Животът на врачанина на страниците на врачанските хумористични вестници *Музевир Нюз* и *Веселяк*

Ако насочим вниманието си към специализираните издания за хумор и сатира по времето, когато младата българска демокрация беше вече навършила първите си седем годинки, наред с националните вестници „Стършел“, „ЧеТримата глупаци“, „Луд Труд“, „Пардон“, „Смях“, „200 вица“ и др., не можем да пропуснем и провинциалните такива и най-вече врачанския вестник „Музевир Нюз“, последван по-късно от  „Веселяк“, които бяха едно уникално явление. Уникално, защото единствени от провинциалните вестници за хумор и сатира излизаха редовно – всеки месец и защото излизаха години наред – „Музевир Нюз“ от август 1997 г. до март 2000 г. (общо 32 броя), а „Веселяк“ от юни 2000 до февруари 2010 г.(общо 115 броя). За да бъде възможно това заслугата беше изцяло на главния редактор на вестниците Кръстю Дамянов, който неуморно пишеше фейлетони, епиграми, хумористични стихотворения, събираше материали за печат (като „подвижна пощенска кутия“), отбираше текстовите материали за всеки брой (като понасяше и негациите за неотпечатаните) и непрекъснато обикаляше, търсеше и намираше спомоществователи за финансирането на броевете. Пръв помощник на бай Кръстю бе моя милост, като аз подбирах карикатурите за всеки брой, отговарях за илюстрациите, колажите, снимките, художествените шрифтове, графичното оформление и предпечатната подготовка на вестника. С всеки брой ставахме все по-добри, все по-обичани, все по-четени…

Ако трябва да сравня двата вестника, то мога да кажа, че „Мюзевир Нюз“ беше по-напорист, по-сатиричен, може би по-заядлив, неприличен и дори циничен, докато „Веселяк“ бе по-мек, незлоблив и интелигентно хумористичен. „Мюзевир Нюз“ си беше едно местно издание на местни творци, което нямаше големи претенции, докато „Веселяк“ вече имаше редовни сътрудници не само от цялата страна, но дори от чужбина – напр. Александър Петров от Беларус. „Мюзевир Нюз“ беше само едно книжно тяло, докато от бр. 19 (1999 г.) благодарение на Цветан Николов (компютри, в. „Шанс Експрес“) не получи достъп до Интернет и вече всеки брой можеше да се чете от всички желаещи по цял свят. „Веселяк“ още от бр. 3 влезе в Интернет. „Мюзевир Нюз“ се спонсорираше от мнозина дребни спомоществователи, приятели и познати, докато„Веселяк“ от бр. 88 (2007 г.) бе подпомаган вече и от Община Враца.

Вестник „Музевир Нюз“ (Издание на Смехотворна академия „Мюзевир“ – Враца)

Във вестник „Музевир Нюз“ с хумористични материали (епиграми, фейлетони, стихотворения) участваха Кръстю Дамянов, Соня Стоянова (негова дъщеря и изключително талантлива поетеса), Любомир Миролюбов (псевдоним на Красимир Кръстев), Цветан Дочев, Цвятко Младенов, Николай Дойнов, Иван Узунов, Ивайло Георгиев, Йонко Бонов, Димитър Марков, Сергей Трайков (в.“Стършел“) и др., а с карикатури Ивайло Никодимов, Драгомир Ненков, Аксин Илиев, Никодим Ненов, Иван Христов, Живко Донков, Иван Яков, Драгомир Цонков, Веселин Зидаров (Трявна), Росен Цонев, Иван Кошничарски, Петър Савчев и др. Първият брой на вестника излезе през август 1997 г. и когато излезе бр. 32 (март 2000 г.), на заседание на Смехотворна академия „Мюзевир“ – Враца (Петър Савчев, Веско Зехиров, Цветан Дочев, Николай Дойнов, Цвятко Младенов, Любомир Миролюбов, Иван Узунов) с Кръстю Дамянов изразихме желанието си за смяна на името на вестника, като неразбираемо за по-голяма част от читателите извън Враца, като неблагозвучно и носещо подчертано отрицателен смисъл, освен това апелирахме и за по-голяма творческа активност на колегите „академици“. Желанието ни се „сбъдна“. След като „тежки си думи продумахме“, с бай Кръстю се оказахме извън Академията и без вестник, защото колегите заявиха, че ще го издават и „от тая многотиражка ще направят вестник“ и „че ще ни сложат в малкото си джобче“ (на което отбелязах, че ще им е трудно, защото са по потници).Те издадоха още 2 или 3 броя на вестника, събраните пари свършиха и …

Вестник „Веселяк“ (Издание на Клуб на хумориста – Враца)

Останали без вестник и приятелски кръг с бай Кръстю си създадохме нов такъв, начело с Иван Яков и присъединилите се към нас „академици“ Цвятко Младенов и Л. Миролюбов. Регистрирахме Клуб на хумориста – Враца и започнахме издаването на нов вестник, който излезе през юни и чието забавяне се наложи поради разни неприятности от бившите ни колеги. Кръстник на новия вестник стана Цвятко Младенов, чието предложение най-много ни допадна. Главата на вестника бе направена от художника Никодим Ненов.

Във вестник „Веселяк“ с хумористични материали (фейлетони, епиграми, стихотворения) участваха Кръстю Дамянов, Соня Стоянова, Любомир Миролюбов, Цвятко Младенов, Николай Дойнов, Иван Узунов, Димитър Марков, Веско Лазаров, Сергей Трайков (София, в.“Стършел“), Цветко Маринов (Плевен), Веселин Зидаров (Трявна), Димитър Атанасов (Кубрат), Велимир Петров (Русе), Петър Марев (Хасково), Симеон Найденов (Своге), Живко Сотиров (Бургас), Цветан Алексиев (Пловдив), Коста Апостолов (Бургас), Динко Павлов (Бургас), Борис Бухчев (Бургас), Петър Ванчев (Хасково), Цветан Алексиев (Пловдив), Георги Тихолов (Кюстендил), Петър Краевски (Пловдив), Калин Калинов (Асеновград), Иван Северняшки (Бяла), Иван Коларов (София), Борислав Ганчев (Хисаря), Лидия Налбантова (Хасково), Турхан Расиев (Варна) и др., а с карикатури Ивайло Никодимов, Иван Яков, Виктор Борисов, Иван Кошничарски, Веселин Зидаров (Трявна), Владимир Маринов (София), Ивайло Цветков (София), Димитър Атанасов (Кубрат), Дечко Николов (Казанлък), Мирослав Божков (София), Александър Петров (Беларус) и др.

От материалите публикувани на страниците на вестника някои автори издадоха и отделни книги: Кръстю Дамянов „Разпети петък“ (2002) и „Щуро зеле“ (2005), Николай Дойнов „Аз съм“ (2004), Веско Лазаров „Люти лакърдии за благи врачани“(2004) и др. За съжаление през 2005 г. почина Любомир Миролюбов, през 2006 г. Виктор Борисов и Николай Дойнов, а през 2009 г. Цвятко Младенов и Иван Яков. Останахме само трима - Кръстю Дамянов, Иван Узунов и аз. Загубили верни другари и съмишленици, усещайки все по-осезателно как „Веселяк“ губи врачанския си корен и позволявайки на тъгата да измести усмивката през март 2010 г. нов брой не излезе… Бай Кръстю („най-усмихнатият човек на Враца“) почина през 2015 г., а Иван Узунов през 2021 г. Казват, че няма нищо по-лесно от това да разплачеш човек, трудното е да го разсмееш, и че – смехът е физиономия на ума. Те ни завещаха творби които да ни карат да се усмихваме, да се смеем, да се кикотим, но и да станем по-добри, по-човечни…

GAUDE LEGENS! (Радвай се, читателю!)

Информатори / Автори
Ивайло Никодимов