Северозапад


Театралната дейност в Лом след Освобождението (1878 - 1918 г.)


Категория : Моята история / нашата история
photo

Театралната дейност в Лом след Освобождението (1878 - 1918 г.)

„Ако ние, сенки леки,
сме дотегнали на всеки
помислете, че сте спали,
ний додето сме играли…“
Из „Сън в лятна нощ“.
У. Шекспир
Културната история на град Лом е дълбоко свързана с театралното дело в България. Няма и как да бъде друго, защото именно Лом е родното място на българския възрожденски театър. По инициатива на даскал Кръсто Пишурка през есента на 1856 г. в Лом е дадено първото българско представление „Многострадална Геновева“, а само няколко месеца по-късно и „Велизариева опера“. И макар ломчани да останали доволни от Мелпомена[1], то театрото не се понравило на ломските чорбаджии и османската власт, които виждали в него заплаха. И още преди да приключат страданията на Геновева, започнали страданията на Пишурка. Той бил арестуван и предупреден в никакъв случай да не се занимава повече с обществени работи. Театралната искра в Лом била задушена за близо четвърт век, за да се разпали отново с пълна сила непосредствено след Освобождението.
Освобождението на българския народ заварило Лом в неособено цветущо състояние. Тепърва трябвало да се наредят общинските работи, а културното развитие останало на по-заден план. Тук е редно да се отбележи, че старото читалище „Постоянство“ изживявало продължителен период на летаргия. За щастие това не продължило много дълго. Съвсем скоро Ломската гимназия иззела тази дейност от читалището и още в началото на 80-те години на XIX в. били дадени няколко театрални представления с благотворителна цел. Съществено съвземане в театралното дело настъпило след 1884 г., когато към новообразуваното читалище „Напредък“, което трябвало да замени „заспалото“ читалище на Пишурка, е създадено младежко дружество „Развитие“. Съставена е театрална комисия, чиято задача е да подготви пиеси. Изборът пада върху „Иванко“, „Княз Потемкин“ и „Зла жена“. Но липсата на подходящо помещение принуждава актьорите да изнасят постановките в една от класните стаи. Театралната традиция е продължена и през следващата година с трагедията „Стефан Караджа“, комедията на Войников – „Чорбаджия“, и др., като този път се включват и ученици. Но всичко това е прекъснало след обявяването на Сръбско-българската война.
За истински подем на театралното дело в града можем да говорим едва след 1886-1887 г., когато е възстановен най-старият стожер на народопросветата в Северозападна България – читалище „Постоянство“. По същото време е избрана нова театрална комисия в състав: С. Русинов, Н. Ралчов, Г. Йончов, Г. Цигов и Д. Коларов. Те били хората, които се грижели за избора на пиеси, за разпределяне на ролите и за всички останали задачи, които изниквали в процеса на работа. Именно тогава се стигнало до заключението, че читалищният салон е твърде неудобен за тази дейност и има спешна нужда от преустройство, както и от изработване на подходящи декори. Такива били направени, а новите, по-добри условия създали предпоставка за по-усърдна работа и по-голям зрителски интерес. През 1887 г. били дадени няколко представления, сред тях са: „Килия“ от Илия Христович, „Нова мода“ на Т. Х. Станчев, „Руска“ от Ив. Вазов. На следващата година е представена Войниковата „Велислава“ и още две пиеси, а до 1890 г. са дадени още пет. Много е трудно да се изредят всички онези артисти, които са взели участие в тези представления, защото не са запазени архивите на читалището. Но сред имената, които се помнят, са: М. Андреева, Ел. Шишманова, Р. Христова – Петрова, Чехларова, С. Петрова, Медарова, С. Табаков, Екатерина Табакова, Ал. Младенова, Ан. Василиева, Ел. Чакърова – Иванова, Д. Мишев, Р. Шишкова, Ел. Цанева – Алексиева, Д. Ралчев, Ф. Кирчева и др. Любопитно е да се спомене, че през 80-те години на XIX в. в ломските представления взема участие и Стефан Пишурка – син на първия театрал на Възрожденска България. През 1888 г. е изработен и уставът на читалище „Постоянство“. Театралните представления се разглеждат в глава XIV, където в 14 члена се разясняват задълженията на театралната комисия, актьорите, лицата, които не са членове на читалището, но участват в представленията, и др. Така например е определена парична глоба за нередовно явяване на репетиции и такава за отлагане на представлението по вина на един от актьорите. Пак от устава научаваме, че вече в постановките участват и ломчанки, на които „се отстъпват столове безплатно от последния ред на  I място.“[2] Интересен е и последният член 74., който гласи, че билети могат да се дадат на вересия, но ако не се платят, остават за сметка на продавача.
През периода 1890-1895 са дадени 12 различни представления, които са повтаряни многократно, но най-плодотворен за ломските театрали ще бъде сезона 1895-1896, като само тогава са дадени 21 постановки. Сред тях са комедиите: „Комарджията“, „Ще се самоубия“, „Зестра“, „Криворазбраната цивилизация“ и др. Трагедиите: „Емилия Галоти“, „Ромео и Жулиета“, „Смъртта на княз Потемкин“, „Клавиго“, „Саул“ и много други. Все по това време ломчани започват да се появяват в „Театралните хроники“ из периодичния печат. Така излизащият в Лом в-к „Демократ“ дава за представянето на „Хъшове“ през 1895 г. много положителни отзиви, както и градивни критики към актьорите. Няма да е излишно да се прочетат и част от спомените на един от актьорите по това време – Йордан Кирчев. Той споделя: „Бележките при репетиция се възприемаха със сърдечно желание за изправление. При нареждане и набавяне на декори, ние сами се служехме и си ги правехме. При набавяне на костюми – също така в по-голямата им част пак ние сами си ги набавяхме. При продаването на билетите сме разчитали най-много пак на нашия личен труд, като сме ходили от дюкян на дюкян да ги продаваме. Най-голяма трудност срещахме за намиране на женски роли… Най-важното беше това, че давахме услугите си не за слава, а от истинско съзнание за дълга. При тия толкова много неприятности и пречки, не помня да се е отлагало представление, а напротив, десетки са случаите, когато публиката още в салона иска повторение на пиесата. Работили сме и не сме скърбели, а напротив сме се въодушевлявали от идеята, че трудът ни ще се увенчае с успех, в което не сме се излъгали“.[3]  От този дълъг цитат се вижда с каква любов и чувство за дълг са работили ломските театрали през тези години. А за голямото желание, което са изпитвали за развитие на театралното дело в града, говори фактът, че на 1 юли 1896 г. е изпратено заявление до председателя на читалището от името на 12 ломски артисти, които искат да обособят самостоятелна театрална трупа. До нас не е достигнал отговорът на председателя, но липсата на трупа дава основание да сметнем, че идеята не е имала успех. Умишлено в спомените на Й. Кирчев бяха пропуснати някои пасажи. Наред с удоволствието от работата, той споделя и за условията, в които работят актьорите, а те са повече от неподходящи. „При идването ми в Лом, в града имаше едно старо здание, което служеше за театър. Неудобствата бяха извънредно големи… А най-голяма неприятност беше лошото време, защото вън преставаше да вали, а вътре продължаваше да капе.[4]  Вижда се при какви мъчни условия е трябвало да създават изкуство ломските ентусиасти. И наистина, читалището се помещавало във вехтата сграда на старото турско руждие. Въобще зданието е описано, „като стара постройка, едва не паднала, тя трябвало често да се поправя, заплашвайки всякога да се разруши.“[5] Това, разбира се, се забелязвало от всички. Трябва да се отбележи, че по това време Лом изживявал своя бурен икономически подем и все повече се превръщал в един красив европейски град, на когото не подхождало такъв салон. Затова в края на 90-те години на XIX в. се взело решение за построяване на сграда, специално предназначена за читалище, с удобен театрален салон, сцена, библиотека и т.н. И въобще цялата дейност на читалищното настоятелство до 1909 г. била насочена към реализиране на тази идея. През това време театралната дейност продължавала с пълна сила. Все по същото време започват да се включват и много нови, млади актьори, като някои от тях са: М. Бечев, Анг. Цанкова, Драганова, Ас. Илиев, Н. Попов, Обретин Манчев, А Попов, Кр. Партениев и др. Така до началото на новия век били представени девет постановки, а до 1904 г. цели 17 представления. Нуждата от нова читалищна сграда зреела все повече и повече и станала основна тема на разговор из ломското общество. Цялата енергия на читалищното настоятелство се концентрирала в тази посока. Затова след 1904 г. започва период на по-слаба театрална дейност, дори изключително слаба, защото през 1905 г. не е дадено нито едно представление, а за периода 1906-1908 г. са играни само три. Разбира се, че наред с новата читалищна сграда, настоятелството не забравило, че има нужда от нова, модерна сцена, нови декори и прочее. Не били жалени средства за удобството на ломските актьори и публика. За читалищната сцена било поръчано от чужбина специално газово осветление. Назначен е и осветител, който да отговаря за него. Изключителен шедьовър на театралното изкуство в Лом и България са били декорите и театралната завеса, изрисувани от чеха Адолф Квап. Важно е да се каже за последния, че един от най-добрите сценографи по това време в цяла Европа. Преди да дойде в България е работил в Петербург. Същият е рисувал и за Народния театър в София, Кюстендил и Свищов. Няма съмнение, че читалищните настоятели не се поколебали в избора му, макар и цената, която трябва да му заплатят, да е повече от 8% от разходите, които са похарчени за строителството на новата сграда. Така Адолф Квап бил нает срещу 8000 лева за изработка на завеса, декори, както и  различни уреди, които да създават разнообразни природни шумове – гръмотевици, вятър, дъжд и т.н. В договорката между Квап и настоятелството има интересен момент, който е любопитно да се знае. Художникът не се наемал да прави нищо, ако всеки ден не му било носено известно количество бира от местната пивоварна фабрика в града. Разбира се, че настоятелството се съгласило с нуждата на твореца. Високата цена си заслужавала! Под четката на Адолф Квап излезли прекрасни декори, под формата на различни архитектурни елементи, природни и градски пейзажи. Несъмнено най-красива била театралната завеса, която и днес може да се види в Исторически музей –Лом.
Наред с трескавата строителна дейност, ломските актьори се заели и с подготовка на пиесата „Иванко“ на Васил Друмев. Всичко трябвало да бъде на нивото, на което е новата читалищна сграда, а публиката не бивало да е ни най-малко разочарована. Приготовлението за пиесата също отнело много време. Били подготвени специални костюми и перуки, изработени в София, монтирали се цветни стъкла, които да придават необходимото настроение на сцената, въобще не били пестени средства. Целият този над десетилетен труд си заслужавал, защото на 22 ноември 1909 г. по най-тържествен начин била открита новата читалищна сграда. Това било едно от най-големите събития в Лом. Именно тогава за първи път се показали прекрасните декори, изработени Адолф Квап.[6] За успеха на ломските любители е показателен фактът, че до този момент най-доброто им представление е донесло приход под 350 лв., а след „Иванко“ в касата на читалището постъпили над 940 лв. Не бива да се подминава и фактът, че голяма част от средствата, употребени за строежа на читалищната сграда, са събрани чрез дарение от ломското общество.
През 1909 г. на новата ломска сцена са представени 5 постановки. Тук е нужно да се подчертае, че повечето от тези постановки от Освобождението до края на разглеждания период са давани по няколко пъти. Въобще в Лом кипяла изключителна театрална дейност, но не само това. Непосредствено след 1878 г. първата българска сцена в Лом била място, на което пристъпвали с почит множество пътуващи театрални трупи. Но след 1909 г. новата читалищна сграда станала притегателно място не само за любители, но и за професионални актьори. Всичко това няма как да не е радвало ломчани и читалищни настоятели. Споменатите успехи довели до създаването на една театрална дружба през 1910 г., която да служи доброволно на театралното дело. На 20 януари 1910 г. е приет и проектоуставът, който претърпява минимални изменения. Целта на дружеството е ясно определена – да изнася не само пиеси и концерти, но и да работи за квалифицирането на членовете си. Всичко това дава своите плодове. През 1910-1911 г. са дадени цели 18 представления. Изключителен успех за ломските актьори! Това наложило да се мисли за специалист-режисьор. Много скоро за такъв бил привлечен Т. Димитриев от Народния театър. Не само това, но последният се опитал отново да създаде професионален театър в Лом. По всичко личи, че искрицата, драсната от даскал Пишурка, много скоро ще избухне в истински театрален пламък, който ще бъде изместен единствено от пожара на наближаващите войни.
Началото на 1912 г. започнало с 4 представления на ломската сцена, а краят на годината – с обявяването на Балканската война. Всички сили на българския народ били вложени за освобождението на поробените братя от Македония и Беломорска Тракия. Българският войник показал чудеса от героизъм, но с настъпването на 1913 г. ломчани имали сили и енергия само за едно представление – „Отвъд“ от Антон Страшимиров, представено от учениците в педагогическото училище. Краят на Междусъюзническата война е печален за България. С него българите изживяват първата си национална катастрофа. Театралното дело в Лом е разстроено за дълго. Двете мирни години позволяват само едно представление през 1914 г. Началото на Първата световна война въвлича България в поредния военен конфликт в рамките на три години. Така през 1915 г. театърът изпада в летаргия, като през 1916 г. са дадени само две постановки. Следващата 1917 г. отново минава под знака на военни действия, множество жертви и лишения. За театър никой не мисли. В началото на 1918 г. са представени нови три пиеси и с това се слага краят на театралната дейност през годината.
Периодът между 1878-1918 г. е изключително динамичен за историята на театъра в Лом. Така в рамките на 40 години ломските театрали, започнали да творят в примитивна обстановка с редица лишения, успели да създадат един от най-модерните читалищни салони с прекрасни декори, завеса, костюми и прочее. Въобще големи били постиженията на ломчани. През разглеждания период били дадени над 111 постановки, като някои от тях били представяни многократно.[7] Но всичко това било спряно от трите последователни войни, които задълго разстроили икономиката и културната дейност в България.
 
Използвана литература:
  • Апостолов, П. Театралното дело в Лом. – В: 100 години културен живот в гр. Лом. София, 1967
  • Божинов, В. 150 години Ломски драматичен театър. Лом, 2009
  • Гаврилов, П. Декоративно оформление на спектаклите. – В: 100 години културен живот в гр. Лом. София, 1967
  • Минков, Цв. Ломското читалище след освобождението. – В: Юбилеен сборник 1856-1826. Лом, 1927
  • ДА- Монтана, фонд № 427К, оп.1
  • Личен архив
 
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗОБРАЖЕНИЯТА
  1.  Театралната завеса, изрисувана от Адолф Квап. Снимката е от фейсбук страницата на НЧ „Постоянство“ 1856.
  1. Новата сграда на читалище „Постоянство“ - Лом. Около 1918 г. Личен архив
 
[1] Муза на трагедията.
[2] Устав на Ломското гражданско читалище „Постоянство“ – 1888г. – В: 100 години културен живот в гр. Лом. София, 1967, с.311-312
[3] Минков, Цв. Ломското читалище след Освобождението – В: Юбилеен сборник 1856-1926. Лом, 1927, с.52-53
[4] Минков, Цв. Ломското читалище след Освобождението – В: Юбилеен сборник 1856-1926. Лом, 1927, с.52-53
[5] Минков, Цв. Ломското читалище след Освобождението – В: Юбилеен сборник 1856-1926. Лом, 1927, с.56-57
[6] Театралната завеса била готова на 05.02.1910 г.
[7]  Пълен списък на представленията, за които се знае, че са представени в периода, може да се намери в юбилейния сборник – 100 години културен живот в гр. Лом,  София, 1967, с.317-321

Информатори / Автори
Александър Александров
Пътища към новото време - Градската и селската култура в модерна следосвобожденска България, 2020
Споделяне

Истории от Северозапад

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa