Обща трапеза на Гергьовден в м. Герена при оброка, родилни обичаи, зеленчуковите градини и пазарите - поминъкът на градинарите от Кулата - разказват Георги Георгиев Ангелов, р. 1939, Руска Георгиева Георгиева, р. 1932, Милка Петкова Александрова, р. 1938, Анка Александрова Каменова, р. 1930 г. в Нефела, от 1951 в Кулата, Мария Петрова Георгиева, р. 1942 г. , от 1961 г. в Кулата, зап. Калина Тодорова, 12 октомври 2016 г. в Кулата.
Село Кулата е основано върху източната част от землището на обезлюденото в края на XVIII в. средновековно българско селище Сениче. Кърджалиите ограбили и опожарили с. Сениче и жителите му се разбягали. Едни — във Враца, други — в Косталево. Заселването на село Кулата е станало така. Съвсем в края на XVIII в. двадесетина семейства от старопланинските села Горно и Долно Озирово, Осиково, Оселна и Дупни връх се установили около извора, наречен по-късно Новоселска стубла, и основали селище, което нарекли Ново село. По неизвестни днес причини скоро жителите на Ново село се разбягнали и разпръснали в няколко посоки. Едни от тях се заселили в град Враца. Това са родовете Новоселците (Ангелаки и Кото), Змиярете, Стоманярете, Тодоракьовци и Якимовци. Други се изселили в селата Бела Българска и Мало Бабино (от 1942 г. тези две села са слети в едно с името Бели извор). Трети се установили около извора Нефела и основали село със същото име — Нефела. Четвъртата група от изселниците на село Ново село се заселили около КУЛАТА на турския чифликчия и му станали слуги и изполичари. Тук те основали село, което нарекли КУЛАТА, тъй като е заселено около една каменна кула на чифлика. Понеже във Врачанския говор се употребява старото ударение, то ударението на Кула̀та пада върху втората гласна. Село Кулата се среща за първи път в документ от 1812 г. Става дума за неговите жители Йован Семов, Йован Стойков, Йоло Янов и Йоло от село Кулата, които същата гази година са произвели мехури за свила и са ги продали на Димитраки Хаджитошев (Архив на Хаджитошеви, т. 1, №432). Родове, които са основали село Кулата са следните: Бата̀лците (Мръкѝлците), Бу̀мкалците, До̀нкинци, Йорда̀кьовци, Ка̀меновци, Круса̀ците (Бѐлювци), Мачо̀ците, Мѝнковци, Мѝринци, Мо̀нчовци (Ко̀стовци), Попа̀рковци, Чола̀ците и Цо̀ловци.
(Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996)
Информатори / Автори
Аудио Задушница, Кумичкване, Великден и Гергьовден Обща трапеза на Гергьовден в м. Герена при оброка Родилни обичаи Зеленчуковите градини и пазарите - поминъкът на градинарите от Кулата