеждали във Враца по програма на Министерството на просветата и културата (МПК), а през следващите години всеки път в различни библиотеки в окръга. Най-добра роля играели окръжните семинари, провеждани в различни градове, обмяна на положителен опит и добри практики. В края на 1958 г. е организиран вечерен курс със завеждащите училищните библиотеки в града, проведен в рамките на 48 учебни часа. През 1962 г. за първи път библиотеката прави опит да се включи в провежданите квалифицирани мероприятия и научно-технически конференции, организирани от Окръжното ръководство на НТС. През есента на 1963 г. е приет нов план за квалификация, като в заниманията са включени и всички щатни библиотекари от гр. Враца.

Особено тежка за библиотечния колектив е 1958 г. След напускането на Васил Харизанов през 1957 г., библиотеката е повече от 3 месеца без директор. Новият директор Димитър Даскалов не познавал работата на библиотеката. Смущение в работата на колектива внася и продължителното настояване (повече от 5 месеца) библиотеката да се премести в друга сграда, крайно неудобна за нуждите й. Това принуждава колектива да отсрочи пълната проверка на книжния фонд и започва подготовка за това, едва когато се разбира, че няма да се мести. При това положение проверката се прави през септември, октомври и ноември, месеци най-богати на работа с читателите, което затруднява дейността на колектива. Трудна година за библиотеката е и 1959 г., останала без директор и методист, при четирима работници, двама от които без практически опит. От 1 април с. г. постъпват Калина Цветанова (Козарска) и Маргарита Димитрова Коцева (Андреева) – и двете с библиотечно образование. Изцяло подмененият библиотечен колектив незабавно престъпва към цялостна проверка на библиотечния фонд с оглед неговото предаване и приемане. Същинската библиотечна дейност започва през втората половина на м. юни.

Административно-стопанска дейност. Както многократно беше споменато, материалната база на библиотеката дълго време е била недостатъчна за разположението на фондовете и разгръщане на масовата работа с читателите. В една стая са се съвместявали по два отдела, липсвала е читалня, двете заемни за деца и възрастни са били в едно помещение. Стига се до положение, че за да се приберат натрупаните 12 хил. тома книги по пода, поради липса на място, са направени 9 стелажа в кабинета на директора, което го превърнало в книгохранилище, а отдел „Обработка” и „Справочен” са събрани в една стая. Въпреки че се прави надстройка на сградата и цялостен ремонт с библиотечно обзавеждане, освободени са всички заети до тогава стаи от други институции, разширената дейност на библиотеката съвсем не може да се задоволи с тези помещения. „Тази сграда може да служи вече само за един хубав детски отдел” – е констатацията в един от отчетните доклади.  „Авторитетът на библиотеката като културен институт бързо и още много би израснал ако библиотеката разполагаше с широко, удобно и на централно място помещение, където да може да се разгърне разностранно културно-масовата работа с децата, средношколците и да се предостави на читателите широка и удобна читалня, за да могат да използват и онова книжно богатство, което не бива да се изнася извън нея” – споделя през 1959 г. новоназначеният директор Димитър Даскалов.

За съжаление решаването на този проблем, макар и частично, става 35 години по-късно, чак през 1994 г. в сградата, където се помещава и сега (бившият Дом за политическа просвета). Тази сграда, макар и не строена специално за библиотека, дава възможност за сравнително добра организация на библиотечния фонд и обслужването на читателите.

Автори/Информатори:

Блага Атанасова - Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца

Истории от Враца