Георги Гетов и хор *Волна песен*

Понякога една песен започва тихо – с детски глас, с плахо поемане на дъх, с лекото движение на диригентската палка. А после се превръща в спомен, който остава в сърцето на един град.Такъв спомен е хор „Волна песен“.Такъв човек е Георги Гетов – музикантът, който събра детските гласове на Враца и ги превърна в хармония, радост и надежда.

   Роден е на 17 март 1930 г. във врачанското село Лиляче. Пътят му към музиката минава през Духовната семинария в Черепиш, Педагогическия институт във Враца и Музикалната академия в София, където усвоява диригентско майсторство. Но истинската му школа се оказват детските сърца – чисти, звучни и готови да запеят.Диригент, педагог и вдъхновител, той оставя светла и дълбока следа в културната памет на Враца.

През 1958 г., като завеждащ отдел „Художествено възпитание“ към Пионерския дом, Георги Гетов започва да търси млади гласове из всички врачански училища. Подбира деца от 7 до 16 години – не само по глас, но и по светлината в очите им, по онова артистично присъствие, което превръща песента в празник. Само за няколко месеца печели доверието и любовта им – с търпение, с музикалност и с онази бащинска доброта, която вдъхновява. Така се ражда детско-юношеския хор „Волна песен“, чийтодиригент и художествен ръководител е в продължение на петнадесет години. Състав, превърнал се в символ на детската музикална радост в града.

През годините неговата палка не просто задаваше ритъм. Тя учеше на обич към музиката, на дисциплина, на вдъхновение. Под нея израснаха поколения млади певци, чиито гласове отекнаха далеч отвъд границите на града. Хорът изнася над 450 концерта в страната и чужбина. Всеки концерт е истински празник – за децата на сцената и за хората в залата. Песни като „Татковина“, „Веселото барабанче“, „Сладкопойна чучулига“, „Питат ли ме де зората“, „Синигерова сватба“ и „Малки моми“ звучат отново и отново и се превръщат в обичана част от музикалната памет на поколения врачани. А репертоарът непрекъснато се обогатява с нови произведения.

    С неуморна енергия Гетов създава десетки ученически духови музики и музикални кабинети в училищата на града и окръга. През есента на 1961 г. поставя началото и на първия детски струнен оркестър с ръководител Пеко Тодоров. Подбрани са петнадесет от най-даровитите инструменталисти от музикалната школа към читалище „Развитие“. Сред тях изпъкват младите таланти Томислав Аспарухов, Милко Стоянов и Таня Стоянова.

На 1 декември 1961 г. врачанската публика преживява незабравима вечер – общ концерт на хора и оркестъра, в който участват 120 млади певци и инструменталисти. Сцената се превръща в море от музика и младост.

През 1962 г. започва и творческото приятелство с хор „Бодра смяна“, ръководен от Бончо Бочев. По същото време Георги Гетов дирижира и хора на Врачанската опера. „Волна песен“ се побратимява и с детската филхармония на Пионерския дом в Берлин – мост на музикално приятелство отвъд границите.Малките врачански хористи получават висока оценка и се утвърждават сред водещите детски хорове в страната. Пеят със самостоятелен концерт в зала „България“ и гостуват успешно в Германия, Чехия, Унгария и Украйна. Където и да отидат, носят със себе си чистия звън на българската детска песен.

На 16 декември 1973 г. Георги Гетов застава за последен път на диригентския пулт. В тържествения концерт отново звучат любимите песни – „Татковина“, „Веселото барабанче“, „Сладкопойна чучулига“, „Питат ли ме де зората“, „Синигерова сватба“, „Малки моми“. Залата избухва в бурни аплодисменти – благодарност към човека, който е научил толкова детски гласове да пеят с душа.

Само няколко седмици по-късно, на 8 януари 1974 г., Георги Гетов си отива от този свят. Но песента, която е създал, не стихва. Диригентската палка поема един от най-добрите му ученици – Томислав Аспарухов, който достойно продължава делото на своя учител.

През 1998 г., на 29 май, Георги Гетов е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Враца“ – признание за човека, който превърна детските гласове в гордост и музикална памет на града.

И днес, когато си спомним тези песни, сякаш отново чуваме чистия звън на хора и виждаме пред него фигурата на диригента – тих, вдъхновен, отдаден на музиката.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева - БТА