Една от първите сбирки със старини в българските земи е създадена от видния врачански търговец хаджи Тошо Ценов (1749–1836). Неговият син, Димитраки Хаджитошев (1780–1827), продължава да събира ценности, но е по-известен с политическата си дейност и участието си в борбата за църковна независимост.
Димитраки има трима сина. Първородният, Замфираки Хаджитошев (1813– след 1871), също става търговец, а по-късно се преселва в София. Вторият брат Александър (1815–1856) е политически деец и дипломат, голяма част от живота си прекарва в Цариград. Най-малкият, Тодораки (1818–1902), който също е търговец, остава във Враца. Той е член на Врачанската община, на училищното и църковното настоятелство, а след това става и депутат в Учредителното събрание. Тодораки обогатява музейната сбирка, създадена от дядо му, и я превръща в най-голямата в страната. В навечерието на Освобождението в нея влизат стотици ценни предмети.
Първото сведение за тази сбирка дава Феликс Каниц, който за посещението си във Враца пише следното: „Поканен бях заедно с г-н Нешо Брайков – учител в местното държавно българско училище, при богатия търговец в града Тодораки Димитриев. В хубавата му къща видях глава от антична статуя и оброчна плочка, намерени в Голямо Пещене.“[1].
През 1894 г. Тодораки Димитриев иска да оценят колекцията му, чиято стойност е определена на 3526 лева, след което я предава на Народния музей (дн. Национален археологически музей), Народната библиотека (дн. Национална библиотека „Св. Кирил и Методий“) и др.
През 1904 г. в студия, посветена на историята на гр. Враца, историкът и етнолог Йордан Попгеоргиев (1869-1921) публикува списък на най-интересните предмети от тази колекция. Сред тях, освен споменатите от Каниц артефакти, са отбелязани и „десет ръкописа, от които единият е на пергамент, българска редакция от XIVв.“[2].
Книгите, предадени в библиотеката, са описани от Беньо Цонев в първия том на описа на славянските ръкописи в Народната библиотека, публикуван през 1910 г.[3] Изброени са общо 7 ръкописни и 2 старопечатни книги. В следващите години част от тях са привличали вниманието на изследователите.
Споменатият от Йордан Попгеоргиев пергаментен ръкопис е прочутото Врачанско евангелие, НБКМ 19[4]. Датировката му е спорна, отнасят го към края на XIII– началото на XIV в., но напоследък се приема, че то е от първата четвърт на XIVв. В ръкописасазапазени 7 приписки, някои от коитоса частично унищожени при преподвързването на ръкописапрезXVIIIв.[5] Част от бележките са фрагментирани. Изцяло са запазени само три, които гласят следното:
„Грешник, леле, как се забравих, та сбърках, обърках два листа, аз, грешникът.
Бог да прости калугерицата от грях, защото ми донасяше мек хляб и яйца, да се наситя.
Бог да прости Славна, защото ми носеше благинки.“[6]
Беньо Цонев отнася към XVIв. Псалтир НБКМ 13[7], но по-късно той е датиран към XVв.[8] Основната част е в сръбска редакция, но от л. 122 до л. 149 е допълван с текст, изписан с руски бързопис, от XVIIIв. Това, което отличава ръкописа от другите преписи на Псалтира, са 120 откъса от тълкованията на Исихий Ерусалимски към псалмите, известни още като Псевдо-Атанасиеви, изписани в полетата. Друга особеност е, че указанията за изпълнението на част от псалмите са написани на румънски език[9]. В периода XV-XVIIв. във влашките земи се пише на кирилица, а богослужението се води на славянски език[10]. Украсата и оформлението на ръкописа показват връзка с Кратовската книжовна школа; има предположения, че основната по-стара част е изписана от поп Лазар Кратовски[11].
Под сигнатура НБКМ 9 се съхранява Псалтир от XVIв.[12], фрагмент от 54 листа. Ръкописът е сръбски, но е преписан по български извод. Димитър Йоцов го отнася към 1512 г., вероятно защото в описа е посочено, че водният знак на хартията е от тази година.
Към края на XVI – началото наXVII в. е датирано Четириевангелие НБКМ 75[13]. Приписка от 1705 г. съобщава, че ръкописът е бил преподвързан от граматик Стайо от село Тетовен (Тетевен). По-късна бележка свидетелства, че през 1840 г. Евангелието е било в с. Долна Бешовица.
Притежание на врачанския търговец е бил т. нар. Поп-Богданов требник от 1641 г., НБКМ 251[14]. Ръкописът е писан от три ръце. Почеркът на основната част е близък до този на известния книжовник от XVIIв. даскал Кою[15]. Явно книгата е писана ако не лично от Кою, то поне от представител на същата калиграфска школа. По име е известен един от другите писачи, поп Богдан от с. Славовица, Плевенско, който го преподвързва за поп Станчо от с. Горна Митрополия. Основната бележка на писача[16] разказва, че зимата била люта и годината била гладна. Крина чисто брашно струвало 100 аспри, а просеното – по 80. Много добитък измрял от глад тогава. В книгата има и няколко вторични приписки, оставени от по-късни ползватели:
„Да се знае кога дойдох на село Бресте и го оставих.
Да се знае колко дукати съм взел от Барам Загорлия за село Бресте.
Да се знае кога купи йерей Яни, Петровия син, молитвеник от село Рибин от поп Йован за 290 дукати в годината 1653.“
По-надолу с друг почерк:
„Писах аз, Стоян, когато се цаних при попадията, тя ми даде 220 аспри, аз не ги исках, помилуй ме, Боже.
Да се знае кога беше изгорена Долна Бешовица от кърджалиите та до година, беше Гергьовден на Велика събота, година от Сътворението на света 7310, а от Рождество Христово 1803.
Писа Йован Тодоров, Тодор Банков.“
И още:
„Помени, Господи, своя раб Давид.
Писах аз, йеромонах Арсений, в годината 1687, в тази година ходи царят на Задар.
Писах аз, йеромонах Евлогий, когато дойдох в село Оряховц (вероятно Оряховица).“
Приписките свидетелстват, че книгата е била притежание на различни хора, предимно духовници, преди да попадне у Тодораки.
От сбирката на Тодораки Димитриев има още един Псалтир, НБКМ 15[17]. Ръкописът е изписан през 1646 г. от йеромонах Калиник, който оставя няколко приписки[18], в Калугеровския манастир „Св. Архангел Михаил“. Според Боню Ангелов книгата произхожда от района на Враца[19]. По-късни изследователи приемат, че Калиник и работил в Чекотинския манастир близо до Ботевград[20]. Почеркът му показва близост с този на Василий, написал Требник от 1600 г., ЦИАИ 54, в Тетевенския манастир. Вероятно двамата книжовници са представители на една школа[21].
Интерес представлява Катасникът (поменик на дарители) на Черепишкия манастир, започнат през 1681 г. от йеромонах Герасим, НБКМ 292[22]. Попълван е от различни ръце до края на XVIIIв. В него са вписани имена на дарители от Лютиброд, Лиляче, Три кладенци, Мокреш, Новачене, Етрополе, Никопол, Охрид и др. В приписка от 1684 г. се казва, че Стоян от Етрополе е обещал всяка година да дава на манастира по 10 оки желязо.
В подвързията на ръкописа са вмъкнати три листа от Псалтир, който датира към първата половина наXIVв. и вероятно е бил написан в дн. Република Северна Македония[23].Днес листовете са пришити в края на книгата.
В сбирката на Тодораки Димитриев има и две старопечатни книги.
Едната от тях, НБКМ 500, е Светче (Молитвеник), отпечатано от Винченцо Вукович във Венеция през 1547 г. В България се съхраняват само два екземпляра от тази книга[24]. Единият е този от сбирката на ТодоракиДимитриев, който го придобива през 1832 г. Другият със сигнатура НБКМ 501[25] е предаден в Националната библиотека от Самоков, от Христо П. Зарзанов.
Под сигнатура НБКМ 517 се съхранява Алфавитар, или Буквар славяногреколатински[26]. Той е отпечатан в Москва през 1701 г., негов автор е изтъкнатият педагог, писател и преводач Фьодор Поликарпов-Орлов (ок. 1660–1731). Книгата е позната и като „Черепишки буквар“, тъй като съществува тезата, че тя е отпечатана от манастирското братство за нуждите на местното училище[27]. В действителност манастирът не издава буквара, в библиотеката му е открит екземпляр от книгата[28]. Той се съхранява в Националната библиотека със сигнатура НБКМ 516, а на предния форзац има бележка „Севастиян, йеромонах и игумен на Черепишкия манастир“[29].
В книгата на Тодораки има приписка на румънски език, която свързва буквара също с Черепишкия манастир. В нея се казва: „В годината 1784, месец май, 17-ти ден, в сряда, се изповядах в манастира Черпиш (вер. Черепиш) пред отец Тимофтей, взех го за духовен баща, да е с мен чак до смъртта ми“.
Според списъка на сбирката от старини на Тодораки Димитриев има още една десета книга, но в описите на Националната библиотека тя не е отбелязана.
Враца не е сред големите книжовни центрове, но от района произлизат над 30 ръкописа, както и няколко, които днес са изгубени. Има данни за преписване на книги в църквата „Св. Никола“, в манастирите „Св. Троица“ и „Св. Йоан Пусти“, както и в Черепишкия манастир[30]. С града е свързана дейността на редица изтъкнати книжовници, като Тодор Врачански (Теофан Рилски), Даниил Етрополски, Йов Шишатовац, дяк Драгул и др. Повечето от книгите от сбирката на Тодораки Димитриев не са свързани с региона на Враца, но това не намалява значението им като извор за историята на фамилията Хаджитошеви. Всеки от ръкописите в сбирката на Тодораки Димитриев е ценен сам по себе си, но като колекция те са още по-значими, защото показват колко дълъг път изминават понякога ръкописните книги. Всяка от тях е била притежание на различни хора, имала е сложна съдба. Благодарение на Тодораки книгите са съхранени до днес. Той ясно осъзнава тяхната ценност, доказателство за което е фактът, че с готовност ги дарява на сравнително скоро създадената Народна библиотека в София – за да се запазят и за бъдещите поколения.
[1] Каниц, Ф. Дунавска България и Балканът. Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860–1879 г. Т. 2. София, 1997, с. 272.
[2]Попгеоргиев, Й. Град Вратца. – СбНУНК, 20 (1904), с. 19.
[3] Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатните книги в Народната библиотека в София. Т. 1. София, 1910.
[4] Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи…, с. 20–21; Цонев, Б. Врачанско евангелие, среднобългарски паметник от XIIIвек. (Български старини 4). София, 1914; Български ръкописи от XIдо XVIIIвек, запазени в България. Своден каталог. Т. 1. София, 1982, с. 73.
[5] Христов, Б., Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIIIв. Т. 1. X–XVв. София, 2003, с. 169.
[6] Христов, Б., Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници…, Т. 1, с. 56, 111.
[7] Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи…, с. 13–14; Йоцов, Д. Културно-политическа история на Враца. Т. 1. София, 1937, с. 291.
[8]Карачорова, И. Маргинални тълкования към псалмите в ръкописен Псалтир НБКМ 13. – Български език, 67 (2020), кн. 2, с. 119.
[9]Карачорова, И. Маргинални тълкования…, с. 121.
[10]Карачорова, И. Към изучаването на славянските библейски книги с тълкувания. – Информатика, граматика, лексикография. София, 2015,с. 174.
[11]Evlogieva-Katzarova, Tz. TowardstheStudy of thePsalter NBKM 13 fromtheManuscriptCollection of the National libraryinSofia. – Scripta&E-Scripta 10–11 (2012), pp. 433–450.
[12] Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи…, с. 10–11; Йоцов, Д. Културно-политическа история на Враца. Т. 1. София, 1937, с. 291.
[13] Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи…, , с. 63–64; Български ръкописи…, с. 200.
[14] Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи…, с. 160–161; Йоцов, Д. Културно-политическа история…, с. 288; Български ръкописи…, с. 167.
[15] Радославова, Д. Българската книжнина от XVII век: центрове, книжовници, репертоар. София, 2020, с. 96.
[16] Христов, Б., Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIII в. Т. 2. XVI-XVIII в. София, 2004, с. 53, 158.
[17] Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи…, с. 15; Йоцов, Д. Културно-политическа история…, с. 291; Български ръкописи…, с. 169.
[18] Христов, Б., Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници…, Т. 2, с. 57, 161.
[19] Ангелов, Б. Ст. Из историята на старобългарската и възрожденската литература. София, 1977, с. 124.
[20] Христов, Б., Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници…, Т. 2, с. 57, 247.
[21] Радославова, Д. Българската книжнина от XVIIвек…, с. 105.
[22] Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи…, Т. 1, с. 200; Гошев, Ив. Към историята на Черепишкия манастир. – ГСУ, БФ, Т. 22, 1945, с. 16–18; Български ръкописи…, с. 174–175.
[23]Мусакова, Ел. Черепишкият псалтир. – VisetSapientia: StudiainHonoremAnisavaeMilteonva. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. София, 2016, с. 190–209.
[24]Полимирова, М. Изданията на венецианската печатница на Вуковичите от XVI в. в българските хранилища. –Зборник на трудови: МанастиротСлепче и поствизантискатауметност на Балканот от XVI и XVII век. Журче, Демир Хисар, 2021 с. 275.
[25]Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи…, с. 491.
[26] Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи…, с. 498.
[27]Шарова, Кр. Културно развитие. – В: История на град Враца. Т. 1. София, 1976, с. 465.
[28] Богданов, Ив. Българската книга през вековете. София, 1978, с. 210.
[29] Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи…, с. 497–498.
[30] Радославова, Д. Българската книжнина от XVII век…, с. 74–75.