Разраб...
Гергана Конова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019
Наследство
Пчелите – традиционният и модерният лечител
Категория : Вярвания и традиции / песни
Пчелите – традиционният и модерният лечител
Разработката (с ръководител историка Филипка Цанова) проследява накратко историята на пчеларството, дейността на пчеларските дружества във Врачанско през 30-те години на XX век и приложението на пчелните продукти в народната медицина.
1. Кратка историческа справка за пчеларството по българските земи и Врачанско
Пчеларството е един от най-древните занаяти. Той се появава, когато човечеството преминава към уседнал начин на живот, с възникването на земеделието. Според историците, за българските земи, покрити с медодайна растителност, гори и с много реки, това се случва още през VII хил. пр. Хр. Известно е, че традиции и опит в добиването на пчелни продукти са имали траките, славяните и древните българи. Историческите извори – домашни и чужди, дават основание да се приеме, че пчеларството продължава да заема важно място в стопанската дейност на Средновековна България, в това число и на Врачанско. В оживената търговия с Генуа, Венеция, Дубровник и Византия, между стоките, които се изнасяли, имало големи количества мед и восък. В генуезки сметководни книги от XIII в. българският мед, който се отличавал със своето качество е наречен „цера Загоре“. Пчеларството е част от поминъка на българското население и в годините на османското владичество. Турските данъчни регистри отбелязват броя на пчелините в населените места и данъка, който се заплаща върху тях. В един такъв регистър от 1725 г. са записани селата Вировско и Горна Бешовица от Врачанската кааза с кошерите, които трябва да платят като десятък. Търговската дейност на заможната врачанска фамилия Хаджитошеви пряко спомагала за развитието на пчеларството през Възраждането. След артикулите в търговско-събирателната дейност на х. Тошо Ценов и неговите синове присъстват пчелният мед и восък. През 1812 г. Димитраки Хаджитошев закупил от Врачанските села 8000 оки мед, факт, който е показателен за развитието на пчеларството в нашия край.
След Освобождението развитието на пчеларството получава мощен стимул. Държавата чрез закони и различи политики създава необходимите условия за това. Появят се пчеларски дружества. През 1889 г. е създадена първата пчеларска кооперативна централа „Нектаръ“, излиза и първият специализиран вестник „Пчела“, превежда се специализирана литература. След 1944 г. настъпват промени, които засягат всички отрасли на стопанството.
Данни за състоянието на пчеларството днес се откриват в ежегодните статистики, които Министерството на земеделието, горите и храните публикува на сайта си. Въз основа на тях, може да се констатира, че област Враца заема едно добро място в развитието на този орасъл на селското стопанство. Това, което цифрите не могат да разкрият, са проблемите, пред които са изправени пчеларите. Според Иван Палушев, председател на пчеларско дружество „Липа“ във Враца, те са свързани с нелоялната конкуренция, вноса на евтин мед от Украйна, липсата на държавна политика за подпомагане на пчеларите и не на последно място използването на пестициди в селското стопанство, което води до масово отравяне на пчелите. Последното поставя сериозен екологичен проблем, защото растенията се нуждаят от пчелите, за да бъдат опрашени и ако това не се случва, просто няма да има с какво да се храним. Според една мисъл на Айнщайн „Ако изчезнат пчелите от земята, на човечеството му остава да живее не повече от 4 години“.
2. Пчеларските дружества във Врачанско 30-те–40-те години на ХХ век, според архивните документи.
Състоянето на пчеларството във Врачанския край през 30-те и началото на 40-те години на XX век може да бъде проследено чрез архивните материали на две пчеларски дружества – „Медъ“ и „Акация“, които се съхраняват в Държавен архив – Враца. Надлежнно водените протоколни и квитанционни книги, както и запазената кореспонденция, дават информация за числеността на дружествата и тяхната дейност, за броя на кошерите и проблемите, които пчеларите са имали.
Дружество „Медъ“ с. Бързина, Оряховска околия е учредено на 22 февруари 1933 г. от 19 човека на възраст между 20 и 53 години. Дружество „Акация“ с. Алтимир е основано на 25 февруари 1934 г. от 17 ентусиасти и е утвърдено с писмо на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Ораганизацията и дейността на дружествата е регламентирана от устав, приет на учредителните им събрания. Като цел те си поставят разпространение и модернизиране на пчеларството в населеното място. В организационно отношение дружествата имат председател, Управителен съвет и секретар-касиер. Според запазените протоколни книги на двете дружества, в началото на всяка година се свикват редовни събрания, на които се отчитат дейността през предходната година, приходите и направените разходи, приема се бюджет за новата година. Прави впечатление, че основният приход на дружествата е от членски внос, който членове им са задължени да плащат, съвсем малка част идват от „случайни постъпления“. В графа „Разходи“ най- често са планирани средства за закупуване на канцеларски материали, специализирана литература за библиотеката и пчеларски инвентар. Дружество „Медъ“ е отделяло средства за поддръжка на общ пчелин и центрофужене на меда. Изразходването на средствата и тяхната правомерност са проверявани ежегодно от контролни комисии, а резултатите от проверката надлежно са описани в ревизионни актове.
Социалният състав на членовете на двете пчеларски дружества е разнообразен, сред тях има свещеници, учители, занаятчии и хора с други професии. Според запазените документи през 1937–1940 г. броят на членовете се променя, но се запазва тенденцията към увеличаване. Увеличава се и броят на кошерите.
Интересно е да се отбележи и държавната политика през 30-те години и 40- те години на ХХ век по отношение на пчеларството. В много протоколи, писма и разписки на дружествата „Медъ“ и „Акация“ се споменава за организирано закупуване на безакцизна захар, чието транспортиране е с намалени такси. Тя се отпускала само на организирани в дружества пчелари, които поради различни причини, най-вече климатични, не са добивали мед през предходната година.
Освен организационна дейност, пчеларските дружества провеждат образователна и просветна дейност. Тя е насочена, както към пчеларите – с цел да се повишат техните практични знания, така и към широката общественост, за да се популяризират пчелните продукти, техните здравословни и целебни качества. С писмо от януари 1936 г., запазено в архива на „Акация“, Оряховското агрономство приканва председателите на пчеларските дружества да организират агитационна пчеларска седмица. По традиция тя се провеждала в дните около 10 февруари, когато християнската църква чества св. Харалампий, празник на пчеларите. Препоръчва се да се проведе широка агитация, да се организират „забавления“, децата да разучат пиеса и стихотворения и така „да се насърчи пчеларството и консумацията на меда, като много полезна и лечебна храна“. В друго писмо от 28 февруари 1936 г., отново от архива на дружество „Акация“, се съобщава за организиране на областна конференция във Враца. Представени са главните теми, които ще бъдат дискутирани, както и целите на самото събиране: сплотяване на все още разпокъсаните пчеларски организации и възможност за взаимопомощ и научаване на полезни техники и информация, свързани със занаята. За да се насърчи присъствието на повече хора, са осигурени спални помещения за всички, а пътуването по БДЖ е с намалени цени.
Прочита на архивните единици на двете дружества очертава още една тенденция в развитието на пчеларството, а именно неговата модернизация. Отбелязва се стремеж към замяна на старите, примитивни кошери, наричани тръвни с новите и по-модерни „Дадан – Блат“.
Стари кошери – „тръвни“Първите са най-близки до естествените жилища на пчелите, но вторите дават възможност за намеса в живота на пчелното семейство и съответно повишаване на добивите на мед. Увеличава се, макар и не драстично броят на пчеларския инвентар – центрофуги, пушилки и др.
Дори и да не са пълни архивните материали, дават сравнително подробна информация за дейността на дружествата „Медъ“ и „Акация“, както и за резултатите от нея. Разбира се отбелязани са и затрудненията. В годишния отчет за 1940 г. на дружество „Акация“ е отбелязано, че то има нужда от оземляване за обзавеждане на общ пчелин и залесяването му с акация. Подобна идея е имало и дружеството в с. Бързина. Още през 1936 г. то взема решение да се обърне към Рогозенския общински съвет, за да отпусне 100 дка общински земи за общ пчелин и към Оряховското агрономство и земеделското училище в Хайредин, за да посочат подходящото землище. Две години по-късно дружеството отново взема решение да се обзаведе общ пчелин и дори предлага селото да бъде обявено за пчеларско. От документите не става ясно дали тази идея е реализирана, но все пак това би било значимо събитие, за което несъмнено щеше да има запазен архивен документ.
Няма информация за съдбата на двете дружества и след 1944 г. Вероятно те също са засегнати от промените, които новата власт налага.
3. Пчелните продукти и тяхното използване в традиционната медицина
Лечебните и хранителни свойства на пчелните продукти: мед, пчелен прашещ, пчелно млечице, прополис, пчелен восък, пчелна отрова са познати от дълбока древност и намират широко приложение, както в народната, така и в съвременната медицина.
Медът е най-широко разпространения и използван пчелен продукт. Той е пълен с витамини, минерали и ензими и действа като естествен стимулант на имунната система, помага по-лесно да се справим с настинките и грипа. Медотерапията се използва в борбата с болести на дихателната, сърдечно-съдовата, храносмилателната, опорно-двигателната, отделителната и дори половата система. Всеки отделен вид има своите специфични лечебни свойства: медът от лавандула помага при кашлица и болно гърло, този от мащерка усилва храносмилането, липовият облекчава стомашните болки, предотвратява пристъпите на мигрена, особено полезен е при простудни заболявания, както и при туберколоза, бронхиална астма, нервна възбуда и катари на дихателните пътища. Елховият мед има благоприятно действие върху дихателната система, този от акация действа успокояващо, медът от див кестен повишава кръвното налягане, а този от питомен има силно изразено противобактериални свойства и помага при болести на простата и сърдечно-съдовата система. Ментоловият мед има болкоуспокояващо, тонизиращо и кръвоспиращо действие, слънчогледовият дава добър ефект при бронхити и стомашни заболявания, този от детелина се използва при генекологични заболявания, хемороиди и астения, а този от елда съдържа много желязо – полезен е при анемия и загуба на кръв.
За лечение на язва може да се използва следната изпитана и с доказан ефект рецепта, споделена от моя роднина. 25 зелени орехчета се заливат с 1 кг. ракия, затварят се в тъмен съд и се оставят да престоят 40 дни. След това се добавя 1 кг. мед, изчаква се 2-3 дни, за да се разтопи меда. Приема се по 1 супена лъжица всяка сутрин на гладно.
Във вестник „Пчеларска обнова“ от 1934 г., част от архива на врачанските пчеларски дружества, е публикувана кратка бележка за свойсвата на меда при лечение на запек. Препоръчва се при подобен проблем всяка сутрин на гладно да се взема по 1 супена лъжица мед, разтворен в хладка вода. При хроничен запек ефективно действие има смес от мед и счукани на дребно бадеми, която се приема 1-2 пъти на ден по 1 супена лъжица. Познат, с когото разговарях, проучвайки приложението на меда в народната медицина, сподели, че в продължение на два месеца приемал лъжица с мед в студена вода три пъти на ден и излекувал стомашен гастрит.
Все още, широко се използва практиката при ангина болните сливици да се натъркват с мед и сода бикарбонат. Всички знаят, че топъл билков чай с лимон, подсладен с мед има благопроятно въздействие при настинка и грип. Укрепващо въздействие върху имунната и сърдечно- съдовата система има 1 лъжица мед с настърган лимон или ябълка, която се взема всяка сутрин на гладно. За успокояване на нервната система и при безсъние се препоръчва вечер преди лягане да се пие по 1 чаена чаша мляко или чай от маточина, с разтворена в него лъжица мед. Старите хора препоръчват при кашлица да се намаже хартия или вестик с мед, този компрес да се сложи на гърдите и така да стои цяла нощ. Това се повтаря няколко дни. Особено разпространени в миналото са били рецептите за лечение на бронхит с отвара от мед и лук или сок от черна ряпа и мед. Медът се е използвал и за лечение на афти и гъбички в устата на малките бебета.
В миналото, а и сега, все още някои по-възрастни хора, използват меда за лечение на болки на опорно-двигателната система. При шипове се е използвал мexлeм, приготвен oт 4 cyпeни лъжици мopcкa coл, 3 cyпeни лъжици нacтъpгaн дoмaшeн caпyн, 3 cyпeни лъжици мeд и 1 cyпeнa лъжицa cвинcкa мac. С него се прави превръзка, която ce cвaля cлeд 2 дни. Пoчивa ce 2 дeнa и лeчeниeтo пpoдължaвa пo cъщия нaчин.
Интересно е да се отбележи, че медът играе голяма роля, както в народната медицина, така и в народните поверия и обичаи. „Медът и маслото“ са своеобразно традиционно пожелание за добър и сладък живот, затова младоженците се захранват с мед.2 С мед мажела нявястата прага на дома на свекърва си, когато се върнела от венчавката. В някои краища на България, на Бабинден, бабите мажели децата, на които са бабували с мед и масло и им залепяли бяла вълна на брадата с наричането „ да ги обичат като меда, да се множат като просото и като бялата къделя да побелеят и остареят“. На празника на „Св. Харалампий“ рано сутринта стопанките изпичали специален хляб и кравайчета, намазани с мед. Вземали паничка мед, заедно с хляба и кравайчетата ги отнасяли в църквата за освещаване. От този мед запазвали за цяр през годината. С него лекували обриви, шарка, рани по тялото, намазвали челата на децата, за да не се разболяват. Кравайчетата раздавали „за чумата“. Цани Гинчев в книгата си „Нещо по Българската народната медицина“ отбелязва, че „медът има в народа свещено значение и служи за забрана на злото“.
Пчелната отрова е използвана с лечебна цел в продължение на хилядолетия. От една пчела може да се получи около половин милиграм пчелна отрова. Тя има изключително действие върху сърдечно-съдовата и нервната система. Има ефективно въздействие при лечението на ревматоидни заболявания. В списание „Пчела“ от 1936 г., печатен орган на пчеларско дружество „Нектар“, е поместена бележка със заглавие „Пчелната отрова като лек“. В нея, Йордан Курдов от Хасково споделя своя опит в лечението с пчелна отрова. „Хваща се е една пчела за крилата и се поставя на болното място, понатисва се малко и се чака да забоде жилото си. След това пчелата се оставя да хвръкне, хваща се втора и трета пчела, след което болното място се закрива. Ако на следния ден болките не са преминали, след 2-3 дни се поставят още 3 пчели и болките спират“4. Явно тази практика е била широко разпространена и в нашия край, защото подобен начин на лечение на ставни болки ни описа един от пчеларите, с когото разговарях.
Отдавна е известно и лечебното действие на пчелния прашец, който е богат на биоактивни съединения, белтъчини, мастни киселини, витамините А, В, D и Е, както и на важни микро- и макроелементи като калций, фосфор, магнезий, калий, цинк, желязо, мед и селен. Този комплексен състав го превръща в един от най-здравословните био продукти, определян и като суперхрана. Още в миналото той се е използвал за засилване на имунната система, лечение на безплодие, регулиране на функциите на стомашно-чревния тракт, стимулиране на мозъчната и нервната дейност и др.
Прополисът, известен под името пчелен клей, има изключителни антибактериални свойства, той е естественият природен антибиотик. Притежава изразено антибиотично действие към много и различни организми, като вируси, гъбички и бактерии. Смученето на късче прополис 2-3 пъти дневно помага при ангина. До наши дни са достигнали много рецепти от народната медицина с прополис и клеева тинктура за лечение на синузит, рани, бронхит, хрема, възпаления на очите и ушите, кожни заболявания и др.
Пчелният восък също има широко приложение в народната медицина. В недалечното минало от него са правили т.нар. мушами – топли восъчни компреси, които се използвали при простуди, възпалителни заболявания на мускулите, сухожилията и нервите, при бронхити, травматични заболявания и др. В домашни условия може да се приготви мехлем за рани от пчелен восък. За целта на водна баня се смесват пчелен восък и брашно в съотношение 1:1. С получената смес се намазва и се превръзва болното място. За подсилване на имунната система и като лекарство срещу грип се препоръчват восъчни инхалации с парите на 20 г разтопен на водна баня пчелен восък.
Подобно на другите пчелни продукти и пчелното млечице има голямо лечебното въздействие върху човешкия организъм. Подобрява общия тонус, увеличава количеството на хемоглобина в кръвта, подобрява обмяната на веществата, влияе положително върху храненето на сърцето. Намира успешно приложение при лекуване редица болести.
От изложеното дотук става ясно, че пчелите са едни от първите същества, които човекът е приобщил към себе си, заради ценните продукти, които дават – мед, восък, прополис, пчелна отрова. През хилядолетното развитие на човечеството тези продукти, заради своето съдържание и качества, неизменно са присъствали в народната медицина, като средство за превенция и лечение на редица заболявания. Някои от рецептите на нашите баби са надживели времето и продължават, макар и все по-рядко, да се прилагат и днес, като алтернатива на съвременната медицина. Пчелните продукти имат доказано лечебно действие. Въпреки това, те могат да бъдат и алергени и трябва да се използват само, ако човек е сигурен, че не е алергичен към тях. Пчелните продукти са в основата на много фармацевтични и козметични продукти.
1. Кратка историческа справка за пчеларството по българските земи и Врачанско
Пчеларството е един от най-древните занаяти. Той се появава, когато човечеството преминава към уседнал начин на живот, с възникването на земеделието. Според историците, за българските земи, покрити с медодайна растителност, гори и с много реки, това се случва още през VII хил. пр. Хр. Известно е, че традиции и опит в добиването на пчелни продукти са имали траките, славяните и древните българи. Историческите извори – домашни и чужди, дават основание да се приеме, че пчеларството продължава да заема важно място в стопанската дейност на Средновековна България, в това число и на Врачанско. В оживената търговия с Генуа, Венеция, Дубровник и Византия, между стоките, които се изнасяли, имало големи количества мед и восък. В генуезки сметководни книги от XIII в. българският мед, който се отличавал със своето качество е наречен „цера Загоре“. Пчеларството е част от поминъка на българското население и в годините на османското владичество. Турските данъчни регистри отбелязват броя на пчелините в населените места и данъка, който се заплаща върху тях. В един такъв регистър от 1725 г. са записани селата Вировско и Горна Бешовица от Врачанската кааза с кошерите, които трябва да платят като десятък. Търговската дейност на заможната врачанска фамилия Хаджитошеви пряко спомагала за развитието на пчеларството през Възраждането. След артикулите в търговско-събирателната дейност на х. Тошо Ценов и неговите синове присъстват пчелният мед и восък. През 1812 г. Димитраки Хаджитошев закупил от Врачанските села 8000 оки мед, факт, който е показателен за развитието на пчеларството в нашия край.
След Освобождението развитието на пчеларството получава мощен стимул. Държавата чрез закони и различи политики създава необходимите условия за това. Появят се пчеларски дружества. През 1889 г. е създадена първата пчеларска кооперативна централа „Нектаръ“, излиза и първият специализиран вестник „Пчела“, превежда се специализирана литература. След 1944 г. настъпват промени, които засягат всички отрасли на стопанството.
Данни за състоянието на пчеларството днес се откриват в ежегодните статистики, които Министерството на земеделието, горите и храните публикува на сайта си. Въз основа на тях, може да се констатира, че област Враца заема едно добро място в развитието на този орасъл на селското стопанство. Това, което цифрите не могат да разкрият, са проблемите, пред които са изправени пчеларите. Според Иван Палушев, председател на пчеларско дружество „Липа“ във Враца, те са свързани с нелоялната конкуренция, вноса на евтин мед от Украйна, липсата на държавна политика за подпомагане на пчеларите и не на последно място използването на пестициди в селското стопанство, което води до масово отравяне на пчелите. Последното поставя сериозен екологичен проблем, защото растенията се нуждаят от пчелите, за да бъдат опрашени и ако това не се случва, просто няма да има с какво да се храним. Според една мисъл на Айнщайн „Ако изчезнат пчелите от земята, на човечеството му остава да живее не повече от 4 години“.
2. Пчеларските дружества във Врачанско 30-те–40-те години на ХХ век, според архивните документи.
Състоянето на пчеларството във Врачанския край през 30-те и началото на 40-те години на XX век може да бъде проследено чрез архивните материали на две пчеларски дружества – „Медъ“ и „Акация“, които се съхраняват в Държавен архив – Враца. Надлежнно водените протоколни и квитанционни книги, както и запазената кореспонденция, дават информация за числеността на дружествата и тяхната дейност, за броя на кошерите и проблемите, които пчеларите са имали.
Дружество „Медъ“ с. Бързина, Оряховска околия е учредено на 22 февруари 1933 г. от 19 човека на възраст между 20 и 53 години. Дружество „Акация“ с. Алтимир е основано на 25 февруари 1934 г. от 17 ентусиасти и е утвърдено с писмо на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Ораганизацията и дейността на дружествата е регламентирана от устав, приет на учредителните им събрания. Като цел те си поставят разпространение и модернизиране на пчеларството в населеното място. В организационно отношение дружествата имат председател, Управителен съвет и секретар-касиер. Според запазените протоколни книги на двете дружества, в началото на всяка година се свикват редовни събрания, на които се отчитат дейността през предходната година, приходите и направените разходи, приема се бюджет за новата година. Прави впечатление, че основният приход на дружествата е от членски внос, който членове им са задължени да плащат, съвсем малка част идват от „случайни постъпления“. В графа „Разходи“ най- често са планирани средства за закупуване на канцеларски материали, специализирана литература за библиотеката и пчеларски инвентар. Дружество „Медъ“ е отделяло средства за поддръжка на общ пчелин и центрофужене на меда. Изразходването на средствата и тяхната правомерност са проверявани ежегодно от контролни комисии, а резултатите от проверката надлежно са описани в ревизионни актове.
Социалният състав на членовете на двете пчеларски дружества е разнообразен, сред тях има свещеници, учители, занаятчии и хора с други професии. Според запазените документи през 1937–1940 г. броят на членовете се променя, но се запазва тенденцията към увеличаване. Увеличава се и броят на кошерите.
Интересно е да се отбележи и държавната политика през 30-те години и 40- те години на ХХ век по отношение на пчеларството. В много протоколи, писма и разписки на дружествата „Медъ“ и „Акация“ се споменава за организирано закупуване на безакцизна захар, чието транспортиране е с намалени такси. Тя се отпускала само на организирани в дружества пчелари, които поради различни причини, най-вече климатични, не са добивали мед през предходната година.
Освен организационна дейност, пчеларските дружества провеждат образователна и просветна дейност. Тя е насочена, както към пчеларите – с цел да се повишат техните практични знания, така и към широката общественост, за да се популяризират пчелните продукти, техните здравословни и целебни качества. С писмо от януари 1936 г., запазено в архива на „Акация“, Оряховското агрономство приканва председателите на пчеларските дружества да организират агитационна пчеларска седмица. По традиция тя се провеждала в дните около 10 февруари, когато християнската църква чества св. Харалампий, празник на пчеларите. Препоръчва се да се проведе широка агитация, да се организират „забавления“, децата да разучат пиеса и стихотворения и така „да се насърчи пчеларството и консумацията на меда, като много полезна и лечебна храна“. В друго писмо от 28 февруари 1936 г., отново от архива на дружество „Акация“, се съобщава за организиране на областна конференция във Враца. Представени са главните теми, които ще бъдат дискутирани, както и целите на самото събиране: сплотяване на все още разпокъсаните пчеларски организации и възможност за взаимопомощ и научаване на полезни техники и информация, свързани със занаята. За да се насърчи присъствието на повече хора, са осигурени спални помещения за всички, а пътуването по БДЖ е с намалени цени.
Прочита на архивните единици на двете дружества очертава още една тенденция в развитието на пчеларството, а именно неговата модернизация. Отбелязва се стремеж към замяна на старите, примитивни кошери, наричани тръвни с новите и по-модерни „Дадан – Блат“.
Стари кошери – „тръвни“Първите са най-близки до естествените жилища на пчелите, но вторите дават възможност за намеса в живота на пчелното семейство и съответно повишаване на добивите на мед. Увеличава се, макар и не драстично броят на пчеларския инвентар – центрофуги, пушилки и др.
Дори и да не са пълни архивните материали, дават сравнително подробна информация за дейността на дружествата „Медъ“ и „Акация“, както и за резултатите от нея. Разбира се отбелязани са и затрудненията. В годишния отчет за 1940 г. на дружество „Акация“ е отбелязано, че то има нужда от оземляване за обзавеждане на общ пчелин и залесяването му с акация. Подобна идея е имало и дружеството в с. Бързина. Още през 1936 г. то взема решение да се обърне към Рогозенския общински съвет, за да отпусне 100 дка общински земи за общ пчелин и към Оряховското агрономство и земеделското училище в Хайредин, за да посочат подходящото землище. Две години по-късно дружеството отново взема решение да се обзаведе общ пчелин и дори предлага селото да бъде обявено за пчеларско. От документите не става ясно дали тази идея е реализирана, но все пак това би било значимо събитие, за което несъмнено щеше да има запазен архивен документ.
Няма информация за съдбата на двете дружества и след 1944 г. Вероятно те също са засегнати от промените, които новата власт налага.
3. Пчелните продукти и тяхното използване в традиционната медицина
Лечебните и хранителни свойства на пчелните продукти: мед, пчелен прашещ, пчелно млечице, прополис, пчелен восък, пчелна отрова са познати от дълбока древност и намират широко приложение, както в народната, така и в съвременната медицина.
Медът е най-широко разпространения и използван пчелен продукт. Той е пълен с витамини, минерали и ензими и действа като естествен стимулант на имунната система, помага по-лесно да се справим с настинките и грипа. Медотерапията се използва в борбата с болести на дихателната, сърдечно-съдовата, храносмилателната, опорно-двигателната, отделителната и дори половата система. Всеки отделен вид има своите специфични лечебни свойства: медът от лавандула помага при кашлица и болно гърло, този от мащерка усилва храносмилането, липовият облекчава стомашните болки, предотвратява пристъпите на мигрена, особено полезен е при простудни заболявания, както и при туберколоза, бронхиална астма, нервна възбуда и катари на дихателните пътища. Елховият мед има благоприятно действие върху дихателната система, този от акация действа успокояващо, медът от див кестен повишава кръвното налягане, а този от питомен има силно изразено противобактериални свойства и помага при болести на простата и сърдечно-съдовата система. Ментоловият мед има болкоуспокояващо, тонизиращо и кръвоспиращо действие, слънчогледовият дава добър ефект при бронхити и стомашни заболявания, този от детелина се използва при генекологични заболявания, хемороиди и астения, а този от елда съдържа много желязо – полезен е при анемия и загуба на кръв.
За лечение на язва може да се използва следната изпитана и с доказан ефект рецепта, споделена от моя роднина. 25 зелени орехчета се заливат с 1 кг. ракия, затварят се в тъмен съд и се оставят да престоят 40 дни. След това се добавя 1 кг. мед, изчаква се 2-3 дни, за да се разтопи меда. Приема се по 1 супена лъжица всяка сутрин на гладно.
Във вестник „Пчеларска обнова“ от 1934 г., част от архива на врачанските пчеларски дружества, е публикувана кратка бележка за свойсвата на меда при лечение на запек. Препоръчва се при подобен проблем всяка сутрин на гладно да се взема по 1 супена лъжица мед, разтворен в хладка вода. При хроничен запек ефективно действие има смес от мед и счукани на дребно бадеми, която се приема 1-2 пъти на ден по 1 супена лъжица. Познат, с когото разговарях, проучвайки приложението на меда в народната медицина, сподели, че в продължение на два месеца приемал лъжица с мед в студена вода три пъти на ден и излекувал стомашен гастрит.
Все още, широко се използва практиката при ангина болните сливици да се натъркват с мед и сода бикарбонат. Всички знаят, че топъл билков чай с лимон, подсладен с мед има благопроятно въздействие при настинка и грип. Укрепващо въздействие върху имунната и сърдечно- съдовата система има 1 лъжица мед с настърган лимон или ябълка, която се взема всяка сутрин на гладно. За успокояване на нервната система и при безсъние се препоръчва вечер преди лягане да се пие по 1 чаена чаша мляко или чай от маточина, с разтворена в него лъжица мед. Старите хора препоръчват при кашлица да се намаже хартия или вестик с мед, този компрес да се сложи на гърдите и така да стои цяла нощ. Това се повтаря няколко дни. Особено разпространени в миналото са били рецептите за лечение на бронхит с отвара от мед и лук или сок от черна ряпа и мед. Медът се е използвал и за лечение на афти и гъбички в устата на малките бебета.
В миналото, а и сега, все още някои по-възрастни хора, използват меда за лечение на болки на опорно-двигателната система. При шипове се е използвал мexлeм, приготвен oт 4 cyпeни лъжици мopcкa coл, 3 cyпeни лъжици нacтъpгaн дoмaшeн caпyн, 3 cyпeни лъжици мeд и 1 cyпeнa лъжицa cвинcкa мac. С него се прави превръзка, която ce cвaля cлeд 2 дни. Пoчивa ce 2 дeнa и лeчeниeтo пpoдължaвa пo cъщия нaчин.
Интересно е да се отбележи, че медът играе голяма роля, както в народната медицина, така и в народните поверия и обичаи. „Медът и маслото“ са своеобразно традиционно пожелание за добър и сладък живот, затова младоженците се захранват с мед.2 С мед мажела нявястата прага на дома на свекърва си, когато се върнела от венчавката. В някои краища на България, на Бабинден, бабите мажели децата, на които са бабували с мед и масло и им залепяли бяла вълна на брадата с наричането „ да ги обичат като меда, да се множат като просото и като бялата къделя да побелеят и остареят“. На празника на „Св. Харалампий“ рано сутринта стопанките изпичали специален хляб и кравайчета, намазани с мед. Вземали паничка мед, заедно с хляба и кравайчетата ги отнасяли в църквата за освещаване. От този мед запазвали за цяр през годината. С него лекували обриви, шарка, рани по тялото, намазвали челата на децата, за да не се разболяват. Кравайчетата раздавали „за чумата“. Цани Гинчев в книгата си „Нещо по Българската народната медицина“ отбелязва, че „медът има в народа свещено значение и служи за забрана на злото“.
Пчелната отрова е използвана с лечебна цел в продължение на хилядолетия. От една пчела може да се получи около половин милиграм пчелна отрова. Тя има изключително действие върху сърдечно-съдовата и нервната система. Има ефективно въздействие при лечението на ревматоидни заболявания. В списание „Пчела“ от 1936 г., печатен орган на пчеларско дружество „Нектар“, е поместена бележка със заглавие „Пчелната отрова като лек“. В нея, Йордан Курдов от Хасково споделя своя опит в лечението с пчелна отрова. „Хваща се е една пчела за крилата и се поставя на болното място, понатисва се малко и се чака да забоде жилото си. След това пчелата се оставя да хвръкне, хваща се втора и трета пчела, след което болното място се закрива. Ако на следния ден болките не са преминали, след 2-3 дни се поставят още 3 пчели и болките спират“4. Явно тази практика е била широко разпространена и в нашия край, защото подобен начин на лечение на ставни болки ни описа един от пчеларите, с когото разговарях.
Отдавна е известно и лечебното действие на пчелния прашец, който е богат на биоактивни съединения, белтъчини, мастни киселини, витамините А, В, D и Е, както и на важни микро- и макроелементи като калций, фосфор, магнезий, калий, цинк, желязо, мед и селен. Този комплексен състав го превръща в един от най-здравословните био продукти, определян и като суперхрана. Още в миналото той се е използвал за засилване на имунната система, лечение на безплодие, регулиране на функциите на стомашно-чревния тракт, стимулиране на мозъчната и нервната дейност и др.
Прополисът, известен под името пчелен клей, има изключителни антибактериални свойства, той е естественият природен антибиотик. Притежава изразено антибиотично действие към много и различни организми, като вируси, гъбички и бактерии. Смученето на късче прополис 2-3 пъти дневно помага при ангина. До наши дни са достигнали много рецепти от народната медицина с прополис и клеева тинктура за лечение на синузит, рани, бронхит, хрема, възпаления на очите и ушите, кожни заболявания и др.
Пчелният восък също има широко приложение в народната медицина. В недалечното минало от него са правили т.нар. мушами – топли восъчни компреси, които се използвали при простуди, възпалителни заболявания на мускулите, сухожилията и нервите, при бронхити, травматични заболявания и др. В домашни условия може да се приготви мехлем за рани от пчелен восък. За целта на водна баня се смесват пчелен восък и брашно в съотношение 1:1. С получената смес се намазва и се превръзва болното място. За подсилване на имунната система и като лекарство срещу грип се препоръчват восъчни инхалации с парите на 20 г разтопен на водна баня пчелен восък.
Подобно на другите пчелни продукти и пчелното млечице има голямо лечебното въздействие върху човешкия организъм. Подобрява общия тонус, увеличава количеството на хемоглобина в кръвта, подобрява обмяната на веществата, влияе положително върху храненето на сърцето. Намира успешно приложение при лекуване редица болести.
От изложеното дотук става ясно, че пчелите са едни от първите същества, които човекът е приобщил към себе си, заради ценните продукти, които дават – мед, восък, прополис, пчелна отрова. През хилядолетното развитие на човечеството тези продукти, заради своето съдържание и качества, неизменно са присъствали в народната медицина, като средство за превенция и лечение на редица заболявания. Някои от рецептите на нашите баби са надживели времето и продължават, макар и все по-рядко, да се прилагат и днес, като алтернатива на съвременната медицина. Пчелните продукти имат доказано лечебно действие. Въпреки това, те могат да бъдат и алергени и трябва да се използват само, ако човек е сигурен, че не е алергичен към тях. Пчелните продукти са в основата на много фармацевтични и козметични продукти.
Използвани източници:
1.Държавен архив – Враца, ф. 687К, Пчеларско дружество „Акация“ – с. Алтимир, Врачанско
2. Държавен архив – Враца, ф. 517К, Пчеларско дружество „Мед“ – с. Бързина, Врачанско
3. История на град Враца, изд. на ОФ, 1976 г.
4. Лилия Ставрева, Български обичаи и ритуали, София 2005, https://books.google.bg/
5. Цани Гинчев, Нещо по Българската народната медицина, онлайн фототипно издание, www.akademia.edu,
6. https://lechenie.newage.bg, Лечение с пчелни продукти
7. https://medpedia.framar.bg/, Рецепти от народната медицина за лечение на бронхит
Информатори / Автори1.Държавен архив – Враца, ф. 687К, Пчеларско дружество „Акация“ – с. Алтимир, Врачанско
2. Държавен архив – Враца, ф. 517К, Пчеларско дружество „Мед“ – с. Бързина, Врачанско
3. История на град Враца, изд. на ОФ, 1976 г.
4. Лилия Ставрева, Български обичаи и ритуали, София 2005, https://books.google.bg/
5. Цани Гинчев, Нещо по Българската народната медицина, онлайн фототипно издание, www.akademia.edu,
6. https://lechenie.newage.bg, Лечение с пчелни продукти
7. https://medpedia.framar.bg/, Рецепти от народната медицина за лечение на бронхит
Гергана Конова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019
Истории от Наследство
-
ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА И ОБРОЦИТЕ В СРЕДНА ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
- Вярвания и традиции / песни
-
СЕДМИЦАТА НА ГОРАТА В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ (1925-1944)
- Моята история / нашата история
-
С ОБИЧ И ГРИЖА ЗА ГОРАТА
- Моята история / нашата история
-
Христина Андреева: *Малкото радио* - моята голяма любов
- Моята история / нашата история
-
Книгата и знанието, словото и посланието
- Моята история / нашата история
-
РЪКОПИСНАТА СБИРКА НА ТОДОРАКИ ДИМИТРИЕВ
- Моята история / нашата история
-
ЕТРОПОЛСКАТА КНИЖОВНА ШКОЛА
- Моята история / нашата история